Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Н.Светославова като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело 10270 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е от Д.Й.П. – К. *** с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 26.07.2018
г.
в гр.София, при
движение пеша по тротоар в ж.к.“Люлин 3“ в посока от Околовръстен път към
Коопертавния пазар, срещу бл.323, попаднала в необезопасена и несигнализирана
дупка, образувана от пропаднал асфалт, в резултат на което паднала и си счупила
метатарзалната кост на лявото ходило и десния глезен. Претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени
вреди били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение
на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да
поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди,
изразили се в разходи за лечение, на обща стойност от 1450.60 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв./обезщетение за неимуществени
вреди/, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018 г. до окончателното
изплащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1450.60 лв., ведно със
законната лихва от 07.06.2019г./датата на подаване на ИМ/ до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като
в подадения писмен отговор поддържа следните възражения: оспорва описаните от
ищцата фактическите обстоятелства, при които е паднала в необезопасена и
несигнализирана дупка, както и наличието на причинно-следствена връзка с получените
от нея телесни повреди; същевременно поддържа становището, че за претърпените
от нея болки и страдания се дължало обезщетение до 5 000 лв.; не оспорва
писмените доказателства, касаещи претенцията за имуществени вреди, но счита, че
с тях „не се доказва изцяло този иск“. В пренията по съществото на спора моли
да се отхвърлят исковете, а при евентуално уважаване – да се присъди
обезщетение в по-малък размер.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на св.С., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза от 02.08.2018г., се установява, че на 26.07.2018г. ищцата е претърпяла злополука – паднала е на тротоар в ж.к. „Люлин“, докато е вървяла пеша в посока от бл.321/по левия тротоар/ към Кооперативния пазар. Срещу бл. 323 П. се е строполила върху тротоара, тъй като кракът й е попаднал в дупка. Св. С. е била очевидец на случката, двете с ищцата са отивали към Кооперативния пазар, за да напазаруват за възрастна жена на име „Ю.“, живееща в бл.321, за която са работели. Свидетелката и ищцата са се движели спокойно, не са бързали. Дупката е била дълбока около 15 см., на място не е била обозначена. Не са я забелязали, защото мястото не е било почистено – имало е шума, съчки, листа, вестници. След като ищцата е паднала, е казала на свидетелката, че изпитва силна болка. С. е извикала такси и я е качила „почти на ръце“ в него, защото пострадалата не е можела да стъпва на левия си крак, а десният е стоял като изкълчен. Отишли са в „Пирогов“, където ищцата е била приета по спешност.
От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че в следствие на падането на 26.07.2018 г. ищцата е получила счупване на базата на 5 - та предходилна кост на ляво ходило и двуглезенно счупване на дясна глезенна става. По отношение на двуглезенното счупване на дясна глезенна става е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове на счупването на малкопищялната кост и фиксиране с тел и игли по Вебер на голямопищялната кост. По отношение на счупването на базата на 5- та предходилна кост на ляво ходило е проведено консервативно лечение с поставяне на имобилизация. След 10 месеца ищцата е приета отново в болница/УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД/ за отстраняване на остеосинтезния материал. През периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания. През първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. След второто оперативно лечение ищцата е търпяла болки в период от един месец, като през първите две седмици болките са били с по интензивен характер. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца. Провеждана е била рехабилитация в „Овча купел“ и амбулаторно в ДКЦ. По делото няма приложени документи, за настъпили усложнения през периода на лечение. При прегледа, извършен на ищцата на 10.11.2020 г., вещото лице е установило наличието на оперативен белег по външната страна на дясната глезенна става с надлъжен ход и дължина 12 см. и от вътрешната страна на дясната глезенна става оперативен белег с дъговидна форма и дължина 7 см. Експертът е констатирал ограничен обем движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма от 20 градуса. По отношение на лявото ходило и лявата глезенна става не е установило функционален дефицит. Според вещото лице, разходите, за които са представени документи по делото, са били необходими за лечението на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От показанията на св.С. се установи, че ищцата е паднала на тротоар в ж.к. „Люлин“ срещу бл.323, поради наличието на необезопасена дупка, която не е забелязала, тъй като на място е имало шума, съчки, листа и вестници, а от заключението на медицинската експертиза е видно, че ищцата е получила средни телесни повреди: счупване на базата на 5 - та предходилна кост на ляво ходило и двуглезенно счупване на дясна глезенна става, които са в причинно-следствена връзка с падането й на тротора. От телесните повреди ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза/.
Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, ж.к. “Люлин“, срещу бл.323, се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 46 г., вида на телесните повреди – средни телесни повреди, изразили се в счупване на базата на 5 - та предходилна кост на ляво ходило и двуглезенно счупване на дясна глезенна става; вида на проведеното лечение - по отношение на двуглезенното счупване на дясната глезенна става е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове на счупването на малкопищялната кост и фиксиране с тел и игли по Вебер на голямопищялната кост, а по отношение на счупването на базата на 5- та предходилна кост на ляво ходило е проведено консервативно лечение с поставяне на имобилизация; след 10 месеца ищцата отново е постъпила в болница за отстраняване на остеосинтезния материал. Съдът отчете продължителността на периода, през който пострадалата е изпитвала интензивни болки и страдания – около 2 месеца след първото постъпване в болница и около две седмици след второто оперативно лечение, които болки постепенно са отшумели в рамките на един месец. Общият период на възстановяване при ищцата е продължил 6 месеца. Съдът съобрази обстоятелството, че по време на лечението и възстановяването ищцата е зависела от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване, както и преживения от нея стрес и типичните за механизма на получаване на травмите негативни емоционални преживявания. От друга страна по делото бе установено, че през периода на лечение не са настъпили усложнения. Лявото ходило и лявата глезенна става са възстановени напълно, но по отношение на дясната глезенна става експертът е констатирал ограничен обем движение при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма от 20 градуса. Останали са оперативни белези по дясната глезенна стана – от външната страна с надлъжен ход и дължина 12 см. и от вътрешната страна с дъговидна форма и дължина 7 см.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 35 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
Видно от представените по делото фактури, издадени в периода 30.07.2018 г. – 02.08.2018 г., с приложени към тях касови бонове, ищцата е направила разходи за лечение на стойност 1 450.60 лв.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че всички разходи, за които ищцата е представила документи по делото, са в причинно-следствена връзка с получените от нея на 26.07.2018г. травми, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По законната лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 26.07.2018г. до окончателното изплащане. Ответницата претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от по-късна дата – датата на подаване на исковата молба/07.06.2019 г./, поради което претенциите за законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат уважени изцяло По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1677.86 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 12.06 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д. *** с адрес за призоваване:
гр.София, ул. „В. Кънчев“ № 26, вх.Д, ет.6, Бизнес център „Стефан Караджа“, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1559.58 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Столична
община, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Д.Й.П.
– К., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, Бизнес център „Стефан Караджа“ –
за адв. Д., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от средни телесни повреди - счупване на базата на 5 - та предходилна кост на ляво
ходило и двуглезенно счупване на дясна глезенна става, причинени на 26.07.2018 г.
в гр.София при падане, поради наличие на дупка в тротоар в ж.к.“Люлин“
срещу бл. 323, стопанисван от Столична община/, ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Столична
община, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Д.Й.П.
– К., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1450.60 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по фактури №
**********/30.07.2018 г., № **********/06.08.2018 г. и №**********/02.08.2018
г. с фискални бонове към тях, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична
община да заплати на Д.Й.П. – К., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1677.86
лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Й.П.
– К. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 12.06 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на
адвокат М.Д. ***, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, ул. *******,
Бизнес център „Стефан Караджа“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1559.58
лв., съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: