Решение по дело №755/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на И. Е. С. [ЕГН], чрез адв. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000335/20.03.2024 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, с която на основание чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП временно е отнето СУМПС на С. до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена в противоречие материалния закон. Твърди се, че резултата от проведения тест е неверен, тъй като С. не е употребявал наркотични вещества. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Процесуалният му представител, в подадена писмена молба, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че с оглед резултатите от кръвния тест, заповедта се явява незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Г.. По същество оспорва жалбата. Моли съда да прекрати делото, поради отпаднал правен интерес, тъй като след получаване на резултата от кръвната проба СУМПС е върнато на С.. В условията на алтернативност моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна, тъй като към момента на издаването на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.03.2024 г., жалбоподателя С. управлявал лек автомобил „БМВ Х5 Х ДРАЙВ 30Д“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Е. И. С., по [улица]в гр. Варна, в посока [улица]. Около 22,56 часа С. бил спрян за проверка от служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна. В хода на проверката С. бил тестван с Дръг Тест 5000 с № ARРК-0014, който отчел позитивен резултат за „Бензодиазепини“. Бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта и С. бил отведен във ВМА МБАЛ Варна, където дал кръвна проба.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната Заповед №23-0819-000335/20.03.2024 г., с която на основание чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП временно е отнето СУМПС на С. до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В хода на съдебното производство неколкократно беше изискван резултата от извършената съдебно химическа експертиза на кръвната проба, която С. е дал в деня на проверката.

С молба с.д.8206/16.05.2025 г., по делото беше представена Съдебно химическа експертиза №Е-152/28.04.2025 г., от заключението на която е видно, че в представените за изследване биологични проби /кръв и урина/ иззети на 20.03.2024 г. от С. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози, в това число и Бензодиазепини.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.8 от тази заповед, полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДП.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не намира, при издаването на атакуваната заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 19.03.2024 г. пробата извършена на С. с Дръг тест е дала положителен резултат за употреба на „Бензодиазепини“.

Същевременно в чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си. Тоест, съдът приема, че към момента на издаване на процесната ЗНПАМ, са били налице всички законови предпоставки за това.

При постановяване на решението си обаче, съдът е длъжен да съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК и да съобрази нови факти от значение за делото след издаване на акта, каквато се явява представената по делото СХЕ, с която се оборва резултата от полевия тест. В тази връзка следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП, предложение последно, където е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Горното води до извода, че при наличие на отрицателен резултат от изследването на кръвната проба, С. не е извършил нарушение на ЗДП и издадената срещу него ЗНПАМ се явява незаконосъобразна.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че с връщане на СУМПС за С. е отпаднал правният интерес от оспорване на ЗППАМ. От една страна, по делото не е представена заповед за отмяна на оспорената заповед, за да се приеме, че е отпаднал правният интерес от оспорването й. От друга страна, връщането на СУМПС след получаване на резултата от СХЕ е фактическо действие и не влияе върху правото на жалбоподателя да иска обявяване незаконосъобразността на един индивидуален административен акт, какъвто е процесната ЗППАМ.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на С. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 10 лв. за заплатената от него държавна такса, а в полза на процесуалния му представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за осъществената защита по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на жалбоподателя процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.8, ал.3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 1000 (хиляда) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000335/20.03.2024 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, с която на основание чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП временно е отнето СУМПС на И. Е. С. до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна, да заплати на И. Е. С., [ЕГН], сумата от 10/десет лева/лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна, да заплати на адвокат Г. Н. К. сумата от 1000/хиляда лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.