РЕШЕНИЕ  

 

    №28                         28.02.2019 г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  търговски състав

На  двадесет и девети януари две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

секретар:Величка Новакова          

    като разгледа докладваното  от  съдия Ралинова

    търговско дело №212  по описа   за   2017  година

 

          Производството е по реда на чл.694 ал.2 т.1 и т.2 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба от „САЙЛЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх Евтимий“ №2 вх.“а“ ап.1,представлявано от Т.В.М. срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД /н/,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“ №1,представлявано от синдика И.Л.К.,по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ /неприето вземане/ се твърди, че ищцовото дружество било кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Булгар Минерали Стрелча“ АД/н/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик и с молба вх.№7400 от 08.08.2017г. ищецът „Сайлест „ ЕООД предявил вземане в размер на 4000 лева, представляващо обезщетение за ползване от ответника на площадка промишлена товаро-разтоварна за периода 01.07.2017г.-31.07.2017г., находяща се в собствения на дружеството поземлен имот- производствен терен, с номер 000680, находящ се в местността „Радин дол“ по картата на възстановената собственост на гр.Стрелча.Синдикът на ответното дружество  приел за основателно част от претендираното вземане в размер на 2340 лева, като го  включил в допълнителен списък на приетите вземания, обявен в TP на 20.09.2017г.,останалата част от вземането в размер на 1660 лева синдикът на ответното дружество  включил в допълнителен списък на неприетите вземания, обявен в TP на 20.09.2017г.Твърди се, че „Сайлест“ ЕООД направил възражение с вх. № 8594/20.09.2017 г. против включено в списъка на неприетите вземания, обявен в TP на 20.09.2017 г., вземане на дружеството в размер на 1660 лева и с определение № 772/11.12.2017 г., постановено по т.д. 66/2010. съдът по несъстоятелността отхвърлил възражението на „Сайлест“ ЕООД и го изключил от списъка на приетите вземания, обявен в TP на 20.09.2017г., вземане в размер на 2340 лева. Това обуславяло правния интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на това вземане в общ размер на 4000 лева, една част от което била включена в списъка на неприетите вземания, а друга част изключена от списъка на приетите вземания.Твърди се, че въз основа на проведен търг на 15.06.2016 г. по т.д. 66/2010г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик ищцовото дружество „Сайлест“ ЕООД било обявено за купувач на следния недвижим имот:поземлен имот-производствен терен, с номер 000680,находящ се в м. „Радин дол“, по картата на възстановената собственост на гр.Стрелча и построени в него сгради:сграда №3 - караулка с площ 10 кв.м.; сграда №4 - склад ВВ-3 с площ от 26 кв.м.; сграда №5 - склад ВВ-2, с площ 14 кв.м.; сграда №6  склад ВВ-1, с площ 60 кв.м.; сграда №14 - трафопост с площ 20 кв.м.; сграда №15 -компресорно с площ 15 кв.м.; сграда №17 - тоалетна с площ 7 кв.м.;сграда №18 - караулно с площ 7 кв.м. и строителни съоръжения: водопровод мелница; ограда; електропровод; площадка асфалтова; подкранова площадка; площадка промишлена товаро - разтоварна; резервоар и ограда газова площадка.С постановление за възлагане №8 от 13.07.2016 г., изготвено по т.д. 66/2010г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, влязло в сила на 19.12.2016г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017г., целият горепосочен недвижим имот, сгради и съоръжения били възложени на ищеца,а на 05.01.2017г. бил извършен на основание чл.717 буква „л“ от ТЗ въвод във владение. Сочи се, че въз основа на извършения въвод ищцовото дружество понастоящем владеело целия горепосочен недвижим имот, сгради и съоръжения, включително въпросната площадка промишлена товаро - разтоварна.

Ищецът твърди още,че  като собственик и владелец на площадка промишлена товаро – разтоварна, отправило покана до синдика на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД/н/, да освободи площадката от находящи се на нея машини, съоръжения и транспортни ленти, собственост на „Бултар Минерали - Стрелча„ АД - челюстна трошачка с транспортни ленти,разположени върху площадка промишлена - товаро разтоварна и магнитен сепаратор; сушилен барабан; валцова мелница; вибросито; газова горелка и метален детектор заедно с металните конструкции на които били монтирани и транспортните ленти, които ги свързват, разположени върху новопостроената през 2017г. върху поземления имот сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м. без строителни книжа и отстъпено право на строеж, като същата не била част от възложените с постановлението за възлагане сгради на „Сайлест“ ЕООД, но  станала собственост на дружеството-ищец по силата на чл.92 от ЗС. Тези машини и съоръжения били включени в действаща и към момента производствена линия и не само, че заемали цялата производствена сграда и част от откритата промишлена площадка, но били прикачени към находящата се на площадката инфраструктура - ел. окабеляване и водопровод, които също били изключителна собственост на „Сайлест“ ЕООД.  Твърди се, че закупеният от „Сайлест“ ЕООД недвижим имот - терен, сгради строителни съоръжения и подземна и надземна инфраструктура било с производствено, а не със складово предназначение. Наличието само на една от процесните машини на този терен била пречка за ищцовото дружество да използва по предназначение цялата закупена като съоръжение площадка промишлена товаро - разтоварна. Пречка било и да се ползва наличната инфраструктурна мрежа, тъй като тя в момента била заета от действащите машини и съоръжения, собственост на „Булгар Минерали- Стрелча „ АД.Сочи се, че определили срок на синдика до 30.06.2017г. да освободи площадката, като изрично посочили и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лева месечно в случай, че е налице неизпълнение.Считат, че не била налице обективна причина  за неизпълнението на задължението за освобождаване на площадката от ответника.Заявяват, че „Сайлест“ ЕООД не следвало да търпи имуществени вреди за това и вече почти година и половина след като било заплатило повече от 2 милиона лева, за имот, сгради и съоръжения да не може да ги ползва по предназначение. Освен това били лишени от пълноценното ползване на  най-ценната част от поземления имот - площадка промишлена - товаро разтоварна и на построената върху имота сграда с промишлено предназначение.

Обезщетението за лишаването на ищцовото дружество от ползване на имота се претендира за месец юли 2017г. и е оценено на сумата от 4000 лева месечно. Вземането за обезщетение за месец юли 2017г., считали за безспорно съществуващо с оглед изтеклия срок, даден на ответника за освобождаване от машини на площадка товаро-разтоварна. Срокът по поканата бил изтекъл на 30.06.2017г., което означавало, че от 01.07.2017г. „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ дължал обезщетение на собственика на ползвания от него недвижим имот,който не бил освободен и към настоящият момент.

    Във връзка с изложеното се моли съда да постанови  решение, с което да установи съществуването на неприето вземане в общ размер на 4000 лева на „Сайлест“ ЕООД, с ЕИК *********, към „Булгар Минерали - Стрелча“ АД /н/ ЕИК*********, включено частично за сумата от 1660 лева в списъка на неприетите вземания, обявен на 20.09.2017 г. в Търговския регистър и изключено частично за сумата от  2340 лева от списъка на

търговския  регистър с определение № 772/11.12.2017г., постановено по т.д.66/2010г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Моли се да бъде установено, че това вземане съществува в пълният му размер с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от Търговския закон.

Съобразно определение от открито съдебно заседание проведено на 29.01.2019 година е допуснато изменение на иска,като същият е предявен за 573.40 лева,представляващ сумата от 161.40 лева-  обезщетение за лишаване на правото на ползване  за месец юли 2017 година върху 1/10 идеална част от площадка промишлено товаро-разтоварна и 412 лева- обезщетение за  ½ идеална част от сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м.

Претендират се разноски в настоящото производство.

В срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от И.К., в качеството му на синдик на  „Булгар Минерали- Стрелча“ АД /н/ в който заявява, че изложената в исковата молба обстановка отговаря на съществуващото положение.Излага съображения,че въпреки опитите му и до този момент не успял да освободи площадката от машините,поради което вземането на ищеца съществувало към датата на предявяване,но по отношение на размера,считал за основателна претенцията до 2340 лева.Излага аргументи,че площадката,върху която се намират машините с площ от 4850 кв.м./измерено по скица/, не предполагала такова голямо обезщетение,а и било съобразено с направено проучване в агенции за недвижими имоти.Твърди се,че след въвеждане във владение на ищеца върху площадката била построена незаконна сграда с площ от 357 кв.м.,която съобр. разпоредбата на чл.92 от ЗС,би следвало да се приеме,че е собственост  на ищеца.Именно на територията на тази сграда,се намирали всички машини,без челюстната трошачка.

Моли съда,да се произнесе с решение с което да установи съществуването на неприето вземане в размер на 2340 лева,с ред на удовлетворяване – чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

С определение №266/10.04.2018 г. е конституирана на основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ кредитора Л.К. като трето лице помагач на страната на ответника.

В становището си и писмения отговор третото лице К. заявява,че претенцията  е изцяло неоснователна,както и че производствената сграда от 357 кв.м.е построена с надлежни строителни книжа и не била собственост на ищеца.Между ищцовото дружество и „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД съществувал спор в производство за делба на имот №,находящ се в землището на гр.Стрелча с площ от 39 733 кв.м. пред районен съд Панагюрище по гр.д.11/2017г.Твърди се,че нито една от изброените производствени машини,не била собственост на ответното дружество,поради което не можело да се обоснове претенция за обезщетение.Машините били собственост на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД и „ГЕОМИНЕРАЛ“ АД.Покупко-продажбите били обективирани с фактури и издадени от ответника.Впоследствие тези движими вещи били продадени на трети лица.Твърди се,че поради прекратената търговска дейност на ответника,било невъзможно да се претендират каквито и да било обезщетения.

В допълнителна искова молба с оглед конституирането на Л.А.К. като трето лице - помагач на ответника „Булгар Минерали-Стрелча“ АД и предвид изпратеното нейно становище ищецът излага подробно становище и прави съответните възражения и доказателствени искания.

Твърди се, че строителното съоръжение и сградата се намират върху имот собственост на „Сайлест“ ЕООД, видно от приложеното като доказателство постановление за възлагане №8 от 13.07.2016 г., изготвено по т.д.66/2010г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Строителното съоръжение фигурирало в издадения от съда документ за собственост, като площадка промишлена товаро - разтоварна, като вещо лице при изготвяне на поискана от тях експертиза щяло да установи точното място на тази площадка върху територията на имота, респективно да посочи и размера на обезщетението за лишаване от ползване й. Твърди се, че в исковата молба са посочили кои машини къде се намират на територията на площадката. По отношение на сградата изрично са посочили, че същата се намира върху имота и по-конкретно върху площадката, но не е част от възложените с постановлението за възлагане сгради на „Сайлест“ ЕООД. Тази сграда станала собственост на ищцовото дружество по силата на чл.92 от ЗС. Неоснователни били и възраженията на Л.К., че сграда с промишлено предназначение и с площ от 357 кв.м. била собственост на „Булгармин Инженеринг“ АД. Респективно са наведени неоснователни твърдения, че процесният имот бил съсобствен между „Сайлест“ ЕООД и „Булгармин Инженеринг“ АД.Твърди се още, че „Булгармин Инженеринг“ АД с ЕИК ********* е представлявано от Г С С, а Г С С и третото лице помагач - Л.А.К. живеели на семейни начала, като имали общо дете Н Г С, за което представят удостоверение. По този начин се изяснявала причината за позицията на г-жа К. по отношение собствеността на процесния имот и твърдението, че „Булгармин Инженеринг“ АД е съсобственик.

Твърди се, че в действителност имало висящо дело 11/2017г. пред РС-Панагюрище за делба на възложения от съда на „Сайлест“ ЕООД имот по депозирана искова молба от „Булгармин Инженеринг“ АД,но било постановено решение №57 от 25.05.2018г., с което изцяло бил отхвърлен предявения от „Булгармин Инженеринг“ АД иск за делба на процесния имот, а от мотивите на решението било видно,че това дружество нямало никакви основания да претендира, че е съсобственик в процесния имот.

Сочи се, по твърдението на Л.К. че процесната площадка не можела да бъде индивидуализирана къде точно се намирала върху поземления имот като съоръжение, ищеца излага съображения ,че около 20 месеца цялата поточна линия за преработка на фелдшпат включваща всички машини и съоръжения се намирали върху цялата тази площадка, на която „Ватия Холдинг“ АД /чийто член на съвета на директорите била К./ произвеждала готовата си продукция, а в последствие през есента на 2016г. именно това дружество самоуправно демонтирало и преместило цялата технологична линия на част от тази площадка. Самото наименование на това съоръжение индивидуализирало мястото му върху поземления имот в достатъчна степен и то било същото, върху което от десетилетия се е извършвало преработката на пегматити, същото върху което имало изградена необходимата инфраструктура за монтиране на машините и същото върху което са построени необходимите производствени сгради и съответните рампи за товарене и разтоварване на суровина и готова продукция.

Оспорва се,като невярно твърдението на Л.К., че машините посочени в исковата молба не били собственост на „Булгар  Минерали-Стрелча“ АД /н/, а били собственост на „Булгармин Инженеринг“ АД и  „Геоминерал“ АД.

Твърди се, че  синдикът на ответното дружество в становището си по делото не отричал, че посочените от ищеца машини са собственост на ответното дружество в несъстоятелност. За машините-челюстна трошачка, газова горелка и метален детектор твърдението на Л.К. било абсолютно голословно и без каквито и да е доказателства.По отношение на машините, описани в представената фактура 37/29.01.2010г. се бил произнесъл окончателно с влязло в сила решение  Апелативен съд-Пловдив по в.т.д. 195/2016г., с което сделката обективирана в тази фактура била обявена за недействителна по отношение на кредиторите по несъстоятелността на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД. Според константната съдебна практика, с влизането в сила на решението, постановено по иска по чл.647 от ТЗ вещите, които са предмет на отменителния иск /сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито/ се включват в масата на несъстоятелността по силата на самото решение, като по отношение на тях веднага се разпростира наложената обща възбрана и запори още с решението за откриване на производство по несъстоятелност. Не ставало ясно какво доказва Л.К. с представената фактура 40/12.03.2010г. Сочи се,че магнитните сепаратори, разположени в момента на площадката на територията на имота на „Сайлест“ ЕООД били два на брой, като ищцовото дружество поканило синдика да отстрани от имота сепаратора собственост на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД, а по отношение на машините, описани в представената фактура 40/12.03.2010г. се бил произнесъл макар и с все още не влязло в сила решение Окръжен съд-Пазарджик по т.д.64/2012г., с което сделката обективирана в тази фактура била обявена за недействителна на основание чл.647 от ТЗ по отношение на кредиторите по несъстоятелността на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД.

Сочи се,че макар и в несъстоятелност ответното дружество все още съществувало, не било заличено от търговския регистър и като субект на правото влизало във взаимоотношения с други такива субекти, поради което можело да се пораждат права или пък задължения за дружеството в несъстоятелност.

Постъпило е допълнително становище от синдика И.К.,в което повторно заявява,че всички описани в исковата молба машини са собственост на дружеството -„Булгар минерали“ АД/н/ и основната причина,че не е освободена площадката от тях се сочи неправилната последователност на извършените продажби от предходния синдик Стела Жекова/която е следвало да продаде и възложи движимите вещи/ и едва след това да пристъпи към продажба на недвижимия имот.

Постъпило е и допълнително становище от Л.К.,в което се сочи,че с влязло в сила на 11.07.2018 г. решение № 686 от 28.12.2017 г. на ПАдм.С по адм.д. № 414/2017 г., е била отменена заповед № ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР и с последната е била прогласена нищожност на разрешение за строеж №39/22.11.2016г. на главния архитект на Община Стрелча,което се отнасяло до същата „незаконна“ сграда от 357 кв.м., която според законния представител на ищеца представлявала негова собственост по реда на чл.92 от ЗС. Сочи се,че от доказателствата било видно, че промишлената сграда е построена на законно основание от трето за спора лице,а и съдът не бил длъжен да изследва собствеността на описаните машини,тъй като същите не се намирали в имот,който да е притежание на ищеца.

        Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

     По допустимостта:

Съгласно чл. 694 ал. 2 т.2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. Съгласно нормата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, иск по ал. 2 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда.

В настоящия случай определение № 772/11.12.2017г. постановено по т.д. № 66/2010г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е обявено в ТР на 12.12.2017 г., а исковата молба по делото е подадена с куриерска пратка от 22.12.2017г.От горното следва, че искът е допустим и е предявен в предвидения в закона срок, поради което следва да бъде разгледан по същество.

        С определение №772/11.12.2017г. по т.д. №66/2010г. по описа на Окръжен съд Пазарджик е оставено без уважение възражение вх.№8594/20.09.2017 г. на ищеца „Сайлест“ ЕООД,срещу неприето от синдика И.К. вземане в размер на 1 660 лева.

Безспорно е между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ,че на 13.07.2016 година на ищеца в настоящото производство е възложен недвижим имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№ в м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча и сгради находящи се в поземлен имот,както и строителни съоръжения измежду които площадка промишлено товаро-разтоварна.Представен е и протокол за въвод във владение.

По делото е представена и приета покана от ищеца до ответника „Булгар Минерали Стрелча“ АД,от която се установява,че е даден срок до 30.06.2017 година на синдика да освободи площадка товаро-разтоварна от намиращите се машини разположени там,а именно-челюстна трошачка,сушилен барабан,валцова мелница,вибросито,магнитен сепаратор,метален детектор и газова горелка.

От представеното решение №188/13.06.2016 година по т.д.195 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2016 година,се установява,че е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността  търговска продажба обективирана във фактура №37/29.01.2010 година с която ответното дружество е продало на „Булгармин инженеринг“ АД,части от технологична линия-сушилен барабан,валцова мелница и вибро сито,респ. движимите вещи са върнати в масата на несъстоятелността.

От постановеното решение №686/28.12.2017 година по адм.д. № 414/2017г. на Административен съд Пазарджик,се установява,че е отменена заповед №ДК-10-ЮЦР-23/07.04.2017г. издадена от началника на РДНСК - Южен централен район /с тази заповед е била прогласена нищожността на разрешение за строеж на „производствена база за пегматит,съоръжения и складове към нея“/.От обстоятелствената част се установява,че разрешението за строеж е било законно издадено на трето за настоящия спор-ЮЛ,а именно на „Булгармин инженеринг“ АД.

Безспорно е между страните,че ищеца „Сайлест“ ЕООД в настоящото производство е  предявил искова претенция срещу „Ватия Холдинг“ АД,със същият предмет обезщетение  за лишаване от ползването на посоченото съоръжение и сграда от 357 кв.м. обхващащо и периода от 1.07.2017г. до 31.07.2017 година,за което е образувано гр.д.727 по описа на окръжен съд Пазарджик за 2018 година.

Установява се, че между ищеца „Сайлест“ ЕООД и „Булгармин инженеринг“ АД  еналице висящ спор за делба на недвижим имот по гр.д.11/2017г. на районен съд Панагюрище и неприключил по в.гр.д.33/19 година по описа на окръжен съд Пазарджик.

От разпитания по делото св.Д К юрисконсулт работила във „Ватия“ АД от 1982 година,се установява,че процесната площадка товаро-разтоварна не представлявала самостоятелен обект,не фигурирала като площ и съоръжение.Установява,че се намирала в централната част на големия имот,който бил на „Сайлест“.Тя била неизползваема през 2017 година и до сега и не се извършвала никаква дейност.Самата площадка била асфалтирана преди години,но сега била занемарена затревена и по средата имало кабина,представляваща преди време кантар.Свидетелката описва площадката по граници и ситуирана на място различно от описаното в исковата молба.

От разпитания по делото св.А.К., проц.представител на двама от кредиторите в производството по /т.д.66/10г. за несъстоятелност на ответника/ и синдик на ответното дружество за периода м.април 2011 година до 31.01.2013 година,се установява,че на територията на имота имало три площадки- асфалтова, промишлена товаро-разтоварна и площадка подкранова,  строителни съоръжения, които фигурирали в постановлението за възлагане,както и в обявлението за търга, който се провел.Установява,че на процесната  площадка била съсредоточена цялата производствена дейност на предприятието. Там били монтирани машините.Посочва я на скицата и потвърждава местоположението според заключението на вещото лице - в югоизточната част на имота.

Според свидетеля имота се състоял от две големи части, съединени по средата с един ръкав,а площадката била в югоизточната голяма част.

От свидетелските показания се установява още,че трите площадки по документи за собственост от 06.06.2008г. били на „Булгармин инженеринг“ АД който ги продал заедно с целия недвижим имот и сградите на „Булгар Минерали Стрелча“/н/ с фактура ведно с всичките машини и съоръжения.Площадките били продадени като движими вещи.Според свидетеля от 2015 година,не се осъществявала дейност от ответното дружество.

      От приетата по делото СТЕ,не оспорена от страните  се установява,че мястото и площта на описаната в постановлението за възлагане от 13.07.2016г. и по описанието в исковата молба площадка промишлена товаро-разтоварна върху имот №000680 по КВС на ОСЗ за землището на гр.Стрелча с ЕКАТТЕ 69835 в м.“Радин дол“, целият с площ от 39, 733дка. е разположено в средната южна част на имота ограничена от всички страни както следва:от юг- до имотната граница към ведомствен път под №;от изток- до имотната граница към местен полски път под № 002115;от север –до подпорна стена във вътрешността на имота и северна фасада на сградата от 357м.кв. и от запад - до съществуващи масивни съоръжения/бункери/ във вътрешността на имота.

От заключението се установява още,че на площадката са разположени-машини, съоръжения, транспортни ленти, трошачка за фракции, сепаратори, валцова мелница, метални конструкции и подкранов релсов път, както и процесната сграда от 357м.кв.

Според заключителната част на експертизата  пазарният наем на площадка товаро-разтоварна за периода от 1.07.2017 година до 31.07.2017 година е в размер на 1 614 лева,а на сграда с промишлено предназначение,с площ от 357 кв.м е 824 лева.

Искът е недоказан и като неоснователен,следва да се отхвърли.

Съгласно трайно установената съдебна практика лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи.Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. В постановление № 1 от 28.05.1979 г. - на Пленума на ВС,е прието,че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ.

На първо място ищецът не установи къде точно е разположена площадка товаро-разтоварна,нито нейната площ,същата няма самостоятелно функционално обозначение.Свидетелските показания относно местонахождението и площта й,са противоречиви.От друга СТЕ е дала оценка на мястото,което е описано в исковата молба.От приетите писмени доказателства и скици,не става ясно точното местоположение,но дори и да се намираше на мястото описано в исковата молба и в заключението,респ. в южната част на целия имот и част от нея да попада в сграда с площ от 357 кв.м. е безспорно,че тази сграда не е собственост на ищеца по приращение,както той сам твърди,напротив от представеното разрешение за строеж №39 от 22.11.2016 г. на главния архитект на община Стрелча е видно,че процесната сграда с площ от 357 кв.м. в която попадала и част от процесната площадка са собственост на трето за спора лице.

В съдебно заседание проведено на 29.01.2019 година,в.л. Г. е заявил,че площадката установена на място била оградена с оградни мрежи,закрепени на бетонни колове и били разположени машини и съоръжения, които към момента на огледа работели,а сградата от 357 кв. обхващала част от площадката,което било видно от представената към заключението скица.От тук следва извода,че ответника не ползва 1/10 идеална част от площадката и половината от сградата,тъй като не извършва дейност от 2015 година.Ищецът не доказа машините собственост на ответното дружество,върху коя точно част от имота са разположени и дали се заемат 1/10 ид.част от площадка промишлено товаро-разтоварна.

По отношение на промишлената сграда с площ от 357 кв.м. следва да се отбележи,че след като съществува спор за собствеността й /безспорно е,че тя е построена, владее  се и съоръженията в нея работят за трето на спора ЮЛ/,  е следвало ищеца да установи собствеността си на основание чл.92 от ЗС,с влязло в сила решение,за да има право да търси обезщетение от ответника за ползването й. Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Чл.67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.

В случая безспорно се установи,че ответника който е дружество в несъстоятелност,по никакъв начин не държи тази площадка-товаро разтоварна,дори да се приеме,че тя се намира на мястото описано в исковата молба,защото ищеца не доказа,че машините и съоръженията собственост на ответника са разположени именно върху нея и работят за ответното дружество.Напротив установи се,че там се извършва дейност от друго дружество. Същественото за основателността на иска е, вещ на ищеца да е била държана без ответникът да имат основание за това.

В настоящият процес следваше при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи,че е бил лишен от възможност да ползва процесната площадка с установяване на нейната площ и съответната идеална част,върху която се намират машини на ответното дружество,за да е налице за него обедняване.

Поради така изложеното предявения иск,следва да се отхвърли като недоказан.

Ответникът не  е направил разноски,затова и съдът не дължи произнасяне.

С оглед постановения резултат,на основание чл.694 ал.7 от ТЗ,следва  ищеца да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева.

Воден от горното, съдът

 

                                    Р    Е    Ш   И :

         

ОТХВЪРЛЯ предявения от „САЙЛЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх Евтимий“ №2 вх.“а“ ап.1,представлявано от Т.В.М. срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД /н/,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“ №1,представлявано от синдика И.Л.К., установителен иск по чл.694 ал.2 т.1 и т.2  от ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, на вземане в размер на 573.40 лева,представляващ сбора от  сумата от 161.40 лева -  обезщетение за лишаване на правото на ползване  за периода от 1.07. 2017 година до 31.07.2017 година, върху 1/10 идеална част от площадка промишлено товаро-разтоварна и 412 лева - обезщетение за същия период върху   ½ идеална част от сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м.,находящи се в поземлен имот - производствен терен, с номер  в местността „Радин дол“ по картата на възстановената собственост на гр.Стрелча,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх Евтимий“ №2 вх.“а“ ап.1,представлявано от Т.В.М.,да заплати на Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 50 лева.

Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. с адрес ***,както и при участието на трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен адрес *** комплекс ЕСТЕ адв.О Л. на страната на „Булгар Минерали Стрелча“ АД /н/,с ЕИК *********, и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.

Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: