Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1365 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Варна
/РД „АА“ – Варна/ срещу Решение № 260618/19.05.2021 г., постановено
по н.а.х.д. № 317/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 23-0001097/30.11.2020 г. на началника на отдел „Контрол“
в РД „АА“ – Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на „СБР Логистик“ ЕООД е наложена, на
основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. По съображения
за допуснато нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като се оспорват решаващите
изводи на районния съд за отсъствието на яснота относно формата на
изпълнителното деяние и фактическия състав на административното нарушение се
иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната
инстанция по същество на спора, с което да се потвърди оспореното по реда на
чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. Претендира се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществено по делото процесуално
представителство в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
В с. з на 30.09.2021 г. касаторът,
редовно призован, не се представлява.
Ответната страна – „СБР Логистик“ ЕООД, в подаден чрез
пълномощник писмен отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна и
моли въззивното решение да се остави в сила. Претендира и за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 26.05.2021 г. /л. 20 от н.а.х.д. № 317/2021 г. на ВРС/, а касационната
жалба е подадена в рамките на срока за обжалване на решението на 08.06.2021 г.
съгласно поставения печат върху приложения на л. 7 от делото пощенски плик.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за основателна.
Неправилни са изводите на районния съд, че поради
непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е налице неяснота
на предявеното обвинение дали същото се отнася до несъхраняване на информацията, извлечена от паметта
на дигиталната карта на водача, или в отказ от представянето й.
В обстоятелствената част на обжалваното пред районния
съд наказателно постановление е посочено, че в определения от контролните
органи срок превозвачът „СБР Логистик“ ЕООД не е предоставил поисканата от
контролните органи на РД „АА“ – Варна информация на магнитен носител, извлечена
от дигиталната карта на водача Р.В.И. /обстоятелство, неоспорено от дружеството
превозвач/, което деяние е квалифицирано от административнонаказващия орган
като нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ ЗАвтП. Съгласно тази правна
норма превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от картата на водача. Съответно в санкционната разпоредба на чл. 104,
ал. 7 ЗАвтП е предвидено ангажиране на отговорността на превозвач, който не
съхранява извлечените данни от картата на водача за период 365 дни или отказва
да ги предостави за проверка от контролните органи. Липсва законодателно
предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 ЗАвтП са в
преюдициална връзка помежду си. Напротив, двете изпълнителни деяния са
предвидени алтернативно, и извършването на което и да е от тях е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност по този текст. Описаното в
АУАН и в наказателното постановление изпълнително деяние е обективирано в непредоставяне
на поискана информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на
водача Р.В.И., от което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за
предоставянето на информация. Нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не предвижда, че отказът
за предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно изричен,
от което следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача
да предостави поисканите от контролните органи данни. В този случай административнонаказващият
орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа - в смисъл дали те се
дължат на простото несъхраняване на информацията, която е извлечена от картата
на водача, или са други по естеството си.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че
вмененото на касационния ответник административно нарушение по чл. 91в, т. 2,
предложение второ ЗАвтП е съставомерно, доказано и правилно квалифицирано от
АНО.
Не се споделят от касационната инстанция и изложените
от районния съд мотиви за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на АУАН на
лице без представителна власт. Видно от
т. 4 от приложеното по административнонаказателната преписка нотариално
заверено пълномощно, лицето Х.П.Т., на което е връчен АУАН, е упълномощено от управителя на „СБР Логистик“ ЕООД – Р.А., „Да представлява
дружеството пред общински, държавни и административни органи и агенции /включително,
но не само пред Национална агенция по приходите, Национален осигурителен
институт, Национален статистически институт, МТСП – Инспекция по труда/ във
всички административни процедури и производства, свързани с осъществяваната
дейност.“. Наред с това в последния абзац на пълномощното изрично е записано,
че клаузите му не изчерпват правата на упълномощеното лице и не ограничават
извършването на всички останали правни действия като следва да се тълкуват
изцяло в полза на правата му да представлява. Поради това съдът приема, че упълномощеното
лице е било надлежно оправомощено да получава от името и за сметка на
дружеството и всякакви документи,
свързани с административнонаказателни производства срещу него, включително и
АУАН, въз основа на които се образуват
тези производства.
В производството по издаване на АУАН и наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения като
самостоятелни основания за отмяна. Те съдържат изискуемите за редовността им от
формална страна реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган в законоустановените срокове и с него е
наложена имуществена санкция в абсолютния размер, предвиден в санкционната
норма на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП.
В съвкупността си, изложеното обуславя извод за
законосъобразност на наказателното постановление. Достигайки до противоположен
правен извод и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление,
решаващият състав на ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да се отмени и наместо него да се постанови решение по съществото на
спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Въпреки изхода на правния спор и своевременно
заявената от РД „АА“ – Варна претенция за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, по делото не са налице данни за реално
осъществено процесуално представителство по пълномощие в полза на дирекцията –
касационната жалба е подадена лично от директора на РД „АА“ – Варна, а не от
упълномощен юрисконсулт, а в единственото проведено по делото открито съдебно
заседание касационният жалбоподател не е бил процесуално представляван, поради
което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260618/19.05.2021 г. по н.а.х.д. № 317/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
с което е отменено наказателно постановление № 23-0001097/30.11.2020 г. на началника
на отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т. 2,
предложение второ от ЗАвтП на „СБР Логистик“ ЕООД е наложена, на основание чл.
104, ал. 7 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева и НАМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-0001097/30.11.2020 г. на началника на отдел „Контрол“ в РД
„АА“ – Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ от ЗАвтП
на „СБР Логистик“ ЕООД е наложена, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП, имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/