№ 462
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от АТ. ИВ. ИВ. против Решение № 261197/15.04.2021г.,
пост. по гр.д.№ 11954/2019, ПРС, с което е признато за установено по отношение на АТ. ИВ.
ИВ., че ЕВН България Топлофикация ЕАД има вземане спрямо нея в размер на: 981,54лв.,
главница, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна
енергия за периода 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., 113,58лв. представляваща мораторна
лихва за периода 04.04.2017г.-02.04.2019г., както и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №5161/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ
гр. с. – 03.04.2019 г. до окончателното издължаване, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят АТ. ИВ. ИВ. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че е била обект на кражба на лични данни от страна на „ЕВН
Топлофикация България“ ЕАД, които са послужили за незаконосъобразно прехвърляне на
партидата на нейно име. Прави оплаквания, че е възрастна жена и гледа болна дъщеря, а
дружеството прави всичко само за да я тормози. Твърди, че не е най-близкият роднина на
починалия собственик. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови ново , с което иска като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подала отговор, с който
1
оспорва въззивната жалба. Развива доводи, че по делото е доказано, че жалбоподателката е
собственик на процесния топлоснабден имот и съгл. чл.153 от ЗЕ има качеството на клиент
на ТЕ. Считат за доказано наличието на облигационно отношение, а от приетите СТЕ и ССЕ
– за установено потребеното количество ТЕ и неговата стойност. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на решението. Претендира разноски. Жалбата е
подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал
недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК -
установяване на дължимостта на суми , съставляващи неплатена ТЕ и мораторна лихва, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложено е заповедното
производство ч.гр.д.№5161/2019,ПРС, от което се установява, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение, както и че е постъпило възражение от длъжника в срок.
Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установена ли е в
производството пасивната материално-правна легитимация на жалбоподателката да
отговаря по предявения иск за установяване дължимостта на суми за потребена ТЕ за обект
– гр.Пловдив, бул. Марица № 146, ет.3, ап.7, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
От фактическа страна по делото се установява от приложено копие от НА №62, т.17,
д.7136/72, че И.И. е закупил жилище находящо се в гр. Пловдив, ж.к. ***. Съгласно
удостоверение изд. от общ. Пловдив описаният в НА апартамент се намира в сграда с
идентификатор 56784.520.181.1 по КК на гр. Пловдив и е с административен адрес гр.
Пловдив, бул. ***. Видно от НА №85, т.5, д.885/2002, И.И. и А.И. са учредили договорна
ипотека върху собствения си имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. ***. По делото е
приложено и копие от данъчна декларация, подадена от А.И., в която тя е декларирала пред
местните власти, че е собственик на посочения апартамент, заедно с И.И. и М. И., на
основание наследство, при права 2/3ид.ч. за нея и по 1/6ид.ч. за низходящите й. По делото е
приложено и удостоверение за наследници на И. Зл. И., от което се установява, че той е
2
починал през 2012г., като е оставил за свои наследници А.И. – съпруга и низходящите им
И. Ив. И. и М. И.. Така, предвид посочените писмени доказателства, съдът намира, че по
делото се доказва правото на собственост на ответницата Ат. И. върху 2/3ид.ч. от процесния
имот.
По делото е приета СТЕ с в.л. В. Ш., която се възприема като обективна, компетентна
и незаинтересована, съгласно която в процесния период сградата е била топлоснабдена, а в
процесния имот е имало монтирани 3бр. ИРУ с дистанционен отчет, както и щанг лира, на
която не е монтирано ИРУ. Експертизата установява, че отчетите са извършвани съобразно
нормативните документи, като посочва и потребеното количество ТЕ по периоди.
От ССЕ с в.л. М. М., се установява, че за процесния период стойността на
доставената и разпределена ТЕ е 1109,69лв., а мораторната лихва е 143,60лв. След
образуване на заповедното производство са постъпили плащания в размер на 160лв., с което
размерът на дълга се е намалил както следва : 981,54лв. остатък за доставена ТЕ за периода
м.02.2017-м.04.2018г., 113,58лв. мораторна лихва върху главниците за периода от падежа на
всяка от тях до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че А.И. има качеството
потребител на ТЕ, т.к. притежава имот в топлоснабдена сграда. Доказва се и че за исковия
период в сградата е доставяна ТЕ. Качеството потребител на ТЕ се придобива по силата на
закона от собственика на топлоснабден имот – така в чл.153, ал.1 от ЗЕ е постановено, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна
енергия. Обстоятелството, че децата на жалбоподателката притежават също идеални части
от правото на собственост върху имота, в качеството си на наследници на починалия си
баща, който е бил и съпруг на жалбоподателката, не я освобождава от задължението да
заплаща ТЕ, доколкото вътрешните отношения в съсобствеността не са предмет на
регулиране от ЗЕ , а титуляр на партидата с кл.№ ********** е именно А.И..
Двете експертизи установяват безспорно фактите, че имотът е бил топлоснабден в
процесния период, че е извършено реално отчитане на ТЕ, количеството й, както и
стойността. ССЕ е отчела и извършените след завеждане на молбата за издаване на заповед
за изпълнение плащания и е намалила размера на дълга съобразно същите. Така получените
като дължими и неизплатени суми за доставена ТЕ за периода 01.02.2017-30.04.2018г. общо
за имота са 981,54лв. и мораторна лихва от 113,58в. за периода 04.04.2017-02.04.2019г..
Съгл. чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска
изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Следователно се доказва твърдението на ищеца
в производството, че А. И. има неплатени задължения за доставена ТЕ за процесния период.
3
Предявеният установителен иск за дължимостта им се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100лв., разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261197/15.04.2021г., пост. по гр.д.№ 11954/2019, ПРС.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата 100лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4