Р Е
Ш Е Н
И Е № 317
гр. Пловдив,05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети декември,през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2357/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 230/21.06.19г.на Карловския РС,1-ви гр.с.,постановено по
гр.д.№ 691/18г.,с което са отменени на осн.чл.58,ал.1 от ЗК приетите на проведено на 21.04.2018г.Общо
събрание на Кооперация „Добрила–Д“,ЕИК-*********,гр.Сопот решения за:
утвърждаване на решение на УС за приемане на нови и освобождаване на
член-кооператори; отчетен доклад на УС за 2017г.; отчетен доклад на КС за
2017г.; приемане на финансовия отчет за 2017г.; освобождаване от отговорност на
УС и КС за 2017г.; определяне броя на членовете на УС и КС и избор на
председател и УС, избор на КС, поради противоречието им със закона и устава на
кооперацията.
Недоволство
от постановеното решение изразява Кооперация
„Добрила-Д“,гр.Сопот,която чрез пълномощника си адв.В.А. счита,че същото е неправилно и необосновано по изложените в жалбата
съображения и моли съда да го отмени като такова и постанови друго,с което да
отхвърли изцяло предявените искове.Не представя доказателства.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна- М.К.Р.,ЕГН-**********,***
е подала в срок отговор на въззивната
жалба,с който счита същата за неоснователна по съображения,изложени в отговора.Претендира
разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,подадена е от
надлежна страна в законния срок против обжалваемо решение,внесена е дължимата
ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Пред първата инстанция е предявен иск с
правно основание чл.58,ал.1 от ЗК от М.К.Р. против Кооперация
„Добрила-Д“,гр.Сопот.
Не се спори по делото,че жалбоподателката
има качеството на член-кооператор на Кооперация „Добрила-Д“,гр.Сопот и като такава
може на осн.чл.9,ал.1,т.5 от ЗК да иска отмяна на незаконните,противоуставните и неправилните
решения и действия на нейните органи.
Твърденията на Р. в исковата ѝ молба са,че на 21.04.2018г.
се е провело редовно отчетно-изборно събрание на кооперацията,в
която членува и на която е била председател до
провеждането на атакуваното ОС,при провеждането на
което били допуснати подробно изброените в исковата молба нарушения на ЗК и
Устава на кооперацията.Оплакванията касаят нарушения във връзка със
съобщаването на поканата за свикване на ОС и провеждането на ОС: в зала с
ограничен капацитет места,при неизяснен брой член-кооператори,участвали чрез
пълномощници,недопускане до гласуване по т.7 от дневния ред на част от
пълномощниците,неяснота относно гласуването на новоприетите на това събрание
членове,при явно гласуване за управителни органи на кооперацията в нарушение на
императивната норма на чл.15,ал.4,т.2 от ЗК,която изисква гласуването да е
тайно и опороченост при преброяването на гласовете при гласуването по отделните
точки от дневния ред на събранието; липсата на проверка на кворума при всяко
гласуване,нарушение на разпоредбата на чл.18,ал.5,изр.посл.от ЗК,както и
непосочване броя на гласувалите при избора на нов председател на кооперацията.
За да постанови обжалвания резултат по
делото,първоинстанционният съд е приел,че от всички изброени в исковата молба
нарушения са събрани доказателства за
наличието на следните нарушения: нарушение на императивната норма на
чл.15,ал.4,т.2,т.2а и т.17 от ЗК,като гласуването за избор на членове на УС и
КС и за Председател на кооперацията е проведено не с тайно,а с явно гласуване;
констатирана липса на контрол върху кворума в резултат на което протоколът от
проведеното ОС не отразявал действително броя на гласувалите лица,което пък от
своя страна поставяло съда в невъзможност да прецени дали изборът на решенията
е законен,взет с необходимото мнозинство.
По делото са приети писмени
доказателства,включително Устава на
ответната кооперация,протокол № 110/21.04.18г.от проведеното на същата
дата годишно-отчетно изборно ОС на
член-кооператорите на Кооперация „Добрила-Д“,гр.Сопот,чиито решения се атакуват
и списък на член-кооператорите.Разпитани са и по двама свидетели на всяка от
страните,член-кооператори,които са присъствали на събранието,проведено на 21.04.18г.
Безспорно е,че ОС е проведено при условията на чл.17,ал.2 от
ЗК при т.нар.“спадащ кворум“.Видно от цитирания протокол № 110,събранието е
открито от ищцата М.Р. като председател
на кооперацията,а след това е избрано и ръководство на събранието,в чийто
състав Р. не фигурира.След избор на комисии-по проекто-решенията,по кворума и
мандата и по избора е прочетен предварително обявения дневен ред,който включва
7 точки.Последните точки 6 и 7 касаят
определяне броя на членовете на УС и КС и избор на Председател и УС,както и
избор на Контролен съвет.
Съгласно
раздел седми от Устава ОС като орган на управлението може да бъде такова по чл.44 от
Устава,(състои се от всички член-кооператори) или по чл.45 от Устава-събрание
на пълномощниците.От цитирания по-горе протокол № 110 е видно,че на 21.04.18г.е
проведено Общо събрание на член-кооператорите по чл.44 от Устава.
Съгласно чл.47,ал.4 от Устава един член на
кооперацията може да представлява до 3 член-кооператори в ОС въз основа на
писмено пълномощно.
Съгласно чл.48 от Устава при провеждане на ОС с
пълномощници, присъстващите член-кооператори, които не са избрани за
пълномощници, не се вземат предвид при установяване на кворума. Те нямат право
на участие в работата на събранието с решаващ глас.
Според чл.49,ал.3 от Устава гласуването в ОС е
явно,а отделно от това в ал.4 е предвидено,че изборът на членове на УС и КС и
по резултати на финансовите комисии се извършва с явно гласуване,като събранието
може да реши и в друг случай да се гласува тайно.
От протокола от 21.04.18г.се
установява,че гласуването по всички точки от дневния ред,включително и
т.7,касаеща избора на УС и КС,е проведено явно.В тази връзка районният съд
е приел,че е налице нарушаване на законовата
процедура по чл.15,ал.4,т.2 от ЗК,която е императивна.Тази процедура
предвижда,че броя на членовете на УС и КС се определя с тайно гласуване,както и
избора и освобождаването им.В Устава на
кооперацията,в чл.49,ал.4 е записано дословно: “Изборът на членове на УС и КС и
по резултатите на финансовите ревизии се извършва с явно гласуване.Събранието
може да се реши и в друг случай да се гласува тайно“.Районният съд е приел,че
се касае за техническа грешка и смисълът на цитираната разпоредба е,че при
регламентирано тайно гласуване на членовете на УС и КС,събранието може да реши
и в друг случай гласуването отново да е тайно,като така нормата съответствала
на разпоредбата на чл.18,ал.4 от ЗК.Дори и да не била налице такава техническа
грешка обаче,изводът на първостепенният съд е,че разпоредбата на чл.15,ал.4,т.2
от ЗК е императивна и изключва правното действие на Устава в тази му част.В
жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на КРС,тъй като
чл.49,ал.4 от Устава,предвиждащ явно гласуване за избор на членове на УС и КС,
бил задължителен за кооперацията и
нейните членове,а това пък било в унисон с установеният в чл.18,ал.4 от ЗК
принцип за явно гласуване в ОС.
Действително в чл.18,ал.4 от ЗК е
предвидено,че гласуването в общото събрание при вземане на решения е явно,като
в устава може да се предвиди по някои въпроси да се гласува тайно.Тази
разпоредба е обща за вземането на
решения на ОС,но от нея е предвидено изрично изключение в нормата на чл.15,ал.4,т.2
от ЗК-при определяне броя на членовете и избора на такива на УС и КС гласуването следва да е
тайно.Т.е. ЗК предвижда по принцип явно гласуване,като изрично посочва
изключенията,при които гласуването следва да е тайно,както и възможност в
устава на кооперацията да се реши тайно
гласуване и по други въпроси.Няма обаче предвидена възможност,при която с
устава да се предвижда възможност вместо
предвиденото тайно гласуване да се проведе явно такова.Разпоредбата на
чл.15,ал.4,т.2 от ЗК е императивна и не може да се дерогира с Устава.Избирането
на УС и КС е правомощие,предоставено на ОС от закона,като императивно е
определен начинът на гласуване по този конкретен въпрос,докато в чл.18,ал.4 от
ЗК е уреден общият принцип за явно гласуване в ОС.При това положение разпоредбата
на чл.49,ал.4 от Устава противоречи на императивната норма на чл.15,ал.4,т.2 от
ЗК и като такава не следва да се прилага.Изключението от правилото на
чл.18,ал.4 от ЗК,залегнал в разпоредбата на чл.15,ал.4,т.2 от ЗК, не е
случайно.Законодателят е предвидил тайно
гласуване при избора на членове на УС и
КС с цел защита на свободното изразяване на волята на член-кооператорите.В
случая по делото се установява категорично,видно от протокола от 21.04.18г.,че
гласуването по т.7 от дневния ред,касаещ избора на членове на УС,КС и
Председател на кооперацията е било явно и в противоречие с императивна норма на
закона,което съставлява незаконосъобразност на решенията за избор на ръководни
органи на отв.кооперация,до какъвто извод е стигнал и районният съд.В този
смисъл е без значение дали правилно съдът е приел наличието на допусната
техническа грешка в чл.49,ал.4 от ЗК,тъй като дори и да се приеме,че няма такава грешка,то тази
разпоредба не може да породи правно действие поради противоречието ѝ с
чл.15,ал.4,т.2 от ЗК.Неоснователни са и доводите в жалбата,че ищцата като
председател на кооперацията към момента на провеждане на ОС не можела да излага
аргументи за незаконосъобразност на процесните решения поради невземането им
чрез тайно гласуване,тъй като точно тя била отговорна за спазване на нормите на
закона и устава.От протокол №110 е видно,че
ищцата само е открила събранието,но веднага след това е било избрано
ръководство на събранието,като ищцата не е била включена нито в състава на това
ръководство,нито в състава на някоя от избраните комисии,при което не е имало как
да повлияе и на приетия начин за явно
гласуване и по т.7 от дневния ред.
По отношение на констатираната липса на
контрол върху кворума районният съд е изложил мотиви,че тази липса се
установява от протоколираните
лица,гласували по т.6 и 7 от дневния ред.При откриването на събранието било
отбелязано,че присъстват 78 член-кооператори,а при гласуването на т.6 и 7
фигурирали като гласували 59 човека,като
липсвали данни поради каква причина отсъстват 19 човека от първоначално
преброените присъстващи.Съдът се е позовал на свидетелските показания,според
които изначално липсвало преброяване.Такова се осъществило само по отношение на
последните две точки от дневния ред,поради което е прието,че протоколът от
проведеното ОС не отразява действително броя на гласувалите лица и така съдът
не може да извърши преценка дали изборът на решенията е
законен.Действително съдът не е посочил
конкретно кои свидетелски показания кредитира като достоверни,но настоящата
инстанция не намира това за съществено
нарушение.От показанията на четиримата разпитани свидетели,само един-М.Б.
е посочил,че за гласуването на всички точки от дневния ред имало двама
преброители,като той бил единият от тях.Останалите свидетели,включително
другият свидетел на отв.кооперация-Н. С., заявяват,че „разделянето на залата на
две половини с двама преброители стана не в самото начало,а по време на
гласуването на точката,която се избираше новия управителен съвет“(св.С.).Според
св.К. не било ясно колко от пълномощниците на член-кооператорите,които не са
били с нотариално заверени пълномощни и не са били допуснати да гласуват,са
останали в залата и колко са напуснали,тъй като нямало контрол,на всяко
гласуване кворумът не се проверявал.Това се потвърждава и от свидетеля С. К.-председател
на събранието,според който „най-накрая на събранието избраха двама
души-преброители,точно преди избора.През останалото време нямаше
преброители,ние ги броихме отгоре за
другите точки,а не за последната-избор на УС и КС.Преди всяка точка
никой не е проверявал кворума“.
При това положение настоящата инстанция
не кредитира показанията на св.Б.,които са изолирани и противоречащи на
останалите свидетелски показания.Кредитира тези на останалите трима
свидетели,доколкото тези показания взаимно се допълват.От тях се установява,че
действително не е бил осъществяван контрол върху броя на присъстващите на
събранието член-кооператори преди всяко гласуване,както правилно е констатирал
и КРС.Изложените в жалбата съображения,че първоинстанционният съд неправилно
приел,че в процесния случай имало липса на кворум при приемане на атакуваните
решения са неоснователни,тъй като районният съд в мотивите си не е констатирал
липсата на кворум преди всяко гласуване като предпоставка за законното
провеждане на събранието и вземане на решения,а невъзможността му за преценка
дали изборът е направен с необходимото мнозинство поради неотразяването в
протокола на действителния брой гласували лица.Това неотразяване именно е в
резултат на липсата на контрол върху кворума от началото на събранието и преди
всяко гласуване по всички точки от дневния ред.
Отделно от това нарушение има и при
вземане на решение за избор на нов председател на УС и на кооперацията,тъй като
от записаното по тази точка в протокола от 21.04.18г.не може да се установи с
яснота какъв е резултата от гласуването.Посочено е само,че решението е взето „с
мнозинство“,без да се посочва колко членове са гласували „за“,колко „против“ и
колко-„въздържал се“.Свидетелят К. пък заявява,че не се преброили гласовете за
избор на председател,само се чуло „Да“.
Наред с всички посочени дотук
нарушения,които е установил и КРС,следва да се отбележи още едно-и от протокола
за проведеното ОС,и от показанията на св.К.,и от тези на св.К. се установява,че
не са изпълнени изискванията и на чл.18,ал.5,изр.последно от ЗК,според който
взетите решения задължително се вписват в протокола и се прочитат в края на
заседанието.
При наличието на изброените по-горе
нарушения правилно районният съд е уважил исковете на М.К.Р.Решението като
правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
По отношение на разноските,с оглед
изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата
страна направените от нея разноски във въззивното производство,които са за
адв.възнаграждение в размер на 600лв.съгласно представеният договор на правна
защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/21.06.19г.на Карловския РС,1-в гр.с.,постановено по
гр.д.№ 691/18г.,с което са отменени приетите на проведено на 21.04.2018г.Общо събрание на Кооперация
„Добрила–Д“,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: град Сопот,улица
„Промишлена зона“ № 1, решения за: утвърждаване на решение на УС за приемане на
нови и освобождаване на член-кооператори; отчетен доклад на УС за 2017г.;
отчетен доклад на КС за 2017г.; приемане на финансовия отчет за 2017г.;
освобождаване от отговорност на УС и КС за 2017г.; определяне броя на членовете
на УС и КС и избор на председател и УС, избор на КС, поради противоречието им
със закона и устава на кооперацията.
ОСЪЖДА Кооперация
„Добрила–Д“,ЕИК-*********,гр.Сопот да заплати на М.К.Р.,ЕГН-********** направените
от нея разноски пред въззивната инстанция за
адв.възнаграждение в размер на 600(шестотин)лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: