№ 2078
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206502 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-007548/05.08.2021 г., издадено от *** при
***, град ***, ***, с което С.Г.М., с ЕГН: ********** е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 700.00 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С.М., обжалва цитираното наказателно
постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразост, като
претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, на *** при ***, град ***, в писмено становище
оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
1
На 10.06.2021 г. *** в *** “***” С.Я. съставил Акт за установяване на
административно нарушение против С.Г.М. за това, че на 16.12.2020 г., в
15.20 часа, в град Пловдив, на бул. “Цариградско шосе” пътен възел
„Скобелева майка“, посока Запад, като водач на лек автомобил “***” с рег. №
*** жалбоподателят М. се е движил с превишена скорост, а именно със 106
км./ч., при допустима такава в населено място 50 км./ч. Скоростта била
измерена с ARH CAM S1 № 11743СА, от която била приспадната
допустимата техническа грешка от 3 % или установено превишение на
скоростта с 52 км./ч.
В хода на проведеното административнонаказателно производство
собственикът на МПС, с което е било извършено нарушението –
жалбоподателят С.Г.М., представил декарация, че на 16.12.2020 г., в 15.20
часа, в град Пловдив МПС е било управлявано от него-самия. Предвид това и
на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП НП било издадено срещу жалбоподателя
С.Г.С., като същият е бил санкциониран с глоба в размер на 700 лева и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателсва, в това число от приложента по преписката
снимка от АТСС от извършено нарушение на скорост, както и от разпита на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който е посочил, че
изцяло потвърждава отразените от него в АУАН фактически констатации.
Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение
в кредитирания доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема
2
изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се
явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като
свидетел актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В тази
връзка съдът приема, че нарушението се установява по несъмнен начин.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е
констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното
нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h -
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Приложено към настоящия случай, където
наказуемото превишение е 52 км./ч. правилно наказващият орган е определил
глобата в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. Видно е, че в конкретния случай жалбоподателят
по същество не оспорва извършването на вмененото му във вина нарушение, а
единствено навежда доводи за допуснато нарушение от формална страна, а
именно издаване на АУАН след изтичане на предивдения законоустановен
срок за това.
Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип ARH CAM
S1 № 11743СА, като доколкото се касае за превишение над 50 км./ч., което
предполага лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено
към съставяне на АУАН и НП, вместо към издаване на ел. фиш, доколкото с
последния не може да се налага кумулатино предвиденото наказание за този
вид нарушение - лишаване от правоуправление. По делото е приложен
Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ
всички, предвидени в Наредбата реквизити. Посочена е посоката на движение
на контролираното МПС – от изток към запад, ограничението на скоростта –
50 км./ч., контролираната пътна отсечка – бул. «Цариградско шосе» - Пътен
възел «Скобелева майка». Посочен е и режимът на измерване - Д (в
движение). Следва да се има предвид, че в случая заснемането е извършено с
ARH CAM S1 № 11743СА, което по характеристика извършва автоматично
3
разпознаване на регистрационния номер, изключващ допускането на човешка
грешка при посоване на регистрационния номер на МПС.
По преписката е приложена и снимка, съдържаща измерената скорост,
посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната
повърхност. На самата снимка пък се съдържа ясно и недвусмислено
заснемане на регистрационният номер на МПС, с което е извършено
нарушението - № ***.
По отношение на възражението, че АУАН е съставен значително след
датата на нарушението, което поставяло под съмнение сроковете за
издаването му. В случая се установява, че нарушението е било извършено на
16.12.2020 г. АУАН е бил съставен на 10.06.2021 г. Видно е също така, че
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена от жалбоподателя на 01.06.2021
г. При това положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на
нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по
несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016
г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. №
1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената
дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това
е датата 01.06.2021 г., на която дата наказаното лице е предоставило
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Действително от една по-ранна
дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение,
4
но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да
извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване
на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай
контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за
неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларция.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното
наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за
редуцирането му.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга
изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в
движението по пътищата. Отделно от това, видно от приложената по
кориците на делото Справка за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателят
е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, в това число нарушения
от вида на процесното, което обосновава и извода, че същият е системен
нарушител на закона. Последното е допълнително основание за съда да
приеме, че процесният случай не следва да се квалифицира като „маловажен“.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-007548/05.08.2021 г., издадено от ***
при ***, град ***, ***, с което С.Г.М., с ЕГН: ********** е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 700.00 /седемстотин/ лева и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6