№ 3953
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Г. К.
като разгледа докладваното от И. Г. К. Наказателно дело частен характер №
20221110211893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5 НПК.
По повод тъжба с вх. № 198360 от 23.9.2022 г. на В. К. Т., срещу В. Н.
Д. е образувано НЧХД № 11893 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, 115-и състав.
Видно от съдържанието на тъжбата е, че тъжителят твърди на
24.03.2022 г. спрямо него да е осъществено престъпление клевета, което се
изразява в публикуване на сайта на Министерство на образованието и науката
(Министерството) на доклад на Комисията по академична етика, в който
доклад е дадено следното заключение: “Във връзка с изложеното,
заключението на Комислията по академична етика е, че в процедурата за
присъжане на образователна и научна степен “доктор” В. Т. е допуснал,
осъществил плагиатство по смисъла на дефиницията на §1, т. 7 от
Допълнителните разпоредби към ЗРАСРБ.”. Според тъжителя,
публикуваният в сайта на Министерството доклад, е подписан от В. Н. Д.,
поради което обективираното в доклада заключение е негово, респ. именно
той е извършител на твърдяното престъпление клевета, като е приписал
извършването на престъпление плагиатство на тъжителя. С оглед на това се
претендира ангажиране на наказателната и на гражданската отговорност на В.
Д..
По действащия Наказателен кодекс (НК) на Република България,
пресъпление може да се извърши само от физическо лице, като юридически
лица или колективни органи не могат да носят наказателна отговорност,
тъй като последната е лична. За да е осъществено престъплението „клевета“,
спрямо другиго следва да са разгласени позорни обстоятелства или да му е
приписано престъпление. За да бъде изпълнен съставът на престъплението
клевета по чл. 147, ал. 1 от НК, следва от конкретно физическо лице да е
формулирано клеветническо твърдение, т. е. да е разгласено позорно
обстоятелство по адрес на друго лице или да му се приписва престъпление,
като деецът отнапред знае, че информацията разпространява е неистинска
1
или престъплението не е извършено/или че не е извършено от това лице.
В конкретния случай от съдържанието на тъжбата е видно, че
действията, които тъжителят намира за изпълващи състава на престъплението
клевета, се състоят в публикуване на сайта на Министерството на доклад от
Комисията по академична етика и по-конкретно на заключение на тази
комисия, според което “в процедурата за присъжане на образователна и
научна степен “доктор” В. Т. е допуснал, осъществил плагиатство по
смисъла на дефиницията на §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби към
ЗРАСРБ.”.
От самото фактическо описание в тъжбата става ясно, че се касае до
доклад на Комисията по академична етика, в който е формулирано
инкриминираното заключение, т. е. това е изявление, направено в писмен вид
от името на колективен орган. Самият тъжител е посочил в тъжбата си, че
членове на въпросната комисия са били определении със заповед на
министъра на образованието и науката, както и че това са били И. Д. Ц., В. Г.,
Р. Р. И И. С. Ето защо от самото фактическо описание в тъжбата е видно, че
твърдяното деяние не може да е осъществено от един човек, защото става
въпрос за становище на колективен орган, което е формулирано на базата на
съгласуване между становищата на отделните негови членове. Още повече, че
самият тъжител изтъква като причина за привличане на конкретното лице към
наказателна отговорност, обстоятелството, че то е подписало въпросния
доклад, което обстоятелство, дори да съответства на истината, не би могло да
подкрепи извод, че обективираното в доклада становище представлява лично
становище на В. Д.. При това положение се явява безпредметно изслеването
на посочените обстоятелства, а и при липса на описание за обективно
възможно престъпление, тъжбата не е годно средство, чрез което съдът да
бъде сезиран, съответно по повод на тази тъжба не би могло законосъобранзо
да се развие наказателно производство, т. е. същата е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице визираното в чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК основание за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 11893/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 115-и с-в, тъй като тъжбата не отговаря на условията,
посочени в чл. 81, ал. 1, изр. второ от НПК и констатираният недостатък не
може да бъде отстранен с допълнителна молба на тъжителя.
По тези мотиви, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 11893/2022 г.
по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 115-и състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжба с вх. № 198360 от 23.09.2022
г. на В. К. Т..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на глава двадесет и първа на НПК, а именно в петнадесетдневен срок
2
от съобщаването му на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3