Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
Гр. П., 06.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09229/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Е.К.А. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 493,31
лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и
пречистени отпадни води за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., законната
лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 154,98 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г.,
както и сумата от 14,96 лв. – разноски, представляваща ½ част от сумите
по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П. срещу наследодателя на ищцата, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че по гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – П. срещу лицето К.А.М.и в полза на ответното дружество бил
издаден изпълнителен лист за сумата от 986,62 лв., представляваща стойност на
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от
30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2003 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 309,96
лв., представляваща законна лихва за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г.,
както и за сумата от 29,93 лв. – сторени разноски по делото. Поддържа, че въз
основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания
по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 30.11.2009 г. срещу
длъжника било образувано изпълнително дело № 577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Твърди, че последното изпълнително действие е осъществено на 10.09.2004 г.
Посочва, че от този момент към настоящия са изминали повече от три години,
поради което вземанията са погасени по давност. Счита за приложим тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че поради бездействието на
взискателя, изразяващо се в липсата на поискани изпълнителни действия в
продължение на повече от две години изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Изяснява, че длъжникът М.починал на ***г., като ищцата е един
от законните му наследници. С тези доводи отрича съществуването на ½
част от общите задължения, съответстваща на наследствения ѝ дял.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковите претенции с
твърдението, че същите са допустими, но неоснователни. Посочва, че за ищцата не
е налице правен интерес от предявяване на отрицателни искове, тъй като
производството по изпълнителното дело е било прекратено, не е образувано нова
такова, а наследниците на починалия длъжник не са били конституирани като
длъжници. Наред с това вземанията са отписани от партидата на имота и не се
претендират от дружеството. Наследниците на починалия длъжник не са изпълнили
задължението по приложимите Общи условия и на се подали заявление за промяна на
партидата, нито информация, че досегашният титуляр на същата е починал. С тези
съображения се отправя искане за прекратяване на производството по делото,
респ. за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в
хода на производството по гр. дело № 1612/
2003 г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. П. и срещу третото за процеса лице К.М.на основание
чл. 273, б. „з“ ГПК (отм.), въз основа на извлечение от сметка, е издаден
изпълнителен лист от 25.07.2003 г. за сумата от 986,62 лв., представляваща
стойност на консумирана и отведена вода за периода от 30.01.1999 г. до
17.03.2003 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 309,96 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.1999 г. до
17.03.2003 г., както и направените по делото разноски в размер от 29,93 лв.
Данните
по делото сочат /с оглед отразеното на гърба на процесния изпълнителен лист/, че въз основа на този изпълнителен титул и за
събиране на материализираните в него вземания първоначално било образувано изп.
дело № 3294/2003 г. по описа на ЧСИ С.Д., прекратено с постановление от
15.12.2008 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без доказателства за
конкретно извършени в хода на същото изпълнителни действия.
Не
е спорно, а и се установява, че впоследствие по молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. П. с рег. № 05183/30.11.2009 г. за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20097520400577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 752 и с район на действие
Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното
копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е
поискало да бъдат извършени справки и при установяване наличието на получавано
трудово възнаграждение /регистрирано трудово правоотношение/ или пенсия да бъде
наложен запор върху същите.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника К.М.е
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез уведомление от 13.12.2009
г.
Установява
се, че производството е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от
05.12.2018 г. /обективирано на гърба на процесния лист/ на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
От
приетото по делото копие от удостоверение за наследници с изх. № 1124/14.11.2018
г., издадено от Община П. следва, че на ***г. длъжникът К.А.М.е починал, като е
оставил за свои наследници по закон сина си Р.К.А.и дъщеря си Е.К.А. – ищцата
по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно право, когато има интерес
от това При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като
докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното
дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода –
начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцата
вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се
явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на
производството по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. в полза на
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу наследодателя на
ищцата – К.М.е издаден изпълнителен лист от 25.07.2003 г. По делото не се
твърди и не се установява сумите по него да са били изплатени от длъжника, да е
била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито
изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен
титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото, като кредитор,
във всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително
събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице
– ищцата /като законен наследник на починалия длъжник/ да оспори съществуването
им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията
по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла
към момента на образуване на настоящото производство /в този см. Определение №
410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то
г.о. ВКС, както и Определение № 775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018
г. по описа на Окръжен съд – П./. Ето защо, доводите на процесуалния
представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД за процесуална недопустимост
на исковите претенции, се явяват неоснователни, което обуславя разглеждането им
по същество.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу лицето К.М.въз основа на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „3“ ГПК – извлечение от сметка.
Изясни се също, че лицето е починало на ***г. и, че един от двамата му
наследници по закон към този момент е дъщеря му Е.А. – ищцата в настоящия
процес. Същата в исковата си молба твърди, че исковите суми са задължения на наследодателя
ѝ, а исковите претенции са предявени то същата като законен наследник на
починалия длъжник. Следователно, съдът намира, че ищцата се явява активно материалноправно
легитимирана да отрича дължимостта на сумите, удостоверени в изпълнителния лист
от 25.07.2003 г. и предмет на предявените отрицателни установителни искове,
според наследствения си дял, които след неговата смърт са принципно дължими от
наследниците му по закон според наследствените им квоти – арг. чл. 60, ал. 1 от
Закона за наследството /ЗН/. В случая, видно от удостоверението е, че
наследници на първоначалния длъжник в изпълнителното дело са неговите две деца.
Същите, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН /в редакцията, приложима към ***г. –
датата на смъртта му/ наследяват поравно – по ½ ид. част от наследството
му, в частност от процесните парични задължения.
На
това основание съдът намира, че ищцата се явява активно материалноправно легитимиран,
като носител на ½ част от задълженията, удостоверени в процесния
изпълнителен лист и предмет на предявените отрицателни установителни искове,
съответно – 493,31 лв. –
главница, 154,98 лв. – лихва за забава и в размер от 14,96 лв. – разноски, да отрича дължимостта им.
В
настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че
процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 25.07.2003 г.,
издаден срещу наследодателя на ищцата въз основа на несъдебно изпълнително
основание по чл. 237, б. „з“ ГПК /отм./ – извлечение от сметка.
Определението
на съда по реда на чл. 242 ГПК /отм./, въз основа на което се издава
изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237 ГПК /отм./ се постановява
в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на изпълнителното основание и характера на удостовереното
вземане, без да се провежда процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на притезанията на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за
образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на
оспорване от длъжника чрез възражение по реда на чл.
250 ГПК /отм./
или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК
(отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата си след връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
При
съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо, в който смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС. Предвид това, право на длъжника е
да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, което по новия ГПК,
при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира именно с
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води в размер на сумата от 493,31 лв. има характера на
периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
разпоредбата на чл. 31 от публикуваните и с това публично достъпни Общи условия
на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора /приложими към процесния период/ е
предвидено, че потребителите следва да заплащат месечните си задължения в 30 –
дневен срок, считано от издаване на фактурата за това, която от своя страна е
ежемесечна. От изложеното следва изводът, че с изтичането на този срок
вземането става изискуемо, а до този момент същото е само ликвидно.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността
се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Предвид това, че с подаването на молба по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание кредиторът
обективира своето намерение да осъществи
принудително изпълнение срещу длъжника, то и молбата по чл. 242 ГПК /отм./ следва
да се
определи като предприемане на действие по принудително изпълнение, поради което
същата прекъсва давностния срок за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
като на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от този момент започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на вземането – в случая
тригодишен.
От
материалите по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. се изясни, че
искането на молителя – ответника в настоящото производство „Водоснабдяване и
канализация“ ООД за издаване на процесния изпълнителен лист, въз основа на
което е било образувано производството по това дело, и което впоследствие е
било уважено, е депозирано на 23.07.2009 г. Считано от този момент давността за
процесните вземания е била прекъсната и е започнала да тече нова, тригодишна
такава, чийто срок поначало изтича на 23.07.2012 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 30.11.2009 г. е било образувано изпълнително
дело № № 20097520400577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Установи се, че с молбата
взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ООД е поискал извършването на
справка относно получавани от длъжника трудови възнаграждения или пенсия, а в
случай на наличието на такива за налагане на запор върху тях, както и за
проучване имущественото му състояние.
Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на
ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор
по изпълнителния лист, обективираща искане за извършване на конкретно
изпълнително действие – налагането на запор и която е била приета от органа по
принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е
довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова
такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, считано от
следващия ден – 01.12.2009 г. и поначало изтича на 01.12.2012 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното
производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това
постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност
не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г.
по описа на Окръжен съд – П./.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015 г. /което поначало води до преустановяване
действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д. се
установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на
молбата за образуването му или от 01.12.2009 г. в хода на същото не са
извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни
изпълнителни действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между
частния съдебен изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена
единствено към проучване на имущественото състояние на длъжника и по характера
си не представлява същинско действие по принудително изпълнение, доколкото не
са последвали изпълнителни действия – налагане на запор, насрочване и
извършване на опис и т.н. Няма такова действие и връчването на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 01.12.2011 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното
производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е
сторил това /в случая на
15.12.2018 г./, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване,
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за
прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг.
чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 01.12.2011 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането
на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира,
че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с
това и действието на самото спиране.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше изяснено,
е започнала да тече от 01.12.2009 г. /денят, следващ първото и последно активно
действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния процес – подаването
на молбата от 30.11.2009 г. за образуване на производството с конкретни
искания/, то същата е изтекла на 01.12.2012 г., а с това и преди образуване на
настоящото производство по искова молба от 27.12.2018 г. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер следва да се считат за погасени по давност
и вземането за лихва за забава в размер на сумата от 154,98 лв., законната
лихва за забава от 23.07.2003 г. до окончателното изплащане на главницата и
разноските, удостоверени в издадените по гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист.
За
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че този давностен срок е
изтекъл и считано от 26.06.2015 г. когато се преустановява действието на
спирането на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, дори и да се приеме, че настъпилото междувременно
прекратяване не е довело до отпадане действието на спирането.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им
по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 374 лв., включваща 50 лв. за
държавна такса, 24 лв. за платена такса за издаване на копие от изпълнителното
дело /съгласно квитанция към ПКО № 00330 от м. април 2019 г. /л. 30 от делото/ и сумата от 350 лв. за
адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът намира за
доказано, предвид отразеното в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 27.12.2018 г. /л. 6 от делото/ плащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Е.К.А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Варош, ул.
„Средец“ № 11 установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.К.А.
не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, сумата от 493,31 лв., представляваща стойност на
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 30.01.1999
г. до 17.03.2003 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г.
до окончателното ѝ изплащане и сумата от 154,98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., както и сумата от 14,96 лв. – разноски по
делото, които суми представляват ½ част от сумите по изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. срещу наследодателя на
ищцата – К.А.М., с ЕГН: **********, починал на ***г., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.К.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***,
сумата от 374 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– П., да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ