Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1730 09.11.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При секретар: А.Т.
Прокурор Валентина Чакърова
Като изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 8248/2015г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Венцеслав С.Ч., ЕГН **********, гр.Бургас чрез
адв. М. против Прокуратурата на Република България, с която се
претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата от 21 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди, претърпени загуби – заплатени възнаграждения за адвокатска защита вследствие
на обвинение в извършването на престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, по чл. 253, ал. 3, т. 1, предл. първо и т. 2 във вр. с ал. 1 НК, чл.
253, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 1 НК
, чл. 213а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК, както и по чл. 321, ал. 3,
предл. 2, т. 1 от НК, за които деяния лицето е оправдано с Решение №
143/03.04.2015 г., постановено по КНД № 132/2015 г. по описа на Върховния
касационен съд на Република България, ведно със сумата от 700 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от
03.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от дата на предявяване на иска до заплащане на задължението, както и сума
за обезщетение в размер на 8 000 лева, изменена по реда на чл.214, ал.1 от ГПК
в съдебно заседание на 26.10.2016г. на 8
219.19 лева за претърпяна имуществена вреда – претъпени загуби за сторени разходи
за пътни, дневни и нощувка от гр. Бургас
до гр. София в периода от 10.12.2010г. до 03.04.2015г. по повод воденото
наказателно производство, както и сумата от 300 лева - лихва за забава върху главницата от 8 000 лева, от
датата 02.04.2015г. до предявяване на иска и законна лихва от датата на предявяване
на иска до заплащане на задължението. Ищецът твърди, че спрямо него е било
повдигнато и поддържано незаконно обвинение по горните престъпления, за които е
оправдан с влязла в сила присъда на Наказателен съд, в производствата по което
обвинение е ангажирана адвокатска защита и са сторени пътни разноски за явяване.
Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Ответната Прокуратура е подала отговор в срока по чл. 131
от ГПК, в който оспорва иска. Намира претенцията за имуществени вреди за
неоснователна и недоказана, като се сочи, че липсват доказателства за
извършените плащания. Оспорва част от направените доказателствени искания на
ищеца и се прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.
Правното основание на иска е чл.2, ал.1, т.3, предл. 2-ро
от ЗОДОВ и за лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Страните не
спорят по фактите и се установява от приложените по делото наказателни дело – НОХД
1972/ 2012г. по описа на Специализиран наказателен съд, че ищецът Венцеслав Ч. е
бил признат за невиновен за повдигнато му обвинение за престъпление по чл.321,
ал.3, пре.2 вр. с ал.1 от НК, по повдигнато му обвинение по чл. 252, ал.2, вр.
с ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр.с ал. 1 от НК, по обвинение по чл.312а, ал.2, т1.,
пр.,2 вр. с ал. 1 от НК, по чл.213а, ал.2, т.1, предл. първо и вр. с ал.1 от НК,
по чл.213а, ал.2. т.1, предложение първи във вр. с ал1. от НК, която присъда е
потвърдена с решение № 38/ 04.12.2014г. на Апелативен специализиран съд по
ВНОХД 186/ 2014г. и съответно с решение № 143/ 03.04.2015г. на ВКС, което е в
сила от същата дата и с което е потвърдено решението на въззивната инстанция.
Страните не
спорят по фактите на предоставена правна помощ на ищеца по воденото спрямо него
наказателно производство, а това се установява и от приложените в четири части
тома на наказателното дело и в копие присъди и от събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Съдът е разпитал свидетели по делото – С. К., Е.М.и свидетеля Б. П., от
показанията на които се установява, че и тримата като адвокати са осъществявали
защита на ищеца в качеството му на обвиняем и подсъдим по наказателно дело за
престъпление от общ характер, водено пред специализирания съд в София,
апелативен и върховен съд.
Свидетелят П. сочи на осъществена адвокатска защита на ищеца в качеството
му на обвиняем по наказателно производство за престъпление от общ характер, и
то тежко умишлено престъпление, по което е бил привлечен като обвиняем ищецът през
2010г. Отделно от това свидетелят П. сочи на участие и в съдебни процедури –
производства по вземане на мерки за неотклонение на ищеца, по които той е бил негов
защитник. Излага се, че като защитник на Ч. в досъдебното производство и
образуваното наказателно производство адвокатът е участвал в множество
процесуални действия, като обжалване на мерки за неотклонение, пътуване до София
във Върховна касационна прокуратура, където делото е било препратено под
специален надзор в специализирано звено – “Разследване на тежки умишлени престъпления,
свързани с пране на пари”, участие в следствени действия в гр.София, защитник в
досъдебната фаза до момента, в който делото е било изпратено в Специализирания
съд през 2011г. Свидетелят П. излага, че неговата активна дейност като защитник
на ищеца Ч. се е реализирала в периода 2010г. до 2011г., с множество молби до
БРП, до Главния прокурор до ВКП и пр. действия. Показанията на този свидетел се
подкрепят от материалите по нох. дело № 1972/ 2012г. виж. том първи от
досъдебното производство л.22, 32, 56, 94, 100, 107, 128 от делото.
От показанията на свидетеля М. пък се установява, че ищецът е бил негов
клиент по воденото срещу него наказателно производство в наказателен съд
респективно Апелативно наказателно отделение и ВКС. От приложените материали по
воденото ДП – виж т.13 от наказателното производство е видно, че пред
Специализирана прокуратура като защитник на ищеца е бил упълномощен именно
свидетеля М. – протоколи за разпит на обвиняем, пълномощни и договори за правна
помощ.
Свидетелят К споделя, че е бил защитник на ищеца по водено дело спрямо
него от преди три, четири години. Защита е била, както във фаза на фаза
досъдебно производство, така и във фазата на съдебното т. включително до
последната инстанция – т.е първа инстанции на специализиран наказателен съд и
ВКС. Тези показания се подкрепят от множеството писмени документи – виж л.145
от делото том, първи, л.162 – протокол от съдебно заседание, л. 222 и пр. от
делото.
И тримата свидетели сочат на уговорени и изплатени хонорари за
предоставената защита, което се доказва и от приложените договор за правна
помощ от 28.01.2015г. за процесуално представителство пред ВКС по дело № 132/
2015г. по описа на ВКС, по който на адв. К е заплатен адвокатски хонорар в
размер на 5 000 лева, договор за правна защита и съдействие от 21.07.2015г. за
предоставена защита като процесуално представителство по досъдебното
производство, което е платено на две вноски в общ размер на 5 000 лева, от
договор за правна помощ от 21.03.2012г. за такава, осъществена от адвокатите М.
и К, по който договор е платено възнаграждение от 10 000 лева – виж л. 134
от гр.дело и том 13 от ДП, както и договор за защита от 15.06.2011г., а от
договор за процесуално представителство и защита по ДП № С3-37/ 2010г. – виж
л.132 от гражданското дело и том първи от досъдебното производство се
установява, че ищецът Ч. е платил на адв. Б. още едни 1000 лева като
възнаграждение по досъдебното производство и още 500 лева, платени на адв. М.
по договор за защита по пр.пр.335/ 2012г. виж том 13 от ДП.
Така събрани доказателствата сочат на осъществена от четирима адвокати по
наказателното дело адвокатска защита. Съдът приема на база така събраните
писмени доказателства и съобразно дадените задължителни указания на ВКС в ТР № 6/ 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012 г., ОСГТК т.1 от решението указания, че
сумата от 21 500 лева за възнаграждения на адвокати е платена от представлявания тъй като
при посочен начин на плащане ‘в брой” сумата се счита за платена ако това е
отразено в договора или пълномощното, в която си част те са с характер на
разписка. По смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата от
действия на органи на прокуратурата се ангажира тогава, когато едно лице е било
наказателно преследвано по обвинение в извършване на престъпление, по което
обвинение то е оправдано и тази отговорност обхваща всички вреди – имуществени
и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от това наказателно
преследване. Случаят е такъв тъй като платените възнаграждения за адвокати в
размер на 21 500 лева са пряка и непосредствена последица от осъщественото спрямо Ч. наказателно
преследване и тези имуществени вреди следва да бъдат репарирани на законово
основание. А досежно стореното от ответната страна възражение – Прокуратурата
на Република България за прекомерност на платените адвокатски хонорари, то
настоящият състав приема, че исковата претенция в тази част следва да бъде
уважена в пълен размер или така, както е направена тъй като съгласно
постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика – виж Решение № 442/ 08.04.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1643/2015 г., IV г. о. ГК въпросът за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за защита в наказателното
производство не могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по
предявен иск с пр. основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ тъй като претенцията не е
за заплащане на разноски за водене на производството, към която това възражение
е релевантно, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Това са мотивите на съда за сторените разходи от
ищеца по наказателното дело, приключило с оправдателна присъда за платени
възнаграждения на адвокати.
Дължима е и лихва върху главницата, която отново
съобразно постановената по чл.290 от ГПК практика на ВКС е изискуема от датата
на постановяване на съдебното решение, с което подсъдимият – ищец е оправдан
или това е решението на ВКС от 03.04.2015г. Размерът на тази претенция е от 700
лева, така както е потърсена и така, както я изчисли съда на основание чл.162
от ГПК ползването на електронен калкулатор - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Дължима е законова лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По претенцията за осъждане на същото основание ответникът
да заплати на ищеца и сторените от него разходи за пътни, дневни и нощувки,
сторени по повод воденото от него наказателно преследване в размер на 8 000
лева, които са изменени на 8 219.19 лева при същите мотиви на настоящия
състав по основание претенцията е доказана и като имуществена вреда следва да
бъде репарирана.
Относно нейният размер съдът е допуснал, назначил и
изслушал заключение на вещото лице С., което е прието като неоспорено по
делото. Според заключението на вещото лице, който е работил по целия
доказателствен материал, статистически данни на НСИ и съобразно Наредбата за
командировки в страната и като е съобразил броя на пътуванията на Ч. съобразно
явяванията му пред органите на досъдебното и съдебното наказателно преследване,
както и техническите характеристики на управлявания от ищеца автомобил, е дал
стойност за сторени от него разходи за път, дневни пари и нощувка в стойност от
8 219.19 лева. Това е загуба, която следва да бъде възстановена на ищеца
по реда на имуществената обезвреда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Искът като
основателен следва да бъде уважен, а досежно претенцията за лихва същата е
дължима от влизане в сила на оправдателната присъда – 03.04.2015г., а не от
датата на 02.04.2015г. така, както е поискана. По реда на чл.162 от ГПК и
съобразно он – лайн калкулатор дължимата лихва е в размер на 575 лева, но се
търся само 300 лева, които следва да бъдат присъдени, вкл. и законовата лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
претенцията.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за разноските по гражданското дело,
които са в размер на 10 лева за държавна такса и 150 лева за възнаграждение на
вещото лице. Няма доказателства за платено възнаграждение на вещо лице вкл. не
е представен и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Венцеслав
С.Ч., ЕГН **********, гр.Бургас чрез адв. М.,*** на основание чл.2, ал.1, ал.3, предл. второ от ЗОДОВ сумата от 21 500 лева (двадесет и една
хиляди и петстотин лева) - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца
като загуби
– заплатени възнаграждения за адвокатска защита по договори за правна помощ
от 28.01.2015г. по наказателно дело 132/ 2015г. по описа на ВКС, договор за
правна защита и съдействие от 21.07.2015г. за процесуално представителство по
ЗМ № 234/ 2009г. при ОД на МВР гр.Бургас, по договор за правна защита и
съдействие от 21.03.2012г. по пр.пр.335/ 2012г. по описа на Специализирана
окръжна прокуратура, по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2011г.
за защита по ДП № С3-37 / 2010г., договор за правна защита и съдействие от
21.03.2012г. по пр.пр. 335/ 2012г. по описа на Специализиран отдел на
прокуратурата за повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.252, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 253, ал. 3, т. 1, предл. първо и т. 2 във вр. с
ал. 1 НК, чл. 253, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 1 НК , чл. 213а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК,
както и по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, за които деяния лицето е
оправдано с Решение № 143/03.04.2015 г., постановено по КНД № 132/2015 г. по
описа на Върховния касационен съд на Република България, ведно със сумата от 700 (седемстотин лева) – обезщетение за забава
върху главницата, считано от 03.04.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до заплащане на
задължението, както и сумата от 8
219.19 лева (осем хиляди двеста и деветнадесет лева и деветнадесет
стотинки) - представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца като загуби за сторени
разноски за
път, дневни пари и нощувка
през периода от 10.12.2010г. до 03.04.2015г. по повод явяване на В. С.Ч.
пред органите на държавното обвинение по повдигнато спрямо него обвинение в извършването
на престъпление по чл.252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 253, ал. 3, т.
1, предл. първо и т. 2 във вр. с ал. 1 НК, чл. 253, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр.
с ал. 1 НК , чл. 213а, ал. 2, т. 1 във
вр. с ал. 1 НК, както и по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, за които
деяния лицето е оправдано с Решение № 143/03.04.2015 г., постановено по КНД №
132/2015 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България ведно със сумата от 300 (триста лева) – обезщетение за забава
върху главницата, считано от 03.04.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба и законната
лихва от дата на предявяване на иска до заплащане на задължението като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 02.04.2015г. до 03.04.2015г. .
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Венцеслав
С.Ч., ЕГН **********, гр.Бургас чрез адв. М.,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева) като сбор от разноските по делото,
от които 150 лева за възнаграждение на вещото лице и 10 лева за държавна такса.
Решението може
да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.