Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35/12.3.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, двехиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 29/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби
срещу решение № 1145/14.10.2019 г. по гр.д.№ 328/19 г. на Окръжен съд – Варна,
с което е уважен отчасти иска, предявен от М.Б.И. против Прокуратурата на РБ,
на основание чл.2, ал.1,т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната
му част – за разликата от 5000 лева, до претендираната сума от 120000 лева.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и
за уважаване изцяло на предявения иск.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната
му част. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за отхвърляне изцяло на иска, евентуално – за намаляване на размера на
присъденото обезщетение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на
ищцата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението
в осъдителната му част.
Въззивните жалби са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ от М.Б.И. срещу Прокуратурата на РБ, за заплащане на сумата от 120000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й страдания в резултат от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, по
което е била оправдана с присъда по НОХД № 3154/2012 г. на ВРС, ХХIХ с-в,
влязла в сила на 17.02.2014 г.
Оспорвайки иска, Прокуратурата на РБ твърди погасяване
на вземанията по давност; сочи, че страданията на ищцата са причинени от
предходна присъда от 2009 г.; продължителното разглеждането на делото и
отлагането на някои заседания е по нейна вина; твърди, че не е разгласявала
обвинението, а личностовото разстройство на ищцата е съществувало преди повдигането
на обвинението.
От приложените по делото писмени доказателства е видно,
че с постановление от 19.07.2010 г. по ДП № 570/2009 г. на ОД на МВР Варна
ищцата е привлечена като обвиняема за това, че на 30 април 2009 г. в гр. Варна,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Радостина
Колева Петрова – продавач-консултант в ЕТ "Мони 2004" заблуждение, че
ще плати по банков път сумата 1169.27 лв. по фактури с №№ 00392/30.04.2009 г.,
00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009 г. за покупка на строителни материали, с
което е причинила имуществена вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В началото но досъдебното производство ищцата
изложила твърдения, че Радостина Петрова е поискала от нея сума, за да оттегли
жалбата си. В протокола за предявяване на разследването от 03.08.2010 г. изразила
становище, че свидетелските показания са лъжливи и при търговеца липсва
отчетност и че заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза
е непълно.
В констативен протокол от 25.01.2012 г. заявила, че
няма да се яви за предявяване на материалите, тъй като не е призована
своевременно и прекъснала телефонния разговор с уведомяващия полицай. По-късно
същия ден обяснила по телефона, че заминава за чужбина на 31.01.2012 г. и
отказала да се яви за предявяване на материалите от разследването в удобна за
нея дата преди заминаването.
Въз основа на горните факти, правилно съдът е направил
извод, че през 2012 г. ищцата е била предубедена към действията на разследващия
полицай, приемайки ги за незаконосъобразни и се опитвала да ги осуети, а при
участие в производството, скоро изгубва търпение и отново отказва да се яви без
причина.
Производството по
образуваното НОХД № 3154/2012 г. на ВРС, ХХIХ с-в е отлагано седем пъти: за
едновременен разпит на свидетели, два пъти - поради неявяването на защитника на
ищцата, поради излизането на съдията в отпуск, поради служебна ангажираност на
защитника на ищцата, а след отмяна на хода по същество на 18.06.2013 г.,
производството е продължило. През времетраенето на процеса, ищцата изразявала непрекъснато
съмнения, че жертва на манипулации, измами и на пристрастно разследване, не се
чувства защитена, че експертизите са субективни и не са й предявени, макар, че
своевременно е оспорила заключението в досъдебното производство и е отказала да
се яви за предявяване на материалите. По време на производството си позволявала
недостойни квалификации по отношение на длъжностни лица, характеризирала
участието си като в „цирк“, твърдяла неистини и предизвиквала участниците в
процеса, опитвайки се да черпи ползи от отказите си да участва.
Постановената по делото оправдателна присъда е
влязла в сила на 17.02.2014 г.
Събраните гласни доказателства установяват психологическото
състояние на ищцата преди 2009 г.:
Показанията на свидетелката адвокат С. С. установяват,
че първите й впечатления от ищцата са, че има неприятен характер и търси
правата си настоятелно, но я описва и като чувствителна и много докачлива. Свидетелката
сочи, че след 2006 г., възобновила отношенията си с нея едва през 2015 г.,
когато ищцата често плачела и треперела. Правилно съдът е приел, че страданията
й към този момент не биха могли да са причинени от процесното обвинение, по
което е била вече оправдана.
Свидетелката Е. И. /дъщеря на ищцата/ описва майка
си като ръбата личност. Установява, че около 2009-2010 г. семейството им
обедняло и отношенията им се разстроили поради характерите на двете. За влошаването
в отношенията между ищцата и брат й свидетелката допуска, че може да е в
резултат на финансови проблеми и имуществени отношения. Същата свидетелка
установява, че разбрала за обвиненията при задържането на ищцата за месец. Свидетелката
започнала работа в София на следващата година, за да се отдели от всичко това и
да живее спокойно, както и поради по-доброто заплащане, сравнено с Варна.
Няма доказателства обвинението пряко да е
разстроило отношенията на ищцата с близките й, тъй като към този момент тя е
била вече оправдана.
От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че
ищцата е била осъдена с присъда от 21.10.2009 г. по д. № 3403/2009 г. на ВРС за
присвояване на сума, като й е наложено наказание пробация.
В заключението си вещите лица В. и Ц. приемат, че
към момента на освидетелстването личностовата структура на ищцата е
дисхармонична, тя е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна, емоционално
реагираща, предразположена към стрес, склонна към психо-соматични прояви; като
цяло емоционално лабилна личност с висок невротизъм, с относителна
дезадаптираност; личностовата структура е изградена в основните сфери, но има
определени особености – емоционално ангажирана предимно със своята позиция
/егоцентризъм/ и интереси, като себезащитно пренася вината вън от себе си, с
примитивна защитна позиция; ниски годности за анализ на собственото поведение и
прогноза на негативните последици от него; отчитат се борбено и непреклонно
чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация;
свръхангажираност с неоснователни "конспиративни" обяснения на
събитията от непосредственото обкръжение или в света; мнителност и склонност
към изопачено възприемане на околните и тяхното отношение; прекомерна
чувствителност, злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления;
отчита се свръхангажираност и неудовлетвореност от социалното функциониране и
финансово състояние към момента на освидетелстването; при ищцата не се
установява психично заболяване към същия момент.
Констатациите от първото заключение се потвърждават
в заключението на вещите лица Т. А., М. Р. и М. Ц. - ищцата е високо
невротична, егоцентрична, търси вината за всяка трудност или неудобство у
другите и сляпо вярва в правотата си, независимо от реалността.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, изграден въз основа на съпоставяне на всички
доказателства по делото, че в хода на досъдебното производство е налице промяна
в състоянието на ищцата – в началото тя, според особеностите на характера си, е
по-овладяна, но три години след повдигане на обвинението, е започнала да
действа без задръжки. Преди обвинението ищцата е била високо невротична,
егоцентрична, търсила е вината за всяка трудност или неудобство у другите и
сляпо е вярвала в правотата си, независимо от реалността, поради което е
предизвиквала лицата, с които е общувала, но със служителите в правозащитните
органи е успявала да контролира поведението си.
Предвид наличието на промяна в състоянието в
резултат от повдигнатото обвинение, е налице вреда, чийто размер се определя от
параметрите на влошаването.
Реагирайки на обвинението, задръжките на ищцата по
отношение служителите в правозащитните органи са отпаднали и тя е станала
безцеремонна в отношението си. Проявата на чувсто на безсилие и страх, резултат
от които е формираната пасивна агресия, е психологическа вреда.
При определяне на размера на дължимото обезщетение,
съдът се е съобразил с практиката на ВКС на РБ, съобразно която на преценка
подлежат: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване.
Обвинението е било повдигнато за тежко престъпление по чл.
93, т. 7 ДР НК. Наказателното преследване е
продължило около три години и половина, като ищцата не е била задържана под
стража. В рамките на съдебната фаза са проведени седем открити заседания, от
които само две са отложени поради неявяване на защитника на ищцата и това е
удължило срока на разглеждане на делото с около три месеца, който срок е
незначителен в сравнение с цялата продължителност на процеса.
Обвинението тежко е засегнало личната емоционална
сфера на ищцата. Доказателства за изнасяне на информация и
разгласяване на обвинението не са представени.
Въз основа на доказателствата по делото и
практиката на ВКС на РБ, правилно съдът е приел, че справедливият размер на
обезщетението в процесния случай е 5000 лв.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност - началният момент на погасителната давност е от влизане в сила на
оправдателната присъда - 17.02.2014 г. Предвид факта, че срокът изтича на 17.02.2019
г. – неприсъствен ден, следва извод, че предявеният на 18.02.2019 г. иск е
преди изтичане на давностния срок.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1145/14.10.2019 г. по гр.д.№ 328/19 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.