РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500428 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „М Десижан“ЕООД
против решение № 4379/07.11.2024г. по гр.д.№ 11656/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против С. Ц. С. за признаване за установено, че
същата му дължи сумата от 5604 лева по фактура № 181 от 26.10.2022 г. за изработка,
доставка и монтаж на ламперия, огледало с лед осветление и гардероб от МДФ в обект ап.№
12, находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, оспорва се като погрешен изводът на РС, че от събраните доказателства
не се установява да са налице договорни отношения между дружеството жалбоподател и
въззиваемата. Направен е подробен анализ на събраните доказателства, като се сочи, че
непротиворечиво се установява, че работите, за които се претендира процесното
възнаграждение, са били възложени именно на дружеството жалбоподател и са извършени
от него. Оспорва се като противоречащо на закона ползването на свидетелски показания за
установяване на плащания по договор на стойност над 5000 лева. Излагат се и аргументи за
това, че дружеството жалбоподател е изпълнило точно и в срок задължението по сключения
с въззиваемата договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск.
От въззиваемата С. Ц. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са аргументи в
1
подкрепа на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, иска се
потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 11656/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по искова
молба от „М Десижан“ЕООД против С. Ц. С., с която са предявени искове по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.258 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че в началото на месец
септември 2022г. между страните били установени договорни отношения чрез неформален
договор за изработка, сключен в устна форма. Дружеството- ищец, в качеството на
изпълнител, поело задължение към ответницата- възложител до месец октомври 2022г. да
достави и монтира ламперия, огледало с лед осветление и гардероб от МДФ, с тапицирана
пейка и лед осветление в обект на адрес гр.*****, ап.12. Ответницата се задължила след
извършване на работата да заплати уговорената цена от 5604 лева, като работата била
извършена точно и съобразно дадените указания от възложителката, била приета от нея без
възражения, но не заплатила договореното възнаграждение по фактура №
**********/26.10.2022г.. Изложени са твърдения и за проведено заповедно производство.
С подадения от С. Ц. С. отговор на исковата молба предявеният иск е оспорен по
основание и размер. Оспорва се датата на сключване на договора. Ответницата била
сключила неформален договор с физическото лице М. Д. за изработка на посочените в
оферта от 19.02.2022г., представляваща същевременно и количествено- стойностна сметка
на стойност 19137 лева, като датата на договора била същата- 19.02.2022г. В хода на
изпълнение на поръчката ответницата била възложила изработка допълнително и на други
мебели, на дата 02.04.2022г. Едната количествено- стойностна сметка била на стойност 4850
лева, без ДДС, а другата на стойност 1080 лева, без ДДС. Гардероб за коридор не бил
предмет на производството. В описаните КСС било посочено, че срокът за изпълнение е 45
дни, както и че работата по детайлите започвала след заплащане на 60 % от стойността на
офертата. Ответницата била заплатила чрез съпруга си М. С. авансово сумата от 3000 лева,
без ДДС, тоест повече от 60 %, а остатъкът от 1670 лева, без ДДС следвало да се заплати в
деня на монтажа. Договореният срок от 45 дни изтекъл на 03.06.2022г. До тази дата обаче
изпълнителят не бил готов с монтажа и изпаднал в забава, като едва през месец октомври в
обекта били доставени насипно мебелите, с поето задължение монтажът да се извърши до
няколко дни. Последвали множество опити от страна на ответницата и съпруга й за
осъществяване на връзка с изпълнителя за довършване на работата, които били неуспешни,
поради което се наложило те да се свържат с друг мебелист от *****. Изпълнителят М. Д.
осъществил връзка с ответницата едва през ноември 2022г., като единствено искал да си
получи остатъка от сумата, но ответницата му казала, че довършването на работата било
извършено от друг мебелист. Уведомила го, че заради забавянето на работата тя задържа
сумата по офертата като обезщетение за неизпълнение на договора. Процесната фактура по
исковата молба никога не била представяна на ответницата и съпруга й, като се оспорва като
недължима.
В първото по първоинстанционното дело публично съдебно заседание от страна на
2
ищеца е уточнено, че между страните действително е имало договор за изпълнение на
поръчка в по-голям обем, като за СМР, за което е издадена процесната фактура, уговорката
възникнала не през месец септември, както е заявено в исковата молба, а през месец април
2022г. и работата е извършена през месец юни 2022г.
С исковата молба по гр.д.№ 11656/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с. е представена фактура №
181 от 26.10.2022г., издадена от „М Десижан“ ЕООД, в качеството му на доставчик, с
получател С. Ц. С., с предмет – изработка, доставка и монтаж на ламперия, огледало с лед
осветление и гардероб от МДФ, на стойност 5604 лева с ДДС. С отговора на исковата молба
са представени три количествено- стойностни сметки, изготвени от М. Д., с фейсбук лого и
надпис ***** в горната дясна част. Първата е от дата 19.02.2022г., а втората и третата от дата
02.04.2022г.. В първата оферта фигурират част от мебелите, за които в отговора на исковата
молба се сочи, че са поръчани от въззиваемата. Мебелите по фактура № 181/26.10.2022г. са
отразени във втората и третата оферти.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Т. С. / без родство/, М. С. /
съпруг на въззиваемата/ и Д. С. / тъст на въззиваемата/. Свидетелката С. сочи, че живее в
същата жилищна сграда, в която живее и въззиваемата. Била ползвала услугите на М. Д. и
търговската му фирма „М Десижан“ЕООД. Познавала и С. С. като съсед от общите събрания
на входа. Във входа свидетелката се засичала с М., било през 2022г., през лятото.
Свидетелката живеела на първи етаж. Виждала била да се пренасят мебели през етажа й.
Като отключвала вратата на входа, работниците казвали при кое семейство отиват. М.
работил дълго време при С. през 2022г.
Свидетелят С., сочи, че съпругата му се свързала с М. Д. през есента на 2021г., тъй
като имали нов апартамент на ул.„***** и трябвало да го обзаведат. Съседът им отгоре Б. П.
им препоръчал М.. С. С. сключила с него договор през месец февруари 2022г. за кухненско
обзавеждане и два гардероба. През месец април му възложили втора поръчка за гардероб и
огледало със закачалка в антрето. За първата поръчка срокът бил 45 дни, като тя била
изпълнена в срок. Свидетелят лично дал на М. 3000 лева за втората поръчка.
Жалбоподателят работил още по първата поръчка, която завършил през месец август 2022г.
През месец октомври се обадил на свидетеля и казал, че ще достави плоскостите за мебелите
по втората поръчка. Доставил ги на адреса и казал, че ще ги сглоби впоследствие, ще ги
монтира, но след това спрял да вдига телефона. Тогава семейството им живеело в малък
апартамент с две деца, поради което се наложило свидетелят да се обади на баща си, който
живеел в *****, за помощ. Той му изпратил един майстор, който сглобил мебелите по
втората поръчка от месец април 2022г.. Свидетелят му заплатил 2000 лева. По- късно през
месец ноември М. се обадил на жената на свидетеля и поискал останалата част от парите, за
да довърши гардероба, но те му казали, че са извикали друг майстор и той вече е сглобил
гардероба По първата поръчка всичко с плащането било приключено. За втората поръчка
офертата била за 5600 лв., като свидетелят дал 3000 лева капаро.
Свидетелят Д. С. сочи, че през есента на 2022г. синът му се обадил по телефона.
Споделил, че имал проблем с мебелировката на апартамента. Казал, че трябва да се намери
3
човек, който да довърши работата. Свидетелят позвънил на свой приятел, а през следващата
седмица посетили гр.*****, за да видят за какво става въпрос. В апартамента на сина му
видели, че има заготовки за мебели, които трябвало да се сглобят. Приятелят на свидетеля ги
разгледал и казал, че ще се ангажира с работата. В края на ноември, началото на декември
месец 2022г. той за 5-6 дни свършил работата. От снаха си свидетелят разбрал, че
предишният майстор се е забавил доста във времето.
От показанията на свидетеля М. С., а индиректно и от тези на неговия баща, се
установява, че материалите за мебелите по фактура № 181/26.10.2022г. / мебелите по втората
и третата оферти от месец април 2022г./ са доставени в жилището на въззиваемата през
месец октомври 2022г.. Тъй като втората и третата оферта са от една и съща дата, следва да
се приеме, че за изработката на мебелите по тях е сключен един цялостен договор, който
обаче е на стойност под 5000 лева, тъй като сборът от цените по двете оферти, без ДДС, е в
размер от 4670 лева. Не се установява да е договорено възнаграждението за изпълнителя да
включва ДДС. Независимо от това, предвид близката родствена връзка на свидетеля М. С. с
въззиваемата и съответно- предвид личната му заинтересованост от изхода на спора по
делото, съдът намира, че показанията му не съставляват достатъчно убедително
доказателство за соченото от него плащане на сумата от 3000 лева. Независимо от горното
обаче, съдът намира, че предявеният иск остава недоказан по основание, тъй като липсват
доказателства за това договорът за изработка да се сключен с „М Десижан“ЕООД, а не с
неговия управител в лично качество. Офертите, въз основа на които е сключен договорът, са
подписани от М. Д. в лично качество, а не в качеството му на управител на дружеството-
жалбоподател. Наличието на лого на дружеството на офертите не означава, че те изхождат
от него. За авторството на един документ се съди по това кой е субектът, посочен като
съставител, и по положения от негово име подпис. Фирмата „М Десижан“ въобще не
фигурира в текстовата част на офертите и няма основание да се счита, че въззиваемата е
договаряла с нея. Прави впечатление също така, че цените в офертите са без ДДС, като по
никакъв начин не е указано, че дължимата от възложителката цена ще бъде завишена с
дължимия данък. Фактът, че е договаряно по цени без ДДС, също съставлява аргумент в
подкрепа на извода, че договорът за изработка е сключен между въззиваемата и М. Д., в
качеството му на физическа лице, тъй като ако той е изготвил офертите в качеството си на
управител на „М Десижан“ЕООД, задължително би следвало да включи в цената и
дължимия данък, както това е сторено в издадената от дружеството фактура №
181/26.10.2022г., доставката по която е облагаема по ЗДДС. По отношение на фактурата
следва само да се добави липсват каквито и да било доказателства тя да е била представена
на въззиваемата за плащане и да е била приета от нея.
Отделно от горното следва да се отбележи и това, че от показанията на свидетелите
М. и Д. С. непротиворечи се установява, че втората поръчка / тази по втората и третата
оферти/ не е била изпълнена изцяло. Доставени са били плоскостите за мебелите, но не са
били монтирани. От офертите не може да се направи обосноват извод относно това каква
част от цената е за материали и каква е за труд, поради което, дори да се приеме, че
4
изпълнител по договора е „М Десижан“ЕООД, предявеният от него иск не може да бъде
уважен дори и частично. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено,
като в полза на въззиваемата бъдат присъдени съдебни разноски за адв.възнаграждение,
редуцирано като прекомерно от 950 лева на 450 лева, колкото е минимума по чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед не особено
високата правна и фактическа сложност на спора във въззивното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4379/07.11.2024г. по гр.д.№ 11656/2023г. на ПдРС, ХХ
гр.с., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя „М Десижан“ЕООД иск против С. Ц.
С. за признаване за установено, че същата му дължи сумата от 5604 лева по фактура № 181
от 26.10.2022 г. за изработка, доставка и монтаж на ламперия, огледало с лед осветление и
гардероб от МДФ в обект ап.№ 12, находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „М Десижан“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление
гр.*****, да заплати на С. Ц. С. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 450 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5