Определение по дело №271/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 419, ал. 1 и 2 от ГПК.

С разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, №6096/26.07.2013г., по частно гражданско дело № 1862/2013г., по описа на РС-Б. е постановено незабавно изпълнение срещу И. С. Х., ЕГН *, в качеството и на кредитополучател по договор за кредит „Е.” № ./12.01.2009г., Р. Р. Х., ЕГН * и С. Р. Х., ЕГН *, последните двама в качеството им на наследници на Р. К. Х. поръчител по договор за кредит „ЕКСПРЕСО” № 100906/12.01.2009г., солидарно да заплатят, на С. Ж. Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., район „О.”, бул. „В. В.” №92, представлявано от законните представители Е. П.Б. и Д. Д. Х., главница в размер на 27 622.49лв. /двадесет и седем хиляди шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима съгласно договор за кредит „ЕКСПРЕСО” №100906/12.01.2009г., възнаградителна договорна лихва в размер на 1739.78 лв./хиляда седемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода 15.11.2009г. – 11.03.2010г., наказателна договорна лихва за забава в размер на 20 243.83 лв./ двадесет хиляди двеста четиридесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, за периода 11.03.2010г. – 25.07.2013г., такси и застраховка – 131. 42 лв./сто тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, обезщетение за забавено плащане върху главницата, в размер на 21.45% пункта годишно, считано от 26.07.2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в заповедното производство- внесена държавна такса в размер на 994.75лв./ деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба вх. №7461/30.12.2013г., от Р. Р. Х. и адв. И. М. в качеството му на пълномощник на С. Р. Х.. В жалбата се сочи, че разпореждането е неоснователно и се иска от съда същото да бъде отменено, като такова. Твърди се, че И. Х. е майка на двамата жалбоподатели, като същата е сключила договор за кредит„ЕКСПРЕСО” №100906/12.01.2009г. със С. Ж. Е.- , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „В. В.” №92. Навеждат се доводи, че като поръчител по кредита се е задължил бащата на жалбоподателите и съпруг на кредитополучателката, а именно Р. К. Х., починал на 12.06.2010г. Сочи се от жалбоподателите, че не са страна по договора за кредит и същите считат, че неоснователно е ангажирана тяхната отговорност с издаването на процесното разпореждане. Твърди се от жалбоподателите, че не са ползвали никакви суми от процесния договор за кредит въз основа, на който е издадено разпореждането, като се навеждат доводи, че за да бъде търсена от тях отговорност е следвало същите да са се обогатили имуществено от получените по договора за кредит средства или да са получили наследство от бащата и поръчител по процесния договор Р. К. Х.. Иска се от жалбоподателите въззивният съд да отмени, като неоснователно разпореждането инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 6096/26.07.2013г. по частно гражданско дело №1862/2013г. по описа на Районен съд-Б., както им бъдат присъдени разноските по настоящото производство.

Приложени са от жалбоподателите копия от съдебни удостоверения издадени на 12.02.2014г. по частно гражданско дело №289/2014г., по описа на РС-Б., с които се удостоверява отказа от наследство на двамата жалбоподатели, а именно Р. Р. Х. и С. Р. Х..

Ответникът по частната жалба „С. Ж. Е.” е депозирал отговор на същата, като се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се в отговора, че представеното удостоверение за наследници е официален документ, който се ползва от доказателствена сила по чл. 179 ГПК и съставлява доказателство, че Р. Х. и С. Х. са наследниците по закон на Р. Х.. Сочи се, че е в тежест на двамата жалбоподатели да представят доказателства, че не следва да отговарят за задълженията на наследодателя. Твърди се, че в настоящия случай банката-заявител е положила цялата дължима грижа на добър кредитор, като съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД е уведомила наследниците за задължението, като същевременно ги е поканила да платят. Навеждат се доводи, че поканите за доброволно изпълнение са останали без резултат. Иска се, подадената от Р. Р. Х. и С. Р. Х., частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат потвърдени издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.

Окръжен съд-Б., след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частната жалба и отговора на частната жалба, приема следното.

На 12.01.2009г. (датата на подписване на договора от кредитополучателя) е сключен договор за кредит „ЕКСПРЕСО” № 100 906/12.01.2009г. между „С. Ж. Е.” в качеството му на кредитор и И. С. Х. в качеството и на кредитополучател. Като поръчител по договора за кредит се е задължил солидарно Р. К.Х., ЕГН *, съпруг на кредитополучателката и баща на двамата жалбоподатели. Видно от чл. 17 на процесния договор поръчителя, наричан в договора „Съдлъжник”се е задължил солидарно с кредитополучателката за всички нейни задължение произтичащи от договора. В чл. 17, ал. 2 от договора е посочено, че съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя и в същия обем.

Видно от приложеното копие от удостоверение за наследници поръчителят по процесния договор Р. К. Х., ЕГН * е починал на 12.06.2010г., за което е издаден Акт за смърт № 0382/13.06.2010г. В горепосоченото удостоверение, като наследници са посочени И. С. Х. в качеството и на съпруга на наследодателя, Р. Р. Х. в качеството на негов син и С. Р. Х. негова дъщеря.

Паричното вземане, за което е депозирана молбата за незабавно изпълнение, е за възстановяване на парична сума, предоставена по договор за кредит „ЕКСПРЕСО” № 100906/12.01.2009г. с договорен и усвоен размер от 30 000лв. обявен на 11.03.2010г. за предсрочно изискуем на основание част II, чл. 10, ал. 2 от Договора, поради неплащане продължило повече от 90 дни, считано от 15.11.2009г., за което длъжниците са уведомени с покани за доброволно изпълнение, връчени на основание част II, чл. 16, ал. 2 от Договора. Документа, от който произтича вземането по чл. 417, т. 2 ГПК е извлечение от сметка, по Договор за кредит „ЕКСПРЕСО” №100906/12.01.2009г.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 23.07.2013г., заведено под вх. № 4517 депозирано от „С. Ж. Е.” представлявано от законните представители Е. Б. и Д. Х. е поискано да се издаде разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК /извлечение от банкови сметки на длъжник/, по Договор за кредит „Експресо” №100906/12.01.2009г., срещу И. С. Х., ЕГН *, в качеството и на кредитополучател по договор за кредит ЕКСПРЕСО № 100906/12.01.2009г., Р. Р. Х., ЕГН * и С. Р. Х., ЕГН *, последните двама в качеството им на наследници на Р.К. Х., съдлъжник по договор за кредит ЕКСПРЕСО № 100906/12.01.2009г., солидарно да заплатят на С. Ж. Е. , ЕИК., представлявано от Е. П. Б.и Д. Д. Х., главница в размер на 27 622.49лв. /двадесет и седем хиляди шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима съгласно договор за кредит ЕКСПРЕСО № 100906/12.01.2009г., възнаградителна договорна лихва в размер на 1739.78 лв./хиляда седемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода 15.11.2009г. – 11.03.2010г., наказателна договорна лихва за забава в размер на 20 243.83 лв./ двадесет хиляди двеста четиридесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, за периода 11.03.2010г. – 25.07.2013г., такси за застраховка – 131. 42 лв./сто тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, обезщетение за забавено плащане върху главницата, в размер на 21.45 пункта годишно, считано от 26.07.2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в заповедното производство- внесена държавна такса в размер на 994.75лв./ деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/.

С разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 6096/26.07.2013г., Районен съд –Б. е уважил молбата за незабавно изпълнение.

Жалба вх. № 7461/30.12.2013г. е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение.

Частната жалба е депозирана в срок, същата е редовна и процесуално допустима.

Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира последната за неоснователна, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК, жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В настоящата хипотеза възраженията на жалбоподателите следва да се основават на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК, а именно - на документа или извлечението от счетоводната книга, което установява вземането на банката – кредитор. В частната жалба такива доводи липсват.

Текстът на чл. 418, ал. 2 от ГПК посочва обхвата на проверката при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Съдът е длъжен да провери кумулативното наличие на две предпоставки - дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Документът ще бъде редовен от външна страна, когато неговата „форма” съответства по „вид” на документа по чл. 417 от ГПК, от който страната черпи материалните си права ( основава вземането си ), съдържанието на документа при външен преглед създава яснота относно неговото авторство и материализираното в него вземане. Документът ще удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, когато съдържанието на документа установява съществуване и изискуемост на вземането.

В настоящия случай разпореждането за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно извлечение от банкови сметки на длъжника. В конкретния казус представеното със заявлението „извлечение от банковите сметки на длъжника” съдържа всички данни, които индивидуализират вземането. Посочени са длъжниците, посочено е основанието за вземането договор за кредит „ЕКСПРЕСО” №100906/12.01.2009г., посочен е размерът на отпуснатият кредит, размера на усвоения кредит, датата на усвояване на кредита, датата на последното извършено плащане от кредитополучателя, датата на първото просрочие, датата на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на Банката, главницата по кредита, периода от време и размера на възнаградителната договорна лихва и на наказателната лихва за забава, размера на неплатени такси и застраховки, обезщетение за забавено плащане за което е посочена датата от която същото е дължимо и годишния процент. Допълнително от гореизложеното извлечението е подписано от оторизирани длъжностни лица на Банката.

Освен това към извлечението от банковите сметки на длъжника е приложено копие от договора за потребителски кредит „ЕКСПРЕСО” №100906/12.01.2009г. и погасителния план към договора, в които също се съдържат данни, индивидуализиращи вземането на кредитора –размера на кредита, срока на погасяването, размера на договорната лихва и начина на формирането й срокът за плащане на погасителните вноски, размерът на погасителните вноски, условия и размер за заплащане на договорна лихва при забава на плащането, обезпечение на вземането и условията за предсрочна изискуемост.

Допълнително от гореизложеното за пълнота следва да се отбележи, че всички възражения относно приемането на наследството могат да бъдат направени в спорното исково производство по чл. 422 ГПК

При тези данни извода на районния съд за редовността на документа от външна страна е правилен и законосъобразен.

В този смисъл, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от гореизложеното, ОС-Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 6096/26.07.2013г., по частно гражданско дело № 1862/2013г. по описа на Районен съд- Б..

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: Членове: