Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 113 09.11.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Сезгин Османов, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 105 по описа за 2022 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Интер
Фешън” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
„Липник“ № 30, чрез адв. В. В. от АК – Русе, против Решение № 152
от 03.08.2022 год., постановено по АНД № 237 по описа за 2022 год. на Районен
съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 17-2200015 от 31.03.2022 год.,
издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Разград, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1,
предл. последно от КТ. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни писмени
съображения. В подкрепа на сочените отменителни основания се излагат доводи, че
въззивният съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, не ги е преценил
правилно, вследствие на което и е установил фактическа обстановка, която не
отговаря на действителното положение. Твърди се, че към момента на извършване
на проверката в обекта не е било въведено сумирано изчисляване на работното
време, поради което и за жалбоподателя, в качеството му на работодател, не е
било налице задължение да изготвя и представя при поискване от контролните
органи поименен график за работа за месец март 2022 год., което от своя страна
обуславя несъставомерност на бездействието му и незаконосъобразност на
наложеното му административно наказание. Иска се решението да бъде отменено,
като бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда” – Разград, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба
за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 01.03.2022 г. около
10.15 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, в присъствието
на С. С. –
определено от работодателя лице, което да го представлява пред контролните
органи на Инспекцията по труда, извършили проверка по работните места в обект –
шивашки цех в гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ № 1, в който дейност чрез наети
лица осъществявал „Интер Фешън” ООД – гр. Русе. По време на проверката в обекта
са били установени на работа седем работници, посочени в Констативен протокол
от 01.03.2022 год. Констатирано е, че съгласно представения Правилник за
вътрешен трудов ред, утвърден от работодателя, в обекта е установено сумирано
изчисляване на работното време за календарен период от един месец. При поискване
от страна на контролните органи, не бил представен поименен график за работното
време за м. март 2022 год., утвърден от работодателя.
На жалбоподателя бил съставен АУАН №
17-2200015 от 02.03.2022 г. за това, че не държи на разположение на контролните
органи в обекта на контрол поименен график за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, а именно за месец март 2022
година, с което е нарушил разпоредбата на чл. 403а, ал. 1, предложение последно
от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. В
законоустановения 7-дневен срок е направено възражение срещу акта, в което е
посочено, че „Интер Фешън” ООД не е установявало в поделението си в гр. Цар
Калоян към датата на проверката – 01.03.2022 год., сумирано изчисляване на
работното време за месец март 2022 год. Към него не са приложени доказателства
в подкрепа на изложеното твърдение. Така направеното възражение било разгледано
и отхвърлено от административнонаказващия орган с мотиви, че изложената в АУАН
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
доказателства. Отразените в акта констатации били изцяло възприети от
наказващия орган, който с обжалваното пред въззивния съд наказателно
постановление на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на „Интер Фешън” ООД
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
По делото били разпитани като
свидетели актосъставителя и свидетеля по акта, които по същество потвърдили
изложеното в АУАН. От показанията им ставало ясно, че както при проверката на
01.03.2022 год., така и при съставянето на акта, нито работниците, нито
управителя на дружеството, са направили възражения, че е преустановено
сумарното изчисляване на работното време, считано от 01.03.2022 год. В тази
връзка е приел за недостоверни и не е кредитирал с доверие представените от
жалбоподателя Заповед № 3 от 28.02.2022 г. на управителя на дружеството, с
която е преустановено сумираното изчисляване на работното време за персонала на
„Интер Фешън” ООД, считано от 01.03.2022 год. до 31.03.2022 год., и Заповедна
книга за 2022 год. на дружеството, в която е вписана заповедта.
С оспореното по касационен ред
решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Приел е, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това
срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Мотивирано е отхвърлил всички възражения на
жалбоподателя, като е приел, че представените заповед и заповедна книга са
съставени след проверката, единствено за целите на съдебния процес и за
обслужване защитната теза на жалбоподателя. Районният съд приел за безспорно
установено, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му
административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, поради което и правилно е
била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Счел е, че не
са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и че размерът на
наложената санкция е определен към минимума съобразно липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички
фактически обстоятелства по делото, включително това, че към момента на
проверката в проверявания обект е било въведено сумирано изчисляване на
работното време, са установени от въззивния съд в съответствие със събраните по
делото доказателства. Съдът е взел решението си въз основа на вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона. Изложил е непротиворечиви и
ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на
формалната и правната
логика. Не е нарушено правото на защита на наказаното дружество и то го е
осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационният състав
намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.
Неоснователни са доводите на
касатора за неправилна преценка на съда по отношение на доказателствената
стойност на представените заповед за преустановяване сумарното изчисляване на
работното време в обекта за периода 01.03-31.03.2022 год. и заповедна книга.
Следва да се отбележи, че съдът ги е приел, приобщил ги е към доказателствения
материал като годни и допустими доказателства, ценил ги е при формирането и ги
е коментирал при излагането на фактическите си изводи по делото. Правилна е
преценката му да не ги кредитира с доверие при решаване на спора. Като частен
диспозитивен документ такава заповед не разполага с т. нар. „материална
доказателствена сила“ и изявленията в нея нямат удостоверително значение.
Формалната доказателствена сила на частните диспозитивни документи следва да се
преценя с оглед на установяващите се и от останалите доказателства по делото
факти. Разгледани в тяхната съвкупност, доказателствата по делото сочат на
осъществяване на установените от районния съд факти, а именно на наличието на
установено в обекта сумирано изчисляване на работното време за календарен
период от един месец, и съответно на липсата към 01.03.2022 год. на заповед за преустановяване
на това сумирано изчисляване на работното време.
В хода на проверката проверяващите
органи са изискали поименен график за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, и по-конкретно за месец март 2022 год. Тогава
Заповед № 3 от 28.02.2022 г. на управителя на жалбоподателя не им е била
представена. Тя не е била представена и при съставянето на АУАН на 02.03.2022
год., на което е присъствал управителя на дружеството, както и с направеното
срещу акта възражение. Посочената заповед не е представена и с жалбата срещу
наказателното постановление до съда, а едва по време на първото открито
заседание по делото. За това разбира се няма законова пречка или забрана, но
ако същата е била налична, съществувала и пораждала своето действие към периода
на проверката, най-логично и естествено би било да се представи веднага на
контролните органи. Ако е била своевременно обявена и връчена на всички
работници, е следвало те да са запознати с нея, да знаят, че за месец март 2022
год. работното им време е определено с нормална продължителност, съгласно чл.
136 от КТ. Никой от тях обаче не е заявил подобно нещо пред проверяващите. С
такъв аргумент не е възразил при съставянето на акта и управителя на дружеството.
Ето защо правилен, като почиващ на формалната и правната логика и съобразен със
съвкупния доказателствен материал по делото, е изводът на районния съд, че
представената заповед е съставена след проверката. При липса на издадена преди
проверката заповед за преустановяване сумираното изчисляване на работното
време, същата няма как да е породила действие от 01.03.2022 год. и съответно
към тази дата в обекта е продължавало да действа установеното с Правилника за
вътрешния трудов ред сумирано изчисляване на работното време.
За разлика от коментираната
заповед, съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2
от КТ, редовно съставеният АУАН се ползва с материална доказателствена сила
досежно удостоверените в него факти и обстоятелства до доказване на противното.
По делото не са представени други доказателства, които да оборват установените
с АУАН обстоятелства.
Доказаните по делото факти сочат, че
към 01.03.2022 год. в обекта на „Интер фешън“ ООД в гр. Цар Калоян е било
установено сумирано
изчисляване
на работното време за календарен период от един месец. На инкриминираната дата
касаторът не е държал на разположение на контролните органи в обекта на контрол
и не им е представил поименен график за работа за месец март 2022 година, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време. По този начин
дружеството-работодател е осъществило състава на констатираното нарушение по
чл. 403а, ал. 1, предл. последно от КТ и правилно е санкционирано по реда на
чл. 414, ал. 1 от КТ.
Наложеното наказание е определено в
минималния предвиден размер, и не може да бъде заменено с по-леко по вид или
намалено. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ
С оглед изложеното, касационната
инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152 от 03.08.2022 год.,
постановено по АНД № 237 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА „Интер Фешън” ООД с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/