Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 13.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на тринадесети
май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ М.
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело
№ 8919 описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
538657 от 19.11.2018 г., постановено
по гр. д. № 32278/2008 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, поправено и допълнено с решение № 85461 от 05.04.2019 г., съдът на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК е възложил в дял на съделителката Р.Л.В. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, намираща
се в северозападната част на УПИ I-338, в непосредствена близост до гаража, чието
вътрешно разпределение е както следва: на
първия етаж - кухня, антре, стая,
до стаята проход (коридор), който обслужва вътрешния двор, а на втори етаж, до който се стига по външно
стълбище - три
стаи и вестибюл, с идентификатор № 41010.4893.388.3 и ПОСТРОЙКА с площ от 11,45 кв.м.,
намираща се в югозападната част на парцела, представляваща склад, баня и тоалетна, с идентификатор
*********.388.4, като за уравнение на дяловете на останалите съделители поставил
в общ дял на съделителите Ц.С.М.,
С.А.Г. и Б.А.Г. като наследници на С.Л.С. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор №
41010.4893. 388.5, находяща се в северозападната част
на имота, с разпределение: на първия етаж - мазе, състоящо се
от две помещения, стопанско
помещение (кошара), с външно стълбище и външна
стълбищна площадка
до втория жилищен етаж, на който са разположени вестибюл, стая, кухненски бокс, дневна-трапезария, и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, намираща се
в северозападната част на парцела с предназначение - хамбар, с площ от 9,38 кв.м., под която се намира складово
помещение с площ от 1,88 кв.м.,
а на съделителя С.Л.В. поставил в дял ГАРАЖ с идентификатор с №
41010.4893.388.1с площ от
26,52 кв.м., намиращ се в северозападната част на УПИ I-338, с е построена врху него тераса с площ от 33,83 кв.м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ
от 4,51 кв.м., намираща се в югозападната
част на имота, представляваща помещение за животни (кокошарник)
с идентификатор № 41010. 4893.388.2, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Р.Л.В. заплати за изравняване на неравенството на дяловете съответно - на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. сумата от общо 5260 лв., а на С.Л.В. сумата от 15381
лв. в шестмесечен срок
от влизане в сила на решението.
С решението съдът е осъдил Р.Л.В. да заплати
на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
сумата от общо 1950 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 41010.4893.388.3 и на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 41010.4893.388.5 за периода от 12.01.2009 г. до 01.02.2012 г., от която на ищцата
Ц.С.М. сумата от 975 лв., като е отхвърлил исковете за периода
от 01.11.2008г. до
11.01.2009 г. Също така съдът е осъдил и С.Л.В. да заплати на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС сумата от 505,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж
с идентификатор № 41010.4893.388.1, за периода от
12.01.2009 г. до 01.02.2012 г., от която за
ищцата Ц.С.М. сумата от 252,53 лв., като съдът е отхвърлил исковете за разликата до
пълния предявен размер от 1950 лв. и за периода от
01.11.2008 г. до 11.01.2009 г.
С решението съдът е осъдил на основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС Ц.С.М. да заплати
на С.Л.В. сумата от 394,04 лв.,
С.А.Г. – сумата 197,02 лв., а Б.А.Г. – сумата 197,02 лв., представляващи съответна
на дела на
всеки от тях част от
извършените в допуснатите до делба недвижими
имоти необходими разноски, както следва: за измазване
на гаража отвътре с варово-циментен разтвор с размер 42,80 кв.м. през 2007 г., за бетонова настилка на пода
на гаража с размер 23,4 кв.м. през 2010 г., за външна пръскана с варово-циментов разтвор мазилка на двете двуетажни
сгради с размер 170 кв.м. в края на
2006 г., като за разликата до пълния претендиран размер
претенцията е отхвърлена.
Със същото решение съдът е осъдил
на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК С.Л.В. да заплаща на Ц.С.М. сумата от 9,24
лв. месечно до влизане в сила
на решението за извършване на
делбата за ползването на гаража с площ от
26,52 кв.м., а Р.Л.В. да й заплаща на
същото основание сумата от
44,09 лв. месечно за ползването на двуетажната жилищна сграда, която се намира непосредствено до гаража.
Накрая, с решението си съдът на основание чл. 355 от ГПК е разпределил и разноските в
производството.
Недоволни от решението в ЧАСТТА, с която в общ дял на Ц.М., С.Г. и Б.Г. е
поставена двуетажната жилищна сграда (с кошарата на първия етаж) са останали съделителите С.В. и Р.В., които в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалват с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Поддържат, че начинът на възлагане не отговарял на дяловете в
съсобствеността и не отчитал притежанието на земята, като считат за
най-правилно тази къща да бъде възложена на С. В., при запазване и на
останалите възложени им в дял обекти. Искането към въззвивния
съд е да отмени решението в тази му част и да възложи къщата на В., а в съдебно
заседание молят делбата да се извърши съобразно Приложение 2 (или Приложение
2а) към заключението на вещото лице арх. Ш..
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба и от съделителката Ц.М., която с пространни доводи за неправилност го атакува също в частта, с която са разпределени
дяловете. Излага съображения, че в обжалваното решение не са посочени квотите
на ищците; Не е определено как ще се ползват дяловете, предвид, че в имота
следва да бъде осигурен нов вход/изход за достъп до дял III; Съдът бил елиминирал одобрения проект по чл. 203 от ЗУТ;
не е посочил квадратурата на отделните
сгради и постройки в имота; също така, цената на отделните дялове била
определена неправилно от вещото лице и безкритично възприета от съда; към
решението липсва и скица; счита, че нежилищните обекти (кошарата, навеса,
мазето и прохода) биха могли да се преобразуват или преустроят в жилищни, за
което изразява готовност да стори дори за своя сметка; Освен това твърди, че съделителката Р.В. разполага с друг жилищен имот, поради
което възлагането на жилището на общата им наследодателка
било незаконосъобразно. Останалите оплаквания – че съдът бил присвоил друг
идентификационен номер, както и че не бил разгледал цялата претенция по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, са разгледани по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК за
поправка и допълване на решението. Поддържа възражението си за прихващане на
вземането на своята наследодателка с вземането за
подобрения и необходими рамзноски на съдебителя В., както и възражението си за погасяване на
претенциите му по давност.
С
протоколно Определение от 13.05.2021 г. въззивното
производство е прекратено
в ЧАСТТА по депозираните от въззивницата Ц.М. частните жалби от 09.11.2018 г., от 16.11.2018
г., от
03.12.2018 г. и по въззивната й жалба вх.№ 5080793/10.05.2019 г.
поради оттеглянето им.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна
норма. При
тези правомощия Софийски градски съд приема от
фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, във
втората фаза по извършването й.
С решение от 09.06.2009 г., постановено по гр. д. №
32278/2008 г. на СРС е допуснато извършването на делба между С.Л.С., С.Л.В. и Р.Л.В. на следните недвижими
имоти, изградени в УПИ
I-338 от кв.
26 по ПУП на с. Кътина: 1. постройка с площ от
11,45 кв.м., намираща се в югозападната част на имота, представляваща склад, баня и тоалетна, с
идентификатор *********.388.4 с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда; 2. стопанска постройка с площ от 4,51 кв.м. с идентификатор № 41010.4893.388.2, намираща се в югозападната част, представляваща помещение за животни
(кокошарник); 3.
гараж с площ от 26,52 кв.м. с идентификатор с №
41010.4893.388.1, намиращ се в северозападната част на парцела в непосредствена
близост до стопанската постройка, като върху гаража е построена тераса с площ от 33,83 кв.м.;
4. двуетажна жилищна сграда, намираща се в непосредствена близост до гаража, чието
вътрешно разпределение на първия етаж е от кухня,
антре, стая, до стаята проход
(коридор), който обслужва вътрешния двор на имота,
а на втория етаж, до който се достига посредством външно стълбище и външна стълбищна площадка - три стаи и вестибюл, с идентификатор № 41010.4893.388.3; 5. двуетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната
част на урегулирания поземлен имот, чийто първи етаж не представлява жилище, а мазе,
състоящо се от две помещения,
стопанско помещение (кошара), а вторият етаж, до който се достига посредством външно стълбище и външна стълбищна площадка, се състои от вестибюл,
стая, кухненски бокс, дневна-трапезария с идентификатор № 41010.4893.388.5 и 6. стопанска постройка с площ от 9,38 кв.м. и с предназначение хамбар, под който се намира
складово помещение с площ от 1,88 кв.м.,
за която постройка не е присвоен идентификатор, при квоти от по 1/3 ид.част за всеки от тях.
След
влизане на решението по допускане на делбата в сила, на
02.12.2013 г. съделителката С.С. е починала, като на нейно място
са конституирани наследниците й по закон Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г..
Предмет на въззивното
производство е единствено способът, по който да бъде извършена делбата.
В
първото съдебно заседание след влизане в сила на решението
за допускане на делбата, съделителката Р.Л.В. е направила искане за възлагане
на двуетажната жилищна
сграда (до гаража) с идентификатор № 41010.4893.388.3. Искането е извършено в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4
от ГПК от лице, разполагащо с правен интерес и процесуална легитимация на съделител, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е и основателно.
Възлагането на
недвижим имот при извършване на съдебната делба според действащата процесуана уредба е сведено до две хипотези: при делба на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена
общност (чл. 349, ал. 1 ГПК) и при подялба на жилище, също неподеляемо,
ако съделителят с претенцията за възлагане при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище – чл. 349,
ал. 2 от ГПК. В настоящия случай предпоставките на втората от двете
алтернативни хипотези са налице: двуетажната къща до гаража представлява жилищен имот по
предназначение, който според
съдебно-техническата експертиза на в. л. Бошнакова, приета пред първата
инстанция, е реално неподеляем; съсобствеността
е възникнала от наследяване от Л.В.К., починал 08.02.1982 г., и от П.В.К., която е починала на 20.03.2006 г., като страните не спорят, че
към момента на откриване на наследството на общите наследодатели
Р.В. е живяла в имота, където живее и понастоящем; на последно място, пред
първата инстанция не е било спорно, че съделителката В.
не притежава друго жилище. Твърдението на жалбоподателката
М., че В. имала друг жилищен имот в кв. „Брего“ на
същото село Кътина, освен несвоевременно направено, е останало неподкрепено с
каквито и да е било доказателства, поради което възраженията, основани на него
за недопустимост на възлагането, следва да бъдат отхвърлени.
Следователно, в
правилно приложение на процесуалния закон първоинстанвционният
съд е приел, че всички необходими предпоставки
за уважаване на възлагателната претенция са налице, поради което и на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Р.Л.В. следва да се
възложи допуснатата до делба двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 41010.4893.388.3., а дяловете на останалите съделители следва да
се уравнят с имоти и пари.
Според заключението на вещото лице
арх. Ш. по приетата пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза, допуснатите до делба имоти са обособими в три дяла, колкото са и наследствените
колена, като при отварянето на отделен вход/изход от
северната страна до хамбара, както това е показано на Приложение № 2 към
заключението, ще бъде осигурен пълноценен достъп на всеки съделител
до отредения му дял. Отделните дялове, които се формират, са както следва: на съделетелката В. - възложената й двуетажна къща заедно с
постройката от 11.45 кв.м., с обща стойност на този дял от 31247.17 лв.; на съделителя В. – гаража с
терасата над него и стопанската постройка от 4.51 кв.м., на стойност на дела от
40810.45 лв., и общо за съделителите Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. – другата двуетажна къща
и хамбара с площ от 9.38 кв.м., на стойност на целия общ дял от 33600.43 лв. Обосновано в тази връзка
СРС е приел, че при наличната възможност всеки от съделителите
да получи дял в натура, но и предвид разликата във вида и стойността на
отделните постройки, при определяне на дяловете следва да бъде
зачетена волята на отделните съделители да получат конкретен имот, извършените в някои от имотите
подобрения и реалното им ползване. Поради
това правилно съдът е зачел не само желанието на жалбоподателя В. да получи в
собствен дял гаража с терасата над него, в които той е правил и подобрения, но
и волята на
починалата в хода на делото наследодателка на ищците С.Л.С., която
в заседанието от 24.04.2013 г. е поискала да получи в дял двуетажната жилищна сграда (с идентификатор № 41010.4893.388.5), както и намиращия се в близост до
нея хамбар с площ от
9,38 кв.м. и складово помещение от 1,88 кв.м. със спомагателни
функции. Неоснователно
жалбоподателите В.считат, че на тях е следвало да се възложи и този имот:
съобразно принципа, заложен в чл.69 ал. 2 от ЗН, при делбата всеки от съделителите следва при възможност да получи своя дял
в натура, а само при липса на такава възможност се
допуска уравняване в пари. Ето защо, след като в случая е доказана възможността
всеки от съделителите да получи реален дял, съдът не
може да пренебрегне цитираната правна норма и да възложи всички или повечето
имоти на едно от колената, като го осъди да уравнява
дяловете на останалите, които пък да не получат нищо от наследството. Подобен
начин на подялба противоречи на принципите на гражданското съдопроизводство,
вкл. и на този за обезпечаване равенството на страните по делото. По изложените
съображения, жалбата на Р.В. и С.В. се явява неоснователна.
Неоснователна е и
жалбата на съделителката Ц.М.. Квотите на
наследниците, конституирани на мястото на починал съделител
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, не съставляват
задължителна или необходима част от решението по извършване на делбата. Съдът
не е определил изрично по какъв начин ще бъде осигурен достъп на жалбоподателката до нейния дял, но очевидно е съобразил, че
такъв може да бъде разкрит чрез отваряне на отделен вход от страната на
падналата се в неин дял стопанска постройка, който извод се потвърждава от
заключението на СТЕ, приета пред настоящата инстанция, според което заключение
обособяването на вход-изход от североизточната страна на имота ще осигури
използването на дял трети самостоятелно. Това техническо разрешение се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав. На следващо място, първоинстанционният
съд не е елиминирал одобрения проект по чл. 203 от ЗУТ, а го е съобразил, но
заедно с това е взел предвид, че при включване във възлагателния
дял и на санитарния възел, ще отпадне необходимостта от изграждането на
допълнителен такъв, от допълнителни стълби и от обособяване на отвор в стена
(така изрично т.4 от заключението на СТЕ
на в.л. Ш.). Не съставлява нарушение, в т.ч. и съществено, непосочването на
квадратурата на отделните обекти, и това е така, защото площта на имотите не
съставлява техен индивидуализиращ белег. Въпросът, дали и как нежилищните
обекти биха могли да се преустроят в жилищни, не може да се поставя във фазата
по извършване на делбата, където от значение е единствено съществуващото
фактическо положение – на този етап той би могъл да се реши единствено по
взаимно съгласие на страните. Посочените в СТЕ, приета пред въззвиня
съд стойности на дяловете, се различават от тези, които същите са имали по
време на разглеждане на делото от първата съдебна инстанция, но тъй като при
определяне на изравняването според новите цени за коляното на жалбоподателката биха се следвали само 1618.92 лв., вместо
определените от СРС 5260 лв., и с оглед забраната за влошаване положението на
жалбоподателя, настоящият състав счита, че решението на районния съд, което в
тази му част не е обжалвано от останалите съделители,
следва да бъде потвърдено.
По
оплакванията в жалбата, че съдът бил „присвоил“ на баня-тоалетната
идентификатор на друг имот, съдът се е произнесъл с решението № 85461 от
05.04.2019 г., като е отстранил посочената очевидна фактическа
грешка. Със същото решение СРС се е произнесъл и по доводите на въззивницата М. за непълнота на решението в частта му, с
която са разгледани претенциите по сметките. Правилно съдът не е разгледал
възражението за прихващане, което е направено несвоевременно и което освен това
не може да бъде разгледано за първи път пред въззвния
съд, тъй като компенсируемите вземания не са
ликвидни, както изискват това ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСТГК и ТР № 1/2000 г. на
ВКС, ОСГК, което в тази си част не е изгубило сила. Несвоевременно е и
възражението за изтекла погасителна давност. В тази връзка съдът отчете
обстоятелството, че новоконституираните страни на
мястото на починалата в хода на делбата съделителка С.Л.С. встъпват в нейното материално и процесуално положение, както това е
посочил и районният съд.
В обобщение,
обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова,
поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
делото разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са ги
направили, а на особения представител адв. А. следва
да се изплати възнаграждение за участието му пред въззивната
инстанция в размер на 400 лв.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 538657 от
19.11.2018 г., постановено по
гр. д. № 32278/2008 г. на
СРС, ІІ ГО, 54 състав, поправено и допълнено с решение № 85461 от 05.04.2019 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р.Л.В., ЕГН-**********,***, С.Л.В., ЕГН- **********, с адрес: ***, Ц.С.М., ЕГН-**********, с адрес: ***, С.А.Г.,
ЕГН- **********, с адрес:
*** и Б.А.Г., ЕГН-**********, с адрес: ***, да заплатят по сметка на СГС сумата 400 лв., адвокатско възнаграждение за
особения представител.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните
за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.