Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260165
гр.***, 16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2766 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на И.Д.Г.
с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № ***/01.07.2020г., издадено от Директор на РС „***“ – гр.
Сливен, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2,
т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Оспорват се фактическите констатации,
като се твърди, че жалбоподателят е спрял на знак „Стоп“, защото в този пътен
участък движението е интензивно и няма как да се включи в него без да спре.
Заявява се, че контролните органи не са имали видимост към мястото на знака,
както и че са съставили акта в негово отсъствие, доколкото са му казали да
изчака в автобуса. Възразява се срещу поведението на служителите на ***, които
не са снели сведения от пътуващите в автобуса военнослужещи. Твърди се, че в
акта не е отбелязано качеството на свидетелите, нито техните адреси. На последно
място се изразява недоволство срещу начина, по който е описано нарушението,
като се акцентира, че не е посочен точният километър от главния път.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, като заявява, че
поддържа жалбата си. Допълва, че в началото не му е било съобщено за какво е
спрян и едва след проверка, продължила около четиридесет минути, му е бил
връчен акт за процесното нарушение.
Пълномощникът – адв. Андонов – БАК
счита, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин
извършеното нарушение. Преповтаря доводите, изложени в жалбата, като моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Директор
на РС „***“ – гр. Сливен се явява лично,
като заявява, че оспорва жалбата. Посочва, че контролните органи са били
позиционирани на място, даващо им добра видимост към процесния знак, както и че
НП е издадено след обстойна проверка на всички факти по случая. Счита, че
нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за
потвърждаване на постановлението.
В допълнително представени писмени
бележки АНО доразвива доводите си, като описва детайлно фактическата обстановка
и действията на подчинените му. Посочва, че действително при описанието на
мястото на нарушението в акта е посочено „на
кръстовището в с. ***“, вместо „на
кръстовището с разклона за с. ***“, но счита че това не е съществен порок.
Оспорва възраженията за непосочване на качеството на свидетелите по акта. В
заключение обобщава, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била правилно и законосъобразно ангажирана, поради което и моли
за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб – НП е връчено
на жалбоподателя на 08.07.2020г., а жалбата е депозирана на 10.07.2020г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 03.06.2020г.,
около 12.30 часа жалбоподателят управлявал автобус „***“ с рег. № ***, който
превозвал военнослужещи, връщащи се от учебни стрелби, проведени по-рано същия
ден на територията на ВМБ-***. След автобуса се движел автомобил УАЗ, превозващ
въоръжението за стрелбите, управляван от св. П.Д.. Двете МПС-та напуснали
базата, достигнали до кръстовището с главен път II-99 и направили десен завой към гр. ***, без обаче да
спрат на поставения на кръстовището знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. По същото време на главния път, на около 50 метра от
кръстовището в посока към гр. ***, се намирал патрул на *** в състав – св. М.В.,
св. М.П. и св. Я.Т. – и тримата служители на ТО „***“-***. Свидетелите имали за
задача да осъществяват контрол на войсковия транспорт, поради което и следели
внимателно поведението на излизащите от базата военни автомобили. И тримата
ясно забелязали как при достигане до кръстовището нито автобусът, управляван от
жалбоподателя, нито автомобилът УАЗ, управляван от св. Д., спрели на знак
„Стоп“, а вместо това извършили десен завой и се включили в движението. Поради
това св. В. подала сигнал на автобуса и го спряла за проверка, а св.Т. спрял за
проверка другия автомобил. Била извършена проверка на водачите и на документите
им, след което и на двамата били съставени актове. В частност на жалбоподателя
бил съставен АУАН с бл. № ***, в който св. В. описала горните факти и ги
квалифицирала като нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения Г. посочил,
че няма как да не е спрял на знака и да излезе на главния път без да се увери,
че няма приближаващи МПС.
В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнително писмено
възражение, в което развил доводи, аналогични с тези в процесната жалба.
Въз основа на АУАН на 01.07.2020г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания актосъставител и двамата свидетели по акта, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съдът не намира причина да не се довери на показанията на тримата служители на „***“, като не намира признаци на заинтересованост или пристрастност. И тримата свидетели излагат възприятията си последователно, логично и убедително, поради което и съдът им дава вяра. Фактът, че въпросните служители добросъвестно са изпълнявали задълженията си се подкрепя по косвен начин и от обстоятелството, че непосредствено след спирането на автобуса, те са спрели за проверка и автомобил УАЗ, чийто водач – св. Д. е извършил идентично нарушение и който в съдебно заседание го призна изцяло. Това от една страна сочи, че контролните органи са имали добра видимост към кръстовището (защото в противен случай не е имало как да видят, че Д. също не спира на знака), от друга говори за последователно и непредубедено изпълнение на служебните им задължения (защото са действали по един и същи начин при констатиране на двете нарушения), а на трето място оборва твърдението на жалбоподателя, че обективно няма как на въпросното кръстовище да не се спре, преди да се включи в движението (автомобилът превозващ въоръжението не е спрял на знака, а директно се е включил в движението, поради което очевидно трафикът обективно е позволявал това да направи и автобусът).
Действително по делото се събраха и гласни доказателства, посредством разпитите на св. Господинов и св. Стоев, които противостоят на тезата на горепосочените трима свидетели, но настоящият състав счита, че не следва да им се доверява. От една страна това се дължи на обстоятелството, че тази група показания се оборва от показанията на първата група свидетели, за кредитирането на която съдът вече изложи съображения. На следващо място съдът отчита, че и двамата свидетели се познават с жалбоподателя и макар да не са в близки отношения, този факт няма как да не сочи на потенциална пристрастност. Не на последно място съдът отчита и обстоятелството, че и двамата свидетели са възприели събитията от вътрешността на автобуса (св. Стоев дори е бил на втория ред седалки отдясно зад шофьора), поради което и не са имали толкова добра видимост, колкото свидетелите които са наблюдавали ситуацията отстрани. Поради това и с оглед обстоятелството, че преди да излезе на кръстовището автобусът е спирал на други места (КПП), мотивира съда да приеме, че е напълно възможно тези свидетели да не са възприели правилно събитията, което да е довело и до некоректно пресъздаване на фактите в показанията им. Поради тези съображения съдът не кредитира показанията на св. Господинов и св. Стоев досежно обстоятелството дали автобусът е спрял на знак „Стоп“ или не.
По отношение на св. Д. съдът отчита, че в съдебно заседание той заяви, че е излязъл около 10 минути след автобуса и поради това не е възприел дали той е спрял на знака или не. В тази им част показанията му се оборват от всички останали свидетели, които заявяват, че в действителност не е имало такъв интервал от време и УАЗ-ът е излязъл непосредствено след автобуса. Поради това съдът не се доверява на изложеното от този свидетел в обсъдената част.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 ЗДвП – В.Г. – Директор на РС „***“, който към дата 01.07.2020г. е бил
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № ОХ-8/03.01.2019г.
на министъра на отбраната. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – сержант М.В., изпълняваща длъжността – ст. специалист в
първи военнополицейски екип в Сектор „Контрол и охрана“ в ТО „***“ – *** в РС „***“
– Сливен, видно от приобщената Заповед № ВП-7644/16.12.2019г. на Директора на
Служба „***“. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Действително в
АУАН е допусната неточност относно описанието на мястото на извършване на
нарушението, като е посочено, че това е кръстовището на път II-99 в с. ***, вместо че това е кръстовището на път II-99 и разклона за с. ***, но съдът счита, че това не
може да се окачестви като съществен порок, водещ до отмяна на НП. От една
страна неточността е отстранена от АНО в издаденото НП, съобразно правомощията
му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а от друга начинът на изписване на мястото не създава
никакви трудности и по никакъв начин не е попречило на жалбоподателя да разбере
на кой точно знак се твърди, че не е спрял, респективно да организира защитата
си.
Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите или техните адреси, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение.
Критерият за
същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая в акта е посочено, а и от разпита на свидетеля
пред съда, категорично се изяснява, че двамата свидетели са свидетели-очевидци
на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в
АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не
би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на
съда намира подкрепа и в
разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
По същество. Текстът
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП сочи, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе, съдът стига
до извод, че при управление на МПС жалбоподателят не е спрял на знак Б2, с
което е нарушил посочената норма. Наличният пътен знак повелява задължително
спиране, т.е. преустановяване на движението на ППС, като без значение е фактът,
дали водачът се е движил по път с предимство, имало ли е и други ППС, дали само
е намалил и т.н. Във всички случаи водачите следва в конкретния момент и при
конкретното регулиране на движението да съобразяват поведението си с
приложимите правила и знаци, което в случая Г. не е сторил, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността му.
Правилно е приложена и съответната санкционна норма, доколкото съгласно чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП - наказва се с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" В случая размерът на глобата е фиксиран в закона, поради което и не може да става дума за неговото изменение.
На последно място съдът
счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като дори в жалбата не
се съдържат твърдения за някакви обстоятелства, които да водят до занижаване на
обществената опасност на извършеното. Нещо повече, касае се за управление на
МПС превозващо множество пътници, а отделно от това, видно от справката за
водач/нарушител – това далеч не е първото нарушение на Г., които обстоятелства
допълнително завишават обществената опасност на извършеното и правят
приложението на чл. 28 ЗАНН необосновано.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането
им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ***/01.07.2020г., издадено от Директор на РС „***“ – гр.
Сливен, с което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2,
т.3 ЗДвП, на И.Д.Г. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер на
20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.