Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 25.05.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА
При
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова АНД № 472/2020
год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство
по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 20-0294-001733/08.09.2020
год., на О. Т. И., ВПД Началник РУ – гр. Лом, ОД МВР – Монтана, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на Вътрешните работи, на К.А.Г.,
ЕГН **********,***, на осн. чл. 183, ал.
7 ЗДвП, за виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ – за това, че на 02.09.2020 год., в 12,07 часа, в гр. Лом,
по ул. Софийска, посока на движение към гр. Монтана, управлява собственият си
лек автомобил, м. Фиат Пунто, рег. № ******, като нарушава разпоредбата на
пътан знак В-2, "забранено влизането на ППС в двете посоки", въведен
с временна забрана РД-11-81/21.08.2020 год.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя/нарушител лично, на 01.10.2020 год. и
в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН последният го обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Поддържа жалбата, като моли обжалваното НП да бъде отменено само в
частта, касаеща наказанието "Лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец", като твърди, че другото кумулативно наложено наказание –
глоба вече е заплатил.
Въззиваемият,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не изразява
становище по жалбата.
Доказателствата
са писмени и гласни.
По
фактите:
На
02.09.2020 год., около 12,00 часа, изпълнявайки
служебните си задължения, свидетелката В.С. и Б.В.,*** били изпратени на
ул. Софийска за да оказват съдействие на работниците, извършващи ремонт на ул.
Софийска. Улицата била затворена за движение със заповед на АПИ. Били поставени
табели, забранителни знаци, означени обходните маршрути, но въпреки това
продължавали да преминават автомобили и така пречели на ремонтните работи.
На
около 500-600 м. след забранителния знак В-2, на обръщателната, спрели за
проверка автомобил, управляван от жалбоподателя, който се движел в посока от
гр. Монтана.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН.
Въз
основа на него е издадено и обжалваното НП.
Правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване.
Това я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 7 ЗДвП.
По
делото не се оспорват фактическите констатации на наказващия орган.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са в
контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия
орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по
смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Съдът изцяло кредитира показанията на сид. В. С., които са обективни и последователни, а въведените
в жалбата възражения са бланкетни. Съдът не споделя наведените доводи от
жалбоподателя по приложението на закона, като намира, че е доказано нарушението
описано в АУАН и НП.
Настоящият съд счита, че АУАН и НП са съставени съгласно
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – достатъчно ясно са конкретизирани
мястото на нарушението на процесния пътен състав, нарушението и обстоятелствата
на извършването му, мястото на нарушението е посочено в АУАН чрез ползване на
пътна карта и поставените отстрани на пътя километрични знаци.
Видно от показанията на свид. В. С., въведената с пътен знак „В–2” временна забрана
за движение на всички видове автомобили е била в двете посоки на движение, във
връзка с ремонтни дейности.
По делото е установено по безспорен начин извършването на
нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина, а видно от АУАН при
подписването му жалбоподателят не е имал възражения. Нещо повече, в съдебно
заседание той твърди, че е заплатил глобата – т.е. едната част о наложеното
административно наказание е доброволно изпълнена.
С оглед степента обществена опасност на извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, по повод на което
е въведена изрична законова санкционна норма с доп. на ЗДвП от м.01.2017г.,
настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.
Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на извършването му не
дават основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН – по въпросният пътен участък
са извършвани ремонти дейности, заради които е въведена временна забрана за
движение на всички превозни средства, за да не затрудняват ремонтите дейности и
безопасността на движението.
Не са налице правни основания и за изменение на наложените и
фиксирани като вид и размер административни наказания на основание чл.183, ал.7
от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.).
По
изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0294-001733/08.09.2020 год., на О. Т. И., ВПД Началник РУ –
гр. Лом, ОД МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год.
на Министъра на Вътрешните работи, С КОЕТО на К.А.Г., ЕГН **********,***, на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП, за виновно
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на
страните, че решението е изготвено.
Р. СЪДИЯ: