№ 349
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202046 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. АНГ. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.
Михов от БАК, срещу Наказателно постановление № 21-7779-000174/31.03.2021 г., издадено
от началника на РУ Камено, при ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 638, ал. 3
КЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. Михов от БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2021 г. на жалбоподателя Ж. АНГ. Д. е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата – 12.03.2021 г., около 20:20 часа, в
гр. Камено, по ул. Освобождение, в посока гр. Българово, е управлявал лек автомобил с рег.
№ ..., собственост на Росица Георгиева, който е регистриран на територията на Република
1
България и не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на
проверката, в нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Въз основа на АУАН, на 31.03.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е
извършено при условията на повторност, след наложено наказание с НП № 20-0769-
003218/10.09.2020 г., поради което и на основание чл. 638, ал. 5 КЗ наложил на
жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните факти не са ангажирани
никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото
качество актосъставителят Т.П. несъмнено притежава - от данните по делото е видно, че
същият е заемал длъжността "младши автоконтрольор". Съгласно нормата на чл. 647, ал. 2
от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от
31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – началникът на РУ Камено е оправомощен
да издава наказателни постановления по чл. 638, ал. 1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
2
Императивната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят Ж. АНГ. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, като е управлявал моторно превозно средство, собственост
на друго лице, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не е
спорно по делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, за който
не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, е собственост на друго
лице. Жалбоподателят, като водач на МПС, е бил длъжен да положи необходимата грижа
преди да предприеме управление на автомобила да се увери, че този автомобил е в изрядно
състояние и за него са налични всички изискуеми от закона документи, в това число и
валидна за съответния период задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за
автомобилистите. След като не е изпълнил това свое задължение жалбоподателят следва да
понесе административнонаказателна отговорност за неизпълнение на законови предписания
в случая за управление на автомобил, за който липса задължителна за автомобила
застраховка.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата
за „повторността“. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като
повторно следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация
или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено
наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници при
стартиране на производството – т. е. още в АУАН. Само по този начин съдът би могъл да
провери, дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не.
В конкретния случай в НП е направен извод, че деянието е извършено повторно, но в
АУАН не са посочени фактите, от които се вади този извод. Това по своята същност
представлява процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да обори
твърденията за повторност, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът
няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята
на актосъставителя и АНО и да запълва техните задължения, свързани с точно описание на
нарушението и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна. Фактът на
3
повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се
приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл.53 ал.2 от
ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил
предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава против него.
Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е съществено и
може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна
норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като съдът
намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба. За извършеното
нарушение нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание глоба в абсолютен размер от
400 лева, поради което същото не може да бъде ревизирано от съда (арг. и от чл. 27, ал. 5
ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г., с което е отречена възможността в
производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК,
поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание
под минимално предвидения в закона размер).
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при
изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените
разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. С оглед решението за изменение
на НП принципно разноски се дължат в полза на АНО, но доколкото няма направено
искане, то и съдът не може да присъди такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-7779-000174/31.03.2021 г., издадено от
началника на РУ Камено, при ОД на МВР – Бургас, с което на основание чл. 638, ал. 5 КЗ, за
нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, на жалбоподателя Ж. АНГ. Д., ЕГН **********, е наложено
наказание глоба в размер на 800 лв., като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна
норма от чл. 638, ал. 5 КЗ в чл. 638, ал. 3 КЗ и НАМАЛЯВА размера на наложената
"Глоба" от 800 лева на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5