№ 41
гр. Оряхово, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20241460100544 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба Вх. № 2876/30.07.2024 г. от Д. Д. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес
в гр. София, жк. „Младост“ № 3, бл. 349, вх. 1, ет. 7, ап. 19 и постоянен адрес
в гр. Бургас, жк. „Изгрев“, бл. 20, вх. 1, ет. 7, действаща чрез адв. С. Д. Г. от
САК против ЕТ „И. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр. с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, представлявано от И. Г. Б., с искане
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 11 752,20 лв.
/единадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/,
включваща изплатени вместо наемателя ЕТ „И. Б.“ наемни вноски в общ
размер на 10 326,79 лв. за периода м. декември 2022 г. до м. юни 2023 г. вкл.,
както и лихва за забава в размер на 1425,41 лв. за периода от 21.06.2023 г. до
25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба, до окончателното й погасяване. Претендират се и разноски по
делото, вкл. разноски в обезпечителното производство пред РС Оряхово, във
връзка с предявените искове.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а в условията на
евентуалност – осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ицщата твърди, че е живяла на семейни начала със сина на търговеца
ответник – И.Б., с който решили да започнат съвместна търговска дейност,
свързана с откриване на две каси на Изипей в гр. София. За тази цел и предвид
обстоятелствата около изискванията за откриване на касите, те решили да
ползват фирмата на майката на И.Б. – ЕТ „И. Б.“, като през м. декември 2022 г.
е сключен договор за наем на две помещения в гр. София – в кв. Лозенец, ул.
„Козяк“ № 21А и в кв. Младост 3, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 15, бл. 352, с
наемодател на двете помещения – „Н. - Н.“ ЕООД и наемател ЕТ „И. Б.“. Сочи
се също, че ищцата е била наета по трудов договор с работодател ЕТ „И. Б.“ на
1
длъжност „касиер“, която длъжност е изпълнявала от м. декември 2022 г. до м.
май 2023 г. Отношенията на ищцата с И.Б. се влошили и през м. май 2023 г.,
като тя напуснала работа, но продължила да заплаща наемите до юни 2023 г.
вкл.
Твърди се, че причината за заплащане на сумите се дължи на взето
решение между ищцата и И.Б. за самофинансиране на дейността, докато
започнат да получават достатъчно средства от нея. Поради това наемите на
двете помещения са били заплащани изцяло от ищцата в периода м. декември
2022 г. до м. юни 2023 г. вкл., на обща стойност 10 326,79 лв., платени вместо
ответника ЕТ „И. Б.“. Сочи се също, че е била налице уговорка между ищцата
и ЕТ „И. Б.“ - последната (И. Б.) да възстанови платените от ищцата суми за
депозит и наемни вноски за посочения период, което до настоящия момент не
се случило. Сумите са били превеждани от личната банкова сметка на ищцата,
с основание „наем“ и задължено лице ответника търговец. Твърди се, че
ищцата е извършила чужда работа без пълномощие в интерес на ответника и
вместо него, като ЕТ „И. Б.“ се е обогатил за сметка на ищцата. Претендира се
и законна лихва в размер на 1425,41 лв. за периода от 21.06.2023 г. до
25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба, до окончателното погасяване на главницата, в размер на
10 326,79 лв. В условията на евентуалност исковите претенции са заявени и на
основание чл. 59 от ЗЗД. Претендират се и разноски по делото, вкл. разноски в
обезпечителното производство пред РС Оряхово, във връзка с предявяване на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „И. Б.“,
действащ чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК Враца, с който главните и
евентуални искове се оспорват като неоснователени. Твърди се, че изложените
в исковата молба фактически твърдения не отговарят на действителните
факти и обстоятелства.
Сочи се, че И. Б. не е имала търговски отношения с ищцата и никога не
й е възлагала да извършва каквито и да било действия и плащания от името на
едноличния търговец, вкл. за заплащане на наемни вноски вместо нея. Сочи
се, че синът на И. Б. – И.Б. и ищцата са живеели във фактическо съжителство в
гр. София и по молба на сина си, И. Б. е позволила той да развива дейност от
името и за сметка на ЕТ „И. Б.“. И.Б. и ищцата са решили да извършват
описаната в исковата молба дейност, като открият две каси на Изипей в гр.
София и именно затова между ищцата и ответника е сключен трудов договор
за длъжността „касиер“. Сочи се, че ищцата е работила около месец на касите,
след което е напуснала, без да предупреди И.Б. и И. Б., като трудовото й
провоотношение е било прекратено.
Твърди се още, че ищцата е имала непогасен личен кредит в размер на
1146,50 лв., която сума е погасена от едноличния търговец на 30.12.2022 г.,
като е заявено възражение за прихващане на тази сума при евентуално
осъждане на ответника, ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
Сочи се, че сумите за наемите на двете каси са били осигурявани от
едноличния търговец и предавани на И.Б. за погасяване на тези задължения от
името и за сметка на наемателя ЕТ. Понеже И.Б. е бил с наложени запори по
банковите си сметки, той е превеждал сумите чрез банкомат на ищцата и
последната ги е превеждала в съответните размери и срокове на наемодателя
2
„Н. - Н.“ ЕООД. За тези плащания са издавани и фактури от едноличния
търговец и наемател по Закона за счетоводството.
Също така през м. февруари отношенията на ищцата с И.Б. се влошили,
като тя напуснала съвместното им жилище и работното си място, което
наложило от 01.03.2023 г. ответникът да прекрати трудовото й
правоотношение. Ищцата до края на м. юни 2023 г. е продължила да заплаща в
срок наемните вноски на обектите към „Н. - Н.“ ЕООД, чрез преводите от И.Б.,
на когото едноличният търговец е предоставял съответните суми за тези
плащания.
При горните доводи и обстоятелства е заявена неоснователност на
предявените искове, тъй като ищцата не е имала никакви уговорки с
ответника за заплащане на процесните суми и тяхното възстановяване в
последствие, като не е налице и обедняване на ищцата или обогатяване на
ответника, тъй като процесните суми за наем са осигурявани именно от И. Б..
Претендират се разноски в производството.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа страна:
С определение № 495/24.09.2024 г. съдът е обявил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК обстоятелствата, че между ищцата и ЕТ „И. Б.“ е бил сключен трудов
договор от 29.12.2022 г. за изпълнение на длъжността „касиер“ на каса
EasyPay в гр. София, както и че между ЕТ „И. Б.“ и „Н. - Н.“ ЕООД са били
сключени 2 броя договори за наем от 14.11.2022 г. на две помещения в гр.
София – в кв. Лозенец, ул. „Козяк“ № 21А и в кв. Младост 3, ул. „Ген. Радко
Димитриев“ № 15, бл. 352 – за каси на EasyPay. Тези обстоятелства се
установяват и от събраните писмени доказателства по делото.
От представено по делото банково удостоверение от 22.04.2024 г. се
установява, че ищцата е направила в периода м. 12.2022 г. до м. юни 2023 г.
вкл. преводи към „Н. - Н.“ ЕООД за депозити и наеми за ползване на каси на
EasyPay в общ размер на 10 326,79 лв., със сочено основание „наем Изипей ЕТ
И. Б.“. В тази връзка от представената детайлна информация за транзакции по
сметката на ищцата за посочения период се установява, че преди всеки превод
към „Н. - Н.“ ЕООД по нейната сметка е постъпвала съответна сума, чрез
вноска по карта през банкомат – канал FLEXSWITCH от банкомати на
„УниКредит Булбанк“ АД 4402---5231 - TID: A5400020, TID: A5400032 и TID:
A5400677 и в рамките на същия ден или на следващия ден, сумите са
нареждани към наемодателя. Тези банкомати, съгласно информация на
„УниКредит Булбанк“ АД, се намират както следва: TID: A5400020 – в УКББ
София Парадайс център, TID: A5400032 – в УКББ София, Младост,
Йерусалим и TID: A5400677 – в ж.к. Младост, Хипермаркет Кауфланд.
Представено по делото е и банково извлечение за налични суми по
сметка на ищцата в Англия за периода 2019 – 2020 г., съгласно което към
януари 2020 г. ищцата е разполагала със сметка, от която е била изтеглена
сумата от 4200 паунда.
От приложен по делото трудов договор, уведомление по чл. 62 КТ,
заповед за прекратяване на трудов договор от 01.03.2023 г., уведомление по
чл. 62 КТ се установява, че ищцата е била в трудови правоотношения с ЕТ „И.
Б.“ за периода 30.12.2022 г. до 01.03.2023 г.
3
По делото са приети годишни данъчни декларации на ЕТ „И. Б.“ за 2022
г. и 2023 г., както и 6 броя разходни касови ордери за предоставяне на аванси
на И.Б. за наеми в гр. София в периода 02.12.2022 г. – 16.06.2023 г. на обща
стойност 9920 лв.
По делото са разпитани свидетелите А.В.С., И.В.Б. (син на И. Б.) и
В.С.С..
По отношение на свидетелката С., която е близка приятелка на ищцата,
съдът частично кредитира нейните показания, тъй като част от изложеното от
нея противоречи на събрани писмени доказателства по делото, а друга част от
показанията са взаимно противоречащи си. В тази връзка не се възприемат с
вяра твърденията на тази свидетелка, че ищцата е работила на касите на
Изипей до месец май 2023 г. (работила е в периода януари – февруари 2023
г.), както и че изцяло със собствени средства е плащала наемите за касите на
Изипей в кв. Лозенец и в кв. Младост 3 в гр. София. В тази част показанията
на св. С. съдържат противоречиви твърдения, тъй като от една страна тя
заявява, че ищцата е разполагала с лични средства от около 10 000 лв. от
работа в Англия, а в същото време се е наложило майка й да й помогне с 3000
лв. в края на м. ноември 2022 г. Противоречиви твърдения са изложени и по
отношение на преводите, които се твърди, че е правила ищцата, със свои
лични средства, тъй като първоначално свидетелката заявява, че всеки път
преди да преведе наемите на наемодателя, ищцата е внасяла съответните суми
от своите лични спестявания през банкомат на Уникредит Булбанк, след което
ги е нареждала по сметка на наемодателя. Впоследствие обаче заявява, че от
ищцата знае, че наемите са плащани с нейни средства и че не е присъствала на
такива преводи, както и че няма знание дали преди всеки превод са внасяни
пари от банкомат или са внасяни за месеци напред от страна на ищцата. Също
така няма знание с какви банкови сметки е разполагала ищцата и какви
плащания е извършвала чрез тях. Възприемат се с вяра показанията на тази
свидетелка в частта, в която заявява, че ищцата Д. и И.Б. са живеели
съвместно и са взели решение да започнат обща дейност, чрез откриване на
каси на Изипей, както и че са използвали фирмата на неговата майка, която не
е имала отношение към търговската дейност, уговорена между ищцата и И.Б.,
а те сами са си решавали и движили всичко по тази дейност.
Показанията на свидетеля И.Б. (син на ответницата И. Б.) съдът
преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост.
Следва да се отчете, че същите са последователни и логично изложени, във
връзка с възприятията му относно отношенията между страните и във връзка с
развитието на процесния частен бизнес, вкл. задълженията за плащания към
трети лица. Свидетелят уточнява и потвърждава, че бизнесът с касите на
Изипей в гр. София се е движил от него самия, със знанието и изричното
упълномощаване от страна на ЕТ „И. Б.“, тъй като с ищцата не са имали
собствена фирма, която да отговаря на изискванията за сключване на
договорите за наем на касите. Също така сочи, че е имал лични отношения с
ищцата Д., които са приключили, след напускането й на работата като касиер
на една от касите през м. февруари 2023 г., но е имал уговорка с нея, да
продължи чрез нейната сметка да превежда наемите към наемодателя за двата
наети обекта. Уточнява, че той лично преди всеки превод, чрез банкомат на
Уникредит (най-често в магазин на Кауфланд в ж.к Младост 3) е внасял
4
съответната сума по сметката на ищцата и тя чрез мобилното си приложение я
е нареждала към наемодателя. Последният е бил уведомен, че ще получава
преводите от тази сметка и е дал съгласие за това, а впоследствие е издавал
фактури на ЕТ „И. Б.“. Свидетелят е бил с наложени запори на банкови
сметки, затова е внасял всеки месец съответната дължима сума по сметката на
ищцата, непосредствено преди съответните преводи от нейна страна към
наемодателя, тъй като не е имал и право да оперира със своите лични данни и
средства, като администратор и оператор към Изипей. Сочи също, че никога
не е имал уговорка с ищцата, тя да влага свои лични средства или спестявания
в това начинание, като не е имал знание да разполага с такива средства. Също
така ищцата не е имала никакви отношения с майка му и не я е търсила по
повод дейността с касите на Изипей, а я е виждала един единствен път - по
повод личен празник на свидетеля. Не се възприемат с вяра показанията на
свидетеля в частта, в която сочи, че средствата за наемите винаги е получавал
от майка си, като титуляр на ЕТ и всеки месец се е прибирал от гр. София до
с. Крушовица, за да вземе на ръка съответна сума от счетоводството на ЕТ.
Свидетелят В.С. от своя страна излага възприятията си по случая, които
лично е придобил и които св. Б. му е споделял, като близки приятели. Съдът
възприема с вяра неговите показания, тъй като същите кореспондират с част
от писмените доказателства по делото и кореспондират с част от
обстоятелствата, изложени от останалите свидетели по делото. Този свидетел
споделя, че познава И.Б., тъй като работи в близост до касата на Изипей в гр.
София, в ж.к. Младост - в магазин Кауфланд, където всеки месец прави
плащания през тази каса и ежедневно обядва там и се вижда със св. Б.. С
последния излизат заедно, приятели са и свидетелят няколко пъти е
присъствал на внасяне на суми от страна на И.Б. на банкомата в магазин
Кауфланд, от който знае, че внася същите по сметка на ищцата Д. за наемите
на обектите, наети за касите на Изипей.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следваше да установи в
производството, че с преведената процесна сума от общо 10 326,79 лв. за
дължими наемни вноски, е извършила чужда работа, довела до задоволяване
на чужд интерес, а именно този на ответника ЕТ „И. Б.“, вкл. че намерението
на ищцата е било да се обслужи чужд интерес (този на ответника), както и
размерът на платеното, което се претендира. Следваше да установи също, че
процесната сума, с които се твърди, че е обедняла, са били нейни лични
средства, което изрично е указано от страна на съда в разпределената по
делото доказателствена тежест.
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователен, както на база твърденията на ищцата, така и предвид
установените по делото факти и обстоятелства. Самата ищца в хода на
производството конкретизира твърденията си, че договорката за заплащане на
дължимите суми за наем от нейна страна е била между нея и св. И.Б. (а не с
ответника), но не се ангажираха никакви доказателства за съдържанието на
тази уговорка и същата остана изцяло неизяснена в производството.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че инициативата за
търговската дейност с наем на касите на Изипей в гр. София е била на св. Б. и
ищцата, а не на ответника ЕТ „И. Б.“. Едноличният търговец единствено е
5
предоставил на своя син ползването на фирмата, отговаряща на изискванията
за сключване на договорите за наем на двете каси в гр. София – т.е ищцата не
е имала никакви взаимоотношения с настоящия ответник и с действията си
нито е извършвала чужда работа, нито работата е била предприета за
задоволяване на чужд интерес – този на ЕТ „И. Б.“. В този смисъл следва да се
уточни, че работата е чужда, когато ефектът от нея довежда до задоволяване
на чужд интерес, а в конкретния случай съдът намира от една страна, че
плащанията на наема за двете каси на Изипей, чрез сметката на ищцата, не са
предприети за задоволяване на търговския интерес на ответника, а на интереса
на св. Б. и до някъде на своя собствен на ищцата интерес (до раздялата й със
св. Б.), тъй като заедно с него са предприели действия за развитието на този
бизнес и уговорките, които го касаят, са били именно между тях двамата. Това
обстоятелство се потвърждава от всички разпитани по делото свидетели, като
е признато и от ищцата, вкл. се потвърждава и от св. Б., предвид безспорния
факт, че именно чрез сметката на ищцата той е изпълнявал задълженията за
заплащане на дължимите наеми на обектите. Ответникът единствено е
предоставил фирмата си в услуга на своя син, за развитието на това начинание
и именно затова плащанията към третото лице, по сключените договори за
наем, не са превеждани от сметка на ответника ЕТ. Именно затова съдът
намира, че не се установиха категорично твърденията на ответната страна, че е
предоставяла всички средства за заплащане на наемите, тъй като
представените писмени доказателства – в частност 6 броя разходни касови
ордери не установяват напълно този факт, тъй като са частни документи,
изходящи от ответника, не са придружени със съответни фактури или други
подкрепящи и потвърждаващи ги документи, а единствено се подкрепят от
показанията на св. Б.. Именно в тази им част съдът не възприе с вяра изцяло
същите, но в същото време не изключва напълно и възможността, в този
начален период на развитие на дейността от страна на св. Б. и ищцата, той да е
получавал финансова помощ от майка си, предвид близката семейна връзка
между майка и син. Предвид факта обаче, че тази дейност е започната от св.
И.Б., който е живял съвместно с ищцата и е бил подкрепен от нея в
начинанието, то е факт и обстоятелството, че същият е бил трудово ангажиран
и също е разполагал с парични средства за поемане на разноските по
сключените договори за наем, като не може да се приеме, че е разчитал изцяло
на ответника ЕТ. Този извод се налага, тъй като между страните няма спор във
факта, че частната дейност с процесните две каси на Изипей е стартирала по
инициатива и идея на св. Б. (а не на ЕТ), със съвместното участие на ищцата
(макар и неизяснено в какво се изразява това участие ) и на практика
ответникът ЕТ не е бил ангажиран по никакъв начин с тази дейност, а
единствено е предоставил на сина си да ползва фирмата за разработването й.
Съдът намира също, че не се установи от събраните по делото
доказателства, че сумите, които ищцата е превеждала към наемодателя „Н. -
Н.“ ЕООД за процесния период, са нейни лични средства – от спестявания и
работа в Англия, в периода 2019-2020 г. Действително ищцата е разполагала
със сметка, от която е била изтеглена сумата от 4200 паунда, но в период
значително предхождащ процесния. Именно затова съдът намира, че
представеното извлечение от сметка в Англия е неотносимо и не установява
релевантни по делото факти, а именно че в периода м. декември 2022 г. – м.
юни 2023 г. тя е разполагала с лични спестявания от около 10 000 лв.
6
Напротив – проведе се насрещно доказване от ответната страна, от което се
установява, че преди всеки превод от страна на ищцата, св. И.Б. е внасял по
нейната сметка, чрез банкомат на Уникредит Булбанк, съответните суми за
наем и в порядъка на същия ден или един ден след това, са нареждани към
наемодателя от нейна страна. Този факт се установява, както от представените
по делото писмени доказателства, така и от разпитаните по делото свидетели,
вкл. от подробното извлечение за движението по сметката на ищцата, което
съдът изрично я задължи да представи от своята банкова сметка в Уникредит
Булбанк. Представеното удостоверение за местонахожденията на банкоматите,
от които са внасяни тези суми, преди всеки превод към наемодателя, също
подкрепя твърденията на ответника в исковата молба (че сумите са внасяни
от И.Б.), вкл. и показанията на св. Б. и св. С., а именно че са внасяни от страна
на св. Б. по сметката на ищцата, тъй като не е могъл да оперира със своите
данни и средства през Изипей и защото именно той е имал ангажиментът да
спазва съответните срокове и суми за внасяне към „Н. - Н.“ ЕООД. Затова
съдът не възприе с вяра показанията на този свидетел в частта им, в която
сочи, че средствата за наемите винаги са получавани от майка му, като титуляр
на ЕТ и всеки месец се е прибирал от гр. София до с. Крушовица, за да вземе
съответна сума от счетоводството на ЕТ. В противоречие на тези твърдения в
настоящото производство безспорно се установи, че ЕТ единствено е
предоставил фирмата си, за да помогне на сина си, да стартира собствено
начинание, за което И. Б. няма ангажимент, а не обратното – че бизнесът с
двете каси на Изипей в гр. София е ангажимент на ЕТ (въпреки че
документално е така) и св. Б. единствено съдейства за изпълнение на
задълженията по него. Ако беше така, то сумите за дължимите наеми на
касите на Изипей, най-малкото и най-логично щяха да бъдат превеждани на
„Н. - Н.“ ЕООД от банкова сметка на ЕТ „И. Б.“, а това не е било така от
самото начало на стартиране на дейността.
Съдът намира също, че ангажираните от страна на ищцата доказателства
не установяват нейните твърдения (че процесните суми за платени наеми, са
нейни лични средства), а именно - писмени документи, касаещи наличие на
лични средства в период 2019-2020 г. - значително предхождащ процесните
плащания, както и показанията на св. С., които в тази им част са
непоследователни и взаимно противоречащи си, предвид анализа на същите
по-горе в изложението, и не на последно място - предвид извлечението от
„Банка ДСК“ АД, което установява превод в полза на ищцата от страна на
Лейля Ахмед в размер на 3000 лв. в края на месец ноември 2022 г., който
съдът намира, че по-скоро опровергава твърдението за наличието на спестени
лични средства в процесния период, отколкото да го потвърждава. Освен че
събраните доказателства не навеждат към този извод (че платените наеми са
били от лични спестявания на ищцата), то съдът намира, че същият се явява
и житейски нелогичен, предвид развилите се отношения между нея и св. И.Б..
Неоснователни и в противоречие с писмените доказателства по делото се
явяват твърденията на ищцата, че е била трудово ангажирана и е работила на
касите на Изипей до м. май 2023 г. включително, тъй като тя е напуснала
работата си през м. февруари 2023 г. и е прекратено трудовото й
правоотношение с ответника ЕТ. Предвид факта, че не е налице писмено
задължаване от страна на ищцата към ответника или към наемодателя „Н. -
Н.“ ЕООД, нито упълномощаване от някого, нито задължаване са съвместно
7
съфинансиране на дейността, съгласно твърденията за такава уговорка със св.
И.Б., с уговорен между тях период или суми, които впоследствие следва да
бъдат възстановени от печалбите от тази дейност, то действията на ищцата за
периода м. 02.2023 г. – м. 06.2023 г. (за лично плащане на наемите след
прекратяване на трудовото й правоотношение и влошаване на отношенията
й със св. Б.) противоречат на всякаква правна и житейска логика, а именно –
без какъвто и да било правен или житейски личен интерес тя регулярно и в
срок да е продължила да заплаща ежемесечно вноските за наем към трето
лице (които тя не дължи и не се е задължила към никого да плаща ), като
преди всеки превод да се е ангажирала лично да внася държани от нея пари в
кеш по собствената си сметка и да нарежда същите в рамките на ден-два на
„Н. - Н.“ ЕООД, предвид установените по делото факти, че ищцата е
напуснала обектите на Изипей през м. февруари 2023 г. (а не както тя твърди
през м. май 2023 г.), прекратено е трудовото й правоотношение с ответника
ЕТ, считано от 01.03.2023 г. (а не както тя твърди през м. май 2023 г. ),
влошили са се отношенията й със св. Б. и тя е напуснала съвместното им
жилище, и не на последно място - не е общувала по никакъв начин с ответника
по повод тази дейност и плащанията за наеми по сключените договори с „Н. -
Н.“ ЕООД.
При горните обстоятелства следва да се отбележи, че ако ищцата е
сгрешила и е помислила, че нейната собствена работа е чужда, тогава гестия
не е налице, защото липсва обективният интерес, който тя задоволява с
работата си. Обратното - ако се приеме, че ищцата е помислила, че чуждата
работа е нейна собствена (предвид уговорките й със св. И.Б. по общата им
дейност, които останаха неизяснени и недоказани в производството), тогава
липсва субективният елемент, че се услужва на чужд интерес – на интереса на
ответника ЕТ. И в двата случая институтът на гестията не е налице и главният
иск по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен, вкл. акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, предявен кумулативно с него
за дължима лихва за забава върху главницата от 10 326,79 лв.
Горното налага съдът да разгледа съединените в условията на
евентуалност осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Предвид
разпределената по тях доказателствена тежест и събраните по делото
доказателства, съдът намира и тези искове за неоснователни, тъй като не е
налице каквото и да било обогатяване на ответника ЕТ „И. Б.“, най-малкото
поради факта, че процесната сума не е постъпила в патримониума на
ответника, а е получена от трето за спора лице - „Н. - Н.“ ЕООД, но и най-вече
поради факта, че не се установи тези суми да са спестени на ответника, като
внесени от ищцата с нейни лични средства към третото лице. Предвид
последното съдът намира, че не е налице и обедняване на ищцата, поради
изложения по-горе анализ на доказателствата и правни изводи на база този
анализ, които не е необходимо да се преповтарят и съгласно които съдът
намира, че ищцата не установи в производството, че процесната сума е
заплатена с нейни лични средства от спестявания и работа в Англия. Именно
тези обстоятелства, които обуславят липсата на предпоставките, които следва
да са налице във връзка с института на неоснователното обогатяване, налагат
извода за неоснователност и на съединените в условията на евентуалност
искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед неоснователността на предявените главни и съединените с тях
8
под евентуалност искове, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по
основателността на направеното от ответника в производството възражение за
прихващане на сумата от 1146,50 лв., претендирана ведно със законната лихва
от 30.12.2022 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
При отхвърляне на предявените искове ответната страна има право на
разноски, които е заявила в размер на 1550 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й бъдат
присъдени. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на това
възнаграждение, което съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид цената на
исковете, както и съобразно правната и фактическа сложност на делото, не се
явява прекомерно в заплатения на адвоката размер от 1550 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Д. Д. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
София, жк. „Младост“ № 3, бл. 349, вх. 1, ет. 7, ап. 19 и постоянен адрес в гр.
Бургас, жк. „Изгрев“, бл. 20, вх. 1, ет. 7, действаща чрез адв. С. Д. Г. от САК
против ЕТ „И. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.
с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, представлявано от И. Г. Б., за
осъждане на ЕТ „И. Б.“ да заплати на ищцата сумата от общо 11 752,20 лв.
/единадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/,
включваща изплатени вместо наемателя ЕТ „И. Б.“ наемни вноски в общ
размер на 10 326,79 лв. за периода м. декември 2022 г. до м. юни 2023 г. вкл.,
както и лихва за забава в размер на 1425,41 лв. за периода от 21.06.2023 г. до
25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба, до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените в условията на
евентуалност искове по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Д. Д. Ю., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. София, жк. „Младост“ № 3, бл. 349, вх. 1,
ет. 7, ап. 19 и постоянен адрес в гр. Бургас, жк. „Изгрев“, бл. 20, вх. 1, ет. 7,
действаща чрез адв. С. Д. Г. от САК против ЕТ „И. Б.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр. с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца,
представлявано от И. Г. Б., за осъждане на ЕТ „И. Б.“ да заплати на ищцата
сумата от общо 11 752,20 лв. /единадесет хиляди седемстотин петдесет и два
лева и двадесет стотинки/, включваща изплатени вместо наемателя ЕТ „И. Б.“
наемни вноски в общ размер на 10 326,79 лв. за периода м. декември 2022 г. до
м. юни 2023 г. вкл., както и лихва за забава в размер на 1425,41 лв. за периода
от 21.06.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на исковата молба, до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Д. Ю., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. София, жк. „Младост“ № 3, бл. 349, вх. 1, ет. 7, ап. 19 и
постоянен адрес в гр. Бургас, жк. „Изгрев“, бл. 20, вх. 1, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ
9
на ЕТ „И. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. с.
Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, представлявано от И. Г. Б. сумата от
1550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10