РЕШЕНИЕ
№65
гр.Добрич, 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на единадесети
март през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №64 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въззивна жалба
вх.№24645/21.12.2018г. от С.М.Ж. ЕГН ********** ***, чрез адв.К.Д.-ДАК, срещу
решение №1148/07.12.2018г. по гр.д.№3050/2018г.на Д.ки районен съд, с
което се ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Ж. ЕГН ********** *** срещу
„АЯКС-1”ЕООД ЕИК ***, гр.Д., ул.”Ст.Ст.”N
*,вх.*,ап.**, представлявано от А.Д.Т.-
управител, иск за признаване за
незаконно уволнение, извършено със заповед №13/22.05.2018г., отмяна на
уволнителната заповед и възстановяване на ищеца на длъжността , заемана преди
уволнението - „отговорник спомагателни дейности” в Свинекомплекс с.К. , общ.Д..
Намира за неправилен
извода на съда за наличие на приложеното основание за уволнение по чл.328,
ал.1, т.6 от КТ- липса на необходимото образование, тъй като събраните гласни и
писмени доказателства установявали липсата на необходимост от промяна на
образователните изисквания, нямало промяна нито в обема, нито в характера на
работата му. Въведените нови образователни изисквания не били с оглед интереса
и нуждите на работата. Вменените ръководни задължения с първата и втората
длъжностна характеристика никога не бил изпълнявал. Сам работодателя признал по
реда на чл.176 от ГПК, че не му е възлагал сключване на договори. Искането му
за допълнителна задача на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза било
отхвърлено при несъобразяване с доводите му, че управителя на
дружеството-работодател е един и същ към момента на подписване и на двете
длъжностни характеристики, а подписите в тях различни. Липсвали изложени от
съда мотиви във връзка с оплакването му за нарушение на принципа, залегнал в чл.8 от КТ за добросъвестно упражняване на
права и задължения. Доказано намира да е наличието на фрапиращо несъотвествие между
логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените
нови такива, сочещо на използване на правната възможност по чл.328, ал.1 т.6 от КТ за целенасочено уволнение. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете
за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност с присъждане на
съдебни разноски.
Въззиваемата страна
счита жалбата за неоснователна. Твърдението в жалбата, че новите изисквания за
образование не са с оглед интереса и нуждите на работата не отговаряло на
фактическото положение. От факта, че ищеца не е изпълнявал всички задължения по
длъжностна характеристика не следвал извод за самоцелно и тенденциозно
уволнение. Ищецът не ангажирал доказателства за недобросъвестност на
работодателя по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ и не била оборена презупцията по
ал.2 от същия. Иска потвърждаване на решението и присъждане на съдебни
разноски.
При данни, че
постановеното неизгодно за въззивника решение е обявено на посочената от съда
датата 07.12.2018Г., въззивната жалба, депозирана на 21.12.2018г. се явява
подадена в срока по чл.315.02 от ГПК във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК от
процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за
него първоинстанционно решение.
Атакуваното решение е постановено по
предявени от С.М.Ж. ЕГН ********** ***, срещу „АЯКС-1”ЕООД с ЕИК ***, гр.Д.,
ул.”Ст.Ст.”N *,вх.*,ап.*, представлявано от А.Д.Т.- управител, основани на
разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ, за отмяна на уволнение, извършено със заповед №13/22.05.2018г. на управителя
на „АЯКС-1”ЕООД, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта 23.05.2018г.,
и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник
спомагателни дейности”.
Незаконосъобразността
на уволнението ищеца обосновава с липсата на основанието по чл.328, ал.1, т.6
от КТ тъй като с новата длъжностна характеристика са му възложени нови трудови
функции, които до сега не е изпълнявал, задължения, чието изпълнение поначало е
невъзможно, тъй като заемащия длъжността „отговорник спомагателни дейности” не
осигурява изпълнението на сключени договори, не ръководи, координира и
контролира дейности по техническото , технологичното и организационно развитие
на предприятието. Тези дейности били от компетентността на управителя и
животновъдите. Въвеждането на ново образователно изискване счита да е формално,
тъй като не е налице промяна нито в обема, нито в характера на работата, а
самоцелно и тенденционно създаване на основанието по чл.328, ал.1 т.6 от КТ за
заобикаляна на процедурата по съкращаване на щата и избягване на закрилата по
чл.333, ал.1 и ал.4 от КТ. Работодателят допуснал злоупотреба с право, като е
нарушил принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ.
Ответникът оспорва искове,
като неоснователни. Излага твърдения относно възникването и съществуването на
трудовото правоотношение с ищеца, идентични с изложените от него. Оспорва
твърденията на ищеца за въведени нови
трудови функции. Волята на работодателя за промяна на образователните
изисквания намира за подчинена на неговата суверенна преценка и отрича компетентентността на съда да се произнася какво
образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали
има обективна необходимост от въведената промяна, изключая хипотезата на чл.8,
ал.1 от КТ. Твърденията за злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ
намира за неоснователни, непълно и неясно формулирани, неподкрепени с
доказателства. Ищецът не сочел конкретно основание за закрила, нито по чл.333,
ал.1 от КТ, нито по чл.333, ал.4 от КТ,
използваните житейски термини „тенденциозно“ и „самоцелно“ не били
обвързани с конкретна правна норма, която е нарушена.
С атакуваното
решение предявените искове са отхвърлени по съображения на районния съд,
свеждащи се до надлежно осъществяване на всички елементи от фактическия състав
на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ- надлежно въведено с акт на работодателя
ново образователно изискване без да се променят трудовите функции, липса у
ищеца на изискуемото образование за заемане на длъжността „отговорник
спомагателни дейности”.
Предмет на обжалване от ответника е решението
в неговата цялост. Подадената от ищеца жалба подлежи на разглеждане по същество
в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск.
В този смисъл, съобразявайки
се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, но по същество неправилно. Настоящата
инстанция, обсъждайки събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна, безспорно и между страните, че между тях е съществувало
валидно възникнало безсрочно трудово правоотношение с продължителност от 29.04.2013г.
до 23.05.2018г.,когато е прекратено със заповед
№13/22.05.2018г. и на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от КТ-липса на
необходимото образование, по силата на което ищецът е заемал длъжността „отговорник
спомагателни дейности”, код по НКПД 44193007. По данни от връчената на ищеца на
29.04.2013г. длъжностна характеристика/според заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза подписът в нея е на ищеца/, за заемане на длъжността „отговорник
спомагателни дейности” се е изисквало средно
образование. Ищецът има завършено
средно образование, специалност
„механизация на селско стопанство”/диплома, издадена от Техникум по механизация
на селското стопанство/ квалификация „машинен техник по механизация на селското
стопанство”. От съдържанието на длъжностната характеристика се установява, че на
заемащият длъжността се възлагат трудови задължения, свеждащи се до ръководство
и организация на стопанската дейност, вкл. осигуряване изпълнение на договори;
ръководство, организация и контрол на дейности по техническо, технологично и
организационно развитие на предприятието; техническа и технологична подготовка
на производствената дейност; организация по осигуряване на необходимите
материални и енергийни ресурси; оперативно управление на производството, поддържането
и ремонта на машините и съоръженията; решаване на текущи технически и
производствени въпроси; утвърждаване на документи, инструкции, указания във
връзка с усъвършенстване на техническата и организационно подготовка на
производството, безопасността на работата с машини и съоръжения; ръководство на
оперативни съвещания относно техническите, организационните и производствени
проблеми; контрол върху своевременната подготовка на техническата документация.
През времетраене на
трудово правоотношение между страните, със заповед №11/14.05.2018г. управителят
на дружеството-работодетел е определил ново образователно изискване за
изпълнение на заеманата от ищеца длъжност
„отговорник спомагателни дейности“ – завършено висше образование/няма
въведено изискване за вид и специалност/. Същото изискване е залегнало и в
длъжностна характеристика за длъжността, връчена на ищеца на 18.05.2018г. Няма
спор, че ищецът няма завършено висше образование и с атакуваната заповед
№13/22.05.2018г., връчена на му на 23.05.2018г., трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ „поради липса на необходимото
образование“ .
Според показанията
на св. Я.Н.Д.в края на април-началото на май миналата година/разпита на
свидетеля е проведен на 9.11.2018г./ започнал работа като „охрана“ във фирмата.
Още тогава го запознали с повечето отговорници. Ищецът се водел бригадир на 3-4
бригади с общи работници. Сутрин им разпределял работата и работел заедно с
тях. Работата на бригадите се състояла в нареждане на скари по халетата, ВиК, метене,
поддръжка на халетата. Халетата се подготвяли за строителни дейности, които се
извършвали от старозагорска фирма „Строник“. Ищецът отговарял за общите
работници, не подписвал договори. Когато отсъствал, го замествал отговорникът
на склада Й.. Първите животни-майки докарали през 2017г. За животните се грижели
животновъди и ветеринарния лекар д-р К., който се занимавал със свинекомплекса,
с осеменяването, с всичко по производството. Съвпадащи с показанията на св.Я.Д.са
и показанията на св.И.Г.П., отчетник-счетоводство от 2014г. Според свидетелката
ищецът не е имал задължения, свързани с основната дейност на фирмата –
животновъдство. Работата му се състояла в подготвянето на халетата за
строителите, съответно почистване на халетата, подреждане на скарите, ВиК
полагане. Работел заедно с няколко бригади. Производството в свинекомплекса
започнало през 2017г. Малко преди да започне производството бил назначен
директор, който да ръководи животновъдството. Ръководител животновъдство бил
д-р К., имало животновъди, ветеринарни техници. Ищецът се занимавал с поддръжката
и ремонта- при ВиК аварии, на помпи, електричество. След уволнението на ищеца
неговата длъжност не била заета от никого, а работата му била разпределена „на
достатъчно хора“, както и на колега, който го замествал, но той не изпълнявал
напълно неговите функции. Според свидетелката малко преди да го освободят му
връчили нова длъжностна характеристика, но нови задължения не му били възложени.
Представена е в
съдебно заседание от 23.11.2018г. молба /л.55 от делото на ДРС/, която няма
характер на лично обяснение по смисъла на чл.176 от ГПК от управителя на
дружеството-работодател относно факти, които касаят защитните възражения на
ищеца, поискал личното явяване на управител за даване на обяснения по писмено
формулирани въпроса/л.37 от делото на ДРС/, но ценена като писмено изявление на
процесуалния представител, от който същата изхожда, съдържа твърдения относно естеството на трудовата
функция на ищеца, съвпадащи с установеното от гласните доказателства.
Задълженията според изявленията на процесуалния представител, обвързващи
дружеството-работодател, са се свеждали до фактически действия по ръководство и
контрол на група монтажници по извършване на подготвителни за производството в
свинекомплекса дейности - изграждане, поддържане и ремонт на ВиК-инсталацията,
осигуряване правилна подредба на халетата и тяхната чистота.
Действително,
преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и/или
квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод за злоупотреба с
право от страна на работодателя, съдът дължи проверка дали изменението в
изискванията е въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да
бъде уволнен ищецът, т. е. съдът преценява дали работодателят е действал
добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като контролът за
законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност – на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, включва и преценка дали трудовите права и задължения
се осъществяват добросъвестно /така решение №321/31.10.2011 г. по гр.д.№13/2011
г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №417/19.10.2011 г. по гр.д.№143/2011 г. на ІV
г.о.,ГК на ВКС;решение №71/24.07.2013 г. по гр.д.№284/2012 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС;решение №345/06.03.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС;решение №235/04.10.2017 г. по гр.д.№4531/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС и
др./..
Принципно, за да са
налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основанието, на
което е прекратен- чл.328, ал.1, т.6 от КТ, т.е. по причина в случая на липсата
на висше образование/без изискване за вид и специалност/, следва да е налице
промяна в изискванията за заемане на длъжността при запазване съществуването на
същите трудови функции. Съпоставяйки описанието на работата на заемащия
длъжността „отговорник спомагателни дейности“ по длъжностната характеристика от
29.04.2013г. и длъжностната характеристика от 18.05.2018г., разлика в трудовите
задължения няма. При съпоставка на описанието на работата, която според
длъжностните характеристики се възлага на заемащия длъжността „отговорник
спомагателни дейности“, с работата, която според гласните доказателства и
обясненията на процесуалния представител на ответника, заемащия длъжността ищец
действително е извършвал, се установява разлика между трудови задължения по
длъжностна характеристика и реално изпълнявани трудови задължения, свеждащи се
до организиране и извършване на дейности по подготовка на помещенията и
съоръжения за започване на основната производствена дейност-животновъдство. От
гласните доказателства се установява и, че след започване на производството ищецът
изпълнявал задължения по ремонт и поддръжка на производствени помещения и
съоръжения, а след уволнението му те са разпределени между други работници/служители.
Според св.И.П., след уволнението на ищеца няма назначен на заеманата от него длъжност,
работата му е разпределена на други работници/служители, включително на
„колега, който го замества, но той не изпълнява напълно неговите функции“. В
показанията на св.Я.Д.се съдържа информация, че колегата, който е замествал
ищеца при отсъствие е отговорника на
склада- Й., който е със средно образование.
Установените факти,
преценени в поотделно и в тяхната съвкупност налагат извода, че промяната в образователните
изисквания не само е лишена от фактическо основание, не е била необходима за
нуждите на конкретната работа, която е извършвал ищеца, но е и без значение за
изпълнението на трудовите му функции, тъй като очевидно след като през
2017г./след м.май според св.Я.Д./ производството в свинекоплекса е започнало, подготвящите
производството дейности са били вече завършени и част от трудовите функции /свързаните
с подготовката на помещенията за производство/ са отпаднали, т.е. отпаднала е
необходимостта от самото изпълнение на съществена част от задълженията, които е
изпълнявал ищецът. Аргумент в подкрепа на извода, че промяната е лишена от
фактическо основание, че не е налице необходимост изпълняваните от ищеца
задължения да бъдат изпълнявани от лице с висше образование/без оглед на вид и специалност/,
а е отпаднала необходимостта от изпълнение на основна част от трудовите функции
на ищеца, е и факта, че след уволнението на ищеца на заеманата от него длъжност
не е назначено лице с висше образование, а работата предимно по поддръжка и
ремонти при ВиК-аварии/помпи, електричество/, която според свидетелите ищецът е
изпълнявал след започване на производството, е разпределена между други работници, включително колегата Й., за
който св.Я.Д. твърди да е със средно образование. Принципно промяната в
образователните изисквания за заемане на дадена длъжност цели повишаване на
изискванията към заемащите я лица за постигане на по-високо качество при
изпълнение на трудовата функция. Постигането на тази цел изисква и съответствие
на образователното изискване с характера на конкретната работа, нещо което в
случая очевидно е безразлично на работодателя, въвел изискване за по-висока
степен образование, но не и за вид и/или специалност, адекватни на трудовата
функция. Промяната в случая, с оглед установеното по-горе, не е подчинена на тази цел, а на целта да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради отпадане на съществена част
от трудовите му функции, чрез използване на законово допустимо средство,
каквото е правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование, в
разрез с принципа за добросъвестност, установен с разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя незаконосъобразност на процесното уволнение.
Следователно предявеният иск за отмяна на
уволнението по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и подлежи на уважаване. Основателен
се явява и следва да бъдат уважен и обусловения от него иск по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Обжалваното
решение следва да бъде отменено и постановено друго с оглед установеното
по-горе.
С оглед
изхода от спора ,право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за двете
инстанции има единствено ищецът по делото, заел позицията на въззивник, заявил
искане за присъждане на такива и удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство в размер на 500лева адвокатско възнаграждение
и на разходи за въззивното производство в размер на 300лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът, заел позицията на въззиваема страна няма право на разноски поради
уважаване на исковете срещу него.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът, въззиваем в
настоящото производство - „АЯКС-1”ЕООД гр.Д., следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Д.ки районен съд държавна такса за водене на делото по чл.3 от
ТДТКССГПК по всеки от двата обективно съединени иска в общ размер на 80 лева
/по 40 лева на иск/ и 80лева възнаграждение за вещо лице, респ. по сметка на Д.кия
окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване по чл.18, ал.1 от ТДТКССГПК в
размер на 40 лв.
С оглед
изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1148/07.12.2018г. по гр.д.№3050/2018г.на Д.ки районен съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №13/22.05.2018г. на управителя на „АЯКС-1”ЕООД с ЕИК ***,
гр.Д., с която е прекратено трудовото правоотношение с С.М.Ж. ЕГН ********** ***,
на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ- поради липса на необходимото образование за
заемане на длъжността „отговорник спомагателни дейности”, считано от датата на
връчване на заповедта 23.05.2018г.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.М.Ж.
ЕГН ********** ***, на заеманата от него преди уволнението му длъжност
„отговорник спомагателни дейности”.
ОСЪЖДА „АЯКС-1”ЕООД
с ЕИК ***, гр.Д., ул.”Ст.Ст.”N *,вх.*,ап.**, представлявано от А.Д.Т., да
заплати на С.М.Ж. ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на
500лева адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и 300лева адвокатски възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „АЯКС-1”ЕООД
с ЕИК ***, гр.Д., ул.”Ст.Ст.”N *,вх.*,ап.**, представлявано от А.Д.Т. , да
заплати по сметка на Д.ки районен съд сумата от 80лева държавна такса за водене
на делото и сумата от 80 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „АЯКС-1”ЕООД с ЕИК ***, гр.Д., ул.”Ст.Ст.”N
*,вх.*,ап.**, представлявано от А.Д.Т., да заплати по сметка на Д.кия окръжен
съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от обявяването му на дата 25.03.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.