РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Златоград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100199 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е. М. В. срещу О.
Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК, за признаване за установено, по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на имот с идентификатор 51319.15.29, находящ се в местността
„М.. к.“, начин на трайно ползване - Нива, с площ от 6 772 кв.м., стар номер
005633, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.15.22 и 51319.15.32, придобит въз основа на
наследство и давностно владение.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на имот с идентификатор 51319.15.29, находящ
се в местността М. к., начин на трайно ползване - Нива, с площ от 6 772 кв.м.,
стар номер 005633, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при граници и съседи
имоти с идентификатори: 51319.15.22 и 51319.15.32. Ищецът сочи, че
притежава правото на собственост върху процесния имот по наследство от
своя баща - М. Б. В. бивш жител на гр. Н., починал на 18.08.1999 г., който от
своя страна го имал от неговия баща - Б.Т. М., като последния разпореждайки
се със своите имоти го бил дал в дял на бащата на ищеца. Същият сочи, че
владее описания имот явно и необезпокояван от никого като свой от 1999 г.
след смъртта на баща си, като преди това от 1980 г. владението на имота се
осъществявало от баща му, и през годините са засаждани различни
селскостопански култури - тютюн, картофи. Излагат се твърдения, че към
1
настоящия момент имотът е превърнат в ливада, която упражнявайки
собственическите си права, ищецът бил дал да се ползва от неговия братовчед
- М. С. В., който отглеждал животни. В имота имало изграден бетонов водоем
за поливни нужди, както и поставен метален такъв отново за напоителни
нужди и е ограден с дървени колове и тел. Сочи се още, че имотът реално се
намирал в землището на с. Е., общ. Н. въпреки че е записан в землището на
гр. Н., като е разположен в местността М. к. или позната още като Б.а.
Излагат се твърдения, че процесния имот е в непосредствена близост до друг
наследствен имот на ищеца, а именно имот с идентификатор 51319.16.22, м.
М. к., където се намирала и двуетажната му вила. При направена справка,
ищецът установил, че процесният имот е записан като стопанисван от О. Н. и
попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че имот с
идентификатор 51319.15.29, находящ се в местността М. к.начин на трайно
ползване Нива, с площ от 6 772 кв.м., стар номер 005633 съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на
АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.15.22 и
51319.15.32, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а
още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се
от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи, че процесният имот никога не е бил
включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че в периода от 1999 г. /след смъртта на баща му/ до
настоящия момент вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху имота,
същият постоянно явно и необезпокояван от никого бил владян от него, като
собствен. Имотът не бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е
бил отнеман от владението на ищеца или на неговия праводател, чрез
отчуждаване или одържавяване. При тези твърдения моли, съдът да признае
за установено по отношение на ответника О.Н., че ищецът Е. М. В. е
собственик на имот с идентификатор 51319.15.29, находящ се в местността
М.к., начин на трайно ползване - Нива, с площ от 6 772 кв.м., стар номер
005633, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.15.22 и 51319.15.32, придобит въз основа на
наследство и давностно владение. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното на 22.12.2022 г., открито съдебно заседание ищецът се
явява лично, като поддържа предявения иск и моли съдът да се произнесе с
решение по реда на чл. 237 ГПК, с оглед заявеното признание на иска от
страна на ответника. Ответникът не изпраща представител.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощника на ответната община, който видно от представеното по
делото пълномощно е изрично упълномощен от кмета на О. Н.да признае иска
по настоящото дело. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.
3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да
постанови решение при признание на иска.
По разноските.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК в общ размер на сумата от 70 лв., от които 50 лв. – държавна такса; 10
лв. – д.т. за вписване на ИМ и 10 лв. – д.т. за издадени 2 бр. СУ.
Неоснователно е искането на ответника за разпределяне на отговорността за
разноските в тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответната община е дала повод за образуване на настоящото дело, като с
извънсъдебните си действия изразяващи се в записване на имотите като
стопанисвани от О. Н. и попадащи в категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, е
оспорила правото на собственост на ищците. Претендираните разноски се
доказват като реално извършени, поради което следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, вр. чл. 237 ГПК,
по отношение на О. Н., БУЛСТАТ., с адрес: гр. Н., общ. Н. обл. С., ул. „А. С.“
№ ., че Е. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А.С.“
№ . е собственик на имот с идентификатор 51319.15.29, находящ се в
местността „М. к.“, начин на трайно ползване - Нива, с площ от 6 772 кв.м.,
стар номер 005633, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи
имоти с идентификатори: 51319.15.22 и 51319.15.32, придобит въз основа на
наследство и давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., БУЛСТАТ., да заплати на Е.
М. В., ЕГН **********, сумата в размер на 70 лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______В.Д._________________
3