Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.06.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 330 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.08.2018г., гр.д.13830/18г., СРС, 126 с-в
осъжда М.О.Н.да заплати на Б.С.Ц. на основание чл.78, ал.1 ЗДСл. сумата 5 000 лв.
- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства,
настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука на 21.09.2017г., отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. и осъжда ответника да
заплати по сметка на СРС на основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата 250 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която е уважен
искът постъпва въззивна жалба от ответника по него Министерство на
образованието и науката. Счита обезщетението за несправедливо занижено. Погрешно
са възприети недостоверните свидетелски показания, снети от майката на ищцата,
като заинтересована от изхода на спора. Същите противоречат с медицинската
документация и СМЕ. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата Б.С.Ц. оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.78, ал.1 ЗДСл.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Относно размера на
обезщетението по чл.78, ал.1 ЗДСл. няма
пречка да се кредитират показанията на свидетелката И.И.. По реда на чл.172 ГПК, съдът отчита евентуалната й заинтересованост от благоприятния изход на
делото за ищцата, която е нейна дъщеря. Въпреки това, показанията са основани
на непосредствените продължителни впечатления на свидетелката, последователни
са и житейски логични. Същите не са опровергани или разколебани с други
доказателствени средства. Напротив, напълно кореспондират и се допълват със
съдебно-медицинската експертиза и медицинската документация, съобразена от
вещото лице.
От тези съвпадащи писмени и
гласни доказателства по еднакъв начин се установява, че трудовата злополука на
ищцата като държавен служител, причинява контузии
в дясна лакътна става, опашна кост, шия,
гръден кош и дясно рамо, които са
източник на физически, битови и емоционални неудобства. Назначена е процедура
по физиотерапия и рехабилитация. Особено силни са страданията и психологическият
шок при самия инцидент. В рамките на лечебния период от около 2 месеца, когато
ползва отпуск поради временна нетрудоспособност за 58 дни, болките са по-интензивни през първите 7 дни
и постепенно, заедно със стреса, затихват към края на периода. Търпи физически
болки и битови неудобства не само от травматичните увреждания, но и при
осъществяване на затруднените движения. Това ограничава излизанията от
дома, налага използване на чужда помощ при обслужване и придвижване, както и прием
на болкоуспокояващи медикаменти.
С оглед вида, степента и продължителността на многобройните
увреждания на здравето и свързаните с тях негативи в психологически и физически
план, обществения критерий за справедливост и икономическата конюнктура към
момента на възникването на правото за обезщетение, неговият размер, при условията на чл.52 ЗЗД следва да се определи
за сумата 5 000 лв. Искът до този размер следва да се уважи като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която искът е уважен.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемата реализира разноски за 1 000 лв. – платено по банков път възнаграждение
за един адвокат. Основателно е възражението за прекомерност. Делото се отличава
с ниска степен на фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК,
поради което възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2,
т.4 Наредба № 1/2004г. МРАВ от 580 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.08.2018г., гр.д.13830/18г., СРС, 126 с-в в частта, с която се
осъжда М.О.Н.да заплати на Б.С.Ц. на основание чл.78, ал.1 ЗДСл. сумата 5 000 лв.
- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства,
настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука на 21.09.2017г.
ОСЪЖДА М.О.Н., гр.София, бул. „** ***** да заплати на Б.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в.з. „*****, ул. „*****“ сумата 580 лв. –
разноски за въззивнаа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.