Определение по дело №4399/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1406
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20182330104399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 1406/30.6.2020г.

 

гр. ЯМБОЛ 30.06.2020..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на .........30.06.2020........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.Д.                                                                                                  

при секретаря .....................…………………..................................……................и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

.....................................СЪДИЯ  Д.……..…………...….......гр.дело N.4399.….по   описа

за 2018 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.......................................................................

Производството по делото е  образувано по молба на „Профи кредит България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено съществуването на вземане срещу длъжника Я.В.Д. в размер на 9659.16 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Т.к. съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че тази сума е формирана като неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********, по който е отпуснат на ответницата кредит от 3750лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3389.76., като по този начин е установил, че в претендираната обща сума по кредита от 9659.16 лв. включва няколко вземания, които представляват отделни искове на различно основание в исковия процес, за които се дължи заплащане на отделна държавна такса, делото е било възобновено за доплащане на дължимата държавна такса.

С молба от 13.11.2019г. ищецът е конкретизирал, че в цената на иска от 9659,16лв. са включени всички задължения, които произтичат от неизпълнението на договора на длъжника, а именно: главница от 3695.68лв., договорно възнаграждение от 2708.62лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3254.86лв., която е приета от съда, с оглед на което съдът е разпоредил на ищеца да довнесе допълнително държавна такса от 193,15лв., което ищецът е изпълнил.

С молба от 25.02.2020г. ищецът посочва, че във връзка с направеното уточнение на исковата молба от 11.11.2019г. , моли да се приеме частично изменение на иска от установителен в осъдителен, като е предявил и осъдителен иск, което е конкретизирал с молба от 13.03.2020г, където сочи вземанията си по установителния иск - неизплатена главница в размер на 3695.68лв. и законна лихва от деня на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЯРС, както и разноски в заповедното производство и в исковото. Моли ответника да се осъди да им заплати неизплатено договорно възнаграждение в размер на 2708.62лв. и неизплатено възнаграждение по избран пакет от допълнителни услуги в размер на 3254,86лв.

Особения представите назначен на ответницата е депозирал молба, с която моли да не се приема направеното частично изменение на иска, т.к. е в противоречие с т.11б от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, т.к. в производството по иска по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК.

Съдът намира направените възражение на особения представител за основателни. Според цитираното тълкувателно решение в т.11б в производството по иска,  предявен по реда на чл.433, респ.чл.415, ал.1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск в условията на евентуалност, какъвто ищецът не е предявил. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210,ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск, но това следва да стане едновременно с предявяването на иска по чл.422 ГПК, а не при условията на изменение на иска. Освен това срокът по чл.214, ал.1 от ГПК е изтекъл, т.к. първото по делото съдебно заседание е приключило.

           С оглед на това съдът намира, че така направеното изменение на иска е неоснователно.

Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното. При положение, че предмет на заявлението не са отделни неизплатени задължения по кредита / главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги/, изискуеми и неплатени към датата на подаване на  заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била издадена заповедта. С оглед на това и предвид приетата конкретизация на исковата претенция, съдът намира, че производството по искът за установяване съществуването на вземането на ищеца за договорно възнаграждение от 2708.62лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3254.86лв. е недопустимо, поради липса на правен интерес от установяването им, поради което в тази част производството по делото следва да се прекрати.

Воден от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         Не приема направеното изменение на иска предявен от „Профи кредит България” ЕООД.

          Прекратява производството по делото в частта по предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, с ЕИК ********** иск по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД да бъде прието за установено, че Я.В.Д. им дължи сумата от 2708.62 лв. за договорно възнаграждение и сумата от 3254,86лв. за закупен пакет от допълнителни услуги , въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадено по ч.гр.д. № 1723/2018г.

             Насрочва делото за 06.08.2020г. от 11.00ч.

Определението в частта в която производството е прекратено подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Да се уведомят страните за определението на съда.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: