Красимира Тагарева

Секретар Ив. Златева

Прокурор Т.Стаматов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внохд. № 293 по описа за 2019г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.Т.С., депозирана, чрез защитника му адв.М.Х., против присъда № 105/ 9.10.2019г.постановена по нохд № 392/2019г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимия С. е признат за виновен, в това че на 04.12.2017 г. в 08,40ч. в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ до бл. 33 с посока към бл. 34 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“, с *******, след употреба на наркотични вещества -метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр.чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 от НК подсъдимият С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 181лв., в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол, както и 389,69лв.по сметката на РС-Ямбол.

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан, тъй като не е извършил инкриминираното престъпление. В допълнение към въззивната жалба наведените доводи са конкретизирани и мотивирани. Излагат се съображения за недоказаност на обвинението, тъй като по отношение на авторството са налице противоречиви гласни доказателства, които не са анализирани подробно от първата инстанция. Твърди се, че показанията на свидетелите Ж., Х. и Ч.са противоречи както помежду си така и с показанията на св.И.В., която сочи, че сина й не е управлявал автомобил на инкриминираната дата, тъй като е бил с наранена лява ръка, както и че стъклата на автомобила му са затъмнени и свидетелите не биха могли да видят отвън кой е шофьора. Процесуалните нарушения са мотивирани с приемането на физикохимическата експертиза, която е изготвена не по правилата на НПК. Изследването на кръвта на подсъдимия е било направено не по ДП, а с оглед образуваната административно-наказателна преписка, които резултати са използвани при изготвянето на експертизата. Излагат се и съображения в тази насока за нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като и двете кръвни проби са били използвани при изготвянето на първата експертиза, с което подсъдимия е лишен от право да поиска повторна такава след привличането му в качеството на обвиняем. В подкрепа на твърдението за недоказаност на обвинението се иска да се кредитира протокола за медицинско изследване от 4.12.2017г., в който лекаря взел кръв за изследване д-р Г. е отразила, че при прегледа не се установява мирис на алкохол и наличие на абстинентни явления, както и че лицето е с адекватно поведение и отрича употреба на наркотични вещества. По тези съображения се поддържа искането в жалбата за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се иска в случай, че се потвърди осъдителната присъда да се намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият участва лично и със защитника си адв.М.Х., чрез която поддържа въззивната жалба и пледира същата да бъде уважена.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоариите на прокурора, на защитника на подсъдимия, личната защита на подсъдимия и доводите в жалбата и намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна, тъй като се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви.

Правилно е прието, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория „В, А,М“. В това свое качество е санкциониран по административен ред с 11 наказателни постановления и 6 фиша за нарушения по ЗДвП .

Сутринта на 4.12.2017г.подсъдимият предприел управлението на лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. *******. Около 8,40часа движейки се в ж.к."Златен рог" в близост до блок 32 се разминал с автомобил на полицията, в който се намирали свидетелите С.Ж. и П. Х.. Същите разпознали подсъдимия, тъй като имали служебна информация за неговото издирване и по този повод взели решение да му извършат проверка. За целта направили обратен завой и проследили автомобила на подсъдимия. Малко след това подс. С. спрял автомобила до бл.34, където се намирал и сервиз за ГТП и слязъл от него. Свидетелите Ж. и Х. също спрели и поискали документите му за проверка. Подсъдимият започнал да оспорва проверката, да ръкомаха и говори на висок тон, като представил ксерокопие на шофьорската си книжка. Свидетелите Ж. и Х. се усъмнили, че подсъдимият може да е употребил алкохол или наркотични вещества и поискали съдействие от екип на сектор пътна полиция. Пристигналите на място св.Ч.и колегата му М. казали на подсъдимия, че следва да му извършат проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. След неговия отказ св.Ч.му връчил талон за изследване № 000455/04.12.2017г.В определено му време подс.С. се явил в медицинското заведение и дал кръвна проба за изследване.

От заключението на изготвената на ДП съдебно-химическата експертиза на кръвната проба от подс.С. е видно, че е установено наличие на наркотични вещества от групата на стимулантите - метамфетамин и амфетамин. Употребата им е реализирана в период от време до 12-24часа преди изследването. Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Метамфетаминът се намира в Списък I: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият С. не е осъждан.

Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд на основание събраните гласни и писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани изключително подробно. Същите са обсъдени както поотделно така и в съвкупност, като въззивният съд споделя изцяло направения доказателствен анализ.

Авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите- очевидци Ж. и Х., които са непротиворечиви, обективни и логични досежно обстоятелството, че на инкриминираната дата и час подсъдимият е управлявал посочения лек автомобил. Свидетелите не са заинтерисовани от изхода на делото, както и липсват доказателства същите да имат лично отношение с подсъдимия, поради което правилно и обосновано е прието, че същите добросъвестно са изложили фактите и обстоятелствата относими към предмета на доказване. В подкрепа на посочените доказателства са и показанията на св.Ч., който е предложил на подсъдимия да бъде изпробван за употреба на алкохол наркотици с техническо средство и който сочи, че до процесния автомобил са били служителите на полицията Ж. и Х. и подсъдимия. Показанията на св.И.Т.- майка на подсъдимия не са в противоречие с посочените по- горе гласни доказателства, тъй като е напълно възможно на 4.12.2017г.съпруга й също да е управлявал процесния автомобил. Не се споделя нейното твърдение, че сина й не е бил в състояние да шофира, поради превръзка на лявата му ръка, както и че стъклата на процесния автомобил са силно затъмнени и отвън не би могло да се види кой го управлява. Свидетелите Ж. и Х. опровергават това, като сочат, че при разминаването са видели, че подсъдимият шофира процесния автомобил, както и че е бил сам в него. Сочат също така, че когато слязъл от автомобила са видели, че лявата му ръка е превързана, което очевидно не е пречка да управлява.

Проверяващият съд изцяло споделя направения анализ на събраните гласни доказателства, поради което и доводите във въззивната жалба в тази насока намира за неоснователни.

Безспорно е доказан и следващия правно-релевантен факт- наличие на наркотични вещества -метамфетамин в кръвта на подсъдимия. Това обстоятелство е установено по надлежния ред, посредством съдебно-химическа експертиза. При вземането на кръвната проба и изготвянето на експертизата са спазени правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Възражението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение при изготвянето на експертизата е неоснователно, тъй като експертизата е изготвена на основание писмени данни получени при изследванията на кръвната проба, по административнонаказателната преписка. При първоначалната проверка на документите на подсъдимия от свидетелите Ж., Х. и Ч.е съставен АУАН № ******/4.12.2017г.в който е отразено, че същия отказва да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и наркотични вещества и поради неговия отказ в този момент няма основание за образуване на ДП. Едва след изготвяне на заключението на съдебно- химическата експертиза по АНП и установяването , че в кръвта на подсъдимия се съдържат наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин са били налице достатъчно данни за образуване на ДП, с оглед престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. При изготвянето на съдебно- химическа експертиза, назначена по ДП вещите лица напълно законосъобразно са използвали наличните писмени данни, а именно данните от изследването на кръвната проба и са направили своите заключение на основание тези данни.

Законосъобразно решаващата съдебна инстанция не е обсъдила представения от подсъдимия препис на изследване от медицинска лаборатория МДЛ Лина ЕООД гр. Бургас, тъй като посочената лаборатория не е оторизирана да извършва изследвания за наличие на алкохол и наркотични вещества по Наредба № 1/19.07.2017г. Отразеното в протокола за медицинско изследване изготвен от д-р П.а Гайдарова не опровергава заключението на съдебно- химическата експертиза, тъй като в същия е описано поведението на подсъдимия по време на вземане на кръвната проба.

По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, тъй като на 04.12.2017 г. в 08,40ч. в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ до бл. 33 с посока към бл. 34 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“, с *******, след употреба на наркотични вещества -метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза.

Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС. По надлежния ред, чрез изготвяне на химическа експертиза е установено наличие на наркотични вещества в кръвта му.

Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.

Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:

За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение. Определените две кумулативни наказания 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.са съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия, поради което съдът счита, че същите са справедливи и законосъобразни.

Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като по отношение на подсъдимия са налице материалноправните предпоставки на цитираната по-горе норма и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание.

Като неоснователно се преценява искането в жалбата за намаляване размера на наказанията, тъй като по делото не са налице други смегчващи вината обстоятелства освен тези приети от първата инстанция. Подсъдимият е санкциониран с 11 НП и 6 фиша за нарушаване правилата за движение по пътищата, поради което намаляването на наказанието под размера определен от съда би било проява на необосновано снизхождение.

Справедливо по размер е и наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и 6 месеца, тъй като наказание в този размер би го мотивирало да се отнася с по- високо чувство за отговорност и за в бъдеще да не извършва нарушения на правилата за движение по пътищата.

Районният съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.338 НПК, Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 105/9.10.2019г.постановена по нохд № 392/2019г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	6 февруари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия:	Петранка Стоянова Жекова

Дело:	20192300600293
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 ноември 2019 г.

Решение по дело №293/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Красимира Тагарева