№ 65
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Станислав П. Г.
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Д. Люб. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600045 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Обвиняемият И. Е. П. се явява лично, доведен от „Ареста“ гр. П. и със
защитниците си адв. Т. П. от АК – Б. и адв. К.Б., редовно упълномощен от
днес.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор К..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. П.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки за това.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. П.: Поддържам жалбата.
Адв. Б.: Поддържам жалбата.
1
Обв. П.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда, нямам и
доказателствени искания
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбите обвиняемия П. и неговите защитниците, като ги намерите
за изцяло неоснователни и потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Със същото
определение е взета по отношение на обв. П. най-тежката мярка за извършено
от него престъпление непредпазливо ПТП с настъпила смърт от това деяние,
като е налице квалификация, че деецът е избягал от местопрестъплението.
Правилно Окръжният съд е приел, че са налице кумулативните
предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК, в конкретния случай и по конкретното
дело, което правилно е мотивирано и вземането на най-тежката мярка за
неотклонение.
Първата предпоставка няма какво да я коментираме, предвидено е
наказание „лишаване от свобода“ за това престъпление, т.е. същата е налице.
Правилно съдът е съобразил и прокуратурата твърди, основавайки се на
събраните доказателства, макар и на този ранен етап от разследването, че е
налице обосновано предположение, че П. е осъществил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Налице са свидетелски показания, оглед на
местопроизшествието е извършен. Безспорно е изяснено, че деецът е именно
П., изяснени са обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент. Ясни
са нарушените правила от Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, най-общо. П. не е осигурил при движение на заден ход
2
както човек, който да го сигнализира затова дали е безопасно неговото
движение, така и не се е убедил със всички други необходими средства това
да е така, затова и е бил блъснат пострадалия, който е починал по-късно. От
тук насетне си заслужава да бъде коментирано поведението на обвиняемия и
то все в насока в защита твърдението на прокуратурата, възприета от
първоинстанционния съд, че този обвиняем, поведението му е такова, че
съществува реална опасност същият да се укрие, а и да извърши друго
престъпление. Съдът действително е приел, че съществува опасност да се
укрие. Аз поддържам твърдението на колегите от първоинстанционната
прокуратура, че съществува опасност да извърши престъпление. Оттеглям си
това твърдение. Съдът действително е приел единствено опасност да се
укрие. Макар да няма оглед на тези приобщени видеозаписи, обръщам
внимание, че е налице видеозапис от камера, от който инцидентът може да
бъде проследен действително какво се е случило. Никъде в доказателствата
не намират опора твърденията на обвиняемия, че същият е бил бит докато се
е намирал на местопрестъплението, което толкова силно го е уплашило, че не
само той да се оттегли, блъскайки контейнери, движейки се през тротоара, но
и на което и да е място от пределите на град П., да спре, да сигнализира
органите на полицията, да изчака тяхното присъствие на
местопрестъплението, когато той без опасност за своето здраве и живот да се
завърне там и съответно да понесе последиците от действията си, както се
следва по закон. Представените медицински документи от извършено часове
след местопрестъплението, от извършени медицински прегледи с твърдение
за някакви травматични увреждания, считам, че не следва да бъдат приети с
такава степен на доверие, предвид обстоятелствата около инцидента и
времето, когато тези прегледи са направени, че това са травми, понесени от
подсъдимия, докато се е намирал в кв. С. край тялото на прегазения от него
човек. Сменил е автомобила си, с който е бил блъснат човека, с този на свой
родственик, не е спрял когато е видял, че полицейска патрулка е отклонил за
проверка именно микробуса, който е участвал в пътния инцидент, продължил
е пътя си и в крайна сметка всичките му твърдения, че видите ли той на един
по-късен етап е възнамерявал сам да се предаде, се опровергават от
събраните доказателства. Той е бил, в крайна сметка посетил полицията,
когато е нямало накъде. Да се твърди как отишъл и доброволно се е предал
противоречи на доказателствата.
3
Считам, че всички тези факти, които са приети от първоинстанционния
съд, са все в насока да защитят твърдението за наличието на реална опасност
П. да се укрие, ако не му бъде наложена на най-тежка мярка за неотклонение.
Моля да ги възприемете и да потвърдите определението на
първоинстанционния съд.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, от името на подзащитния ми
поддържам депозираната жалба срещу протоколно определение от 01.02.2023
г. на Окръжен съд Пловдив по ЧНД № 229/2023 г. по описа на съда, както и
направените с жалбата искания за изменение на наложената мярка за
неотклонение Задържане под стража. Намирам същото определение за
неправилно, като постановено противно на събраните в досъдебното и в
проведеното съдебно заседание доказателства в това число писмени и гласни
такива, както и на представените от нас в съдебно заседание пред първата
инстанция. Намирам, че всички изложени от прокурора твърдения по-скоро
се презюмират, отколкото да са факти и обстоятелства. В това число навеждат
се доказателства, снети от видео камери, които считам, че са доказателства,
които не са снети според реда в НПК, поради което и не могат да бъдат
надлежни доказателства, които да подкрепят тези нейни твърдения. Факт е, че
окръжният съд постанови най-тежката мярка за неотклонение Задържане под
стража, като прие, че е налице обосновано предположение за извършеното
престъпление и то по текста, който е според мен работния текст, като след
извършване от разследващия процесуални действия – оглед на място,
събиране на доказателства от свидетели, има събрани достатъчно
доказателства, от които е видно, че не това е текста, по който следва да се
привлече подзащитният ми. Според мен са налице данни за извършено
престъпление, по-точно обосновано предположение за такова по чл.343а от
НК, отколкото по чл. 343, ал. 3 НК. Твърдя това, тъй като въпреки
твърденията на прокурора, че подзащитният ми е избягал от
местопрестъплението, аз считам, че той не е направил това, и доказателствата
за това са включително и от досъдебното производство, че същият е направил
всичко възможно към този момент, за да помогне на пострадалото лице. След
удара, същият е слязъл от колата, заедно със св. С.К. и са помогнали на
пострадалото лице, което забележете, към този момент е било живо. Същият е
починал няколко часа по-късно в болницата в П.. Единствената причина
4
подзащитният ми да спре да помага на пострадалото лице е, че е бил
нападнат. Нанесен му е удар по главата, а в последствие и с камък в областта
на кръста. Същите травми, впрочем, с удар по главата, са нанесени и на св. К.,
за който също има медицински документи и тези медицински документи са
извадени в присъствието на представители на органи на реда в гр. Г.Д..
Странно се интерпретира според мен и обстоятелството, че подзащитният ми
не се е предал в района на гр. П.. Аз не знам кой човек не би се уплашил от
ситуацията, която се е създала. Намирам също така, че когато са тръгнали, а и
за това има факти и доказателства по ДП, да му преграждат пътя с
контейнерите, не може да не се направи извод за лицето, че е налице реална
опасност за собствения му живот и здраве. След нанесените му травми той
просто е бил принуден да напусне местопрестъплението, а не да избяга от
там. Последвали са обаждания по телефона, това също е установено.
Обаждания, едно от които „върни се назад, защо бягаш, докарай ми картофи “
и второто е от полицай, но на телефона на подзащитния ми не излиза името на
полицая. Как може той да реши, че му се обажда орган на реда, а не хора,
които да се саморазправят с него. Единствената сигурност за него реално е
останала той да се прибере в Г.Д., където се е чувствал по-сигурен. Обърнете
внимание на факта, че никой не го е задържал. Той сам е отишъл в районното
управление на полицията в гр. Г.Д., където доброволно се е предал. Ако е
имал намерение да се укрие и да избегне наказателното преследване, никога
нямаше да се предаде сам. В този смисъл аз считам, че по отношение на
престъплението, за което е привлечен като обвиняем няма обосновано
предположение за извършването му. В случая имаме непредпазливо деяние,
извършено по чл. 343а НК.
Окръжен съд Пловдив впрочем прие, че подзащитният ми няма да
извърши друго престъпление, с оглед на това, че той е неосъждано лице, но
прие, че би се укрил. Аз считам, че такава опасност няма. Наказателният ни
закон е предвидил достатъчно възможности и средства за преграждане на
една такава възможност. Предвидил е и по-леки мерки, с които реално се
прегражда пътя за едно такова укриване. Не на последно място е и
предвидената в закона забрана за напускане пределите на българската
граница. Няма данни той да е напускал държавата ни. Същият живее на
постоянен адрес в с. О., за което има представено доказателство. В този
смисъл не би напуснал държавната граница. Той не би могъл да се укрие, тъй
5
като може да бъде издирен от органите на реда, ако евентуално предприеме
такова действие, което аз не допускам, с оглед на факта, че той има чисто
съдебно минало и досега не е извършвал каквито и да е деяния. Видно от
доказателствата по делото той е семеен, със сключен брак, с две малолетни
деца, на трудов договор. За тези две деца сме представили доказателства, че
същите учат в с. О.. Тоест, той отговаря и за тяхното образование и ги
издържа с труда си, а не по друг незаконен начин. Характеристичните данни,
които са дадени за него от кмета на с. О. са изключително добри. В тях се
сочи, че същият е уважаван гражданин в обществото, в което живее и няма
извършени противообществени прояви. Само ще включа като допълнение, че
двата медицински документа, които сме представили са действителни и
описват точното му състояние в деня, в който е извършено и транспортното
престъпление. Тоест, той е получил травмите, за които говорим и това е
достатъчна индиция да потвърди и твърденията му, че същият е бил нападнат.
От камерите, за които говори прокурора няма как да не се види, че те са били
нападнати. Предвид на това аз ви моля да измените наложената мярка за
неотклонение Задържане под стража, като наложите по-лека такава според
вашата преценка.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз съм максимално улеснен от
изложените доводи от колегата, затова с оглед процесуална икономия няма да
преповтарям казаното от него. Изцяло се солидализирам с изложения анализ
на доказателствената съвкупност, изложен от колегата. Към този момент
абсолютно всичко, което е събрано по досъдебното производство беше
обстойно представено на вашето внимание. Действително считам, че не са
налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.63, ал. 1 НПК, за да
бъде взета най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо
подзащитния ни. По отношение на обоснованото предположение,
действително същият е привлечен за престъпление, за което се предвижда
лишаване от свобода и както колегата правилно отбеляза в настоящия случай
се касае за едно работно обвинение, което в последствие би могло
действително да бъде съвсем различно от това, което е към настоящия
момент. Но дори да приемем, че от доказателствата по делото можем да
приемем обосновано предположение, то аз не мога да се съглася с мотивите
на окръжния съд досежно опасността от укриване. Доводите на колегата бяха
подробни за това защо не бива да се приема, че е налице такава реална
6
опасност. Считам, че целите на мерките за неотклонение, визирани в чл.57 от
НПК в конкретния случай, с оглед личността на дееца, биха могли да бъдат
изпълнени с всяка една от предвидените от законодателя възможности, а
именно Домашен арест, Гаранция в пари, дори Подписка. Ето защо ще ви
моля с вашия съдебен акт да отмените атакуваното определение и спрямо
подзащитния ми да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, съобразено с
чистото му съдебно минало, отличните му характеристични данни, семейното
му и социално положение, наличието на постоянен адрес и т.н.
Обвиняемият П. (за лична защита): Поддържам изложеното от
защитниците ми. Съжалявам много за случая и моля за най-леката мярка.
Съдът
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият П.: Моля за най-леката мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.
Съдът намира жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ.
Действително от събраните към настоящия момент на разследването
доказателствени материали може да се направи извод за обоснованост на
подозрението, че обвиняемият П. е съпричастен към извършване на
вмененото му във вина престъпление, за което му е повдигнато обвинение
именно по по-тежката квалификация на чл. 343, ал. 3 от НК за бягство от
местопроизшествието, така както е приел и първоинстанционният съд.
При все, че този съд е счел, че не съществува реална опасност
обвиняемият П. да извърши престъпление, е преценил, че е налице реална
опасност същият да се укрие, ако бъде с по-лека мярка за неотклонение.
Въззивната инстанция не приема за правилен и обоснован този извод,
тъй като противоречи и не се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства, свързани с личността на обвиняемия П., семейното и
социалното му положение, трудовата ангажираност и постоянното
7
местопребиваване на територията на страната.
По делото са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес,
от които е видно, че обвиняемият И. П. живее в с. О., община Г., област Б., ул.
„20“, № 9. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак, както
и удостоверения за раждане на двете му малолетни деца, които са ученици,
съответно във ІІ и V клас през 2022/2023 учебна година в училището в с. О..
Отделно от това е представена характеристика на обвиняемия И. П. от кмета
на Кметство с. О. относно личността му, както и трудов договор с „Ф.ф.“
ЕООД - с. О. за трудовата ангажираност на обвиняемия П..
Всички тези данни за личността, семейното положение, социалната
ангажираност на обвиняемия П. не позволяват да се заключи, че съществува
опасност от укриване, още по-малко същата да бъде реална, както изисква
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК. В тази насока следва да се имат предвид
и показанията на полицейския служител Н.Б., че на 28.01.2023 г. след
настъпване на ПТП и след заминаването на П. от гр. П. за гр. Г.Д. същият е
бил спрян и е спрял пред КАТ – ПП, гр. Г.Д., след което е посетил районното
управление в града, като след повдигане на обвинението е дал и подробни
обяснения за деянието.
В крайна сметка опасността от укриване Пловдивският окръжен съд е
извел от това, че П. е избягал от местопроизшествието, което обаче е част от
квалификацията на престъплението от обективна страна.
При наличие на тези доказателства и доказателствени средства,
настоящата инстанция намира, че целите на мерките по чл. 57 от НПК по
отношение на обвиняемия И. П. на този етап от разследването могат да бъдат
постигнати и с по-лека мярка за неотклонение, а именно с „Парична
гаранция“ в размер на 3000 лева, който е съобразен и с имотното състояние на
обвиняемия и трудовите му доходи.
А съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 9 от НПК обвиняемият П.
следва да бъде освободен от следствения арест след внасяне на гаранцията.
Предвид изложените съображения, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.02.2023 г., постановено по
8
ЧНД № 229/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като ВЗЕМА
спрямо обвиняемия И. Е. П., ЕГН - ********** мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Обвиняемият И. Е. П. да се освободи от следствения арест след внасяне
на паричната гаранция съгласно чл. 64, ал. 9 от НПК.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,35 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9