Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260003  Година 13.01.2023    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На четеринадесети декември      Година две хиляди двадесет и втора,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 135 по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 ТЗ, чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

         Ищецът „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иска признаване за установено по отношение на И.Т.В. ЕГН ********** ***, че дължи в качеството на кредитополучател  плащане на следните суми по Договор за банков кредит № 020ДО5401 от 13.09.2005г., сключен между страните:

-         14 553.13лв. главница, дължима за периода 04.04.2013г. – 04.09.2015г.; 205.15лв. такса управление; 225.90лв. такса подновяване на ипотека; 14 703.69лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.04.2013г. до 27.01.2019г.; 2 439.19лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013г. до 04.09.2015г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането, за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 3007 от 09.04.2019г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с.;

-         10 801.05 лв. главница, дължима за периода 04.10.2010г. – 04.03.2013г.; 3 513.71 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 17.04.2012г. до 03.04.2013г.; 6113,77лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.10.2010г. до 04.04.2013г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането, за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 3630 от 02.05.2019г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с.

Евентуална – ако установителният иск по чл.422 от ГПК по отношение на вземанията, за които е издадена  Заповед за изпълнение № 3007 от 09.04.2019г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с., бъде отхвърлен, се заявява претенция за осъждане на ответника да плати сумите от 32 127.06лв., включващи 14 553.13лв. главница, дължима за периода 04.04.2013г. – 04.09.2015г.; 205.15лв. такса управление; 225.90лв. такса подновяване на ипотека; 14 703.69лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.04.2013г. до 27.01.2019г.; 2 439.19лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013г. до 04.09.2015г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането.

Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство, представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът И.Т.В. ЕГН ********** *** не признава исковете и моли да бъдат отхвърлени, ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Становищата на страните за изложени в доклада по делото.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

На 13.09.2005г. между ищеца и ответника в качеството на ЕТ „ ТЕДИ – 93 И.В.“*** е сключен писмено Договор за банков кредит № 020Д05401, с който банката се задължава да предостави кредит от 35 000лв. за инвестиционна цел.

Сумата се ползва срещу годишен лихвен процент от шесмесечен EURIBOR плюс 9.5000 пункта надбавка. Лихвеният процент ще се фиксира за всеки следващ 6 – месечен период при спазване размера на договорената надбавка. За първите шест месеца лихвеният процент е фиксиран към EURIBOR в деня преди подписване на договора, а за следващите шест месеца – към стойността на EURIBOR към дата, предхождаща датата на последната вноска по погасителен план за този период. При подписване на договора се изготвя и подписва погасителен план Приложение 1 за първия 6 – месечен период за издължаване на кредита.

Кредитът се връща на 120 месечни вноски при начин на плащане по погасителния план – Приложение № 1. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и с издаване на запис на заповед, авалиран от  Д.И.В..

Съгласно чл.6, действащите документи на банката – Тарифата за такси, лихви и комисионни, и Общите условия за Прокредит бизнес и развитие, са неразделна част от договора.

Представеният Погасителен план – Приложение 1 към договора е подписан от страните и е за шест вноски от 01.10.20005г. до 01.03.2006г. с различен размер, при падеж 1 – во число на месеца, при ГЛП 11.6620%.

Ищецът е представил „Общи условия към настоящия договор за прокредит бизнес и развитие“ – л.6 от кориците на първоначално образуваното пред ПОС т.д. № 820/2019г., които не носят подпис на страните. Съгласно чл.13 от същите, при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят е длъжен да заплаща наказателна лихва в размер на 15 % месечно върху размера на усвоената и непогасена част от главницата до датата на пълното и окончателно погасяване на задължението. Съгласно чл.14 от ОУ, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му в пълен обем, поредността на погасяване се извършва по установения в закона ред, като тя може да бъде изменена по усмотрение на банката.

На 29.10.2009г. страните са подписали Анекс № 1 към договора за изготвяне и подписване на Погасителен план – Приложение 2 и поето задължение за плащане на просрочена лихва от 265.90лв. и наказателна лихва от 8.02лв. Подписаният погасителен план е за две вноски при ГЛП 12.1690 %.

На 31.03.2010г. е подписан Анекс № 2, с който се подписва Погасителен план – Приложение 3 при ГЛП 12.169%, променя се начина на погасяване на остатъка от главница от 25 788.71лв. и от просрочена главница от 174.30лв. чрез даден едномесечен гратисен период за погасяване на задълженията по кредита. Променя се падежа на погасителната вноска от първо на четвърто число на месеца.

Липсва спор и от служебната справка в Регистър БУЛСТАТ се констатира, че ЕТ „ ТЕДИ – 93 И.В.“*** не е активен от 01.01.2012г. и е прекратен поради непререгистриране в срок по ЗТРРЮЛНЦ.

Между страните няма спор и се признава от тях, че банката подава Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК пред РС Пловдив и образува чгрд № 18755/2010г. за събиране на вземания по процесния договор с твърдение за предсрочната му изискуемост. Издадена е Заповед за изпълнение № 11385/15.11.2010г. и Изпълнителен лист от 19.11.2010г., въз основа на който е образувано изп.д. № 1737/2010г. на ЧСИ Людмила Мурдажанова. Поради подадено от длъжника възражение, банката е предявила установителен иск по чл.422 от ГПК за вземанията като е образувано гр.д. № 776/2016г. на ПОС, XXIII гр.с., приключил с Решение № 275 от 17.05.2018г., необжалвано и влязло в сила на 12.06.2018г., с което исковете на банката са отхвърлени като заявени преждевременно поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.

На 01.03.2011г. е подписано Споразумение между банката от една страна и Д.И.В. от друга в качеството си на солидарен длъжник по Договор за банков кредит № 020-599008/31.03.2010г. и  Договор за банков кредит № 020-568814/29.09.2009г., и като авалист по запис на заповед, издаден като обезпечение по Договор за банков кредит № 020Д05401/13.09.2005г. /процесния/, с което страните констатират, че за събиране на сумите по Договор за банков кредит № 020-568814/29.09.2009г. е образувано изп.д. № 1725/2020г. на ЧСИ Людмила Мурдажанова; за събиране на сумите по Договор за банков кредит № 020-599008/31.03.2010г. е образувано изп.д. № 1724/2010г. на ЧСИ Людмила Мурдажанова; за събиране на сумите по процесния договор за кредит е образувано изп.д. № 1737/2010г. на ЧСИ Людмила Мурдажанова. Страните са се съгласили Д.В. като длъжник да погасява дължимите суми по образуваните изпълнителни дела на месечни вноски от по минимум 600лв., платими до 25 – то число на всеки месец, като в деня на подписване на споразумението е длъжна да внесе 4 200лв. Уговорено е всички внесени суми да погасяват приоритетно задълженията по изп.д. № 1725/2011г. Посочена е банкова сметка ***, която е сметка на ЧСИ Людмила Мурдажанова.

Следователно, от съдържанието на споразумението се констатира, че страна и дължник по него не е ответника, нито негов договорен представител, а Д.В., действаща лично в качеството си на солидарен длъжник по два от договорите за кредит, които не са предмет на делото, и в качеството на авалист по запис на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията по настоящия договор. Д.В. не е подписала споразумението от името и за сметка на ответника като негов пълномощник, а е действала изцяло в лично качество.

От представените от страните удостоверения от ЧСИ Людмила Мурджанова с рег. № 819 се доказва, че изп.д. № 1725/2011г., прехвърлено на ЧСИ Ангел Ангелаков, е с взискател ЦКБ АД и длъжник Р. Д.Д., т.е. няма връзка със страните и предмета на настоящото дело и със споразумението от 01.03.2011г. Трите изпълнителни дела под № 1737/2010г., № 1724/2010г. и № 1725/2010г., са с длъжници И.В. и Д.В. при взискател Прокредит Банк България АД и това са изпълнителните дела, предмет на споразумението.

Твърдението на ответника, че банката е цедирала вземанията си от него по друг договор за кредит - Договор за банков кредит № 020-599008/31.03.2010г., се потвърдиха от представените материали от третото за процеса лице – цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********: с Договор за прехвърляне на вземания от 20.09.2012г. Прокретид Банк България АД е прехвърлила на „Кредитреформ България“ ЕООД вземания от свои длъжници по договори за предоставяне на кредити, индивидуализирани в списък – Приложение № 1, в който под № 2206 фигурира вземане от ЕТ ТЕДИ – 93 И.В. ********* по Договор за банков кредит № 020-599008/31.03.2010г. По делото не се твърди и не се доказва, че цесията е съобщена на ответника като длъжник от цедента по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, за да породи правно действие по отношение на него.

От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. се констатира, че ищецът е подал на 08.04.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на сумите от 14 553.13лв. главница по Договор за банков кредит № 020ДО5401 от 13.09.2005г.; 205.15лв. такса управление; 225.90лв. такса подновяване на ипотека; 14 703.69лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.04.2013г. до 27.01.2019г.; 2 439.19лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013г. до 04.09.2015г.; законна лихва от 04.04.2019г. до изплащане на вземането. На 09.04.2019г. е издадена Заповед № 3007, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист № 3460 от 12.04.2019г. На 10.07.2019г. е подадено възражения по чл.414 от ГПК от ответника. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Константин Павлов по изп.д. № 20198240400899 е връчени на 15.07.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 26.08.2019г., исковата молба е подадена първоначално пред ПОС по куриер с дата на клеймото 26.09.2019г., поради което срокът е спазен.

От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 08.04.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на сумите от 10 801.05 лв. главница по Договор за банков кредит № 020ДО5401 от 13.09.2005г.; 3 513.71 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 17.04.2012г. до 03.04.2013г.; 6113,77лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.10.2010г. до 04.04.2013г.; законна лихва от 04.04.2019г. до изплащане на вземането. На 02.05.2019г. е издадена Заповед № 3630, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист № 3995 от 03.05.2019г. На 10.07.2019г. е подадено възражения по чл.414 от ГПК от ответника. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Константин Павлов по изп.д. № 20198240400899 е връчени на 15.07.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 15.10.2019г., исковата молба е подадена пред ПРС по куриер с дата на клеймото 13.1.2019г., поради което срокът е спазен.

Към датата на сезиране на заповедния съд 08.04.2019г. падежът по договора за кредит от 120 месеца, считано от сключването му на 13.09.2005г., е настъпил. В заявленията по чл.417 от ГПК до заповедния съд и в исковите молби ищецът се позовава на настъпил падеж на вземането си.

От изслушаното основно и допълнително заключение по ССчЕ на в.л. И.С., изготвено обективно, компетентно и безпристрастно въз основа материалите по делото и документите при ищеца, неоспорено от страните, което съдът кредитира, се доказва, че на 16.09.2005г. банковата сметка на ответника е заверена със сумата от 35 000лв., с което кредитът е изцяло усвоен. Приложеният за периода на договора погасителен план включва 117, а не 120 месечни вноски, като кредитът се падежи на 04.09.2015г., съгласто таблицата в заключението на лист 315 от делото.

Общо постъпилите по кредита суми са 31 058.84лв., с вносители, дати, размер и погашения, онагледени в таблицата на лист 317 – 323 от делото в заключението на в.л. С., с които банката е погасила 9 645.82лв. главница и 18 805.78лв. договорна лихва. Сумите са внасяни по четири сметки: две сметки на банката, една сметка на банката за обслужване на кредита и една сметка с титуляр ответника като ЕТ. В тази таблица са отчетени и взети предвид и сумите по вносните бележки, представени от ответника по делото, описани от вещото лице в допълнителното заключение в таблица от лист 441 до лист 442 от делото.

За периода на договора банката е прилагала размер на договорната лихва, посочен в таблицата от заключението на в.л. С. на лист 406, според която банката е променяла лихвения процент на шестмесечен период при промяна на стойността на индекса EURIBOR и прибавяне на надбавка от 9.5 първоначално до 01.03.2008г., след това надбавка 7 до 01.03.2009г., след което е прилагала минимален лихвен % от 12.169 по погасителен план към Анекс № 2.

В.л. С. е констатирала, че банката е начислявала наказателна лихва в общ размер на 20 424.17лв. за периода от 01.02.2007г. до 27.01.2019г. /виж таблицата в заключението от лист 323 до лист 346/, от които са платени 2 206.76лв. и остават дължими 18 217.41лв. В съдебно заседание в.л. С. потвърждава, че посоченият процент на наказателната лихва по таблицата от 24%, 42 % и 48 % действително е начислен и приложен от банката по договора при сформиране размера на дълга и оттук на заявената претенция.

От заключението се доказва, че кредитът е обслужван с плащания до 04.10.2010г., след което има просрочване на задълженията за главница, а от 04.04.2012г. има просрочване на задълженията и за договорна лихва.

Задълженията по неплатени вноски са с падеж от 04.10.2010г. до 04.09.2015г. / от № 58 до № 117/. От тях за периода от 04.10.2010г. до 04.03.2013г. неплатената главница е 10 801.05лв. и неплатената договорна лихва е 5 036.14лв.; за периода от 04.04.2013г. до 04.09.2015г. неплатената главница е 14 553.13лв. и неплатената договорна лихва е 2 439.19лв. / виж таблица от заключението на в.л. С. от лист 346 до л. 348/.

При начисляване на наказателна лихва за забава от 15 % по чл.13 от ОУ за периода до датата на падежа на договора 04.09.2015г. включително върху просрочените вноски за главница, се получава сумата от 8 475.63 лв., съгласно изчисленията на в.л. С. в таблицата от лист 348 до лист 369, без включване в сумата на начислената наказателна лихва след падежа от 05.09.2015г. до 27.01.2019г. /4 679.37лв. за периода от 01.02.2007г. до 27.06.2014г. и 3 796.26лв. от 28.06.2014г. до 04.09.2015г./. От така посочения размер 8 475.63лв. следва да се приспаде сумата от 2 206.76лв. за плащане на лихвата за забава, в резултат на което се получав остатък наказателна лихва от 6 268.87лв. към датата на падежа на договора 04.09.2015г.

В основното заключение в.л. С. е установило, че претенцията от 205.15лв. такси е комисионна за такса управление за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. Сумата от 225.90лв. включва такси за подновяване на ипотеката през 2015г. /виж таблицата на страница 346 от заключението на вещото лице/.

От допълнителното заключение на в.л. С. се доказва, че по трите изпълнителни дела при ЧСИ Мурджанова, посочени в споразумението на В., за периода от 01.03.2011г. до 25.09.2013г. са постъпили общо 15 629лв., от които само преводът на 05.08.2013г. от 264лв. е отнесен за погасяване на процесния кредит от ЧСИ чрез превод в полза на банката, останалите суми са разнесени за погасяване на другите два кредита.

Пак по повод това споразумение от 01.03.2011г., всички извършени по него плащания общо са в размер на 28 059лв. за периода от 15.03.2011г. до 30.10.2015г. /описани в таблицата в заключението от лист 442 до лист 446/ . От тези суми за процесния договор за кредит са отнесени от банката за погасяване 2 084лв. поради посоченото в платежния документ основание, съгласно описа в таблицата от допълнителното заключение на стр.446. Сумите са описани от в.л. С. в първоначалното заключение в таблицата от него /виж стр.322/ като част от всички платени по кредита суми общо от 31 058.84лв., поради което са взети предвид вече като платени и не следва да се приспадат отново.

При тези данни исковете са доказани по основание и частично по размер.

Допустимостта на съдебното производство и липса на основание за отвод поради наличие на сила на пресъдено нещо по гр.д. № 776/2016г. на ПОС, XXIII гр.с., приключил с Решение № 275 от 17.05.2018г., необжалвано и влязло в сила на 12.06.2018г., е преодоляна със задължителното за съда и страните Определение № 106 от 18.03.2022г. на Апелативен съд гр.Пловдив по ч.т.д. № 149/2022г. на ПАС.

Между страните е сключен писмен договор за кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ. Договорът е сключен с едноличен търговец в това му качество и е с инвестиционна цел, което определя сделката като търговска и за двете страни. Това определя прилагане на правилата на Търговския закон и на търговските сделки към правоотношението, а не третирането му като гражданско – правно с право на защита по ЗЗП, защото ответникът при сключване на договора не е действал като потребител за задоволява на лични нужди, а като търговец за нуждите и целите на стопанската си дейност.

Кредитополучателят е действал при сключване на договора в качеството си на физическо лице с разширена дееспособност – на търговец. Фактът, че в хода на изпълнение на договора търговската му регистрация е прекратена поради непререгистриране в срока по ЗТТРЮЛНЦ, не променя характера на правоотношението. Едноличният търговец не е нов правен собукт, регистрацията му като търговец по ТЗ е констативна, а не конститутивна. Тя разширява дееспособността му, но не води до възникване на нов субект на правото. След прекратяване на търговската регистрация няма заличаване на правен субект от правния мир, респективно кредитополучателят не е престанал да съществува. Това е лицето И.В., който продължава да е страна по договора и да отговаря за задълженията по него пред банката.

Търговец, съгласно чл.298 от ТЗ, може да установи отнапред общи условия за сключване на сделки, както е направила банката. Те стават задължителни за другата страна, когато заяви писмено, че ги приема, или когато другата страна е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. При сделки, изискващи за действителност писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. С чл.6 от процесния договор страните са се съгласили изрично писмено, че неразделна част от договора са и действащите тарифа и общи условия на банката, като ответникът е декларирал с подписа си, че при сключване на договора е запознат с документите и че е съгласен и безусловно ги приема. Поради това съдът приема, че представените от банката общи условия към договора за прокредит бизнес и развитие са част от сключения с ответника договор и го обвързват, защото той изрично писмено е декларирал, че е запознат с тях и ги приема, поради което го обвързва уговорката за неустойка при забава в размер на 15 %.

Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на уговорката поради нарушаване на добрите нрави при прекомерност. Предвидената неустойка за забава се начислява върху усвоената и невърната на падеж част от главница, а не върху целия размер на усвоената главница. При договорен ГЛП от 12.169 % с анекси 1 и 2 и погасителните планове към тях, наказателна лихва за забава от 15 %  между търговци не може да се възприеме като прекомерна, тъй като разликата между тях е по – малка от три пункта, като се отчете, че законовата лихва за забава по чл.86 от ЗЗД е 10 %, както и че чл.309 от ТЗ забранява между търговци да се намалява неустойка поради прекомерност, което значи, че възражението за прекомерност не е за нищожност по чл.26 от ЗЗД, а по чл.92 ал.2 от ЗЗД. Това изключва възможността клаузата да противоречи и на добрите нрави при явна нееквивалентност към момента на сключването й при отчита на уговорения размер на възнаградителната лихва и на законовата лихва за забава от една страна, а от друга качеството търговци на страните по сделката.

С договора е уговорен променлив лихвен процент за възнаградителна лихва, обвързван с 6 – месечната стойност на индекса EURIBOR и твърда надбавка. Съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, дори да не е уговорена, а съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Ответникът е действал при получаване на заема в качеството си на търговец, заемът е предоставен за инвестиционна цел, т.е. за търговска, поради което кредитополучателят, действащ в търговско качество, не е потребител и оттук не ползва защитата на ЗЗП и разпоредбите й. Няма законодателна пречка между търговци по договор за кредит да се уговори и да се плаща за възнаградителната лихва променлив лихвен процент, обвързан с международен банков индекс, както е в случая. Поради това съдът приема уговорената клауза за възнаградителна лихва за действителна. От заключението на ССчЕ се доказа спазване от банката на тази уговорка и начисляване на месечните вноски при съобразена промяна на индекса на шест месеца.

Договореният падеж за връщане на кредита от 120 месечни вноски е настъпил на 04.09.2015г. и това е основанието, на което банката обосновава заявените вземания както в заповедното, така и в настоящото исково производство, развило се поради подадените от длъжника възражения. Падежът е настъпил преди подаване на двете заявления по чл.417 от ГПК пред заповедния съд на 08.04.2019г.

Неоснователно е възражението на ответника, че по договора е обявена предсрочна изискуемост на кредита на 02.11.2010г. Настъпването на предсрочна изискуемост на 02.11.2010г. е отречена със СПН по гр.д. № 776/2016г. на ПОС, XXIII гр.с., приключил с Решение № 275 от 17.05.2018г., необжалвано и влязло в сила на 12.06.2018г. Липсата на валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.11.2010г., което означава, че 02.11.2010г. не е падеж на вземанията по договора и давност от тази дата не може и не е започнала да тече.

От основното и допълнителното заключение на ССчЕ се доказа, че към датата на настъпване на падеж на кредита 04.09.2015г. ответникът не е погасил задълженията си. Останали са неплатени суми на просрочена главница от 10 801.05лв. и от 14 553.13лв.; на просрочени договорни лихви от 5 036.14лв. за периода от 04.03.2011г. до 04.03.2013г. и от 2 439.14лв. за периода от 04.04.2013г. до 04.09.2015г.; на неплатена неустойка за забава към 04.09.2015г. в размер на 6 268.87лв., начислена в размер на 15 % върху непогасения остатък от главницата /изчислена от в.л. С./.

Основателно е възражението на ответника, че както договорната лихва за възнаграждение, така и неустойката за забава се начисляват до датата на падежа на договора /т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3-2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Тотка Калчева и Емил Томов/. Поради това съдът взима предвид изчисленията на в.л. С. за неустойка от 15 %, начислени върху неплатената главница до 04.09.2019г., не и след това.

Основанието и размера на неплатените по кредита такси на банката и разходи за подновяване на ипотеката също се доказата напълно от заключението на вещото лице в размер 205.15лв. и 225.90лв.

Неоснователни са възраженията на ответника за погасяване на задълженията поради извършени плащания на кредита с представените вноски бележки, по споразумението и с таксите на ЧСИ. Всички постъпили суми за погасяване на кредита са издирени и установени от вещото лице С. в таблицата в основното заключение. В тази таблица са включени както сумите по вносните бележки, представени по делото и описани в самостоятелна таблица в допълнителното заключение, така и сумите, платени по споразумението между банката и В. и отнесени за процесния дълг. Общият размер на направените по кредита плащания е 31 058.84лв. и в него се включват както плащанията по вносните бележки по делото, така и плащанията по споразумението. По делото не се установиха други суми, постъпили за погасяване на дълга, които вещото лице С. да не е описала и взела предвид.

Неоснователно е искането на ответника от дълга да се приспаднат задържаните от ЧСИ Мурджанова суми за начислени такси и разноски по изпълнението по изп.д. № 1737/2010г., образувано по повод предходния съдебен процес по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, прекратено поради отхвърляне на иска със СПН, защото за събраните от длъжника по това изпълнение суми той има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу взискателя, включително и за таксите и разноските, които дължникът е платил в изпълнението. По делото няма данни такъв обратен изпълнителен лист получен ли е и какъв е размера на събраните и платени от ответника суми по изп.д. № 1737/2010г. на ЧСИ Людбила Мурджанова. Отделно такава компенсация е възможно само при заявено от длъжника конкретно възражение за прихващане с неговото вземане по обратния изпълнителен лист срещу ищеца, каквото възражение за прихващана не е направено и не е доказано по делото.

Неоснователно е и искането на отвеника размерът на дълга да се намали с надплатени суми от 11 830лв. по Договор за кредит № 020 – 599008/31.03.2010г. към ищеца, по който договор ищецът е цедирал вземанията си на друго дружество. Сключването на договор за цесия се доказа по делото, но не се доказа съобщаване на цесията на длъжника и оттук тя да е проявила спрямо него действие, за да възразява, че е платил без основание на стария кредитор /т.е. платил е лошо по чл.75 ЗЗД/ и да иска от него връщане на сумите. От допълнителното заключение на в.л. С. и направения там опис на представените по делото вносни бележки и на постъпилите плащания по споразумението на банката с В. се доказва, че всички суми, платени с вносни бележки от лист 96 до лист 116 с посочено основание за плащане ДБК 020 – 599008/31.03.2010г., са отнесени от банката за погасяване на задължения по ДБК 020 – 568814 като три суми – 300лв. от 17.11.2013г., 820лв. от 26.05.2015г. и 200лв. от 31.08.2015г., са отнесени за погасяване на задължения по настоящия договор. Направеното от банката осчетоводяване на плащанията е в изпълнение на чл.4 от Споразумението от 01.03.2011г. с Д.В., според който всички внесени от нея като длъжник суми ще погасяват приоритетно задълженията по изп.д. № 1725/2011г. на ЧСИ Мурджанова. От представените от този ЧСИ удостоверения се доказа, че верният номер на делото е 1725/2010г., по което се плащат задълженията по ДКБ № 020 – 568814/29.10.2009г., а не 1725/2011г., което е с други страни. Този извод се налага и от съдържанието на чл.1 от споразумението, където е посочен верния номер на изпълнителното дело. Следователно банката се е съобразила със сключеното споразумение, приложила го е и е осчетоводявала постъпилите плащания за погасяване на дъгла по ДКБ № 020 – 568814/29.10.2009г. Видно от допълнителното заключение, към 01.10.2013г. задълженията по ДБК 020 – 599008/31.03.2010г. са изцяло погасени, докато тези по ДКБ № 020 – 568814/29.10.2009г. са в размер на 25 679лв. главница, 184.75лв. лихви, 1162лв. разноски, 7 805.69лв. законна лихва. Следователно към датата на започналото плащане по представените вноски бележки е имало дълг по изпълнителното дело, посочено в чл.4 от споразумението, и на това основание сумите са осчетоводени за погасяване на този дълг. Липсва правно основание, на което съдът да не се съобрази със Споразумението на банката от 01.03.2011г. с другия длъжник Д.В. и да отнесе постъпилите по споразумението суми за плащане на процесните задължения.

По делото не се доказва нарушен от банката ред на погасяване на дъгла в отклонение на чл.76 от ЗЗД, към който препраща чл.14 от ОУ, и твърдените от ответника действия по свое усмотрение. Вярно е, че краят на изречението на чл.14 от ОУ като клауза е нищожно, защото не съдържа критерий по какви усмотрения банката може да променя законовия ред на погасяване, но това е без правно значение, тъй като по делото не се доказва извършено от банката осчетоводяване на плащане на това основание. Направените от задължените лица парични вноски по банковите сметки са отнасяни за погасяване на вписаното в тях основание и при съобразяване и изпълнение на изричната уговорка по чл.4 от Споразумението.

Няма доказателства и в какво се изразява „преструктурирането“ на дълга по анекс 1 и 2 и каква е практическата последица. Размерът на неплатените по кредита суми е изчислен от в.л. С. съобразно уговорения размер на възнаградителната лихва, действала в периода на договора до неговия падеж, и съобразно уговорената неустойка за забава от 15 %. С единия анекс на длъжника е предоставен гратисен период от един месец и има промяна на падежа на месечната вноска.

При този изход на делото на страните се дължат разноски за двете заповедни и исково производство по съразмерност както следва:

За заповедните производства се доказват сторени само от ищеца разноски. По ч.гр.д. № 5437/2019г. на ПРС са направени 762.55лв. разноски, тук уважената част от исковете е 74%, поради което се дължат 564.29лв. По ч.гр.д. № 5438/2019г. са направени 528.57лв. разноски, тук уважената част от исковете е 78%, поради което се дължат 412.28лв. разноски.

В исковото производство общо уважената част от исковете на ищеца са 75%, отхвърлените искове са 25%. Ищецът доказва общо разходи от 4 631.87лв., от тях му се дължат 3 473.90лв.

За разходите на ответника ищецът прави възражение за прекомерност на уговорения и платен адвокатски хонорар от 4 560лв. и от 3 428лв. за исковите производство, съгласно договорите за правна помощ по първоначално образуваните две граждански дела пред ПРС. Този хонорар е три пъти минималния хонорар при материален интерес съответно от 32 127.06лв. и 20 428.53лв. по двете дела към датата на сключване на договорите по НМАВ. Съдът намира възражението за прекомерност за частично основателно предвид липсата на правна сложност от една страна, но от друга е налице фактическа сложност, обусловена от заведените две заповедни и първоначално две искови производства, обемната ССчЕ с много изчисления и множеството изчерпателни защитни възражения. Поради това възражението ще се уважи чрез частична редукция на адвокатското възнаграждение до двойния минимален размер, в резултат на което възнагражденията стават 2 987.62лв. и 2 285.72лв.

С оглед редукцията, ответникът доказва разходи общо от 7 228.34лв. и според обема на отхвърлените искове му се дължат разноски от 1 807.09лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че И.Т.В. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, дължи на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров“ № 26, и съдебен адрес ***, сумите от:

-         14 553.13лв. главница, дължима за периода 04.04.2013г. – 04.09.2015г.; 205.15лв. такса управление; 225.90лв. такса подновяване на ипотека; 6 268.87 лв. наказателна лихва върху просрочена главница към 04.09.2015г.; 2 439.19лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013г. до 04.09.2015г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането, за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 3007 от 09.04.2019г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за разликата над присъдената сума от 6 268.87лв. до предявената от 14 703.69лв. до 27.01.2019г.;

-         10 801.05 лв. главница, дължима за периода 04.10.2010г. – 04.03.2013г.; 5 036.14 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.10.2010г. до 04.04.2013г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането, за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 3630 от 02.05.2019г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с., като ОТХВЪРЛЯ исковете за 3 513.71лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 17.04.2012г. до 03.04.2013г. изцяло и за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 5 036.14лв. до предявения от 6 113.77лв.

ОСЪЖДА И.Т.В. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, да плати на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров“ № 26, и съдебен адрес ***, направените в заповедното и исковото производство разноски както следва: за вземания по по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. разноски от 564.29лв.; за вземания по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с. разноски от 412.28лв., и за исковото производство разноски от 3 473.90лв.

ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров“ № 26, и съдебен адрес ***, да плати на И.Т.В. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, разноски за отхвърлената част от претенциите от 1 807.09лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: