Решение по адм. дело №1844/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И. С. И., [ЕГН], подадена чрез адв. В. Г. - ВАК, против Заповед № 212/11.07.2025г. на кмета на район „Владислав Варненчик“ при община Варна, с която на основание чл.223, ал.1, т.8 вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка“ /към съществуваща законна жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор]/ , изградена в [ПИ] и 10135.4501.1414 по КККР на гр.Варна, СО „Ментеше“, район „Вл. Варненчик“, гр.Варна, от И. С. И., [ЕГН] – извършител на строежа.

С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да установи всички факти и обстоятелства от значение за процесния случай, което е довело до неправилно определен вид и параметри на разпоредения за премахване строеж. Навеждат се възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на КА № 1/27.01.2025г. Оспорва се приетото от органа, че жалбоподателят е единствен собственик на имот с [идентификатор]. Въз основа на изложените съображения се иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. В. Г., жалбоподателят изразява становище, че в хода на производството административният орган е спазил процесуалните правила по издаването на обжалваната заповед. От друга страна обаче, намира за безспорно доказано, че обективираният в ситуацията към заключението обект № 2, считан за предмет на оспорената заповед, не представлява двуетажна масивна постройка, което обуславя незаконосъобразност на акта.

Ответникът – кмета на район „Владислав Варненчик“ при община Варна, чрез гл. ю.к. Т., в представено писмено становище моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание не оспорва пропуска при описване и индивидуализиране на постройката, но излага подробни обяснения за обстоятелствата, довели до него. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед е връчена на жалбоподателя, чрез негов представител по пълномощие, на 28.07.2025 г., видно ръкописното отбелязване на гърба на същата. Жалбата е депозирана 04.08.2025г., чрез административния орган, от което се налага извод, че е спазен законоустановения 14-дневен срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от лице – адресат на подлежащия на оспорване акт, пред родово и местно компетентния съд – по местонахождение на поземления имот, в който е уставен незаконният строеж, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледа по същество.

След като се запозна с доказателствата, представени от страните, съдът установи следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по повод на сигнал вх. №ВН-82-00-594/11.01.2024г. от С. И. – П. /л.35 преписка/ до Дирекция за национален строителен контрол, гр. София (ДНСК) и впоследствие препратен от Главен директор на ГД „Строителен контрол" при ДНСК с писмо изх. №ВН-82-00-390/23.01.2024г. за действия по компетентност на кмета на Район „Вл. Варненчик". В тази връзка, на 29.01.2024г. служители от отдел „Обществен ред и контрол" (ОРК) на Район „Вл. Варненчик" са извършили оглед на място на [ПИ] и [ПИ], СО „Ментеше", гр. Варна, оградени с ажурна ограда като един имот, през която, поради липса на достъп, визуално от пътя е констатирано наличие на масивна двуетажна постройка с приблизителна застроена площ 470 кв.м. /л.33/. При огледа на собственика на имотите е връчена покана за явяване на 30.01.2024г. в районната администрация и представяне на разрешителни документи относно извършеното в имотите строителство и собствеността. На 30.01.2024г., в качеството на пълномощник на И. С. И., съгласно Пълномощно peг. №6545/16.05.2022г, М. Й. В. е представила: 1) Разрешение за строеж (PC) №300/23.09.2010г. от Гл. архитект на Община Варна - за изграждане на двуетажна къща в [ПИ]; 2) Удостоверение за въвеждане в експлоатация №124/18.08.2020г. от Гл. архитект на Община Варна - за въвеждане в експлоатация на първия етаж на жилищна сграда с [идентификатор], съгласно PC №300/23.09.2010г.; и 3) [нотариален акт]/08.01.2008г., том I, per. №231, дело №3/2008г., удостоверен от нотариус с №124 в НК, вписан в СВ-Варна с вх. peг. №129/09.01.2008г., акт №69, том I, дело №74/2008г. ([НА]/08.01.2008г.), за придобиване от И. С. И. правото на собственост върху [ПИ] (площ 662 кв.м) в СО „Ментеше", гр. Варна. От страна на проверяващите е установено значително несъответствие между проектната документация за изграждане на жилищна сграда в [ПИ] (съгласно PC №300/23.09.2010г.) и действително изграденото в имота и съседният му [ПИ].

От страна на общинската администрация са предприети множество опити за осъществяване на контакт със жалбоподателя с оглед пълното и точно установяване налице ли е незаконно строителство и в какъв обем. След поредна нарочна проверка, извършена на 27.01.2025г. от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ от районната администрация, без съдействието на И. С. И. и в негово отсъствие, е съставен Констативен акт №01/27.01.2025г., с който е установен незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше", р-н „Вл. Варненчик", гр. Варна и е образувано административно производство за премахването му. Предприети са неуспешни опити за връчване на съставения КА, като впоследствие същият е бил връчен по реда на §4, ал.2 ДР на ЗУТ - чрез Уведомително писмо с peг. №ЕО-ВЛ-000075ВЛ_008ВЛ/29.01.2025г. /л.16/ и чрез залепване на съобщение на входната врата на оградените като един имоти и поставяне на същото на таблото за обявления в източния вход на сградата на района и електронната страница на администрацията, за срок от 14 дни.

До 12.03.2025г., включително, не е постъпило възражение от И. С. И. срещу КА №01/27.01.2025г. Въпреки, че заинтересованото лице е уведомено лично в телефонен разговор за наличието на съставен констативен акт (съгл. КП №005818/28.01.2025г. – л.34 дело), същото не се е явило в районната администрация за връчване на акта срещу подпис.

При гореизложените обстоятелства, и въз основа на съставения КА, е издадена и процесната Заповед №212/11.07.2025г. на Кмет на Район „Вл. Варненчик", за премахване на незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше", р-н „Вл. Варненчик", гр. Варна, от извършителя на строежа И. С. И..

По искане на жалбоподателя е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в [ПИ] е изградена едноетажна жилищна сграда - първи етап, разрешена с Разрешение за строеж №300/23.09.2010г., издадено от Главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 12.10.2010г., за „Жилищна сграда, находяща се в [ПИ], по плана на СО „Ментеше", гр. Варна, 1-ви етап: първи етаж, II-ри етап: втори етаж. /л.30 към корицата/. Същата е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №124/18.08.2020г., издадено от Главен архитект на Община Варна, за „Жилищна сграда, I-ви етап, първи етаж. /л.31 към корицата/. Към североизточната фасада на сграда с [идентификатор] е пристроен Навес с размери 3,23/7,88 м. и застроена площ /ЗП/ =25,45 кв.м. Към югозападната фасада на сграда с [идентификатор] е пристроена едноетажна Постройка, състояща се от: коридор, WC и стая - кухня, трапезария. Размерите са 7,88/5,18 м. ЗП=40,82 кв.м. Към югоизточната фасада на сграда с идентификатор10135.4501.1413.1 е пристроено Хале със ЗП=270,00 кв.м. Част от последното попада в [ПИ]. В [ПИ], югоизточно от Халето, е изградена едноетажна Постройка със ЗП=81,71 кв.м. Същата се състои от две помещения използвани за самостоятелни гаражи със складове. В [ПИ] североизточно от Гаражите е поставен контейнер със ЗП=15,88 кв.м. Изложеното е онагледено от вещото лице със снимка от Google earth и е изготвен чертеж „Ситуация” е отразени обекти изградени в имоти е идентификатори 10135.4501.1413 и 10135.4501.1414. /Приложение №1/. Във въпрос 2 на заключението вещото лице посочва поотделно за всеки един от обектите, пристроени към законната едноетажна постройка, неговите характеристики - размери, площ, етажност, вид на конструкцията и основа, а във въпрос 3 – наличието на конструктивна свързаност между тях. Вещото лице пояснява, че изградените Навес, едноетажна Постройка, Хале и Гаражи представляват „строежи” по смисъла на §5, т.38. от ДР на ЗУТ, а Контейнерът в [ПИ] е "преместваем обект" по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

На база на подробно изложените установявания за обектите в имота, вещото лице категорично посочва, че на място няма „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] /разпоредената за премахване със Заповед №212 от 11.07.2025 г. на Кмет район „Владислав Варненчик” „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] не съществува на място/. Описаният в заповедта и констативния акт строеж за премахване не отговаря на фактически изградените строежи като площ, етажност, вид, разположение и размери. За пристроените към съществуваща законна жилищна сграда с [идентификатор]: Навес, едноетажна Постройка и Хале няма налични одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Пристроените към съществуваща законна жилищна сграда с [идентификатор]: Навес, едноетажна Постройка и Хале не са търпими по смисъла на § 16 ПЗ ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

Съдът в настоящия си състав приема съдебно-техническата експертиза за компетентно, обективно и подробно изготвена. Намира направеното оспорването от страна на жалбоподателя по част от въпросите за бланкетно и неоснователно, включително поради липса на конкретни основания и доказателствени искания във връзка с оспорването. Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло изготвената съдебно-техническа експертиза.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна при следните съображения:

Съгласно чл.225а, ал.1, изр.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. По делото от страна на ответника е представена Заповед № 4152/28.11.2023г. /л.40/, с която кметът на Община Варна е предоставил горепосочените си функции на кметовете на райони, ведно с произтичащите от това права и задължения. Т.е., в настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му. Изводът е потвърден и от оспорващия в жалбата, т.е. не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл.146, и т.2 от АПК.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето и връчването на КА № 1/27.01.2025г., но намира за основателни оплакванията досежно неизпълнено задължение по чл.35 АПК за изясняване на релевантните за законосъобразността на заповедта факти и обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Посочената правна норма създава задължение за служителите на административния орган да съобщят на заинтересованите лица съставеният от тях констативен акт. В разглеждания случай, и видно от материалите по преписката, служителите на общинската администрация са положили максимални усилия и са използвали всички допустими от закона похвати и начини, както да осигурят присъствие на жалбоподателя при съставяне на КА, така и да му връчат копие на същия. Предвид безрезултатните им усилия да връчат акта лично на И., служителите правилно и обосновано са пристъпили към процедурата по § 4, ал.2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ - чрез Уведомително писмо с peг. №ЕО-ВЛ-000075ВЛ_008ВЛ/29.01.2025г., адресирано до актуалния му постоянен и настоящ адрес, и чрез поставяне на същото на таблото за обявления в източния вход на сградата на района и електронната страница на администрацията, за срок от 14 дни. Предвид изложеното, съдът намира, че липсват допуснати в производството нарушения, свързани със съставянето и връчването на КА.

Въпреки това, съдът намира жалбата за основателна, като намира, че в хода на производството е нарушен императивът на чл.35 АПК, по следните съображения. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на разпоредения за премахване строеж факти. За установяването на тези факти административният орган е задължен с административнопроизводствените правила, от една страна, а от друга - тези факти са от съществено значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. В тази връзка, недопустимо е, едва в хода на съдебното производство, да се изяснява, допълва или променя предметът на оспорената заповед, тъй като съдът следва да прецени дали изложените фактически и правни основания в административния акт, съответно посочения предмет, отговарят на действителната фактическа обстановка. Съгласно трайната и константна съдебна практика на ВАС, липсата на точно и ясно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконно строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми. Допуснатото неточно, неясно и фактически несъответно описание на незаконния строеж, безспорно установено от приетата СТЕ, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Заключението на вещото лице сочи, че разпоредената за премахване със Заповед №212 от 11.07.2025 г. на Кмет район „Владислав Варненчик” „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] не съществува на място. Описаният в заповедта и констативния акт строеж за премахване не отговаря на фактически изградените строежи като площ, етажност, вид, разположение и размери. От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда изцяло, по категоричен начин се установи, че не е налице една постройка към съществуващата законна жилищна сграда, а няколко - Навес, едноетажна Постройка и Хале. От своя страна, Халето, част от което попада в [ПИ] /като индивидуализиращ белег на незаконната постройка по заповедта/ не представлява двуетажна масивна постройка, каквато вещото лице категорично заявява, че не установява в имота. Следователно, предметът, подлежащ на премахване, не е индивидуализиран в достатъчна степен. Както беше посочено по-горе, установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което административнопроизводствените правила му вменяват. Точната и ясна индивидуализацията на подлежащия на премахване строеж е от съществено значение и за последващото доброволно или принудително изпълнение на заповедта, след влизането в сила. Посочването на неточно, а в конкретния случай – на изцяло несъответно описание на твърдения за незаконен строеж, води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно - релевантни факти и норми. Поради изложените обстоятелства се налага извод за неизпълнимост на заповедта. Като не е изследвал точния вид, местонахождението, етажност и характер на описания в оспорената заповед незаконен строеж, административният орган е нарушил регламентираното в чл. 35 от АПК задължение да изясни фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая, поради което е постановил незаконосъобразна заповед.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че доказателствата по делото и приетата експертиза, категорично установяват, че установените постройки към съществуващата законна сграда представляват „строежи” по смисъла на §5, т.38. от ДР на ЗУТ, пета категория, като за същите няма налични одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, т.е. са налице материалноправните предпоставки да бъдат определени като незаконни строежи, като същите не са и търпими по по смисъла на § 16 ПЗ ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Независимо от това, по изложените по - горе съображения досежно индивидуализирането на разпоредения за премахване строеж, издадената заповед са явява незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор, своевременната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025г., удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 1400 лева, както и писмени доказателства за платената държавна такса, както и разноските за възнаграждение на вещото лице в общ размер на 2260 лева, които следва да се възложат за плащане на ответника.

Неоснователна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, както и направеното от същия възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита. Независимо че изплатеното възнаграждение надхвърля размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатската работа, ДВ, бр. 14/18.02.2025 г., разрешаването на спора между страните изисква анализ и тълкуване на множество процесуални и материалноправни разпоредби, издирване на приложима практика, формулиране на въпроси за експертиза и изслушване на същата, което го характеризира, като такъв с повишена фактическа и правна сложност, която изцяло обосновава размера на изплатеното възнаграждение. Отделно, адв. Г. е осъществил реално процесуално представителство като се е явил в две открити съдебни заседания, изразил е подробно становище по изготвената СТЕ и по същество. По изложените съображения настоящият състав приема, че липсват основания за редуциране на изплатеното адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде присъдено изцяло.

Доколкото разглежданият съдебен спор не попада в приложното поле на изключенията, регламентирани в чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, за които решенията на първоинстанционния съд са окончателни, то настоящото решение подлежи на касационен контрол по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Мотивиран от горното Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 212/11.07.2025г. на кмета на район „Владислав Варненчик“ при община Варна, с която на основание чл.223, ал.1, т.8 вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка“ /към съществуваща законна жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор]/ , изградена в [ПИ] и 10135.4501.1414 по КККР на гр.Варна, СО „Ментеше“, район „Вл. Варненчик“, гр.Варна, от И. С. И., [ЕГН] – извършител на строежа.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И. С. И., [ЕГН], сума в размер на 2260 /две хиляди двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14–дневен срок от съобщението до страните.