№ 7102
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110170476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са искове от Т. В. Т., ЕГН ********** срещу Й. В. К., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Ищцата поддържа, че с ответника са родители на децата В. Й. К., ЕГН
********** и М. Й. К., ЕГН **********. Излага твърдения, че бракът на
страните е прекратен с влязло в сила решение на СРС, 80 състав, като
родителските права спрямо двете деца са предоставени за упражняване на
майката, като на ответника е определен режим на лични отношения с децата и
дължимата издръжка. След постановяване на съдебното решение децата
осъществявали срещи с бащата съгласно определения режим, но това не
винаги било с голям ентусиазъм от тяхна страна. Децата по задължение се
виждали с баща си и с израстването им и навлизането в пубертета започнали
да имат сериозни затруднения в комуникацията с него. Постепенно и двете
деца започнали да търсят начин да отложат срещите с баща си и да отклоняват
негови телефонни обаждания. От месец февруари 2023г. и двете деца
изведнъж отказали да тръгнат с баща си в един от дните, определени от съда, с
довода, че са се разбрали с приятели да се видят за игра. Помолили баща си да
1
отидат при него следващата седмица, но той не искал изобщо да ги слуша.
През февруари 2023г. след проведен телефонен разговор на ответника с В. по
повод на това, че и двете не искали да отидат при него, баща им директно ги
заплашил, като казал, че ще дойде да ги вземе против волята им и ще ги върже
за парното през дните, които са му отредени и независимо дали искат или не,
ще стоят двата дни при него завързани. Заплахите от негова страна
продължили с викане на полиция. Към настоящия момент и двете деца на
искат да отговарят на телефонните обаждания на баща си и не отговарят на
съобщенията му. Излага подробни съображения за това, че бащата отказва да
даде необходимото съгласие за пътуване на децата извън страната, както и за
издаване на международен паспорт на същите. Моли съда да замести
съгласието на ответника за пътуване на децата извън територията на
Република България, придружавани от своята майка, включително и
непридружени от нея, неограничено по време, несъвпадащо с режима на
лични контакти с техния баща, за срок от 5 години, считано от датата на
постановяване на съдебното решение, до следните дестинации: страните от
Европа и Европейския съюз, Сърбия и Турция, както и за издаване на
международен паспорт на двете деца. Моли да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 СК. Не претендира
разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че никога не се е
противопоставял да даде разрешение за пътуване на децата си извън страната,
при условие, че разрешението е за всяко конкретно пътуване, с ясна
дестинация и период на пътуването. Заедно с майката посетил нотариус, за да
даде разрешение за конкретно пътуване на децата и след като установил, че
майката държи разрешението да е безсрочно, се противопоставил. Сочи, че от
март 2023г. контактът му с децата е изцяло прекъснат. Излага твърдения, че
съществува реален риск децата да бъдат изведени извън границите на
страната трайно от майката. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на децата В. Й. К., ЕГН ********** и М. Й. К.,
ЕГН **********.
2
С решение на СРС, 80 състав, влязло в сила на 11.07.2016г., бракът на
страните е прекратен, като родителските права спрямо двете деца са
предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен режим на
лични отношения с децата и дължимата от него месечна издръжка.
Детето В., ученичка в 7г клас, е състезателка от представителния отбор
ВК "Локомотив 1929 – НИДО“. Същата посещава уроци по български език и
литература от м. октомври 2023г. до м. юни 2024г., като таксата за обучение е
ежемесечна в размер на 300 лева и се дължи за всеки календарен месец в
гореспоменатия период.
Детето М. посещава курсове по английски език за тийнейджъри към
„АВО БЕЛ“ ООД.
С оглед изискванията на чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото са
изготвени социални доклад от ДСП – Връбница и ДСП - Сердика. Видно от
проведеното социално проучване, след раздялата на родителите за децата
полага грижи майката. Бащата има определен режим на лични отношения и
заплаща издръжка. Бащата живее в едностайно жилище в гр. София, ж.к.
Връбница 2. За момичетата няма осигурени самостоятелни легла. Бащата
заявява, че работи във фирма „Фионикс“, поддръжка, на график, получава
заплата 1500 лева. По информация на бащата, децата са прекратили
контактите си с него от 22.03.2023г. По негова информация, майката
отчуждава децата. Те не общуват и с бабата по б.л. и лелята по б.л. Бащата
споделя, че децата посещават 54 СУ. Не е посещавал училището от март
2023г., за да не притеснява децата. Бащата изразява своето несъгласие да даде
разрешение на майката да извежда децата в чужбина, тъй като, според него, тя
може да напусне страната с момичетата и да ограничи контакта му с децата
завинаги. Майката споделя, че бащата не е съгласен с това да се извади
задграничен паспорт на децата. Същата допълва, че към момента важните
решения, касаещи децата, се взимат от нея. Майката и децата живеят в
двустаен апартамент под наем, като децата спят в спалнята, а майката обитава
всекидневната. Майката работи като продавач – консултант в семейна фирма и
се самоосигурява. Получава средно месечно възнаграждение в размер на 1200
лева. През учебната 2023/2024 г. В. е записана като ученичка в 7 „Г“ клас на 54
СУ „Св. Иван Рилски“, а М. – като ученичка в 5 „В“ клас на 54 СУ. Майката
говори с любов и загриженост за децата. Установено е, че комуникацията
3
между родителите е влошена.
Видно от постъпилите заключителни доклади, изготвени от Институт по
социални дейности и практики, майката и децата В. и М. са ползвали
социални услуги. Бащата е насочен към социална услуга, като заключителен
доклад за него не е представен. Видно от предложенията в изготвения
заключителен доклад за работата с майката, доколкото проблемът е при
родителите, е необходимо и двамата да продължат да ползват социална услуга
за подобряване на комуникацията помежду им. В тази връзка е добре да се
обсъди възможността за провеждане на медиирана среща между родителите,
за което майката изразява желание и готовност.
На основание чл. 15 от ЗЗДт, по делото са изслушани децата В. и М. в
присъствието на социален работник при ДСП – Сердика.
Детето В. споделя, че е в осми клас и учи в 127 СУ. Справя се добре в
училище. Родителите й са разведени много отдавна, тя била много малка.
Родителите й в момента не си говорят. Не комуникират помежду си по
никакъв начин. В. споделя също, че много иска да пътува в чужбина. Иска да
отиде, например, в Италия или Гърция. Иска да отиде там на екскурзия, на
разходка. Не са пътували, защото не са имали пълномощно. Мисли, че майка й
не е искала от баща й такова пълномощно. С баща си не се виждат изобщо и
не се чуват по телефона. В. не му е казвала, че иска да пътува в чужбина и че й
трябва такова пълномощно. От училище им организират екскурзии в чужбина
– Испания. Не е ходила тогава на тази екскурзия, защото мисли, че няма
издаден международен паспорт. За тази екскурзия не е питала баща си дали
ще й даде такова пълномощно.
Детето М. споделя, че е в шести клас в 64 СУ. Справя се добре в
училище. Родителите й са разделени, откакто била на две години. От
раздялата си до сега родителите й не си говорят. Не комуникират помежду си
по никакъв начин. От около две години не се вижда с баща си, защото не са в
добри отношения с него. Споделя, че не иска да се вижда с баща си, защото,
според нея, държанието му не е правилно. Иска да пътува в чужбина.
Например в Гърция на море, в Испания, в Италия, в Турция и в други държави.
Майка й с нейният приятел ходили на море в Гърция няколко пъти. М. не била
с тях, защото няма разрешение от баща си. От майка си знае, че е искала
такова разрешение от баща й. На нея и сестра й казвал, че ще им даде
4
разрешение, но иска да знае къде са, с кого са и за колко време. Това обаче
било преди около две години и половина. М. няма издаден международен
паспорт. Не си спомня да е говорила с баща си да й даде разрешение да отиде
в чужбина. Не се е обаждала на баща си да иска такова разрешение, защото се
притеснява как ще реагира.
От показанията на св. Мартина В.а К. /сестра на ответника/ се
установява, че преди около три години – три години и половина, може и
повече, ищцата работела в италиански бизнес в България. Във фейсбук имало
снимки, коментари и текстове, че ищцата и нейни колеги заминават в
командировка в Италия, където ще участват в дегустация на вина.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
К. като обективни и кореспондиращи с доказателствата по делото, като не
кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като
няма лични възприятия за тях, както и в частта им относно обстоятелствата, за
които свидетелят прави субективни преценки и оценки.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя.
В настоящия случай се установи, че бракът на родителите на В. и М. е
прекратен с влязло в сила на 11.07.2016г. съдебно решение, като от раздялата
им до настоящия момент отношенията между тях са влошени, не поддържат
връзка и комуникацията помежду си. Този извод се подкрепя както от
извършеното социално проучване, така и от споделеното от двете деца при
тяхното изслушване по реда на чл. 15 от ЗЗДт, като заявяват, че от раздялата
им до настоящия момент родителите им не комуникират помежду си по
никакъв начин. Установи се също, че от март 2023г. отношенията между
децата и техния баща са преустановени поради отказ от страна на В. и М. за
срещи с ответника. В тази връзка майката и двете момичета ползват социални
5
услуги, видно от изготвените и приети по делото заключителни доклади на
Институт по социални дейности и практики. От споделеното от децата при
тяхното изслушване се установява, че същите имат желание да пътуват извън
страната до Гърция, Испания, Турция и др. До настоящия момент не са
пътували извън България, тъй като нямат издадени международни паспорти,
както и необходимото за това разрешение от баща им. Ответникът в писмения
отговор заявява съгласието си да даде разрешение за пътувания на децата
извън страната, но за конкретно пътуване, до конкретна държава и с определен
срок. Това се подкрепя и от заявеното от детето М. при неговото изслушване,
като същото споделя, че изложеното било преди около две години и половина.
Въпреки заявеното от ответника обаче не се установи същият да е
предоставил необходимата декларация – съгласие за пътувания на децата дори
за конкретно пътуване, каквито е имало през този период – В. не е посетила
Испания по организирана от учебното заведение екскурзия, ищцата била на
море в Гърция без децата. Отказът на бащата да даде необходимото съгласие
за пътуване на децата извън страната, както и за издаване на международен
паспорт, е породен единствено въз основа на влошените отношения с майката,
липсата на комуникация помежду им, като причината за този отказ е със
субективен характер, което безспорно не е в интерес на двете деца. Не се
доказа по никакъв начин твърдението на ответника, че съществува риск
майката да изведе децата извън страната трайно и да лиши бащата от контакти
с тях завинаги. В тази посока са ангажирани показанията на св. К., която обаче
възпроизвежда обстоятелства от преди над три години, когато ищцата
работела в италиански бизнес в България и същата направила извод, че
ищцата имала намерение да живее в Италия от коментари в социалната мрежа.
Съдът намира изложеното за недопустимо и недоказващо по никакъв начин
намерения на ищцата за трайна промяна на местоживеенето й и това на двете
деца. Напротив, видно от социалното проучване, същата заедно с В. и М. се е
установила да живее в гр. София, децата посещават учебни заведения, както и
допълнителни курсове и спортни дейности. От изслушванията на В. и М. се
установи и желанието им да пътуват извън България, като единствената
пречка за това е именно отказът на баща им, породен единствено от
влошените му отношения с майката. Това безспорно не е в интерес на двете
момичета.
Съдът намира, че в конкретния случай в интерес на В. и М. е да пътуват
6
извън територията на Република България, да придобиват впечатления и от
другите държави, като по този начин се разширява техния мироглед, а
пътуванията ще им се отразят благоприятно на възпитанието и развитието
като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на децата да напускат страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на
ВКС от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най –
добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото
мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя
на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на децата в чужбина са влошените отношения между родителите,
т.е. отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на В. и М.
извън страната е продиктуван единствено от личното му и субективно
негативно отношение към майката. Изложеното безспорно не е в интерес на
двете деца. Не се установява възможност за поставяне на децата в риск, тъй
като пътуването им е свързано до посещение на държави, в които не са налице
размирици и природни бедствия. Ищцата е обективирала искане за
заместващо съгласие за пътуване на децата за срок от 5 години. Към
настоящия момент В. е на 14 – годишна възраст, а М. – на 13 години. Съдът
намира, че исканият срок е разумен и не се замества изначално съгласието на
бащата, тъй като същият е за време от пет години, който не е прекомерно
дълъг и през който период би се осигурило и гарантирало правото на децата да
пътуват свободно извън територията на страната, което безспорно е в техен
интерес. Поради изложеното, следва да бъде дадено исканото разрешение за
пътуване на децата В. и М. извън страната до страните от Европа и
7
Европейския съюз, Сърбия и Турция, придружавани от своята майка Т. В. Т.,
ЕГН ********** или упълномощено от майката трето лице, без ограничения
на броя и продължителността на пътуванията, несъвпадащи с определения
режим на лични отношения на бащата с децата, за срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане на решението в сила, както и за издаване на международен
паспорт на двете деца по реда на ЗБЛД.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението. Съдът намира искането на ищцата в посочената част за
неоснователно, тъй като не се установи по делото да предстои организирано
конкретно пътуване на децата извън страната с образователен, лечебен или
друг характер, поради което съдът намира последното за неоснователно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски не е направено от никоя от страните,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата Й. В. К., ЕГН **********, за издаване на международен
паспорт на детето В. Й. К., ЕГН ********** по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на
детето В. Й. К., ЕГН **********, извън територията на Република България до
страните от Европа и Европейския съюз, Сърбия и Турция, придружавано от
своята майка Т. В. Т., ЕГН ********** или упълномощено от майката трето
лице, без ограничения на броя и продължителността на пътуванията,
несъвпадащи с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за
срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в сила.
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата Й. В. К., ЕГН **********, за издаване на международен
паспорт на детето М. Й. К., ЕГН ********** по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на
детето М. Й. К., ЕГН **********, извън територията на Република България до
страните от Европа и Европейския съюз, Сърбия и Турция, придружавано от
своята майка Т. В. Т., ЕГН ********** или упълномощено от майката трето
лице, без ограничения на броя и продължителността на пътуванията,
8
несъвпадащи с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за
срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. Т., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9