Решение по дело №395/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 174
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20231820100395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Елин Пелин, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100395 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Л. Х. А., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.З. – САК
със съдебен адрес: гр......, ул. „.....“ № 12, ет.1 е предявил срещу ответника
Община Елин Пелин, ЕИК ...... с адрес: гр.Елин Пелин, Софийска област,
площад „Независимост“ № 1 иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.45
вр. чл.49 от ЗЗД.
Излагат се твърдения, че ищецът е заявител по частно гражданско дело
№ 77/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, по което е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. При връчване на издадената заповед за
изпълнение, ответникът е оспорил същата, поради което на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В исковата молба се сочи, че на 19.12.2022 г. около 19.15 часа ищецът
управлявал собствения си автомобил с рег. № ...... марка „......“ модел „.....“ по
ул. „.....“ в с.Гара Елин Пелин. В автомобила се намирал и приятел на ищеца -
Н.Д. като пътували към дома на ищеца на ул. „.....“ № 99.
Уличната настилка била в изключително лошо състояние, осеяна с
различни по големина дупки, със силно компрометирана повърхност. Улицата
1
е публична общинска собственост и задължение на Община Елин Пелин е да
я поддържа във вид безопасен за нейното ползване от автомобили и
пешеходци. Община Елин Пелин в никаква степен не изпълнява
задълженията си по закон изразяващи се в поддръжката на уличната мрежа.
Непосредствено преди дома на ищеца при опит да паркира в двора, част от
автомобила който управлявал пропаднал в голяма по размер дупка. Чул се
силен трясък. Като слезли от автомобила, установили, че предната лява част
на автомобила е заседнала в дупката, която в дълбочина била около 40 см..
Ищецът безуспешно се опитал със спътника си да извади автомобила, но било
невъзможно. Извикали репатрак, с помощта на който извадили автомобила и
го придвижили до автосервиз. В сервиза се констатирали следните повреди в
следствие на удара: спукан картер, повредена хидравлична рейка и изкривени
леви носачи. Поради задаващите се празници и намаленото работно време се
наложило ищецът да изчака повече от две седмици за ремонт на автомобила,
през което време не можал да го използва. За ремонта ищецът заплатил обща
сума в размер на 1506.00 лева, от които: подмяна на картер – 270.00 лева; 7
литра масло по 28.00 лева или общо 196.00 лева; сваляне и ремонт на
хидравлична рейка 370.00 лева; Долни леви носачи – 2 броя по 305.00 лева
общо 610.00 лева; смяна на долни леви носачи – 2 броя по 30.00 лева или
общо 60.00 лева.
Ищецът сезирал Община Елин Пелин за проблема и след хиляди
извинения и обещания да се вземат мерки, ден или два по-късно дупката била
запълнена с пръст.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди Община Елин
Пелин да заплати на ищеца сумата от 1506.00 лева представляваща
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди сторените по
двете производства разноски.
Препис от исковата молба и представените с нея писмени
доказателства са връчени на ответника Община Елин Пелин, който в срока по
чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на Община
Елин Пелин като задължен субект във връзка с поддържането и
ремонтирането на инфраструктурата на територията й следва да бъде
2
безспорно доказано, че настъпилото непозволено увреждане е в участък,
който да изисква нейната отговорност. В исковата молба е посочено, че
местопроизшествието е настъпило „непосредствено преди дома на ищеца при
опит да паркира в двора“. Така изложеното може да означава, че мястото на
твърдяното увреждане може да е и дворното пространство на ищеца.
Невъзможността да се конкретизира мястото, както и липсата на ясни и
безспорни доказателства за мястото на настъпване на твърдяното събитие
сочи, че отговорността на Община Елин Пелин следва да бъде изключена, тъй
като настъпилите вреди може да са съпричинени от ищеца.
На следващо място твърдението на ищеца за невъзможността за
преместване на автомобила поради пропадане в дупка при движение сочи, че
вредите може да са причинени от пътнотранспортно произшествие, поради
което ищецът е следвало да спазва определено поведение заложено в
разпоредбите на ЗДвП – да сигнализира МВР, които посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди, както гласи чл.125, т.8 от ЗДвП.
Неизпълнение на това задължение на практика влече и административно-
наказателна отговорност на лицето. Констативният протокол, изготвен и
подписан от служители на МВР и ищецът би бил относимо и безспорно
доказателства за механизма на настъпване на произшествието и
обстоятелствата около същото, в това число и точната му локация. Такъв
документ обаче не е представен от ищеца.
Липсват доказателства за описаното репатриране на автомобила и не
се представя документ посредством който същите потвърждават извършената
услуга „пътна помощ“, която съгласно исковата молба е предоставена от
мястото на произшествието до сервиза.
Относно твърдението на ищеца, че е сезирал Община Елин Пелин за
случилото се, това твърдение не може да бъде споделено, тъй като в
деловодната система на Общината няма депозирани никакви сигнали от Л. Х.
А., включително за проблем с пътната мрежа на ул. „.....“ с.гара Елин Пелин.
Представената фактура с исковата молба не може да обоснове извод, че
описаните в нея ремонтни дейности са извършени вследствие на процесното
ПТП, напълно възможно е щетите да са резултат от дългосрочно използване
3
на автомобила в разрез със заложените при производството технически
параметри и капацитет на експлоатация на МПС-то.
Предвид изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
лек автомобил “...... ..... ЦДИ с рег. № СВ0374МХ същото е със собственик Л.
Х. А..
Представена е фактура № 1131/09.01.2023 г. издадена от “Капи – Кар
2010” ЕООД, ведно с фискален бон към нея удостоверяваща заплащането от
Л. Х. с ЕГН ********** на следните услуги: картер смяна на стойност 270.00
лева; 7 литра масло по 28 лв. Литър – 196 лева; сваляне и ремонт на
хидравлична рейка – 370.00 лева; долни леви носачи – 2 броя по 305.00 лева
единия - 610 лева. Смяна на долни леви носачи – 2 броя по 30.00 лева – общо
60.00 лева.
От разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца се установява
следното: Свидетелката Р.Л. А.а – майка на ищеца твърди, че живее в с.гара
Елин Пелин, ул. “.....”. На 19.12.2022 г. била в дома си, като около 19.00 часа
се обадил синът й Л. Х. А., с който се уговорили да я посети с негов приятел -
Н.. Заявява, че синът й живее постоянно в Америка, а когато си идва в
България живее в гр....... Свидетелката започнала да приготвя вечеря в
очакване на сина си и около 19,30 часа чула че нещо много силно изтропало
откъм улицата, поради което погледнала през прозореца, който гледа към
улицата и видяла, че колата на синът й се била забила в една голяма дупка,
която стояла там от доста време във връзка прекопан водопровод на улицата.
Дупката била много голяма около метър широка, а дълбочината й била от 40-
50 см. Първоначално била зарита с пясък и чакъл, но те с времето от
дъждовете и влагата били слегнали. Дупката се намирала пред имота на
свидетелката, до мястото, което е предназначено за тротоар. Тротоар на
мястото, където е дупката няма изграден, а дупката се намира на около метър
и нещо разстояние от оградата на имота на свидетелката. Мястото, което е
4
между оградата на имота и пътното платно и следва да е тротоар
представлява затревена площ. Улицата в този период била осеяна с множество
дупки поради което колите едва едва се движели. Освен това към момента на
инцидента времето било дъждовно, поради което дупката била пълна с вода и
това очевидно е било причина синът й да не я види. Тъй като синът й
постоянно живее в Америка и затова не идва често в дома на свидетелката не
му било извество, че точно на това място има голяма дупка. Свидетелката
заявява, че не е видяла самото пропадане на автомобила в дупката, но
разбрала от синът си и неговия приятел, че спирайки отстрани на пътното
платно, за да паркира автомобила, колата пропаднала. Синът й и приятелят
му се опитали сами да изкарат колата от дупката, но не се справили, което
наложило да търсят репатрак. След известно време дошъл някой, който
изкарал колата и я откарали на сервиз. Автомобилът на сина й е ...... ....
Дупката била изкопана по повод извършвани водопроводни дейности по
пътното платно и дълго време си стояла необезопасена, нямало поставени и
никакви знаци, които да обозначат опасността.
Свидетелят Н. Н.Д. заявява, че живее в с.гара Елин Пелин на ул. “.....”
№ 122 и познава ищеца Л. А.. Разказва, че на 19.12.2022 г. се прибирали от
гр...... към гара Елин Пелин с лек автомобил ...... С клас, сив на цвят,
управляван от Л., движейки се по улица “.....”, към дома на майката на Л., за
да вечерят при нея. При спирането на автомобила, се чул силен звук и предна
лява гума пропаднала в една дупка. Към този момент улица “.....” била
изключително разбита, тъй като повече от 19 години не й бил правен никакъв
ремонт, осеяна с множество дупки пълни с вода и кал, поради което колите не
можели да се движат с повече от 10 км/ч. и едва се влачели, за да преминат
през нея. Свидетелят твърди, че самият той живее в края на улицата и се
прибира по нея за 15 минути, поради лошата пътна настилка. Сочи, че
дупката, в която пропаднал автомобила на Л. била около 40-50 см. дълбока и
около един метър дълга. На място нямало тротоар, като дупката се намирала
на около един метър от оградата на къщата, в която живее майката на ищеца,
като мястото между дупката и оградата представлява затревена площ и няма
изграден тротоар. Свидетелят и Л. се опитали да изтеглят автомобила на
ищеца с автомобила на свидетеля, но не успяли и затова потърсили помощ,
като дошъл един човек с репатрак, който изкарал автомобила и го откарал в
сервиз, като свидетелят и ищеца пътували след репатрака с личния автомобил
5
на свидетеля. Колата престояла в сервиза около 2-3 седмици, като вследствие
инцидента имала повредени картер, кормилната рейка отляво и два леви
носач, които били счупени. Отвън нямало видими белези за технически
проблеми.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.45 вр. чл.49
от ЗЗД.
Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415
от ГПК е установяване на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за
парично изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Община Елин Пелин.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 77/2023 г. по описа на Районен съд
Елин Пелин, въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК в полза на Л.
Х. А. е била издадена Заповед № 57 за изпълнение на парично задължение от
25.01.2023 г., с която длъжникът Община Елин Пелин е осъден да заплати на
Л. Х. А. следните суми: 1506.00 лева произтичаща от непозволено увреждане
настъпило на 19.12.2022 г. около 19,15 ч. при управление на л.а. ...... модел .....
с рег. № ...... по ул. „Св.Св......“ в с.гара Елин Пелин и пропадане в дупка на
предна лява част на автомобила. Със заповедта за изпълнение са присъдени на
заявителя деловодни разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Община Елин Пелин
на 26.01.2023 г., който в срока по чл.414 от ГПК депозира възражение, с което
оспорва издадена заповед за изпълнение.
Във връзка с депозираното възражение от длъжника, съдът на
основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на
вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията по заповедта, от което се установява
съответно пасивната и активна легитимация на страните, както и наличието
на правен интерес у ищцовата страна от воденето на положителен
установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК.
Според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна и
6
обективна и не произтича от вината на възложителя на работата, а е свързана
с чужди противоправни и виновни действия, като има гаранционно-
обезпечителен характер във връзка с виновно причинени от изпълнителя
вреди. За да бъде ангажирана отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки – правоотношение по възлагане на
работа; осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – деяние, имуществена
или неимуществена вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него – ППВС № 9/1966
г.
В случая се претендира, отговорност на ответника Община Елин Пелин
с оглед твърденията за противоправно бездействие – необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, свързано с поддържането на пътната
мрежа и по-точно на необезопасен участък от пътя в с.Гара Елин Пелин,
Община Елин Пелин, ул. “.....”, станало причина за ПТП, довело до
имуществени вреди по автомобила на ищеца.
Ответникът Община Елин Пелин е процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск, доколкото именно на Община Елин Пелин
съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е възложено поддържането и
управлението на общинската пътна мрежа, която според чл.11 от Закона за
общинската собственост, следва да управлява вещите си с грижата на добър
стопанин в интерес на населението. От друга страна според нормата на
параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на
общинските пътища, улиците и булевардите. В този смисъл и съгласно чл.3,
ал.1 и чл.167 от ЗДвП Община Елин Пелин е била длъжна да поддържа пътя в
изправно състояние, да сигнализира незабавно при необходимост за
наличието на препятствия на пътя и да ги отстранява в най-кратък срок.
Безспорно такова произтичащо от закона задължение възлага в тежест на
ответника изграждането, ремонта и поддържането на уличната и тротоарната
мрежа, с цел беопасно и удобно движение през цялата година, а когато
7
общината не е изпълнила своите правомощия за добро управление на
съответните обществени процеси и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение.
В случая от събраните в хода на съдебното дирене доказателства се
установи безспорно, че на 19.12.2022 г., ищецът управлявайки собствения си
лек автомобил “...... .....” с рег. № .... при опит да паркира автомобила си на
ул. “.....” в с.гара Елин Пелин пропада в необезопасена дупка с лявата предна
гума, вследствие на което по автомобила му настъпили имуществени вреди
изразяващи се в счупен картер, наложил смяната му и смяна на 7 литра масло,
ремонт на хидравлична рейка; смяна на счупени долни леви носачи – 2 броя.
Дупката не била сигнализирана, а от дъждовете била пропаднала с дълбочина
около 40-50 см и запълнена с вода, поради което не била видима за водачите
на моторни превозни средства, липсвали пътни знаци, които да показват
наличието на опасността. Така установената фактическа обстановка и
механизма на инцидента се установиха от показанията на свидетелите Р.Л.
А.а и Н. Н.Д., последния очевидец на произшествието. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Д., тъй като ги намира за логични и
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като отразяват по последователен начин обстоятелствата релевантни за
настоящия спор. Показанията на свидетеля очевидец Д. напълно си
кореспондират с показанията на свидетелката А.а видяла пропадналия
автомобил непосредствено след инцидента, която също пресъздава
фактическа обстановка идентична с тази на свидетеля Д. относно
обстоятелства, на които и двамата са били свидетели или са им били
известни. И двамата свидетели излагат подробни сведения относно датата,
часа и мястото на инцидента – 19.12.2022 г. около 19,30 ч. в с.Гара Елин
Пелин, ул. “.....”, като дупката се намирала на пътното платно, на около метър
и нещо от оградата на имота на свидетелката А.а след затревен участък
предназначен за изграждане на тротоар. Свидетелите потвърждават и
обстоятелството, че в участъка от пътя липсвали каквито и да било поставени
знаци сигнализиращи наличието на опасността, въпреки, че целият път бил в
много лошо състояние, а конкретната дупка била запълнена с вода и
дълбочината й не можело да се прецени от водачите.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие съдът взе
предвид показанията на свидетеля Н.Д. който разказва, че ищецът при опит
8
да паркира автомобила си, спирайки на пътното платно пред дома на
свидетелката А.а, изведнъж пропада във въпросната дупка с предната лява
част на автомобила. Така установения механизъм на инцидента съдът намира
за доказан по несъмнен начин, тъй като липсва забрана за установяването
механизма на пътно-транспортно произшествие и с гласни доказателства.
Действително в случая по делото се установява, че и двамата свидетели са в
близки отношения с ищеца, но не съществува забрана същите да депозират
показания за възприети от тях факти, поради което не може да се приеме, че
същите следва да бъдат игнорирани. В случая предвид обстоятелството, че по
делото не се установиха каквито и да било противоречия или неясноти или
уклончивост относно фактите по делото досежно показанията на двамата
свидетели, настоящият състав намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, още повече, че не се опровергават от каквито и да било
други доказателства по делото.
В този смисъл съдът не приема възраженията на ответната страна, че
по делото не е установен механизма и мястото на пътно-транспортното
произшествие, тъй като ищецът не е спазил изискването на закона да уведоми
органите на МВР, които след посещение да издадат констативен протокол за
ПТП по следните съображения: Прието е в практиката на ВКС, че спорът
относно настъпването на пътно-транспортно произшествие не може да се
реши само въз основа на съставен от органите на МВР протокол за ПТП и
отбелязванията в него за нарушаване правилата за движение, което сочи, че
след като е въведено изискване при спор между страните за доказване на
фактите с правно значение за спора да бъде осъществено и с други
доказателствени средства, освен протокола за ПТП, който се ползва с
формална доказателствена сила, то и всички останали доказателствени
средства освен него са допустими, дори и такъв констативен протокол да не е
бил съставен.
В случая събраните гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и
представените писмени такива – фактурата удостоверяваща извършен ремонт
на повредите на лекия автомобил, настоящият състав намира, че установяват
деликта и причнната връзка с вредите. Несъмнено инцидента е станал на
улица в населено място, за която не е спорно, че е част от общинската пътна
мрежа стопанисвана от ответника Община Елин Пелин. Съгласно чл.167, ал.1
9
и ал.2, т.2 от ЗДвП службите за контрол определени от кметовете на
общините контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Ето защо по силата на ЗДвП на ответната страна е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в съответното
населено място по начин, който не допуска наличието на дупки по тях, а при
наличието им да ги отстранява или обезопасява своевременно. При
неизпълнение на тези свои задължения общината носи обективна
гаранционно-обезпечителната отговорност за бездействието на лицата,
натоварени с извършването на възложената им работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. В случая несъмнено
процесната дупка на пътното платно представлява препятствие на пътя по
смисъла на параграф 1 т.10 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покрие и създава опасност за движението. Като не е била
обезопасена с пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът Община
Елин Пелин не е изпълнил своите законови задължения, поради което следва
да отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 от ЗЗД.
За доказан съдът намира и размера на предявения иск, доколкото
ищецът представя фактура удостоверяваща стойността на ремонта, с който са
отстранени причинените на собственото му моторно превозно средство вреди,
поради което претенцията следва да бъда уважена в пълен размер за сумата от
1506.00 лева.
С оглед основателността на предявения иск на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева и 30.00 лева
държавна такса, както и сторените разноски в производството по чл.410 от
ГПК в размер на 33,40 лева заплатена държавна такса и 500.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че
Община Елин Пелин, ЕИК ...... с адрес: гр.Елин Пелин, Софийска област,
10
площад „Независимост“ № 1 дължи на Л. Х. А., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр......, ул. „.....“ № 12, ет.1 чрез пълномощника си адв.З. – САК
следните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 57/25.01.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 77/2023 г. по
описа на РС Елин Пелин – сумата от 1506.00 лева /хиляда петстотин и шест
лева/, произтичаща от непозволено увреждане настъпило на 19.12.2022 г.
около 19,15 ч. при управление на л.а. ...... модел ..... с рег. № ...... по ул.
„Св.Св......“ в с.гара Елин Пелин и пропадане в дупка на предна лява част на
автомобила.
ОСЪЖДА Община Елин Пелин, ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ на Л. Х. А.,
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 830.00 лева
/осемстотин и тридесет лева/, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 533.40 лева /петстотин тридесет и три
лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски
окръжен съд считано от уведомяване на страните.
Ч.гр.д. № 77/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в
деловодството на съда след влизане в сила на решението, като към същото
бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11