Р
Е Ш Е
Н И Е №260021
гр.Кюстендил,
16.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на десети декември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№85/2020г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Х.В.,
с ЕГН ********** и В.Х.В., с ЕГН **********, двамата действащи, чрез своята
майка и законен представител Д.Р.Т., с ЕГН **********, всички с адрес: ***, с
настоящ адрес ***, чрез пълномощниците адв.Н.Д. и адв.Ж.Т., с адрес: ***,
4-ти полуетаж, офис №4, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София
1124, община Столична, район Изгрев, ж.к.„Дианабад“ бул.„Г.М.Д.“ №1.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в
размер на 350 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от всеки от
двамата неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща Х.В.В., с ЕГН **********, настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие, предизвикано на 02.07.2020г. от водач на двуколесно
ППС марка „С.“, модел „*******“ с рег.№******, управляван от С.В.Р., чиято
гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата
на уведомяване на застрахователя с предявяването на извънсъдебна претенция –
04.08.2020г., до окончателното изплащане, както и със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от изтичането
на 15 работни дни от уведомяването, т.е. от 26.08.2020г., до окончателното
изплащане.
В исковата
молба се излагат твърдения, че Е. и Х.В.са синове на Х.В.В.,
с ЕГН **********, б.ж. на гр.Дупница. Твърдят, че на 02.07.2020г. около 11.15
часа Х.В. ***, по път ВП II-62, управлявайки л.а. марка „М.“
модел „****“, като при км. 14 – 180 е настъпило пътно транспортно произшествие
(ПТП) между управляваното от В. МПС и двуколесно ППС
марка „С.“, модел „*******“, с рег.№******В, управлявано от С.В.Р., с ЕГН **********.
Сочи се, че виновен за произшествието е водачът Св.Р., който е управлявал двуколесното ППС, без да се съобрази с разпоредбите на ЗДвП
– видимост, релеф, останали участници и интензивност на движението и максимално
допустимата скорост, като, движейки се с много висока такава, е предприел
маневра „изпреварване“ на колона от МПС, при М3– „единична непрекъсната линия“,
при което е блъснал правомерно движещия се л.а. марка „М.“, който е извършвал
правомерна маневра – „завиване на ляво“ за навлизане в крайпътна територия
„паркинг“ и пътна отсечка. В исковата молба се поддържа, че в резултат на
високата скорост на двуколесното ППС лекият автомобил
е бил отблъснат и се е преобърнал, като в резултат на произшествието водачът на
мотоциклета Св. Р.е загинал на място, а водачът на лекия автомобил Хр.В. е
получил изключително тежки телесни повреди и е починал в рамките на минути при
опит от екип на Спешна медицинска помощ да бъде транспортиран. Твърди се, че
смъртта на В. е резултат от настъпилото ПТП, причинено виновно от водача на двуколесното ППС марка „С.“, който грубо е нарушил
правилата за движение по пътищата.
В исковата
молба се сочи, че към датата на инцидента виновният водач на ППС, причинил ПТП,
довело до смъртта на бащата на ищците, е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица при ответното дружество, с покритие за периода
08.04.2020г. – 08.04.2021г.
Ищците
твърдят, че в качеството им на увредени лица, на 30.07.2020г., по реда на
чл.380 от КЗ, са предявили писмена претенция за заплащане на обезщетения за
претърпените неимуществени вреди, получена от застрахователя на 04.08.2020г.,
по която ответникът отказал плащане, като при това неоснователно искал
представяне на допълнителни документи.
Ищците
сочат, че в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния баща търпят
неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени. Твърдят, че с
внезапната му смърт са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора;
че същият е бил център на семейството им, приятел, не само баща. Сочат, че
жестоката му смърт е оставила дълбок и болезнен отпечатък върху тях завинаги,
още повече, като се има предвид и ранната им възраст. Изтъкват нелепия начин,
по който баща им е починал и факта, че се е намирал в зряла възраст и в пика на
своята кариера и живот, изключително жизнен, деен, отзивчив инициативен,
изпълнен с желание за живот. Същият бил финансовата и морална опора на
семейството си, център в своята общност в професионален и личен план. Излагат
твърдения относно образованието, професионалната му квалификация и доходи.
Ищците сочат, че във връзка с настъпилия инцидент са потърсили професионална
психологическа помощ, но не са преодолели стреса – имат нарушение на съня,
често главоболие и тревожност, които се развиват в отрицателна посока; от
активни, борбени и силни момчета са станали уязвими, неуверени и несигурни в
своите възможности, избухливи, сприхави, плачливи и затворени.
Ищците считат, че претърпените от тях
неимуществени вреди биха могли да бъдат справедливо репарирани посредством
получаване на обезщетения в размер на по 350 000 лева всеки от тях, които
считат, че следва да бъдат заплатени от ответното дружество, като застраховател
на гражданската отговорност на виновния водач. Считат и излагат и съображения,
че им се следва и лихва за забава в размер на законната лихва от датата на уведомяване
с извънсъдебната претенция, съгласно чл.429 от КЗ, както и законна лихва върху
цялото обезщетение, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни,
съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 26.08.2020г., до окончателното изплащане.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, чрез
пълномощник адв.Вл.П. ***,
е депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, в който дружеството прави
следните процесуално правни и материално правни възражения:
Счита
исковата молба за нередовна, поради непосочване на банкови сметки с титуляри –
ищците, по които да се заплатят суми при уважаване на исковете. Намира исковата
молба за нередовна и поради липсата на пълно описание на механизна
на ПТП.
Ответникът
не оспорва и признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо мотоциклет марка „С.“ с рег. №******В по
застрахователна полица, валидна към датата на ПТП.
Ответникът
оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, като излага твърдения, че
водачът на мотоциклета няма вина за настъпилото ПТП, като твърди, че причина за
настъпването му е противоправното поведение на водача
на лекия автомобил Х.В., който е предприел извършване на маневра „обратен
завой“ в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Оспорва наличието на деликт, като предпоставка за ангажиране на гражданската
отговорност на водача на мотоциклета. Също така, в случай, че се установи
наличие на противоправно поведение на последния,
ответникът, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
Хр.В., който като водач на лекия автомобил е управлявал същия без поставен обезопасителен колан, което противоправно
поведение дружеството счита, че се намира в причинно – следствена връзка с
настъпилата смърт. Също така се твърди и нарушение на чл.38 от ЗДвП, тъй като
починалият В. при осъществяване на маневрата „завиване в обратна посока“ е
предприел движение назад. Навежда се твърдение, че В. е страдал от заболявания,
които са допринесли за настъпване на смъртта му.
Ответникът
оспорва и твърдените неимуществени вреди, като възразява и срещу размера на
предявените искове, считайки сумата от 700 000 лева за силно завишена и
неотговаряща на трайно установената практика на съдилищата относно прилагане на
принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД за подобни случаи.
Според
ответника, претенцията за лихва, така, както е поискана, предвид непосочването
и в предхождащото производство на банкови сметки, по които да се извърши
плащане, е неоснователна и счита, че евентуално лихва би се дължала от датата
на исковата молба.
При тези
доводи ответникът претендира отхвърляне на исковите претенции изцяло, а
евентуално – намаляване на размера на обезщетенията, поради съпричиняване
на вредите и прекомерност на търсения размер.
В срока по
чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която ищците, чрез пълномощниците им, изразяват следното становище по
възраженията в отговора: Изразява се несъгласие с разбирането на дружеството за
нередовност на исковата молба; относно установяване на механизма на
произшествието били направени доказателствени
искания. Излагат се подробни съображения за началния момент на претенциите за
лихви.
В рамките на
предоставения срок ответникът не е подал отговор на допълнителната искова
молба.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
От
приложените по делото удостоверения за раждане, наследници и семейни и
родствени връзки, от представените трудов договор и договор за услуги, както и
от показанията на свидетелите В. Т., С.С., В.Д.и С.Г.,
се установява, че лицето Х.В.В. с ЕГН ********** е
имало сключен граждански брак с Л.Д.В., с ЕГН **********. Съпрузите имали
постоянен адрес ***. От брака си нямали деца.
В.
притежавал висше образование със специалност „Строителен инженер по промишлено
и гражданско строителство - технолог“ и работел по трудово правоотношение с ********,съгласно
трудов договор от 28.09.2018г., на длъжност старши експерт „Контрол по
строителството“, а по силата на трудово договор от 10.06.2020г., сключен със
същия работодател, при условията на чл.110 от КТ, В. е приел да изпълнява
длъжността „строителен инженер“ по проект „Рекултивация
на 2 депа за битови отпадъци на територията на ********“ за срок от
11.06.2020г. до 13.02.2021г. Х.В. стопанисвал и крайпътно заведение
Преди повече
от десет години, около 2008г., В. установил връзка с А. Р.Т. ***, понастоящем
със собствено име „Д.“ (вж.удостоверение за идентичност на лице с различни
имена на л.27 от делото). От тази връзка се родили децата В.Х.В., роден на ***г.,
и Е.Х.В., роден на ***г. – ищците по делото. Х.В. припознал и двете деца, които
били кръстени със собствени имена съответно на неговите баща и майка.
Първоначално – след раждането на първото дете В., майката с детето, както и
нейната сестра – свидетелката В.Т., живели в апартамент под наем в гр.Дупница и
това продължило и след раждането на второто дете Е.. Всеки ден през този период
Хр.В. ги посещавал след работа и когато имал свободно време. Оставал до късно,
след което се прибирал. Когато малкият син бил на около 2 години, В. ***,
където се премесили да живеят Д.Т., сестра й и децата. Хр.В. продължил да ги
посещава редовно, да организира с тях разходки, пътувания, посещаване на
заведения. Осигурявал издръжката им. Задоволявал желанията на децата, играел с
тях, помагал на голямото в домашните за училище.
Според
свидетелката С.С., Д.Т. настоявала В. да напусне
съпругата си и да заживее с нея и децата, но тъй като това не се случвало,
двамата се разделили.
От
намиращото се по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
№429/10.08.2020г., издадено от Община Якоруда, се установява, че на
27.07.2019г. Д.Т. е родила дете от друг мъж, с имена на детето В.Д.С.. Такъв
факт не се съдържа в показанията на свидетелите, а само някои от тях твърдят,
че Д.Т. и Х.В. се разделили и то през месец март-април 2020г., като чак месеци
по-късно Т. установила отношения с друг мъж.
Според
свидетелката С.С., въпреки раздялата между Т. и В.,
тя останала да живее в същата къща в с.Блажиево, заедно с децата, двамата
запазили помежду си добри взаимоотношения и В. продължил да общува със синовете
си.
От
показанията на свидетеля П.З. и от заключение с вх.№ 265479/21.09.2021г. на
в.л.инж.Ф.К., се установява, че на 02.07.2020г. към 11.00 часа Х.В. бил на
работа и се намирал в близост до второкласен път ВП II-62, км 14+180, между с.Невестино и гр.Дупница, с цел
да провери ремонтни дейности, които се извършвали на водопровод за питейна
вода. Автомобилът му – л.а.марка „М.“ с рег.№*****, бил паркиран срещу отбивката за „Топлиците“, до мантинелата от дясната страна,
гледано в посока от с.Невестино към гр.Дупница, извън пътното платно, в десния
банкет на пътя. Към 11.15 часа Хр.В. решил да си тръгва, с намерението да се
върне в ********. Качил се в автомобила и след като се уверил, че движещите се
в колона автомобили в посока гр.Дупница са на достатъчно голямо разстояние, от
десния банкет, където бил паркиран автомобилът, потеглил и започнал да извършва
маневра завиване в обратна посока, с цел да тръгне към с.Невестино. Когато
пресякъл дясната пътна лента и навлязъл в лявата решил, че не може да извърши
маневрата на един път, спрял и върнал леко назад. Малко преди това, с висока
скорост двуколесно ППС – мотоциклет марка „С.“, с
рег.№******, управлявано от водач С.Р., започнало да изпреварва колоната от
автомобили, движейки се в лявата пътна лента, гледано в посока към гр.Дупница,
която била и посоката на движение на мотоциклета. Според показанията на
свидетеля З., очевидец на случая, В. извършвал бавно маневрата. Идващият
мотоциклет задействал спирачки, но със скоростта, с която се движел – около 180
км/ч, не успял да спре, опитал се да заобиколи лекия
автомобил отляво, но не успял и последвал челен удар в предната лява врата на
намиращия се почти напречно лек автомобил. В резултат на ударния импулс
възникнали деформации по двете МПС, мотоциклетистът Р.навлязъл в автомобила
през стъклото на предната лява врата и автомобилът се обърнал странично по
таван. Св.Р.загинал на място, а Хр.В.– по пътя към здравното заведение,
транспортиран от екип на СМП.
Произшествието
е станало на прав участък, извън населено място, в светлата част на денонощието
и на суха асфалтова пътна настилка. Пътното платно е било двупосочно с по една
пътна лента във всяка посока, при следната надлъжна пътна маркировка –
непрекъснати странични ограничителни линии, очертаващи границите на платното за
движение – М1 и единична прекъсната разделителна осева линия, разделяща
платното за движение – М3. В района на произшествието не е имало пътни знаци.
Ударът между
двете МПС е настъпил на около 2.20 м вляво от линията, разделяща на две
платното, по което са се движили процесните ПС,
спрямо посоката им на движение. В момента на настъпване на удара автомобилът се
е движил назад, което е видно от положението както на самия автомобил, така и
от положението на лоста за предавките.
Участъкът от
пътя, където е настъпило ПТП, е прав, с геометрична видимост от над 300 м назад
от мястото на удара спрямо посоката на мотоциклета. От мястото, където
автомобилът е бил спрян – десния банкет, водачът му е имал техническа
възможност да наблюдава пътя и участниците в движението през огледалата или
чрез обръщане назад. При все това, без да са налице данни на какво разстояние е
била колоната от автомобили когато В. е започнал маневрата и предвид данните,
че мотоциклетът е започнал изпреварване на колоната след като В. е потеглил, то
най-вероятно видимостта на В. към мотоциклета е била ограничена от колоната от
автомобили. Според вещото лице, технически е възможно мотоциклетът да е
започнал изпреварването в по-ранен етап и още към началото на маневрата на
автомобила да е бил в лявата лента, при каквато хипотеза счита, че видимостта
на В. към мотоциклетиста няма как да бъде определена.
На мястото
на ПТП е намерена спирачна следа с дължина 100 м. С отчитане на това, за скорост от 182.45 км/ч и според
действията на мотоциклетиста, се определя, че той е забелязал опасност от
разстояние около 161 метра от мястото на удара. Опасната зона на мотоциклета за
посочената скорост е около 244 метра. При съпоставяне на тези разстояния, се
определя, че мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди мястото на
удара, т.е. автомобилът е попадал в опасната зона на мотоциклета.
В заключение
с вх.№266263/01.12.2021г. на в.л.инж.Ф.К. по назначената допълнителна автотехническа експертиза са направени следните изводи,
които не са оспорени от страните:
При движение
на мотоциклетиста Р.с позволената скорост за извън населено място, която при
този тип превозно средство е била 80 км/ч, опасната зона на мотоциклета би била
около 62 метра и при данни за спирачната следа от 161 метра, сочеща, че
опасността е била забелязана от това разстояние, то водачът на двуколесното ППС би имал възможността да спре преди мястото
на удара, т.е. при движение на мотоциклета с позволената скорост, ударът е бил
предотвратим.
Според
положението на превозните средства в началото на удара вещото лице е установило,
че предната част на автомобила е била на разстояние около 0.30 м от края на
асфалтовото покритие на отбивката. Ударът в
автомобила е настъпил на 2.21 м от задната част на автомобила.
След
асфалтовото покритие следва пътен банкет с ширина около 1.50 м - 1.60 м, от
който около 0.30 м – 0.40 м – чиста част, около 1.20 м -1.30 м – затревена част
от пътния банкет, след което има канавка (вж.л.539 от делото). За да даде
отговор на въпроса дали ако водачът В. не е извършвал движение назад ударът с
мотоциклетиста би бил предотвратим, вещото лице е изследвало два варианта. При
единия вариант, вещото лице е допуснало, че водачът спира автомобила в банкета
без да потегля назад. При този вариант би настъпил удар на около 1.51 м от
задната част на автомобила. При втория вариант, вещото лице е допуснало, че
автомобилът е навлязъл максимално извън платното, с оглед терена, до канавката.
При този вариант удар отново би настъпил, но на около 0.71м от задната част на
автомобила.
Вещото лице
инж.К. в основното заключение е посочило още, че автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани, които ограничават преместването напред на пътуващите в
автомобила и ги задържат от изпадане при неговото преобръщане, като в
конкретния случай ударът е бил страничен. При наличието на данни – което не е
спорно – че В. не е бил с поставен обезопасителен
колан, може да се заключи, че са настъпили удари на части от тялото по
вътрешните части на автомобила при преобръщането му.
От
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза – заключение с вх.№
266260/01.12.2021г. на в.л.д-р В.Н., касателно
използването на предпазен колан, се установява, че при механизма, по който е
протекло процесното ПТП, наличието на поставен от В. обезопасителен колан не би предотвратило получаването на
травмите, довели до леталния му изход.
Също от
заключението по приетата СМЕ става ясно, че при извършената аутопсия върху
трупа на Хр.В. е установена тежка множествена /съчетана/ травма, изразяваща се
в: черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайници.
Смъртта му е настъпила в резултат на тези тежки травматични увреждания на
жизнено важни органи и настъпилата кръвозагуба от тях; основно и водещо –
пълното травматично разкъсване на аортата, което увреждане е несъвместимо с
живота; голяма част от останалите увреждания също допринасят за кръвозагуба и
нарушения на основни жизнени функции и при липса на разкъсване на аортата също
биха могли да доведат до смърт. Разкъсването на аортата в случая е било
получено от общото сътресение на тялото на пострадалия в момента на
първоначалните удари с голяма сила в областта на гръдния му кош отляво – от
директните удари с деформираните части на вратата, възможно и тялото на
мотоциклетиста в момента на удара на МПС-ва и последващото „отхвърляне“ от мотоциклета на водача му в
купето на автомобила. Вещото лице приема, че в случая е налице категорична
пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, получените в резултат
на него телесни увреждания от Х.В. и последвалата смърт на същия от тези
травматични увреждания.
По повод
приета справка от НЗОК (л.484-л.485 от делото) относно налична в масивите на
същата информация за извършени прегледи и хоспитализации на лицето Хр.В. за
периода от 02.07.2015г. до 02.07.2020г., в.л.д-р Н. в СМЕ е посочило, че от
данните по справката, но и от данните от извършената аутопсия, не се
установяват остри или хронични, предхождащи или съпътстващи инцидента
заболявания при Х.В., които да доведат или спомогнат за настъпилата му смърт
или да благоприятстват получаването на установените травматични увреждания при
същия. При аутопсията са били установени данни за „генерализирана атеросклероза
– лека форма“, лека дребноогнищна миокардиосклероза,
двустранно големи неусложнени ингвинални хернии. В
справката от НЗОК са отразени данни за установени в периода 2015г.-2019г.
хронични заболявания – „неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения“ и „хроничен пиелонефрит“;
данни за психоневрологични разстройства – през 2015г.
и данни за остри вирусни инфекции в периода 2016г.-2019г. според вещото лице,
липсват данни за остро протичащи към момента на инцидента заболявания или
усложнения на наличните хронични такива. Тези заболявания и болестни изменения
нямат отношение към настъпилата смърт на В., както и към вида или степента на изразеност на получените при ПТП травматични увреждания от
същия.
В обобщение
вещото лице сочи, че най-тежкото и довело основно до смъртта на Хр.В.
травматично увреждане е разкъсването на аортата, получено при общото сътресение
на тялото при гръдната травма. Следващото по значение за настъпване на смъртта
е черепно-мозъчната травма. Тези увреждания са с левостранна
локализация в областта на гръдния кош и главата. Същите съответстват да са
получени от удари върху пострадалия от деформираната навътре предна лява врата
на автомобила (за гръдния кош), както и удари с главата и тялото на
„отхвърления в купето“ водач на мотоциклета (за главата, възможно и за гръдния
кош). Както вече се посочи по-горе, при този механизъм на протичане на
произшествието, наличието на поставен от В. предпазен колан не би предотвратило
получаването на посочените тежки гръдна и черепно-мозъчна травми от същия.
От
показанията на свидетелите В. Т., С.С. и В.Д.се
установява, че Д.Т. не казала на децата веднага след като узнала за смъртта на
баща им, а сторила това по-късно. Никой от тях не присъствал на погребението на
В.. Когато им казала, че баща им е починал те го приели тежко, плачели, но и не
осъзнавали напълно какво се е случило. Свидетелите твърдят, че момчетата знаят,
че баща им го няма, но си го чакат, липсва им; говорят за него – че ще им
обещае нещо, ще им купи нещо; познават колата му и си го търсят. Майката ги
води на гроба му. Според свидетелката С.С., след като
се разделила с В., Д.Т. установила връзка с друг мъж, който приютил нея и
децата след смъртта на В., тъй като се случило така, че те били изгонени от
къщата, в която живеели. Понастоящем Т. и ищците, заедно с въпросни мъж и
общото им дете, живеят в същото село, но в друга къща.
От
констатациите и изводите в заключението по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза – заключение с вх.№265818/19.10.2021г.
на в.л.д-р В.Р. и С.М., се установява, че след смъртта на Хр.В. децата са били
консултирани от психолог. Според психологичните изследвания на по-голямото дете
В.В., извършени в периода от месец септември 2020г.
до месец май 2021г., регистрирани са характерни за преживяната психотравма – „загуба на родител“, симптоматики
на тревожност, психологични защити на отричане, емоционално отдръпване, опити
за редефиниране на загубата, чрез изграждане на
„фантастичен обект на присъствие“ за преодоляване на липсата му. Такива симптоми са характерни за ситуации
, когато обичаният и значим обект внезапно изчезва за детето и липсват време и
възможности за емоционалността и разума на детето да ги подреди и преживее.
„Внезапното изчезване“, без възможност да се сбогуваш, без реално да участваш и
да присъстваш на траурните събития поддържа, според вещите лица, феномените на
идеализация и фантазиране, като начин на детето да преодолее загубата. В
психологичните изследвания на Е.В. също са регистрирани симптоми не тревожност,
но поради по-малката възраст и заради възрастовия период, който е свързан със
страха от загубата на базистни потребности от
сигурност и защита, симптомите на тревожност у Е.В. възникват по-късно и
съвпадат с интензифицирането на проблемите на базистния
за детето родител, в случая – майката. В тази ситуация и у двете деца е налице
тревожност от раздяла: при В.В., заради липсата на
бащата, не само като липса на удобства и физически комфорт, но заради
емоционалната травма с липсата на споделяните с него общи занимания, подкрепа,
игри, учене и лично време , докато при Е.В. тревожността се интензифицира не
само заради липсата на обекта на сигурност и защита, но и от тревожността на
майката, поради собствената й несигурност, липса на дом и подкрепа, като и при
двамата се намесват фактори като трето дете (по-малкия им брат) и конкурентна
по отношение на бащата фигура (мъжът, с когото майката живее), с нови правила,
изисквания и ред в новата житейска структура. Всички тези феномени, според
експертите, са нормалнопсихологични, изводими са от
преживяното, протичат по характерните за съответните възрасти и темпераментови особености начини с характерните за
реакцията на траур отричане, фантазиране, депресивни симптоми, тревожност,
идеализиране, редефиниция с последващо
възстановяване на адаптацията.
Липсват
данни за провеждано спрямо ищците медикаментозно лечение и специализирани
психиатрични интервенции от детски психиатър. Няма и данни за интензивност на
симптомите, които да налагат такива. Времето, за което биха отзвучали
интензивните симптоми е за около от 3 до 6 месеца, като за децата
възстановяването в дългосрочен аспект зависи най-вече от подкрепящата и
заобикалящата децата среда.
От
извършения преглед и от останалите данни по делото, вещите лиза са заключили,
че в резултат на преживяното стресогенно събитие –
загуба на родител, у В. и Е. Васеви са възникнали емоционални и поведенчески
симптоми, изразяващи се в тревожност, влошена концентрация, колебания в
настроените, страхове с невротичен характер, нарушения на съня и страхове да
заспиват, да остават сами; отричане на смъртта; фантазиране с преживявания на присъственост, идеализиране на обекта на загуба;
подчиняване на мислите изцяло на загубата. Тези симптоми са били най-интензивни
през първия месец от събитието и могат да бъдат квалифицирани като реакция на
стрес – траурна реакция, свързана със загуба на родител. Симптомите на такава
стресова реакция обикновено отзвучават в рамките на 6 месеца, като при децата е
възможно този период да бъде по-дълъг и
по-дълго време да персистират симптоми на тревожност
в зависимост от индивидуалната чувствителност и темперамента на детето, от
подкрепата в средата и ресурса на другия родител, в случая майката, да се
справи с редефинирането на кризисната житейска
ситуация. Посочено е, че загубата на родител е тежко психотравмено
събитие, което при всички случаи ще се отрази на психиката на децата, като
възможностите за развитие са разнообразни – от това симптомите на тревожност да
отзвучат напълно и да не се отразяват на по-нататъшното развитие и
функциониране на децата, до реакции на гняв, агресия, поведенчески проблеми и девиантност в по-късна /юношеска/ възраст.
В конкретния
случай, според вещите лица, при В. и Е. Васеви въпреки провежданите консултации
от психолог за около година, травменото преживяване
все още не е преработено на емоционално ниво и у същите продължават да персистират тревожно-депресивни симптноми,
изцяло подчинени на болезненото преживяване на загубата на баща им, като
основен обект, който им е осигурявал защита, сигурност и самочувствие. Предвид
изтеклия период от време и предприетите психотерапевтични интервенции,
експертите заключват, че симптомите на тревожност са достатъчно интензивни и
продължителни, за да повлияят общото и психичното им функциониране до степен на
дезадаптация. И към настоящия момент е налице
затруднено плануване на бъдещето и болестно преработване и фиксиране към
загубата на бащата и неговата подкрепа, което е фактор сериозно влошаващ
пълноценното им възстановяване, поради факта, че липсата му поддържа малоценностовите преживявания и ниската себеоценка
на ищците и служи за причина и обяснение за нещастията в живота им. В резултат
на смъртта на бащата у децата е настъпила реакция на стрес с последваща протрахирана реакция
на траур.
Представени са по делото и множество
психологични изследвания на двете деца, извършени в периода след смъртта на
баща им и в течение на производството по делото.
Горните
изводи относно психолого-психиатричните реакции на
ищците по отношение на смъртта на баща им са логично изводими и при преценка на
заключението по назначената съдебно-психологична експертиза – заключение с вх.№
265733/12.10.2021г. на в.л.С. М. – психолог, според което за В. и Е. бащата е
бил източник на любими занимания и преживявания, съобразявал се е с желанията
им и не ги е натоварвал с изисквания. Потребността от бащата към възрастовия
момент, в който се намират децата, е значима, защото той е носител на мъжкия
модел на поведение, който удовлетворява потребността на момчетата от модел за
подражание. Бащата по начало, помага на децата да установят вътрешна структура,
чрез способността му да създава такава в семейството. Неговото присъствие прави
възможно децата да научат как да се себеутвърждават,
развиват способността си за самозащита и абстрахиране. Бащата е и фигурата,
която заедно с майчината помага на децата да направят прехода от света на
семейството към света на голямото общество. Адекватната грижа на бащата помага
за развитието на самоуверени, любознателни и инициативни деца, а нарушаването и
прекъсването на връзката с бащата повишава тревожността на децата и води до
страх, ниска самооценка и проблеми при общуването с връстниците.
Във връзка с
настъпилото ПТП и смъртта на водачите на двете МПС, участвали в инцидента, е
било образувано ДП с №594/2020г. по описа на РУ МВР-Кюстендил, което с
постановление от 12.11.2020г. на окръжния прокурор на ОП-Кюстендил е било
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с
чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради настъпила смърт на дееца, според мотивите на
постановлението – водача на мотоциклета Св.Р..
Като взе предвид така изложените
факти, установени от събраните по делото доказателства, съдът намира следното
от правна страна:
Предявените
искове са допустими. Същите се основават на твърдения за наличие на деликт и на застрахователно правоотношение между делинквента и ответника. В разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Със
застраховката „Гражданска отговорност”" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица вреди. Тази
отговорност се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички вреди, пряк и непосредствен резултат от деянието.
Необходимо е към момента на увреждането да съществува застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя, като наред
с това задължително трябва да са налице всички елементи от фактическия състав
на деликта, пораждащи основанието за възникване на
отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание, т. е.
всеки, който не е установил противоправно
фактическата власт върху него.
По делото
няма спор по следните установени в
производството факти: 1) че водачът на моторното превозно средство – двуколесно ППС, марка „С.“, е имал качеството на
застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, валидна
към датата на произшествието; 2) че застраховател по сключения договор за
застраховка е било ответното дружество; 3) че застрахованото лице – водача на мотоциклета
Св.Р.е починал при ПТП; 4) че е настъпила смъртта на Х.В.В..
Ищците В.В. и Е.В., действащи лично и със съгласието на своята майка
Д.Т. а материално легитимирани да получат обезщетение за претърпени от тях
вреди в следствие смъртта на техния баща Х.В., тъй като попадат в кръга на лицата,
посочени в Постановление
№4/25.05.1961г. на Пленума на ВС.
В хода на
съдебното производство се доказа още и наличието на претърпени от посочените
двама ищци вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в болки и
страдания от емоционално и психическо естество, които са следствие от смъртта
на Хр.В., техен баща – подкрепящ и съпричастен към нуждите им родител, на чиято
издръжка и грижи те са разчитали. Внезапната му смърт е предизвикала у тях
реакция на стрес, последвана от протрахирана
(удължена) реакция на траур, изразяващи се в тревожност, вътрешно напрежение,
страхове с невротичен характер, нарушения в съня и страхове да заспиват и да
остават сами, страхове да заспиват и да остават сами, отричане на смъртта,
фантазиране с преживявания на присъственост,
идеализиране на обекта на загуба, подчиняване на мислите им изцяло на загубата,
без възможност за редефиниране и възстановяване на
функционирането.
Доказа се по
несъмнен начин от заключението по назначената СМЕ, че смъртта на Хр.В. е
настъпила в резултат на травматичните увреждания, причинени при ПТП с участието
на водача на мотоциклета Св.Р..
От
заключението по назначената САТЕ съдът намира за доказано наличието на противоправно виновно деяние на водача на двуколесното ППС – мотоциклет марка „С.“, който се е движил
извън населено място със скорост от 182 км/ч, при максимално разрешена за
съответната категория 80 км/ч, т.е. допуснал е грубо нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и и по непредпазливост е причинил ПТП, довело до смъртта на В..
Нарушението на посоченото правило за движение се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като от
заключението на допълнителната САТЕ става ясно, че при движение с разрешената
максимална скорост водачът на мотоциклета би имал достатъчно време за реакция и
би могъл да спре много преди да достигне до лекия автомобил – почти на около
100 метра преди него (в т.см. вж. констатациите и изводите в допълнителното
заключение на л.538 от делото).
Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от
съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус
неимуществените вреди са във формата на болки и страдания от емоционално и
психическо естество, понесени от ищците, като последица от настъпилата смърт на
Хр.В..
В своята
практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт
за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се
има предвид, че смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо,
което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими и от друга
най-големи, поради което за това житейско събитие, следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за претърпени
неимуществени вреди от телесни повреди. Характерът и тежестта на вредите,
търпени от ищците се установиха от събраните по делото доказателства, посочиха
се и се обсъдиха по-горе в съдебния акт. Ищците са понесли тежко загубата на
своя обичан баща, с когото са се намирали в добри отношения и на чиято помощ и
подкрепа са могли да разчитат.
Съдът съобразява
от една страна обстоятелствата, че ищците са деца, че са момчета, за които
ролята на бащата е особено съществена за формирането им като пълноценни
личности, че същите са виждали в негово лице пример за подражание и източник на
сигурност, но и на забавления и радости, което са загубили безвъзвратно както и
факта, че смъртта на В. е променила на емоционално ниво качеството им на живот
за относително продължителен период от време, с всички онези проявления на
негативни изживявания, които се посочиха по-горе. Съобразява още и, че и към
момента на приключване на устните състезания, у ищците се констатират симптоми
на тревожност, болестно преработване и фиксиране към загубата на бащата, с
липса на категорична прогнозируемост относно периода
на възстановяване, който зависи както от самите деца, така и от фактори на
средата.
От друга
страна, при определяне на паричния еквивалент на дължимите обезвреди, съдът е
длъжен и отчита всички установени по делото конкретни обстоятелства, имащи
отношение към естеството и интензитета на вредите. Така, не може да не се
съобразят и следните категорично доказани по делото факти: децата не са преки
свидетели на инцидента; не са присъствали и не са видели баща им като пострадал
от ПТП; не са присъствали на ритуала по погребването му, а са разбрали за
инцидента по-късно от майка им. Също така – майката с децата, от една страна, и
бащата, от друга, не са живели заедно дори в периода, в който са имали връзка.
Същевременно, от представеното удостоверение на л.29 от делото е видно, че
майката е родила дете от друг мъж на 27.07.2019г., т.е. около година преди
смъртта на В. (част от свидетелите въобще не споменават този факт), при което
въпреки данните за запазване на контактите между В. и ищците и полаганата от
него финансова грижа, не може да се приеме, че е била налице стабилна семейна
структура, с характерните за нея принадлежност, споделеност, откровеност,
честност, сигурност и прогнозируемост на отделните
звена от семейната система (в т.см. вж. и заключението по КСППЕ, л.550 от
делото).
Като
съобрази всичко изложено, съдът намира, че справедливи обезщетения за
претърпените от В.В. и Е.В. вреди биха били суми в
размери от по 150 000 лева за всеки от тях.
Съгласно
чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица
решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51
ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или
го е улеснило.
Ответникът
по делото е направил възражение за съпричиняване на
вредите, което е обосновал с твърдения за противоправно
поведение на Х.В., способствало за настъпване на смъртта му.
Поддържаните
от дружеството да са допуснати от пострадалия нарушения са следните: В., като
водач на лекия автомобил, е управлявал същия без поставен обезопасителен
колан (чл.137а ал.1 от ЗДвП), както и е допуснал нарушение на чл.38 от ЗДвП,
тъй като при осъществяване на маневрата „завиване в обратна посока“ е предприел
движение назад.
Съдът
намира, че възражението на ответника, че причинената смърт на В. е настъпила и
в следствие на допуснатото от него нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, не се
доказа. Нормата задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от
определени категории, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото се
установи, че управлявания от В. автомобил е бил оборудван с обезопасителен
колан, както и, че такъв не е бил поставен към момента на настъпване на
инцидента. Сам по себе си фактът, че пострадалият при ПТП водач не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчен, за да бъде приложен чл.51
ал.2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се проявили или
биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан.
Такива доказателства по делото не се събраха. Дори напротив. Вещото лице по СМЕ,
преценявайки характера и мястото на удара, повредите по лекия автомобил и
травматичните увреждания на В., обосновава извод, че при установения механизъм
на протичане на ПТП, наличието на поставен от В. предпазен колан не би
предотвратило получаването на тежката гръдна и черепно-мозъчна травми, които са
причина за настъпилата смърт (вж.л.533 от делото).
Изложеното
очертава извода на съда, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, основано на непоставянето на обезопасителен
колан, е неоснователно.
Идентичен
извод може да бъде аргументиран по отношение на възражението за съпричиняване, основано на твърдението, че В. сам се е
поставил в риск, нарушавайки чл.38 от ЗДвП и в частност чл.38 ал.4 от с.з.,
според който при завиване в обратна посока на кръстовище не се
разрешава движение назад. Несъмнено по делото се установи, че В. е предприел
маневра „завиване в обратна посока“. Също така, видно е от материалите, а и от
приложените към заключението по САТЕ схеми, че въпросната маневра е била
предприета на кръстовище, по смисъла на § 6 т.8 от ДР на ЗДвП, т.е. забраната
на чл.38 ал.4 от ЗДвП е намирала приложение. От показанията на свидетеля П.З. и
от констатациите на в.л.инж.Ф.К. се установява, че в нарушение на тази забрана В.
при извършване на маневрата е спрял и е започнал движение назад, при което
именно е настъпил удара. При все това, съдът счита че не е категорично доказано
възражението за съпричиняване, тъй като от
заключението по допълнителната САТЕ се установява, че и в хипотеза В. да не е
започнал движение назад сблъсъкът между двете превозни средства би бил
неизбежен. При положение, че и при липса на движение на автомобила назад ПТП е
било непредотвратимо, а и без да са налице каквито и да било доказателства дали
при удар в друга част на лекия автомобил вредата за В. не би настъпила или би
била в по-малък обем, съдът не може да приеме за установено, че допуснатото от В.
нарушение на чл.38 ал.4 от ЗДвП се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на същия.
Дружеството
също така е направило възражение, че В. е страдал от заболявания, които са
допринесли за настъпване на смъртта му. Това възражение не е основателно, тъй
като от заключението по назначената СМЕ категорично се установи обратното –
липсвали са остри или хронични, предхождащи или съпътстващи инцидента
заболявания при Х.В., които да са довели или спомогнали за настъпилата му смърт
или да са благоприятствали получаването на установените травматични увреждания
при същия.
При така
изложените доводи, съдът намира, че исковете са основателни за суми от по
150 000 лева всеки, поради което за тези суми ще ги уважи и ще ги отхвърли
за разликата над тях до пълните претендирани размери
от по 350 000 лева за всеки.
Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.2, в застрахователното обезщетение по ал.1, т.е.
това, което застрахователят следва да изплати по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, се включват освен обезщетението за причинените от
застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие и 1. пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3, лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от
датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.
Доколкото
несъмнено е, че делинквентът отговаря спрямо
пострадалия и за забавата, съобразно правилото на чл.84 ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД, то и застрахователят отговаря за
забавата, но при условията на горните разпоредби.
Така, в конкретния
случай, от представеното с исковата молба уведомление, изходящо от ищците и
адресирано до ответника, съдържащо заявени претенции, както и от приложеното известие
за доставяне на уведомлението, извършено по пощенски път (л.134-л.136 от
делото), се установява, че на 04.08.2020г. ищците, в качеството им на
пострадали лица, са уведомили застрахователя на гражданската отговорност на
водача на мотоциклета, относно настъпването на застрахователното събитие, като
са предявили и застрахователните си претенции. От тези факти следва извод, че
дружеството дължи на всеки от двамата ищци и обезщетение за забавата, считано
от датата 04.08.2020г. до окончателното изплащане. Възражения относно лимита на
отговорността по застрахователния договор не са повдигнати.
Допълнително
заявените искания за присъждане на законни лихви върху сумите по обезщетенията
и от по-късна дата - 26.08.2020г., така, както са предявени с исковата молба,
макар и обстоятелствено аргументирани в допълнителната такава, са
неоснователни, тъй като се получава припокриване на периодите на начисляване
върху едни и същи главници, поради което следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ищците не са сторили разноски в производството. Същите
са били освободени от заплащане на държавни такси и съдебни разноски.
На л.316 от делото е приложен договор за правна защита
и съдействие, сключени от двамата ищци, чрез законния им представител, от една
страна, и адв.Ж.В.Т., от друга, с който е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА. Претендирано е присъждане на
възнаграждение на адв.Т..
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при
съобразяване частичното уважаване на исковите претенции на двамата ищци и
съобразно техния размер. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв.
адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл.38
ал.1 т.т.1-3
от Закона, при която помощта се предоставя и този договор да е представен
по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по
ч.т.д.№894/2017г., определение
№616 от 05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от
02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по
ч.т.д.№2340/2015г., определение
№163 от 13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по
ч.гр.д.№2266/2016г./. От представения в конкретния случай договор за правна
защита и съдействие е видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по
чл.38 ал. 1 от ЗАдв., наложила осъществяването на
безплатна правна помощ, следователно, искането за присъждане на разноски се
явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
При уважаване на исковете за суми от по 150 000
лева, дължимото възнаграждение е определимо по чл.7
ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – по 4 530 лева за всеки ищец, или общо –
9 060 лева.
Ответникът е сторил разноски за вещи лица – 800.00
лева, за държавна такса за издаване на съдебно удостоверения – 5.00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 530 лева. Ищците са
направили възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което е
неоснователно, предвид минималните размери по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г., преценени с оглед цената на всеки от исковете, при което заплатената
сума се явява под размера на дължимите минимални възнаграждения.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се следва заплащане на разноски в
размер на 4 762.86 лева, които следва да се заплатят от ищците по равно.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковете държавна такса в размер на
12 000 лева.
От бюджета на съда са направени разноски в размер на
893.00 лева, от които на ответника следва да се възложат 382.74 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София 1124, община Столична, район Изгрев, ж.к.„Дианабад“ бул.„Г.М.Д.“ №1,
да заплати на Е.Х.В., с ЕГН ********** и В.Х.В., с ЕГН **********, двамата
действащи, чрез своята майка и законен представител Д.Р.Т., с ЕГН **********,
всички с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес ***, суми от по 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) на всеки от тях, представляващи
обезщетения за претърпени от всеки от двамата неимуществени вреди в резултат на
смъртта на техния баща Х.В.В., с ЕГН **********,
настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на
02.07.2020г. от водач на двуколесно ППС марка „С.“,
модел „*******“ с рег.№******В, управлявано от С.В.Р., чиято гражданска
отговорност към момента на произшествието е била застрахована от дружеството, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя с предявяването
на извънсъдебна претенция – 04.08.2020г., до окончателното изплащане, като
исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 150 000
лева всеки до претендираните по 350 000 лева всеки и за присъждане на допълнителна законна лихва върху всяка от
сумите, считано от изтичането на 15
работни дни от уведомяването, т.е. от 26.08.2020г., до окончателното им изплащане,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
Присъдените в полза на Е.Х.В., с ЕГН ********** и В.Х.В.,
с ЕГН ********** суми могат да бъдат заплатени на посочената от същите банкова
сметка, ***: IBAN: ***.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София
1124, община Столична, район Изгрев, ж.к.„Дианабад“ бул.„Г.М.Д.“ №1, да заплати
на адв.Ж.В.Т., с адв.№**********,
с адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис №4, сумата от 9 060.00 лева (девет хиляди и шестдесет лева), представляваща общ
размер на дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената от адв.Т. безплатна адвокатска помощ на ищците Е.Х.В., с ЕГН **********
и В.Х.В., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Д.Р.Т..
ОСЪЖДА Е.Х.В., с ЕГН ********** и В.Х.В., с ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Д.Р.Т., да заплатят на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София 1124, община Столична, район Изгрев, ж.к.„Дианабад“ бул.„Г.М.Д.“ №1 сумата
от 4 762.86 лева (четири хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
сторени по делото разноски, дължима по равно от всеки от тях.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София
1124, община Столична, район Изгрев, ж.к.„Дианабад“ бул.„Г.М.Д.“ №1 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил сумата
от 12 000.00 лева (дванадесет хиляди
лева), представляваща дължима държавна такса за уважените искове, както и
сумата от 382.74 лева (триста
осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени от
бюджета на съда разноски за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на
препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: