Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 16.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1610 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за
присъждане на обезщетение за вреди виновно причинени другиму.
Ищецът В.В.В. твърди в искова молба, че е ф.с., като от З.с.
- П.бил назначен за главен съдия на срещата от футболното първенство на
Югоизточна „В“ група, проведена на 01.03.2014г. от 15.00 часа в Д.между
отборите на ФК“Димитровград“ и „ФК“М-Б, с асистент съдии М.М. и Г.К..
Ответникът Х.Г.Х. бил помощник-треньор на ФК“Димитровград“, който в 68 минута
на футболната среща ищеца отстранил от резервната скамейка на отбора за
непристойно поведение и обидни думи-псувни и ругатни по негов адрес. В 87
минута от срещата, ищецът отсъдил наказателне удар в полза на ФК“***“ за
извършено нарушение на състезател от домакините в собственото му наказателно
поле. Веднага след това, той бил наобиколен от футболисти на отбора-домакин,
които му искали обяснение за отсъдения наказателен удар. Според В., никой не
коментирал дали има нарушение, а как може да отсъди наказателен удар в
последните минути от мача. Публиката, която се намирала на трибуната, започнала
да навлиза на бегом на терена, като тръгнала застрашително към съдийската
бригада, окрилена от държанието на ръководните органи и треньорския екип на
ФК“Димитровград“, които сипели обиди и ругатни по адрес на съдиите. В този
момент, ищецът видял, че към него с цел саморазправа, се бил засилил ответника Х..
Ищецът побягнал към съблекалните, като ответника продължил да го гони. В.
стигнал до вратата на съблекалнята, но тя била заключена. В този момент при
него дошъл ответника. Ищецът го попитал какво става и помолил да го остави.
Последният започнал да го псува, като заплашил, че ще го убие. Ищецът видял в очите
на опонента си много злоба и ярост, което го уплашило. Х. го изритал няколко
пъти в краката, като му нанесъл и удар с крак в областта на корема. В. се
присвил, след което получил и юмручен удар в лицето, който разцепил лявата
вежда му вежда. От получената аркада веднага потекла кръв. В този момент при
ищеца дошъл футболиста на домакините Георги Делчев, който му помогнал да се
отдели от ответника и го отвел настрани,
където му била оказана медицинска помощ от доктора на футболната среща. В. бил
отведен в ЦСМП-Димитровград, тъй като кръвта от раната му не спирала да тече.
Късно вечерта в гр.Пловдив раната му била зашита със 7 шева. В следствие на
нанесените му удари той изпитвал силна болка в краката и най-вече в лицето,
където разкъсването на кожата било значително и трудно зараствало. Чувствал се
много неудобно пред близките и колегите, с които работел. Унижението, което
преживял и продължавал да изпитва било много неприятно. Случилото се с него
останало като едно неприятно и болезнено изживяване, още повече, че станало
пред очите на много хора, пред които той бил унизен, удрян и ритан, само защото
изпълнявал съвестно задълженията си. Неприятната ситуация била обсъждана на
редовната седмична конференция на съдиите от региона, което засилило у ищеца
неприятното усещане, притеснение и унижение пред колегите му. Поддържа, че до
този момент се ползвал с много добро име сред колегите съдии, като се водел за
един от опитните такива и бил съдия в ранглистата на „А“Група. Имал неприятното
чувство, че инцидента съсипал всичко, което бил градил с годините и стремежа му
да запази името си чисто. За известно време се налагало да отказва покани от
приятели, да излиза на кафе, тъй като изпитвал притеснение и неудобство от
случилото се. Също така, изпитвал болка при движение и отоци с кръвонасядания и
охлузвания в областта на двете подбедрици. Възстановяването му продължило около
десетина дни. Изпитвал болка и от травмата в областта на лицето.
Кръвонасядането на клепачите се разнасяло бавно. Дълго време ходел с насинено
око и явен белег от шевовете, а при допир изпитвал тъпа болка. Ищецът работел в
книжарница, като това допълнително допринесло за чувството на неудобство при
общуването с клиентите за един продължителен период от време. Докато се
заличали белезите по лицето му, той изпитвал ужас да се изправи пред клиентите
и да ги обслужва, така както изглеждал. Притеснявало го какво ще си помислят те
за него и какви впечатления ще остави у тях с този външен вид. Притеснявал се
да излиза и по улиците, като изпитвал чувство на дискомфорт, че хората го
заглеждат подигравателно. Силно се изплашил за живота си и няколко седмици след
действията на треньора ограничил излизанията си в Пловдив, като единствено се
придвижвал от дома до местоработата си и обратно. Спрял да излиза нощно време,
изпитвал страх да не бъде нападнат. Продължил да изпълнява задълженията си като
ф.с., но винаги държал с него да има и други лица от опитните съдии, които да
му помогнат при евентуален инцидент. Към настоящия момент, неприятното
изживяване за инцидента продължавало да го съпътства в ежедневието. По установеното престъпление било повдигнато
обвинение срещу ответника, внесено в съда и образувано НАХД №741/2014г. на
РС-Димитровград. С Решение №16/10.02.2015г. Х.Г.Х. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК, като
на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. По време на делото,
той се признал за виновен пред съда. Описаните телесни повреди, които му били
причинени от Х.Г.Х. – разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,
кръвонасядане на клепачите на дясното око, травматични отоци, кръвонасядания и
охлузвания в областта на двете подбедрици, са в причинно следствена връзка с
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК- причиняване на
лека телесна повреда на представител на обществеността при и по повод
изпълнение на функциите на ищеца като съдия по футбол, за което
подсъдимия-ответник Х.Г.Х. бил признат за виновен с решение на РС-Димитровград.
Оценява претърпените от него неимуществени вреди, както следва:
разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда- 5000 лева, кръвонасядане на
клепачите на дясното око- 2000 лева, травматичен оток, кръвонасядания и
охлузвания в областта на лявата подбедрица- 2000 лева, травматичен оток,
кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната подбедрица- 2000 лева, като
общо размера на сумата на исковата претенция е 11000 лева. посочва, че
ответника не го бил компенсирал за причинените му неимуществени вреди, поради
което за него бил налице правен интерес от предявяванепна настоящия иск. Исак
съдът да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да осъди
ответника Х.Г.Х. да му заплати обезщетения за нанесените му от престъплението
по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, както
следва: разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда- 5000 лева,
кръвонасядане на клепачите на дясното око- 2000 лева, травматичен оток,
кръвонасядания и охлузвания в областта на лявата подбедрица- 2000 лева,
травматичен оток, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната подбедрица-
2000 лева, като общо размера на сумата на исковата претенция е 11000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 11.10.2018г., до окончателното изплащане на присъдените суми.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното на 18.04.2019г. съдебно заседание по
делото, по искане на ищеца, съдът допусна изменение на така предявения иск
досежно неговия размер, като намали същия от 11000 лева на 6000 лева, от които
3000 лева за болки и страдания, причинени от разкъсно- контузна рана в областта
на лявата вежда; 1000 лева за претърпени болки и страдания, причинени от
контузия на клепачите на дясно око; 1000 лева за претърпени болки и страдания,
причинени от контузия в областта на лявата подбедрица; 1000 лева за болки и
страдания, причинени от контузия в областта на дясната подбедрица.
Ответникът Х.Г.Х. представя отговор на исковата молба, в
който твърди, че предявения иск е процесуално допустим и основателен, но
прекомерно завишен по размер. Изложеното в исковата молба събитие, при което
зрители нахлули на терена в края на футболен мач, било реакция на
тенденциозните отсъждания на ищеца във вреда на ФК „Димитровград“. Безспорно
било, че действията на В.В. предизвикали възмущението на много зрители,
присъствали на футболната среща. Пряката причинна връзка за причинените вреди е
предизвикано от афекта в следствие на възприетото като неправилно отсъждане на
най-тежкото наказание за нарушаване на правилата на футболната игра. Наказателния
удар бил отсъден в 87-та минута на футболната среща, като това било явно
влияние върху общия резултат. Независимо от неправилния начин за изразяване на
отношението към развитието на футболната среща, безспорно е установено и се
твърди в исковата молба, че тя е била прекъсната от действията на зрителите, а
не от действията на ответника. Изминалото време от причинените вреди- четири
години и осем месеца, бил твърде дълъг период и граничен с този, за който
закона приема, че последиците преминават и се покриват с давност. Нямало
никакви обстоятелства, които да сочат, че през това време върху ищеца е имало
въздействия, които да продължат болките и страданията му. Ищецът сам посочвал,
че кариерата му като ф.с. не е била прекъсната, като явно претърпените болки и
страдания вече били преминали.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
материалите, съдържащи се в приложеното по наказателното дело досъдебно
производство №286/2014г. по описа на РУ „Полиция”-Димитровград, се установява,
че ищецът по настоящото дело В.В. е ф.с. към БФС. Назначен бил да ръководи
футболната среща от първенството на Югоизточна „В“ футболна група между
отборите на ФК“Д.-1947“ и ФК“М-Б. Тя започнала от 15.00 часа на 01.03.2014г. в
Димитровград. Напрежението в мача ескалирало, когато в 68-та минута ответника
по настоящото дело Х.Х.-***-1947“ напсувал ищеца и бил отстранен от него от
резервната скамейка на отбора. В 87-та минута, при резултат 1:1 гл.съдия В.
отсъдил дузпа в полза на гостите. Последвала бурна реакция от страна на
футболистите на ФК“***“, като на терена започнали да навлизат и зрители от
трибуните. В същия момент на терена навлезнал и ответника Х., който започнал да
отправя ругатни и заплахи към съдията. В. побягнал към съблекалните с намерение
да се скрие в съдийската стая, но ответника го настигнал. Ударил го с ритници по
двата крака, а след това го ритнал и в областта на корема. От удара В. се
присвил, като тогава Х. му нанесъл юмручен удар в областта на лявата вежда. Тя
се сцепила и от раната потекла кръв. При удара били засегнати и клепачите на
дясното око. Ищецът успял да избяга, като по този начин нападението било
прекратено. При него дошъл дежурния лекар на футболната среща, който обработил
раната на веждата му. Предвид възникналия инцидент, футболната среща била
прекратена. Тъй като раната на В. продължавала да кърви, той бил отведен в
ЦСМП-Димитровград, за да му бъде оказана допълнителна медицинска помощ.
На
05.11.2014г. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.1 от НК. В дадените по случая
обяснения той не се признал за виновен, като отрекъл изобщо да е удрял ищеца В..
В
проведено на 10.02.2015г. съдебно заседание по НАХД №741/2014г. по описа на
РС-Димитровград, Х.Г.Х. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение,
като е отказал да дава обяснения и отговаря на въпроси.
Видно от
приложеното към исковата молба и прието като доказателство по делото Решение
№16/10.02.2015г. по НАХД №741.2014г. по описа на РС-Димитровград, съдът е
признал ответника Х.Г.Х. за виновен в това, че на 01.03.2014г. в Димитровград,
причинил на В.В. ***, в качеството му на длъжностно лице- главен съдия,
ръководещ футболна среща между отборите на ФК“***“ и ФК“М-Бот първенството на
Югоизточна „В“ футболна група, при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, дължащо се на разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,
кръвонасядане на клепачите на дясното око, травматични отоци, кръвонасядания и
охлузвания в областта на двете подбедрици, като деянието е извършено по
хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1 вр.чл.130
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и го
осъжда на наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Решението е влязло в сила на
26.02.2015г.
От
приетия като доказателство по делото Болничен лист за временна
неработоспособност №4709031/01.03.2014г., издаден от АИППМП- Д-р Г.Ц.ЕООД, на В.В.В.
е поставена диагноза „Контузия на клепача и околоочната област“. Предоставен му
е домашен режим на лечение за срок от седем дни.
Съгласно
изготвения от съдийския наблюдател доклад с оценка на съдийската бригада,
ръководела футболната среща на 01.03.2014г. в Димитровград, между отборите на
ФК“***“ и ФК“М-Б, поставената оценка е „Добра“. Посочено е, че главния съдия
ясно е разграничавал грубата от твърда игра, като правилно и последователно е
наказвал нарушенията. В 87-та минута точно отсъдил наказателен удар в полза на
„ФК“***“, като бил много близо до нарушението- 4-5 метра. Имал бързи, ясни и
точни решения. Преценено е, че съдийската тройка се справила добре със своите
задължения, като добре прилагала и тълкувала правилата на играта.
Видно от
приетото като доказателство по делото писмо вх.№3675/27.03.2019г. от
Председателя на СК при БФС е, че през периода от 2013г. до 2018г. на главния
съдия В.В. и неговите асистенти М.М. и Г.К. са наложени санкции, както следва:
с Решение на СК при БФС от 19.12.2013г.- спира съдийските права на главния
съдия В. и асистента М.М.за неопределен период от време; с Решение на СК при
БФС от 10.08.2017г.- спира съдийските права за неопределено време на В.В., на
асистент съдията Г.К.- за срещи от ППЛ и ВПЛ до края на есенния полусезон
2017/2018г.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна до разпит по искане на
страните свидетелите М.В.М.и В.Д.В., посочени от ищеца, както и М.Н.М. и Б.П.Т.,
посочени от ответника.
В своите
показания свид.М.посочва, че на 01.03.2014г. се провела футболна среща от
първенството на Югоизточна „В“ група между отборите на ФК“Димитровград“ и ФК“***“
–Бургас, като В. бил главен съдия, а той страничен съдия на срещата. Двата отбора
били с голяма разлика във футболните си качества, като гостуващия отбор бил
много по-напред в класирането. По време на мача имало много нарушения, които
правилно били регистрирани от главния съдия. Това обаче не се харесвало на
домакините, които оспорвали почти всяко съдийско решение. Към средата на
второто полувреме ответника Х.-***, който стоял зад свидетеля, си позволил след
очевиден фаул да напсува главния съдия. М.сигнализирал В. за случилото се,
който отстранил Х. от техническата зона на отбора-домакин. В последните минути
от мача главният съдия отсъдил дузпа в полза на гостуващия отбор, като това
негово действие според свидетеля било напълно правомерно. Последвал бурен
протест от страна на футболистите на ФК“Димитровград“, като публиката започнала
да навлиза на терена. Свидетелят видял, че хората от щаба на домакините заедно
с ответника Х. също навлезли на терена, като се насочили към ищеца. М.му
извикал да бяга, като В. успял да се промъкне между оградилите го хора и се
насочил към съблекалните, за да се прибере там. Те обаче се оказали заключени,
като непосредствено пред тях съдията бил застигнат от ответника. Той започнал
да го рита, а след това го ударил във
веждата. Според свидетелят, нанесения на главния съдия на мача побой от страна
на ответника бил оповестен в последствие във медиите и станал достояние на
много хора, в т.ч. и колеги на В.. Съдийството на последния по време на срещата
било много добро, като това било мнението и на дежурния делегат. Отсъденият от
главния съдия наказателен удар бил правилно даден от него в полза на гостуващия
отбор. Случилото се след този момент се отразило на ищеца, тъй като той бил
публична личност и човек с достойнство. Изпитвал голям срам в обществото, като
имало период, през който не искал да излиза от дома си и да се показва пред
хората и да общува с тях. В. работел в книжарница, но предвид получените травми
от побоя и наранявания по лицето, той се срамувал да общува с клиентите си.
Изчезването на кръвонасяданията около очите му отнело десетина дни. Не отрича,
че заедно с ищеца е бил санкциониран за допуснати грешки по време на други
футболни срещи, но те не били съществени, тъй като след това станал и
международен съдия.
Според
показанията на свид.В.В., баща на ищеца, той видял сина си, когато вечерта се прибрал
след мача. Ищецът бил със сцепена вежда и посинено око. Тези синини според
свидетеля се разнесли след около 24-25 дни. Твърди, че синът му бил весел,
жизнерадостен и контактен човек, но след въпросния мач се променил. Бил
стресиран и притеснен, като намалил контактите с приятели. Възстановяването от
физическите травми отнело близо два месеца. Психическото му състояние обаче се
подобрило едва след още няколко месеца. През първите 20 дни след инцидента, той
не ходел на работа, тъй като се притеснявал от външния си вид и се смущавал да
обслужва клиентите си.
В своите
показания свид.Б.Т.поддържа, че присъствал на процесната футболна среща. Според
него, тя била абсурдна, тъй като със скандалните си отсъждания съдията
провокирал публиката. В тази връзка, в края на мача възникнал скандал и той бил
прекратен. Причина за това станали действията на ищеца, който предизвикал с
отсъжданията си публиката да нахлуе на терена. В показанията си свидетелят
заявява, че познава правилата на играта, като любител-футболист, но не ги
познавал професионално.
Видно от
показанията на свид.М.М., същият присъствал като зрител на процесната футболна
среща. Според него отсъждал в полза на противниковия отбор, което провокирало
публиката да навлезе на терена. Станало някакво сдърпване със съдията, но той
не го видял добре. Футболната среща била прекратена, като причина за това
станали неправилните отсъждания на съдията. В показанията си свидетелят
заявява, че бил любител на футбола и познавал донякъде правилата на играта.
От
заключението на назначената по делото Съдебномедицинска експертиза, се
установява, че В.В.В. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана в
областта на лявата вежда; кръвонасядане на клепачите на дясното око; травматични
отоци, кръвонасядания и охлузвания в областта на двете подбедрици. Описаните
увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат
да се получат при побой, нанесен с ритници и юмруци, по начина и
обстоятелствата, отразени в досъдебното производство. Причинено е разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Освен разстройство на
здравето, В.В. е претърпял страдание, в следствие на умерено силни болки от
получените травми. Срок за възстановяване до 20 дни, който срок се отнася за
разкъсно–контузна рана и за останалите увреждания.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно е, че с
влязло сила на 26.02.2015г. Решение №16/10.02.2015г. по НАХД №741/2014г. по
описа на РС-Димитровград, ответникът е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.1 от НК- за това,
че на 01.03.2014г. в Димитровград, причинил на В.В. ***, в качеството му на
длъжностно лице- главен съдия, ръководещ футболна среща между отборите на ФК“***“
и ФК“М-Бот първенството на Югоизточна „В“ футболна група, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, дължащо се на разкъсно-контузна рана в
областта на лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на дясното око,
травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания в областта на двете подбедрици,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, като на основание чл.78а ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Няма спор също така, че телесните
увреждания, получени от В.В.В. при нанесения му побой на 01.03.2014г. освен
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, са му
причинили и страдание, в следствие на умерено силни болки от получените травми.
Срокът за възстановяване от гореописаните наранявания, според заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, е до 20 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл.413 ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли
е дееца и наказуемо ли е деянието. Поради това и съдът не следва да обсъжда в
настоящото производство тези въпроси, като приема, че гореописаното престъпно
деяние е било извършено виновно от ответника.
С така предявения в
настоящото производство иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, ищецът иска
ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от него в следствие на
извършеното от Х.Г.Х. престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1
вр.чл.130 ал.1 от НК.
Видно от събраните
по делото доказателства е, че престъпното деяние ответника е извършил на
публично място- стадион „М.“ в Димитровград, по време на официална футболна
среща от първенството на Югоизточна „В“ футболна група, на която пострадалия от
престъплението ищец е бил главен съдия.
Съдът намира, че по
делото не се доказаха твърденията на ответната страна, че В.В. е предизвикал
скандала с неправилните си отсъждания по време на мача и в частност с дадения
от него наказателен удар в полза на гостуващия отбор в 87-та минута.
Действително, според показанията на свидетелите Б.Т.и М.М. през време на целия
мач съдията подпомагал с отсъжданията си отбора на „ФК“М-Б, като по този начин
изнервял присъстващите на стадиона зрители и треньорски щаб на отбора-домакин.
Отсъдения в последните минути на срещата наказателен удар в полза на гостуващия
отбор, тези двама свидетели отново преценят за неправилен. Същевременно в
своите показания те изрично заявяват, че познават правилата на футболната игра
единствено от наблюденията си като зрители. В този смисъл не твърдят, че са се
занимавали професионално с футбол и съответно, че са наясно с неговите писани официални
правила. От друга страна, по отношение на представянето на ищеца, в качеството
му на главен съдия на срещата, следва да се има предвид изготвения доклад на
съдийския наблюдател на срещата, в който изрично е посочено, че В.В. правилно и
последователно е наказвал нарушенията по време на мача, а в 87-та минута точно
е отсъдил наказателен удар в полза на ФК„***“, като е бил много близо до
нарушението- на 4-5 метра. Дадено е заключение, че съдийската бригада се е
справила добре със своите задължения, както и че добре е прилагала и тълкувала
правилата на играта.
Предвид това, съдът
счита, че с поведението си и своите отсъждания по време на футболната среща
главния съдия не е дал повод на ответника за извършената саморазправа и нанесен
побой.
На следващо място,
при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди съдът взе предвид обстоятелството, че побоя над него е
нанесен на публично място в присъствието на много хора- футболисти от двата отбора,
треньори и зрители. Жертва на това престъпление е главния съдия на срещата,
т.е. длъжностното лице, назначено от СК на БФС да ръководи въпросния футболен
мач. Към този момент В. е бил вече утвърдено име в съдийската професия, като е
ръководел и мачове от „А“ ПФГ. Действително от приетото по делото писмо от
Съдийската комисия на БФС се установи, че през 2013г. той е бил наказан със спиране на съдийските
права за неопределен период от време заради занижен дисциплинарен контрол и
получена ниска оценка от съдийския наблюдател на мача между отборите на
„Лудогорец“-Разград и „Локомотив“-София, но това обстоятелство няма отношение
към настоящия случай, нито пък води до извод, че съдията е допуснал подобни
нарушения и по време на процесната футболна среща, още повече че в противна
насока е и изготвения за нея доклад от съдийския наблюдател.
С оглед на
изложеното съдът намира, че с извършеното от ответника престъпно деяние, същият
е целял не само да причини болки и страдания на ищеца, но и публично да го унижи,
прехвърляйки му вината за незадоволителното представяне на своя отбор в мача.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, нанесения
от ответника побой е причинил на ищеца разкъсно-контузна рана в областта на
лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на дясното око, травматични отоци,
кръвонасядания и охлузвания в областта на двете подбедрици, което от своя
страна е довело до разстройство на здравето на пострадалия извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. В следствие на така
причинените му увреждания В.В. е претърпял страдание, като е чувствал умерено
силни болки от получените травми. От получената от него дълбока аркада на
веждата веднага е потекла кръв, като опита на дежурния лекар на футболната
среща да спре кървенето е бил неуспешен и В. е трябвало да посети
ЦСМП-Димитровград, а в последствие да потърси и медицинска помощ в Пловдив,
където раната му е била зашита със 7 шева.
Според вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, времето за възстановяване на
пострадалия от причинените му увреждания е до 20 дни, като този извод
кореспондира и с показанията на разпитаните по делото двама свидетели, посочени
от ищеца. В.В. работи в книжарница, като във връзка с работата си той трябва да
се среща и комуникира лично с клиенти. Предвид получените от него в следствие
на побоя увреждания в областта на лицето, той не е могъл да ходи на работа, тъй
като се е срамувал от силно променения вид на лицето си. През този
възстановителен период е изпитвал и силна болка в областта на главата си в
следствие на причинените от ответника травматични увреждания. В сравнително
продължителния период на възстановяване е бил значително нарушен естествения
ритъм на живот на В.В., като той се е чувствал унижен и злепоставен, както пред
членовете на своето семейство, така и пред своите приятели и колеги от
съдийската колегия, за които случая с нанесения на футболния съдия побой е
станал достояние след отразяването му в медиите. За състоянието на пострадалия
след инцидента следва да се вземат предвид показанията на свидетелите В.В. и М.М.,
които са имали преки впечатления за това за времето след 01.03.2014г. Според първия свидетел, който е баща на
ищеца, след въпросния мач сина му бил стресиран и притеснен, като намалил
контактите си с приятели. Възстановяването от физическите травми отнело близо
два месеца. Психическото му състояние обаче се подобрило едва след още няколко
месеца.
От своя страна свид.М.посочва,
че колегата му В.В. изпитвал голям срам след случилото се, като имало период,
през който не искал да излиза от дома си и да се показва пред хората. Срамувал
се да общува и с клиентите си в книжарницата, в която работел.
Нанесеният от
ответника на ищеца побой по време на футболната среща, оставила у последния чувство
на унижение и силно накърнено достойнство, предвид това, че от събраните
доказателства се установи, че същия е изпълнявал съвестно задълженията си на главен
съдия на двубоя. В. е изпитал силни болки от нанесените му от ответника удари в
областта на лицето и двата крака, но освен тях той се е почувствал унижен както
пред присъстващите на случилото се футболисти и зрители, така и пред своите
колеги и приятели, които са научили за инцидента от медиите. Същият е бил
безпричинно наранен от Х., който от своя страна е решил, че в качеството си на
треньор има право да раздава правосъдия над футболния съдия, по свое усмотрение
и без да се съобразява с правата и с нормите за поведение в обществото, без да
има каквото и да е основание за това.
Болките и
страданията претърпени от ищеца при нанесения му от ответника побой, съдът
намира, че са вреди в пряка и непосредствена последица от престъплението, в извършване
на което Х.Г.Х. е бил признат за виновен съгласно постановеното Решение
№16/10.02.2015г. по НАХД №741/2014г. по описа на РС-Димитровград.
Поради
това и той следва да заплати на пострадалият обезщетение, което съгласно чл.52
от ЗЗД съдът определя по справедливост. Негативното физическо и психическо
усещане за ищецът е търпяно в период до 20 дни, след 01.03.2014г. Всичко това обосновава основателността на
претендираното от пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
като съдът счита ,че то трябва да бъде в размер на общо 3000 лева. От тази сума 1500 лева следва да бъде определена, като
обезщетение за за болките и страданията, причинени му от разкъсно-
контузна рана в областта на лявата вежда; 500 лева за претърпените болки и
страдания, причинени от контузия на клепачите на дясно око; 500 лева за
претърпените болки и страдания, причинени му от контузия в областта на лявата
подбедрица и 500 лева за болките и страданията, причинени му от контузията в
областта на дясната подбедрица. В останалата му част за сумата
над 3000 лева до пълния предявен размер
от 6000 лева, от които 3000 лева обезщетение за болките и страданията, причинени му от разкъсно-
контузна рана в областта на лявата вежда; и по 1000 лева за претърпените болки
и страдания, причинени от контузия на клепачите на дясно око; от контузия в
областта на лявата подбедрица и от контузията в областта на дясната подбедрица
съдът счита, че
иска се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
С оглед така
определения размер на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди
от извършеното от ответника престъпно деяние, на последния следва да бъдат
възложени разноските в настоящото производство- д.т. в размер на 120 лева,
които да внесе по сметка на РС-Димитровград, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска- 400 лева, които
да плати в полза на ищеца.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.Г.Х.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., ЕГН **********,***, сумата в размер
на 3000 /три хиляди хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на престъпление по
чл.131 ал.1 т.1 пр.1 и т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.1 от НК, за което ответника е
признат за виновен с влязло в сила на 26.02.2015г. Решение №16/10.02.2015г. по
НАХД №741/2014г. по описа на РС-Димитровград, ведно със законната лихва от 11.10.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като иска
за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Г.Х.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 400 лева /четиристотин лева/, а в полза на Държавата, по
сметка на Районен съд- Димитровград- държавна такса в размер на 120 лева /сто и
двадесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: