Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба на „ТМ И.”-Е., гр. Л. против прекратително определение на Горнооряховски районен съд по гр.дело № ... по описа за 2010 година. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество. Изложени са съображения, че постигнатата по делото спогодба, въз основа на която е постановено атакуваното определение, не е съобщена на жалбоподателя от нейния представител. Оспорва се съдържанието на самата спогодба, заявено е желание за оттегляне на пълномощното, дадено на процедурния представител на жалбоподателя, сключил въпросната спогодба. Ответникът по частната жалба – П. В. М. – излага доводи за процедурната й недопустимост. Съдебната спогодба имала значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на значимите за спора доказателства намира жалбата за допустима, но по същество за неоснователна. Постановява определение в посочения смисъл, водим от следните съображения. В съдебното заседание на 22.10.2010 година по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година, страните чрез процедурните си представители са постигнали спогодба. Първостепенният съд е намерил, че споразумението не противоречи на повелителни правила на закона и на добрите нрави, заради което го е одобрил и на това основание е постановил атакуваното определение. Като акт, прогласяващ настъпилото със спогодбата десезиране на съда, определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване на общо основание – чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК. В този смисъл частната жалба е допустима. По същество е неоснователна, заради това, че с одобряването на спогодбата упражненото право на иск се трансформира в сила на пресъдено нещо и в право на принудително изпълнение, когато - както е в случая - споразумението има за предмет притезателни права: чл. 234, ал. 3 от ГПК. Съдът е десезиран с поставените с исковата молба въпроси и е задължен да постанови прекратяване на делото. Като е сторил именно това, постановил е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в настоящото производство. Развитите в частната жалба доводи са неоснователни. Те са относими към предмета на спора – доколко споразумението обхваща всички притезания, заявени с исковата молба и доколко процедурния представител не е надхвърлил предеÙите на учредената му представителна власт. По делото е приложено пълномощно, дадено на адв. Димитров от частния жалбоподател, в което правото да сключва спогодба е изрично предвидено. Решаващото в казуса е това, че за неспогодената част от процеса жалбоподателят-ответник няма интерес да атакува прекратителното определение, а останалите доводи са относими към атакуване на спогодбата по исков път. Не и при проверка, доколко прекратителното определение на съда е правилно. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава определението на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.дело № .. по описа за 2010 година, с което производството по делото е прекратено. Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. Председател: Членове: |