РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500330 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от А. Г. Е., чрез
адвокат М.В., срещу решение № 260085 от 04. 03. 2022г. по гр. д. № 6383 /
2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която е допуснат до
делба апартамент, заедно с избено помещение и идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като моли в тази част
решението да бъде отменено и този недвижим имот да не бъде допускан до
делба. Навежда довод, че покупко – продажбата на апартамента е
симулативна сделка между А. Г. и нейните родители, по която никога не е
заплащана цена за покупката на имота, като между тях съществува прикрито
съглашение за дарение на недвижимия имот, поради което решението е
неправилно в тази му част, въз основа на анализ на доказателствения
материал. Поддържа жалбата си в съдебно заседание, чрез адвокат В., като
моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и апартаментът да
бъде изключен от делбата, поради наличието на симулативна сделка,
1
съгласно константната съдебна практика. Моли да бъдат присъдени разноски
пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна Д. В. Г., чрез адвокат В.Д., е подала писмен отговор.
С него оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, като решението в обжалваната му част бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че
свидетелски показания са недопустими за установяване на твърдяното в
жалбата обстоятелство, а от останалите писмени доказателства и
процесуалното поведение от Г. също не може да се направи извод за
наличието на привидна сделка, прикриваща дарение. Моли да му се присъдят
направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Поддържа
писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат Д.. Навежда доводи,
че няма подписано обратно писмо, за установяване твърдяната симулация, че
Д.Г. никога не е признавал такава симулация, както и че неплащането на
цената на апартамента, би довело само до облигационно правоотношение за
нейното заплащане.
Пернишкият районен съд, за да допусне до делба апартамента е
приел, че той е придобит от бившите съпрузи по време на брака им, чрез
покупка от родителите на съпругата за сумата 6400лв. Не е уважил
възражението на А.Е., за привидност на тази сделка, прикриваща дарение,
както и че продажната цена не е била заплатена. Отбелязал е, че липсват
визираните в чл. 165, ал.2 от ГПК „писмени доказателства“ от страна на
родителите на А. Г. Е. – Г.Т. и Н.М., от които да се направи извод, за
вероятността на твърдението на ответницата, че сделката е симулативна.
Съдът е посочил, че ответницата не е представила никакви косвени
доказателства по смисъла на Решение № 31 от 09. 03. 2012г. по гр. д. № 502 /
2011г. на ВКС , III г.о., които разгледани в тяхната съвкупност да обосноват
извод, че към момента на на сключване на договора за покупко – продажба,
страните не са целели настъпване на правните последици на възмезден
договор, а са желаели да прикрият дарението. Въз основа на изложеното
Пернишкият окръжен съд е направил извод, че ответницата не е доказала
възражението си, поради което процесният апартамент следва да бъде
допуснат до делба при равни делбени квоти.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
2
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява
допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите
във въззивната жалба, тези на насрещната страна, както и доказателствата по
делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, като същите са
имали сключен граждански брак от *** до ***, когато е бил прекратен по
съдебен ред.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.
01. 2005 г. се установява, че на 17. 01. 2005г. Г.Т. и Н.М. – родители на
ответницата А.Е., са й прехвърлили правото на собственост върху процесното
жилище – апартамент № *, заедно с прилежащото избено помещение и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, за сумата от 6400 лв., за която в нотариалния акт е
отразено, че е платена в брой към момента на подписване на договора.
Възражението на ответницата е, че покупко – продажбата е прикрита
сделка, е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане в настоящето
делбено производство, тъй като съгласно чл. 26, ал.2, предложение последно
от ЗЗД, в такъв случай покупко - продажбата би се явявала нищожна, което
би изключило апартамента от делбената маса. Доказателствената тежест за
доказване на това обстоятелство е тежала върху ответницата.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 163 от 15. 05. 2011г. на
ВКС по гр. д. № 1536 / 2009г., IV г.о. са разграничени два варианта на
симулацията – абсолютна и относителна, като в случая ответницата се
позовава на относителна симулация – твърдение, че покупко – продажбата на
3
апартамента е привидна и прикрива извършено дарение от родителите й.
В същото решение е направено и разграничение между възможностите
за доказване на прикритата сделка – или наличие на така нареченото обратно
писмо, от което се установява прикритата сделка или така нареченото
писмено начало по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК, при наличието на което
се допускат свидетелски показания за установяване на привидността. В
конкретния казус няма нито обратно писмо, нито така нареченото писмено
начало по смисъла на чл. 165, ал.2, предложение първо от ГПК.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК в проведеното с. з. на 09.
02. 2022г., всеки от двамата съделители, чрез тълковник, е посочил, че не е
заплащал сумата от 6400 лв., сочена като продажна цена на апартамента.
Обясненията от страните по делото, дадени по реда на чл. 176 от ГПК пред
Пернишкия районен съд, не може да се приравнят на наличие на писмени
доказателства, удостоверяващи изявления на другата страна по сделката пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е
привидно, т.е. това е втората разновидност на писменото начало.
Свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните
по сделката се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, съгласно в разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, ако по делото има
наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката,
които правят вероятно твърдението за привидност. Това означава, че следва
да има писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката – от
Г.Т. и Н.М., направени пред държавен орган, а не изявления на другия
съделител, направени в хода на процеса. В случая липсва и това така
наречено писмено начало по смисъла на чл. 165, ал. 2, предложение второ от
ГПК.
Доколкото ответницата се домогва да опровергае съдържанието на
изходящ от нея частен документ, Пернишкият районен съд е предоставил
възможност за преодоляване на относителната забрана за събиране на гласни
доказателствени средства – чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 ГПК, но ищецът Д.Г.,
изрично се е противопоставил за събирането на такива.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е провела в
необходимата степен пълно и главно доказване на възражението си за
твърдяната относителна симулация. При неустановяване симулативността на
4
волеизявленията за прехвърляне на собствеността чрез договор за покупко-
продажба, то обстоятелството дали цената в действителност е платена, или
не, е относимо към изпълнението на поетото договорно задължение и
поражда облигационни последици, но не е относимо към действителността на
договора.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд намира, че
процесният недвижим имот – апартамент, правилно е допуснат до делба
между страните, при равни квоти – по ½ ид.ч.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по реда на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода по делото А. Г. Е. следва да бъде осъдена да заплати на
Д. В. Г. сумата 600лв., представляваща направените от него разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното в същия смисъл Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение №260085 от 04. 03. 2022г. по гр. д. № 6383 /
2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с която
е допусната делба на апартамента.
Осъжда А. Г. Е., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Д. В. Г., с
ЕГН **********, от ***, сумата 600лв. /шестотин лева/, представляваща
направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5