Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260117
гр. Пловдив, 15 юли 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №501/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 43/08.05.2019г., постановена по НОХД № 369/2018г. по описа на Окръжен съд- П. подсъдимия Т.В.И. e бил признат за виновен в това, че на 02.05.2016 г. в село Р., общ. М., обл. П. при управление на моторно превозно средство „“, с рег. № „“ е нарушил правилата за движение- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата- при избиране на скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство е превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч, като се е движел в населеното място със 76 км/ч, чл. 3 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, 73, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, чл. 193 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, чл. 198 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, чл. 47, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата- и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И.М., ЕГН **********, като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 6, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Т.В.И. наказание лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 03.05.2016г.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Т.В.И. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а съдебните разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия Т.В.И..
Присъдата е била обжалвана от подс. Т.В.И. чрез защитника му адв.О.М. с твърдение, че е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и необоснована. Подробни доводи за отмяна на присъдата и за оправдаването на подсъдимия при хипотезата на чл.15 НК са изложени в допълнението към въззивната жалба.
Жалба е постъпила и от частните обвинители С.М.М. и И.И.М. чрез повереника им адв. К.С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се иска изменението й с ефективно изтърпяване на лишаването от свобода.
Според представителя на А.п.П. присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:
Жалбата на подс. Т.В.И. и жалбата на частните обвинители С.М.М. и И.И.М. са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Според настоящата инстанция събраните и приложени по делото доказателства и доказателствени средства дават основание да се приемат за установени по категоричен начин следните фактически положения: Подс.Т.И. притежавал свидетелство за управление на МПС № „“ от 04.10.2007г. На 02.05.2016г. късно вечерта подсъдимият управлявал л. а. „“, ДКН № „“ в посока от гр. П. към с. Р., обл. П.. Около 22,46 часа, подс. И. навлязъл в пътния участък между селата С. – Р., а впоследствие преминал газ-станцията по ул. „А. С.“ в с. Р., като управлявал автомобила на дълги светлини. По същото време в с. Р., пред къща с административен адрес № „“ на горепосочената улица, по десния по посока на движението му тротоар, се движил пешеходецът С. М..
Пътната обстановка била усложнена, тъй като валял умерен дъжд. Пътната настилка била мокра, а видимостта намалена както заради дъжда, така и поради късния час на денонощието. Въпреки тази неблагоприятна пътна обстановка, подсъдимият И. управлявал автомобила със скорост около 76км./ч и вече в чертите на с. Р., обл.П. настигнал л.а. „Р. Л.“ с ДКН № „“, управляван от св. В. В. и предприел маневра изпреварване и едновременно с това наблюдавал дисплея на мобилния си телефон. По същото време, за да избегне намираща се на тротоара локва, пострадалият М. слязъл на пътното платно и бил блъснат от изпреварилия „Р.“ и прибрал се в своята лента за движение подсъдим И.. Ударът настъпил с предна дясна част на автомобила „“, в резултат на което М., подхвърлен във въздуха, паднал върху предното обзорно стъкло, превъртял се странично и след падане на пътното платно, останал да лежи неподвижно.
Въпреки че възприел удара , подсъдимият продължил движението си с автомобила без да спре. Това провокирало водачът на изпреварения лек автомобил „Р. Л.“- свидетелят В. - да го подгони, настигнал го, засякъл му пътя и го принудил да спре. След това св. В. излязъл от своя автомобил и накарал подсъдимия И. да даде на заден ход „“-то близо до мястото, където паднал пострадалият М.. Св.В. се обадил на тел. 112, за да сигнализира за инцидента.
Междувременно, на местопроизшествието пристигнал и св. А. З., който управлявал таксиметров автомобил. С фаровете си осветил мястото, където бил паднал пострадалият и посъветвал св.В. и подсъдимия И. да не го местят до пристигане на БМП. След около 10 минути дошла БМП и полиция, сред които и св. М. – служител на РУ на МВР с. Т., който тествал подс.И. с „Дрегер“ за употреба на алкохол. Тестът бил отрицателен. Пристигналите служители на БМП само констатирали смъртта на пострадалия, като междувременно на местопроизшествието се появили и роднини на пострадалия М..
От заключението на назначената по делото и приета в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза на труп /л.57-л.60, том 1 от ДП/ се установява, че на пострадалия С. М. са причинени множество травматични увреждания, като непосредствена причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепните кости и мозъчни кръвоизливи с обширна и дълбока контузия на мозъка, довели до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Всички травматични увреждания отговарят да са причинени по механизма на удар с или върху тъп предмет като отговарят да са получени при автомобилна травма. Тези увреждания са прижизнени и се намират в пряко причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С. М..
Според заключението на назначената по делото химическа експертиза в кръвта на пострадалия С. М. не е констатирано наличие на алкохол.
С определение № 260211/18.12.2020г. въззивната инстанция е назначила извършване на повторна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.В.И., инж. Д.С. и д-р С.С., ведно с мащабна скица на пътнотранспортното произшествие. Съобразно поставените й задачи, експертизата е дала следното заключение:
- за мястото на удара по дължина и широчина на платното за движение между л.а.““ и пешеходеца С. М..
- за скоростта на движение на лекия автомобил „“ и била ли е технически съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на автомобила на къси и на дълги светлини на автомобилните фарове. По този въпрос експертите приемат, че скоростта на движение на лекия автомобил „“ преди настъпване на произшествието и в момента на самия удар /спирачни следи не са оставени / е била около 76 км/ч. Според вещите лица тази скорост не е била технически съобразена с конкретната видимост и с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на автомобила на къси светлини на автомобилните фарове, съобразена е с конкретната видимост на дълги светлини, но не и конкретната пътно-климатична обстановка, тъй като водачът не е успял своевременно да възприеме опасността от ПТП.
- за техническата възможност на подсъдимия да избегне удара и да предотврати произшествието при движение с установената скорост от около 76 км/ч. Експертите заключават, че водачът на „“ не е имал такава възможност, тъй като при стъпване на платното за движение пешеходецът С. М. е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила.
- за техническата възможност на водача да види С. М. докато е бил на тротоара, както и в момента на навлизането му на пътното платно. И в двата случая, според експертите, пострадалият е бил видим за шофьора и обективно е могъл да го възприеме, тъй като когато М. е стъпил на пътя е отстоял на 25,33 м. пред автомобила, а конкретната осветеност е била 40 м. на къси светлини и 100 м. на дълги.
- за видимостта в момента на удара и могъл ли е да бъде възприет пешеходецът в зоната на осветеност вдясно на късите и дългите светлини на автомобила при наличие на умерен дъжд на мястото на произшествието, както и за възможността за възприемане на локвата от страната на водача. На този въпрос експертите отговарят, че видимостта в конкретния момент на удара е била около 40 м на къси и 100 м на дълги светлини на фаровете и пешеходецът е могъл да бъде възприет от водача в зоната на осветеност вдясно както на къси, така и на дълги светлини при наличие на умерен дъжд на мястото на произшествието. Относно препятствието локва, вещите лица приемат, че водачът не е имал техническа възможност да я възприеме поради образувалият се воден филм, покриващ пътната настилка и получените отвори /дупки, неравности /, при които отразяваната от автомобилните фарове повърхност създава впечатление за мокрота и еднородност.
- за максималната скорост на движение, при която водачът на „“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране при своевременно възприемане на опасността и задействане на спирачния привод с максимална сила и интензитет. Тази скорост е изчислена да е по-малка от 31,8 км/ч.
- за техническата възможност на водача да възприеме пешеходеца при изпреварването и прибиране в лентата си за движение. Заключението дава категоричен отговор, че подсъдимият И. е имал такава възможност независимо от предприетата маневра изпреварване, тъй като пътното платно е било постоянно осветено от фаровете на изпреварващия и изпреварвания автомобил.
- за това, че от естеството на травмите на пострадалия и други обстоятелства / мястото на удара на платното / не може да се определи еднозначно дали в момента на удара е било налице внезапно нахлуване на пътното платно от пешеходеца М..
- за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и за причините за настъпването му от техническа гледна точка, които според вещите лица са две- навлизане на пешеходеца С. М. в лентата за движение на лекия автомобил „“ без да се съобрази с приближаването му и неговата скорост, и движение на лекия автомобил „“ в населено място със скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и климатични условия, което не е позволило на водача Т.И. своевременно да възприеме опасността от удар с пешеходеца и да предприеме действия по предотвратяването му.
Заключението на тази повторна КАТСМЕ е дало пълен, обоснован и правилен отговор на всички поставени задачи след като експертите са проучили и са се запознали с всички приложени по делото- както на досъдебното производство, така и събраните по време на двете първоинстанционни разглеждания на делото- писмени и гласни доказателства, включително са взели предвид показанията на св. В. В. и обясненията на подс. И.. Вещите лица са посочили използваната научна литература при изготвяне на експертизата, методите и моделите за изчисляване скоростта на движение на автомобила, формулите и уравненията, за да стигнат до техническите си изводи, които са онагледени и графично, като са изготвили и мащабна скица на пътнотранспортното произшествие. Затова и въззивната инстанция я цени като компетентна, професионално издържана и със съществен принос за правилното и обективно изясняване на конкретните параметри на настъпилото ПТП, за които са необходими специални знания.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, в това число и изисканата от съда справка от НИМХ-филиал П. /л.206 от н.о.х.д./ и доказателствени средства, в това число протоколите за оглед на местопроизшествие, фотоалбумите, от заключението на съдебномедицинската експертиза, от заключенията на химическите експертизи, от заключението на повторната КАТСМЕ, приета от въззивния съд, частично от обясненията на подсъдимия Т.И., от показанията на свидетеля В. В., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени по време на досъдебното производство, които съдът е приобщил чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал . 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и свидетелят изцяло потвърдил, от показанията на свидетелите С. М., А. З., М. И., И.М. и С.М..
Първият съд е изложил логични и обосновани съображения за стойността на гласните доказателства и значението им за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Подсъдимият И. е давал обяснения както на досъдебното производство, така и пред съда, които са верни относно пътната обстановка, при която е управлявал автомобила, за състоянието му, след като е причинил ПТП – състояние на шок и уплаха, за това, че се е обадил на брат си- св. М. И. и за това, че е бил заставен от св. В. да премести автомобила на заден ход в близост до местопроизшествието. Подс.И. обаче твърди, че е управлявал автомобила със скорост не повече от 40 км/ч след навлизането му в с. Р. на къси светлини, че сам е спрял автомобила на известно разстояние след като усетил удара и отрича да е гледал парарелно към дисплея на мобилния си телефон. В тази им част, и според въззивната инстанция, обясненията на подсъдимия И. не са източник на доказателства, а средство за защита, тъй като по категоричен начин се опровергават от показанията на единствения пряк очевидец на настъпилото ПТП и от заключението на обсъдената по-горе повторна КАТСМЕ. Показанията на свидетеля В. следва да се ценят като достоверни и обективни не само защото е единствен пряк очевидец на станалото ПТП и напълно незаинтересован от изхода на делото, но и защото при всичките му разпити, независимо от известни неточности за детайли с оглед на изминалото време от произшествието, е давал последователни, убедителни, логично издържани и непротиворечиви като цяло показания по описаната фактология, отделно че е с дългогодишен опит като шофьор на автобус. След прочитане на показанията му от досъдебното производство свидетелят В. е потвърдил верността им, която е проверена и от заключението на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Правилно са кредитирани възприятията на този свидетел относно пътно-климатичната обстановка, за скоростта, с която е управлявал своя автомобил „Р. Л.“ и за по-високата скорост на движение на подсъдимия, с която го е изпреварил в населеното място на пуснати дълги фарове. Всъщност въпросът за светлините на фаровете - дълги или къси- е изяснен от обсъдената по-горе КАТСМЕ, която е категорична, че и в двата случая- при движение на автомобила с включени къси и дълги светлини на фаровете пострадалият е бил видим за водача, както и без значение на какви светлини е карал, скоростта му на движение не е била съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка. Следва да се даде вяра на св. В. и за факта, че е видял пострадалия М. като силует, който се е движил по тротоара по посока движението на неговия автомобил, както и че за да избегне локва е слязъл на пътното платно. Следва да се кредитират и показанията му, че е видял осветено купето на автомобила, управляван от подсъдимия И. докато го е изпреварвал и в частта им за самия удар- как подсъдимият е блъснал пешеходеца, който се въздигнал нагоре като „парцалена кукла“ и относно поведението на водача на „“ след удара, който не спрял, а продължил движението си, което накарало св.В. да го догони и след като му засякъл пътя да спре и да върне автомобила на заден ход до местопроизшествието.
Макар и косвено, от значение за изясняване на делото са и показанията на свидетеля А. З., който обяснява ситуацията, непосредствено след станалото местопроизшествие, на което той не е бил пряк очевидец и за състоянието на шок у подсъдимия, пристигането на медицинския екип и на полицейските служители, също показанията на свидетеля С. М. – полицейски служител, пристигнал на местопроизшествието и изпробвал за употреба на алкохол подс. И., на брат му свидетеля М. И., както и на св.С.М. относно заварената ситуация, непосредствено след станалото ПТП и на св. И.М., който по телефона е разбрал от св.С.М. и от св.М. И., че синът му С. М. е бил „блъснат“ от лека кола и починал на пътя.
При тези фактически положения въззивната инстанция споделя възприетата от съда квалификация на деянието по 343 ал. 3, пр. 6, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но не и за всички вменени във вина на подс.Т.И. нарушения на ЗДП като счита, че само нарушението на чл.20 ал.2 ЗДП, а именно несъобразената скорост с конкретните условия на видимост се намира в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат при предвидимостта на препятствието каквото е пешеходец в населено място. Същевременно първоинстанционният съд е признал подс. И. за виновен и за режима на скоростта по чл.21 ал.1 ЗДП за това, че е управлявал МПС в населено място с превишена скорост от 76 км/ч. Освен че съдебната практика на В/К/С е последователна и непротиворечива в разбирането, че едновременното приложение на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДП е несъвместимо и когато едновременно са нарушени общите и специалните правила за безопасност на движението, налице е само нарушение на съответното специално правило, в случая превишаването на скоростта не е в причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като видно от обсъдената КАТСМЕ, изготвена пред въззивната инстанция удар би настъпил и при движение с позволената скорост от 50 км/ч / както се посочи, подсъдимият е могъл да избегне удара ако се е движел със скорост по-малка от 31,8 км/ч/.
Подсъдимият Т.И. е бил признат за виновен и за извършени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, по чл. 3 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата, по чл. 73, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата, по чл. 193 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата, по чл. 198 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата, а след като съдът е приел изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК за още едно нарушение по чл.47 ал.1 ППЗДП, го е осъдил и за нарушение на чл.47 ал.3 от ППЗДП. Следва да се има предвид, че посочените разпоредби от ЗДП и ППЗДП са общи по своя характер и не съдържат императивно и конкретно правило за поведение, дължимо от водачите на МПС и в резултат от нарушаването му да е настъпил съставомерния вредоносен резултат. Например чл.5 ал.1 т.1 и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП регламентират общи правила да не се уврежда живота и здравето на хората и в частност на пешеходците, а чл.47 ал.1 или ал.3 от ППЗДП- без значение / съдът е приел новото обвинение по чл.47 ал.1 ППЗДП, за което е основателно възражението на защитата / , тъй като не съдържат правило за движение, а дефинират пътните знаци за въвеждане на забрана и тяхното изобразяване, включително знак В 26 за скорост над 50 км/ч и знак В 24 за забранено изпреварване, отделно че тези забрани са неотносими към причините за настъпване на произшествието в конкретния случай. А за претендираното нарушение на чл.20 ал.1 ЗДП- че подсъдимият не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал/ разсейване или отклоняване на вниманието заради дисплея на мобилния телефон /, подс. И. е бил оправдан още при първото първоинстанционно разглеждане на делото. Ето защо за посочените общи разпоредби, с които е запълнена бланкетната диспозиция на чл.342 ал.1 НК, подсъдимият следва да бъде оправдан.
Налице в конкретния случай е бягство от местопроизшествието като квалифициращ деянието признак, като фактическите обстоятелства за това се установяват от обсъдените по-горе показания на св. В. като подсъдимият не е намалил или спрял веднага след удара, а е продължил движението си. Житейски логично е поведението на св. В. да подгони, застави да спре и върне подсъдимия на местопроизшествието, за да не бъде той с неговата кола заподозрян, че е причинил ПТП-то.
Правилно и обосновано, първият съд е приел съпричиняване на общественоопасните последици от страна на пострадалия М., който в нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП е навлязъл в платното за движение на място и по начин, които не са били безопасни за него като факта на съпричиняването се установява и от приетото от въззивната инстанция експертно заключение.
Правилно е определена формата на вината при извършване на престъплението- от субективна страна подсъдимият е осъществил деянието по непредпазливост, като следва да се уточни вида й – небрежност, като не е предвижвал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди съобразно конкретната пътно-климатична обстановка.
Основните възражения на защитата на подс.И. са че няма виновно извършено деяние, тъй като подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. твърди се случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Възражението в този смисъл законосъобразно е отхвърлено като неоснователно от първия съд, не се възприема и от настоящата инстанция, защото противоречи на доказателствата по делото и на константната съдебна практика, че водачът на МПС може да се позовава на случайно деяние само ако е изпълнил задълженията си по ЗДП, включително и когато ударът е в опасната му зона за спиране. Вярно е, че чл.15 НК може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДП и в правилника за приложението му, но водачът не трябва да е допуснал нарушение на регламентирани правила за движение, в случая движение с несъобразена спрямо конкретните условия на видимост скорост, изрично това е посочено и в цитираното от защитата Р-318-1988г., ІІІ н.о. По този начин подс. И. сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, а съпричиняването на резултата от пострадалия е от значение при определяне на вида и размера на наказанието.
Съдът е индивидуализирал наказанието на подс.Т.И. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които обуславят налагане на по-ниско наказание. Като такива правилно са отчетени чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, изразеното искрено разкаяние и съжаление за извършеното, а според въззивната инстанция и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия с извършените нарушения на чл.113 и чл.114 от ЗДП, а след редуциране броя на нарушенията, нарушение само на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП. Същевременно като отегчаващ отговорността факт следва да се отрази избраната скорост на движение от около 76 км/ч, която значително надвишава технически съобразената по-малка от 31,8 км/ч, при която е имал възможност да избегне произшествието. При това съотношение на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед на относителната им тежест за определяне на вида и размера на наказанието в конкретния случай, въззивната инстанция намира, че наложеното на подсъдимия Т.И. наказание от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Наказанието съответства на степента на обществената опасност на престъплението, безспорно завишена и на личната степен на опасност на дееца с оглед на данните за личността му, отговаря на значителния превес на смекчаващите факти, пропорционално е на извършеното деяние и в максимален ефект може да реализира както целите на личната, така и на генералната превенция. Според въззивния съд справедливостта на наказанието е била обезпечена и с правилното приложение на условното осъждане на подсъдимия по чл.66 от НК, за което са налице всички материалноправни предпоставки. С отлагане във времето на изпълнението на наказанието лишаване от свобода подс. Т.И. в оптимална степен може да бъде поправен и превъзпитан, каквато е и основната цел на наказанието при условното осъждане предвид и особеностите на конкретния случай и факта на съпричиняването на вредата. Отделно справката за нарушител/водач /л.54, т.І от ДП / сочи, че подс. Т.И. е наказван само два пъти с издадени наказателни постановления за нарушения на чл.21 ал.1 ЗДП през 2008 г. и на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДП от 2014 г., което показва, че не е системен нарушител на правилата за движения по пътищата и с отлагане изпълнението на лишаването от свобода по реда на чл.66 от НК може да преосмисли в позитивен план бъдещото си поведение като водач на МПС. Още повече, че съдът е определил максималния изпитателен срок от пет години, през които подсъдимият И. трябва да се въздържа от ново престъпно поведение от страх да не изтърпи и условното си наказание и следователно самият изпитателен срок ще има спрямо него положително мотивационно въздействие. Предвид на изложените съображения съдът не възприе за основателни доводите на частното обвинение за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 343г от НК във вр. с чл. 37, т. 7 от НК е лишил подсъдимия Т.И. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, произнесъл се е какво да стане с веществените доказателства, приложени по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК му е възложил в тежест направените по делото разноски. Такива са направени и пред въззивната инстанция за изготвяне на повторната КАТСМЕ в размер на 1594 лв., които също следва да понесе.
Предвид на изложените съображения обжалваната присъда се явява правилна, обоснована и законосъобразна, като следва да бъде изменена с оправдаване на подсъдимия за посочените нарушения на ЗДП и ППЗДП, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №43/08.05.2019г., постановена по НОХД № 369/2018г. по описа на Окръжен съд-П. в частта, с която подс.Т.В.И. е бил признат за виновен да е нарушил и чл.5 ал.1 т.1 ЗДП, чл.5 ал.2 т.1 ЗДП, чл.21 ал.1 ЗДП, чл.3 ППЗДП, чл.73 ал.1 ППЗДП, чл.193 от ППЗДП, чл.198 от ППЗДП и чл.47 ал.3 ППЗДП като го оправдава по обвинението в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.Т.В.И. да заплати по сметка на ПАС направените по делото разноски в размер на 1594лв.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.