Решение по дело №1927/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 4
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520201927
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 4

гр.Русе, 03.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в   състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

 

                                      Съдебни заседатели :

 

 

          при секретаря Юлия Острева…..….………………….………..………………………………..

          и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………….

          като разгледа  докладваното от съдията АНД № 1927/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н. Иванов К. против наказателно постановление № 19-3393-000380/18.09.2019г. на Началника на ІІ РУ на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е  наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.

          Ответникът по жалбата,редовно призован изпраща представител, който взема  становище за неоснователността й.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован се явява  в съдебно заседание лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „С“, „АМ“ и „ТКТ“. На 10.06.2019г. около 13,50ч. в с.Николово обл.Русенска по ул.“Липник“ управлявал собствения си л.а. „Шкода Фабия“ с ДК№ .....  На посоченото място бил спрян за проверка от полицейския служител А.А., тъй като карал без включени светлини. Св.А. извършил проверка по телефона в базата данни на Пътна полиция, в резултат на което се установило, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 23.05.2018г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП поради незаплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят заявил, че знае, че автомобилът е без заплатена гражданска отговорност, но обяснил, че кара жена си в болницата поради тежко здравословно състояние. За констатираните нарушения св.А.А., съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.140 ал.1 вр.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му наложил горепосочените административни наказания.

         

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

 

          Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

          Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

          От събраните по делото доказателства се установява, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена служебно на 23.05.2018г. поради неплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, видно от писмо от Гаранционния фонд и справка от информационната система на Пътна полиция и съответно на л.23, л.24 и л.38 от делото. От това следва изводът, че към 10.06.2019г. автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, въпреки че е имал поставени валидни табели с регистрационни номера. Отделно от това от разпита на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че сам жалбоподателят към момента на проверката е знаел, че автомобилът е без валидна застраховка „гражданска отговорност“. Възражението, което се прави от защитата е, че в случая липсва субективна страна, тъй като жалбоподателят по никакъв начин не е бил уведомяван за прекратяване на регистрацията на автомобила, което изисква и разпоредбата на чл.143 ал.10 изр. 1 от ЗДвП. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

      Съгласно цитираната разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Анализът на цитираната разпоредба налага извод,  че прекратяването на регистрацията на МПС настъпва ex lege (по силата на закона) при достигане на информация до компетентния орган, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите не е сключена. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС. Това е така, защото собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Ако се възприеме това възражение на практика би се достигнало до положението незнанието на закона да извинява незнаещия го, което би било в противоречие с този основополагащ правен принцип. Жалбоподателят е бил длъжен да познава приложимите в случая разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с регламентираните в тях законови изисквания ; обратното би означавало да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за собственика на нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова. За последния, изобщо не е налице законово изискване за уведомяване за служебно прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът притежаваното от него превозно средство, но въпреки това субект на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП може да бъде всеки водач на МПС без надлежна регистрация. По същият начин стои въпросът и с разпоредбата на чл.18б ал.2 вр.ал.1 т.8  от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

 

          В случая съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.13 от НК, която норма защитата иска да бъде приложена с последица отпадане на отговорността   на жалбоподателя. Следва да се посочи, че съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Именно само при тези условия характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, но само ако са налице посочените в закона обстоятелства едновременно. Също така следва да се съпоставят характера и непосредствеността на опасността и деянието с което тя се предотвратява.

          От представената по делото медицинска документация се установява, че действително на 07.05.2019г. съпругата на жалбоподателя св.Т.К. е претърпяла хирургично лечение, което е изисквало болнично лечение,считано от 07.05.19г. до 12.05.2019г., видно от епикриза на л.32 от делото. В тази епикриза е посочено, че на св.Т.К. се препоръчват (само) два контролни прегледа  в рамките на един месец, т.е. до 07.06.2019г. По делото са представени и приети като писмени доказателства три амбулаторни листа (л.55, л.56 и л.57), съответно от дати 07.05.2019г., 11.06.2019г. и от 28.06.2019г., като последният очевидно няма никакво отношение към нарушението. Информацията съдържаща се в тях обаче опровергава наличието на пряка и непосредствена опасност ; това е така защото единствено в амбулаторният лист от 11.06.2019г. – деня след нарушението – е посочено, че св.Т.К. се нуждае и „са  извършвани ежедневни превръзки“. В този смисъл каквото и да означава изразът „са извършвани ежедневни превръзки“ съдът намира, че подобен израз в удостоверителен документ със задна дата не доказва  животозастрашаващо състояние, което не е било възможно да бъде избегнато по друг начин; същевременно дори и липсва твърдение, че е стоял въпросът за търсене на съдействие от Център за спешна медицинска помощ. Същественото е, че подобно предписание/препоръка няма в епикризата, а отделно от това не може да бъде подминат факта, че  в хода на проверката и съставяне на АУАН от актосъставителя е изтекло време, в което състоянието на св.Кирчева по никакъв начин не се е влошило и съответно това е време, през което всъщност е можело да бъде осъществен превоз от с.Николово до болничното заведение в гр.Русе, което е около 10 км. В случая и по същите съображения е без значение, дори да е вярно, че жалбоподателят поначало е  потеглил с другия си автомобил, който не е имало никаква пречка да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но това не се е осъществило поради внезапна повреда. По същият начин стои въпросът и с наличието на заболяването на детето на жалбоподателя – дори и към момента на проверката, то да се е придвижвало с него и съпругата му, не е имало пречка това да се извърши с друг транспорт.

          Обобщено казано в случая липсва крайна необходимост, защото от една страна липсва непосредствена опасност, т.е. действително застрашаване на здравето на св.К. и на следващо място, но не и по значение, дори и съвсем хипотетично да се приеме, че е налице подобна опасност, същата е могло да бъде избегната, при желание от страна на жалбоподателя, по множество други начини, като ползване на обществен превоз, таксиметров превоз, придвижване с  друг автомобил и пр.

          Кумулативните наказания по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са правилно индивидуализирани, като са наложени такива към минималните размери. Именно подбудите на дееца да извърши нарушението – да откара св.Кирчева до болнично заведение – съдът намира, че са от естество да предопределят наказания в минималните размери, но не и института на крайната необходимост.

При това положение съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-3393-000380/18.09.2019г.  на Началника на ІІ РУ към ОД на МВР - гр.Русе, с което на Н.И.К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по  чл.175  ал.3 пр.1 от ЗДвП.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския   Административен   съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :