Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен
състав в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ИВАН
КИРИМОВ
при
секретаря Таня Митова и
с участието на прокурор Деян Захариев, като разгледа докладваното от съдия Манолова
ВНОХД № 3539 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда от 02.07.2019г. по НОХД № 21075/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 98 с-в, подсъдимият М.Р.К. е признат за виновен в това, че на
31.08.2015г., около 13.30 часа в гр.София, бул.”България”, пред номер 1, в
непосредствена близост до хотел „Хилтън“, като
извършител в съучастие с Т.Г.К., като съизвършител,
по хулигански подбуди - на публично място при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив
във взаимоотношенията между него и А.Г.М., хвърлил бутилка с минерална вода от
500мл. и ударил по лицето А.Г.М., след което й нанесъл удари с юмруци в
областта на лицето, в резултат на което й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане
по лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния
клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница в горната й трета, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата длан, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница
в долната й трета, които са причинили на св. М. болки и страдания -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 121 вр. чл. 130, ал. 21 вр. чл.
20, ал. 21
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78 A,
aл. 1 е освободен от наказателна отговорност, като съдът му е
наложил административно наказание „ Глоба“ в размер на 2500 лева.
Със
същата присъда съдът е признал подсъдимата
Т.Г.К. за виновна, в това че на 31.08.2015г., около 13.30 часа в
гр.София, бул.”България”, пред номер 1, в непосредствена близост до хотел „Хилтън“, като извършител в съучастие с М.Р.К., като съизвършител, по хулигански подбуди - на публично място при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между нея и А.Г.М.,
е нанесла удари с юмруци в областта на главата и тялото на А.Г.М., както и
ритници в областта на тялото на св. М., в резултат на което й е причинила лека
телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане по лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница
в горната й трета, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на
лявата длан, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница в долната й трета, които са причинили на св. М.
болки и страдания - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12q вр. чл.
130, ал. 2q
вр. чл. 20, ал. 2q вр. ал. 1
от НК, поради което и на основание чл.78 А, ал. 1 от НК съдът я е освободил от наказателна
отговорност, като й е наложил
административно наказание „ Глоба“ в размер на 2500 лева.
Съдът,
на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, е осъдил подсъдимите М.Р.К. и Т.Г.К.
да заплатят по сметка на СДВР направените на досъдебното производство разноски в
размер на 70,00 лева,
както и сумата от 90 лева разноски по делото по сметка на СРС, както и да
заплатят по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
постановената присъда е депозирана въззивна жалба и
допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимите – адв. З.. В нея се акцентира, че постановената присъда е
неправилна, обсъдените доказателства са тълкувани превратно, и необосновано
първата инстанция се е доверила единствено на показанията на пострадалото лице.
Изтъква се, че единствено и само публичността на мястото на извършването на
възникналия инцидент не е достатъчно, за да се обоснове квалифициращият елемент
„по хулигански подбуди“. Посочва се, че решаващият съд избирателно и в
нарушение на закона не е допуснал определени свидетели по делото, с което ощетил откъм факти инкриминираният
инцидент. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за
невиновни.
В
жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В
разпоредително заседание на 07.11.2019г. въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимите, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура намира жалбата на подсъдимите за неоснователна. Излага доводи, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички
доказателства по делото, които напълно подкрепят възприетата от съда фактическа
обстановка. Посочва, че пострадалата както на ДП, така и в съдебно заседание
пред първата инстанция е запазила ясни спомени за инцидента, за неговите
извършители, като същите са били разпознати от нея. В подкрепа на тази теза са
и участвалите като поемни лица свидетели. Изтъква, че
липсват доказателства, които да навеждат до извода, че пострадалата е
провокирала по какъвто и да е начин подсъдимите, независимо от това дали е
спряла колата си в нарушение на ЗДвП. Прави се искане първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Упълномощеният
защитник на подсъдимите – адв. З. заявява, че постановената
присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като обвинението е
недоказано по безспорен и категоричен начин. Излага доводи, че не е доказан и
квалифициращия елемент по „хулигански подбуди“. Твърди, че първоинстанционният
съд е постановил съдебен акт, като се е позовал само на показанията на
пострадалата и не е взел предвид показанията на останалите свидетели по делото.
Посочва, че разпознаването извършено на досъдебното производство е било опорочено,
като за това свидетелстват и участващите
поемни лица. Сочи, че първоинстанционният
съд е нарушил правата на подзащитните му, изразяващи
се в грубо отношение към тях. По отношение на наложеното наказание се твърди,
че същото е наложено несправедливо, че е завишен размера на определената глоба
и не е съобразен със социалното положение на подсъдимите. Прави се искане да се
отмени първоинстанционната присъда и да се постанови
нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни.
Повереника на ЧО М. – адв. Д. пледира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, по следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал въззивният
съд прие следното от фактическа страна:
На
31.08.2015г. около 13:30 часа в гр. София, бул. „ България “ пред №1 в
непосредствена близост до хотел „ Хилтън “, на отбивката на хотела и преди бариерата на хотела, св. А.М.
спряла управлявания от нея лек автомобил марка „Мерцедес“ с ДК №****на аварийни светлини,
като от колата слязло неустановено по делото лице. Свидетелката останала в
колата с поставен предпазен колан за още
неопределено време на същото място в колата си, когато до нея спрял лек
автомобил марка „ Нисан“, модел „ Морано“,
с ДК № *****, черен на цвят. Същият бил управляван от подс.
Т.К., а до нея в колата седял съпруга й подс. М.К..
Той свалил прозореца от своята страна и започнал да обижда св. М. и да я пита
къде е спряла, след което я замерил в
лицето с бутилка минерална вода от 0,500 милилитра. В следващия момент от л.а „Нисан“ слязла подсъдимата К., която се отправила към
автомобила на пострадалата отворила вратата на автомобила й и започнала да я
псува и да я бие с юмруци по главата, както и да я рита с крака по тялото. По
това време св. М. била все още с поставеният предпазен колан върху нея и не
можела да се защити от ударите на К.. В този момент от колата слезнал и подс. К., и той
започнал също да я псува и да й нанася удари в областта на главата.
В
това време покрай спрелите автомобили
минавал друг автомобил, от който слязло неустановено по делото лице, което се
намесило, като започнало да вика и да се кара на нападателите. Уплашени от
неговата намеса, те се качили в колата си и се отправили по посока паркинга на хотел „ Хилтън“.
Св. М. запомнила номера на отдалечаващия се автомобил, както и лицата на
нападателите си. В този момент тя се обадила на тел. 112, като след кратко
време на мястото на инцидента се отзовали полицейски служители, които я
разпитали и препратили към 04 РУ-СДВР за подаване на жалба и изготвяне на
медицинско удостоверение.
След
инцидента св. М. изпитвала страх да шофира сама лекият си автомобил и не можела да води децата си на училище.
От заключението на изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
инцидента на 31.08.2015г. на А.Г.М. е причинена лека телесна повреда изразяваща
се в болка и страдание, изразяващи се в болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане по лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница
в горната й трета, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на
лявата длан, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница в долната й трета.
В
хода на съдебното следствие пред първата инстанция е била назначена и приета
СТЕ, видно от заключението на която на тел. 112 е постъпило обаждане от тел.
********** на 31.08.2015г. в 13,13ч., което е продължило 5 мин. и 38 сек., като
е изготвена и разпечатка на фонограма на представения от тел. 112 диск,
съдържащ запис на разговор.
Изложената
фактическа обстановка, която е идентична с възприетата от районния съд,
настоящият съд възприе въз основа на показанията на показанията на свидетелите М.,
Й., В., Ф., Л., С. и частично на св. К., както и от писмените доказателства -
съдебно-медицинско удостоверение на св. М., заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Николов, заключение на СТЕ, свидетелство за
съдимост на подсъдимия, протоколи за разпознаване и другите доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство по реда на чл.283 НПК.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по
закон минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивния съд да
промени съществено направените в първоинстанционен
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. Въззивната
инстанция се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност, но поради възражението на защитата за неговата обобщеност
се налага да бъдат направени известни допълнения.
Въпреки
това въззивният съд не се съгласява с изложените
доводи в жалбата, че присъдата не кореспондира със събраните доказателства и не
намира опора в установените фактически положения по делото.
С
оглед възраженията на защитата в посока недоказаност на повдигнато на подс. К. и подс. К. обвинения, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се
солидаризира със съществения доказателствен извод на първоинстанционният съд, че показанията на пострадалата М. са надежден доказателствен източник за времето, мястото и механизма на
извършеното инкриминирано деяние, така и неговото авторство. Аргумент в
подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че показанията на
пострадалата свидетелка се отличават с ясни спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно времето и
мястото на инкриминираните събития, начинът на осъществяване на престъпното
деяние, както и конкретните действия на подсъдимите лица. Действително,
посоченият свидетел има качеството на пострадал от престъплението, като е конституиран
в хода на производството и като страна в процеса (в качеството на частен
обвинител), поради което следва да се подходи и със завишено внимание към
депозираните от нея показания. Фактът на конституирането й като страна в
процеса, обаче, според настоящия съдебен състав не е основание показанията да
бъдат изключени от доказателствената основа, както и
да бъде отречена достоверността им. Въззивната
инстанция извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на
пострадалото лице като достигна до извод, че те са високо информативни,
обективни и последователни, като в тях не се констатират съществени логически
неясноти и противоречия.
Резонно
първия съд е съпоставил и изложеното от пострадалата, с цел проверка на доказателствената
стойност на показанията, с изложеното от свидетелите Филчева и Лазаров,
участвали като поемни лица при разпознаванията, както
и с установеното от заключението на СТЕ- относно съдържанието на проведения от
нея разговор с диспечера на тел.112 и подадения сигнал за извършено спрямо нея
престъпление. От показанията на свидетелите Филчев и Лазарова, се установява по
безспорен начин, че именно пострадалата е лицето, което е извършило
разпознаването на подсъдимите по снимков материал, което категорично доказва, че
те са присъствали на това разпознаване, в качеството им на поемни
лица, както и че двамата са изпълнили вменените им от НПК задължения. От своя
страна независимо, че свидетелите са заявили, че нямат ясен спомен за участието
си в проведеното действие по разследването, то подписите в протоколите са положени
от тях.
Съдът
в този му състав, аналогично на предходния, кредитира и показанията на св. В.и
св. Й., в това число приобщените на основание чл.281, ал.4, вр.
ал.1 от НПК показания от досъдебното
производство. При липса на каквито и да било основания за пристрастност у процесните свидетели настоящият състав се довери на
изложеното от тях, че пострадалата М. е заявила за нанесен й побой от две лица,
посочила е регистрационния номер на автомобила, с който са се движили лицата,
като следва да се има в предвид, че същият регистрационен номер се потвърждава
и от СТЕ – отразяваща обаждането на пострадалата до тел.112.
Коректно
първата инстанция е стигнала до извода, че в показанията на свидетелите К.и С.не
се съдържа информация относно възникналият инцидент на инкриминираното място.
Още повече, те излагат твърдения, които не намират опора в останалия доказателствен материал по делото.
Като допринасящи за изясняване авторството на процесното деяние, съставът на СГС, подобно на СРС намира и
инкорпорираните в Протоколи за разпознаване на лице от 18.03.2016г. ( л.34 и л.
40 от досъдебното производство) процесуално-следствени действия, видно от
съдържанието на които св. М. категорично е разпознала в лицата на М.К. и Т.К.
нейните нападатели. При разпознаванията, са спазени условията и процедурата за
провеждането им, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн.
чл.170 от НПК непосредствено преди разпознаванията са извършени разпити на св. М.,
приключили в час, предхождащ самите разпознавания. По време на същите
свидетелката е посочила извършителите на престъплението по идентични изразени
от нея признаци. Разпознаванията са извършени в присъствието на двете поемни лица,
които са удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от тези
процесуално-следствени действия.
Настоящият
въззивен съд, също като контролираната инстанция,
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по отношение на
установеното травматично увреждане но пострадалата М.. От процесното
заключение се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалата е получила
болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане по лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница
в горната й трета, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на
лявата длан, линейно охлузване /драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница в долната й трета.
Така
обсъденото експертно заключение е изготвено от вещо лице със съответната
специалност, което е обективно и обосновано, поради което според настоящата
инстанция законосъобразно СРС е извел въз основа на него фактическите и
правните си изводи.
В
заключение в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от лицата,
които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и
неотговарящи на обективната действителност отразените в тях обстоятелства, с
оглед на което въззивният съд използва последните при
изграждане на фактическите и правните си
изводи.
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери,
че преценката на доказателствената съвкупност,
извършена от първостепенния съд е правилна и обоснована, а възраженията от
защитата на подсъдимите в посока недоказаност на обвинението, се явяват неоснователни.
Въз
основа на посочените и обсъдени доказателства, въззивният
съд намери, че подсъдимите М.К. и Т.К. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
От
обективна страна подс.
М.К. на 31.08.2015г., около 13.30 часа в
гр.София, бул.”България”, пред номер 1, в непосредствена близост до хотел „Хилтън“, като извършител в съучастие с Т.Г.К., по
хулигански подбуди - на публично място при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив
във взаимоотношенията между него и А.Г.М., хвърлил бутилка с минерална вода от
500мл. и ударил по лицето А.Г.М., след което й нанесъл удари с юмруци в
областта на лицето, в резултат на което й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане
по лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния
клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница в горната й трета, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата длан, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница
в долната й трета, които са причинили на св. М. болки и страдания, а подс. К. е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК с това, че на 31.08.2015г., около 13.30 часа в гр.София,
бул.”България”, пред номер 1, в непосредствена близост до хотел „Хилтън“, като извършител в съучастие с М.Р.К., по
хулигански подбуди - на публично място при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив
във взаимоотношенията между нея и А.Г.М., е нанесла удари с юмруци в областта
на главата и тялото на А.Г.М., както и ритници в областта на тялото на св. М.,
в резултат на което й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
болезнен оток и червеникаво синкаво кръвонасядане по
лявата скула на лицето, кръвонасядане по долния
клепач на лявото око, кръвонасядане на лявата предмишница в горната й трета, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата длан, линейно охлузване
/драскотина/ по горната повърхност на лявата предмишница
в долната й трета, които са причинили на св. М. болки и страдания.
Деянията
са извършени и от двамата подсъдими по хулигански подбуди – на публично
място, без предходни отношения между
подсъдимите и пострадалата, при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството, поради което е налице
квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.12 НК. С оглед фактите по делото,
касае се за едно деяние, осъществено от всеки от подсъдимите, при общност на
умисъла между двамата, който е обхващал причиняването на телесни повреди на
пострадалата, макар и с последователни действия, нанасяйки удари на
пострадалата, насочени към различни части от тялото й, но тези действия сочат,
на това, че умисълът на всеки от подсъдимите е обхващал настъпването на телесните
увреждания у нея. Нарушенията на правилата за движение по пътищата, от който и
да било водач на МПС не може да бъде прието като наличие на лично основание за
нарушаване на телесния интегритет на другия водач и/или пътник, тъй като е
предвиден ред за установяване на административно нарушение и наказване на
виновния нарушител, изключващ саморазправата и предоставен на нарочни органи
за контрол за спазване правилата на
ЗДвП. Гореизложените обстоятелства водят до несъмнения извод – с нанасянето на
ударите на св. М., подсъдимите са демонстрирали явното си неуважение към обществените
порядки, като грубо са ги нарушили.
От
субективна страна – деянията са извършени от всеки от подсъдимите М.К. и Т.К.
при форма на вината – пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и във
волево отношение е искал тяхното настъпване. И двамата подсъдими са съзнавали,
че се намират на публично място, на място където са минавали хора и действията
им се възприемат от тях, но без видима причина и без да са предизвикани от
пострадалата, без да има личен мотив за това, са нанесли побой на А.М., като са
демонстрирали открито пренебрежение към установените правила и правов ред в
страната, както и незачитане на телесната неприкосновеност на пострадалата, без
да се съобразяват с правата, защитени от правото не само на пострадалата, но и на преминаващите, като са съзнавали, че по
този начин грубо нарушават обществения ред и проявяват явно неуважение към
обществото. С извършените от тях действия всеки от подсъдимите е целял да
покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към морала и
незачитане правата и телесната неприкосновеност на личността.
Всеки
от подсъдимите ясно е съзнавал, че упражнява физическо насилие над
пострадалата, което ще й причини болка и страдание, както и че никой няма право
да нарушава нечия телесна неприкосновеност. Всеки от тях е желаел да накърни
телесната неприкосновеност на пострадалата, като по отношение на степента на
нейното засягане са предвиждали, че най-малко в следствие на нанесените удари,
пострадалата ще изпита болка и/или страдание.
Подсъдимите
са действали при съучастие като съизвършители по
смисъла на чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, тъй като всеки
от тях е съзнавал обективните признаци от състава на престъплението /че нанася
удари на пострадалата М./, че заедно с него действа и другия подсъдими,
предвиждали са възможността пострадалата да получи телесни увреждания, преследвали
са една обща цел /да причинят телесни увреждания на пострадалата/, което са и
сторили.
По
отношение на наложените от първия съд наказания, въззивният
състав намери, че същите са точно отмерени, като районната инстанция в
съответствие със закона е приела, че са налице предпоставките на чл.78а от НК,
тъй като двамата подсъдими са пълнолетни, не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождаване от наказателна отговорност. За престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, вр. с чл. 130, ал.2 НК, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, от деянието не са причинени имуществени вреди,
същевременно не са налице изключенията, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, които
не позволяват да бъде приложена нормата на чл.78а НК, поради което
законосъобразно и двамата подсъдими са освободени от наказателна отговорност,
като са им наложени административни наказания.
При
определяне размера на наложените глоби, първостепенния съд е съобразил и отчел смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като е определил наказанията при превес на
смекчаващите такива, и е наложил административни наказания „Глоба“ в размер на
2 500 лева на всеки един от тях. Въззивният съд
счита, че глобите, определени именно в този размер ще подействат възпиращо и
превъзпитателно на двамата подсъдими, както и на останалите членове на
обществото.
С
оглед изхода на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 189,
ал. 3 НПК разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимите лица.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
По така изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.07.2019г., по НОХД № 21075/2016г., по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 98 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.