Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5012 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 289239 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 44199/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 68-ми състав, е отхвърлен предявеният
от „Е.Д.“ ООД срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 394,
вр. чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 4
578 лева, представляваща неплатената част от дължимото застрахователно
обезщетение /цялото в размер на 6 108 лева/
по застраховка „Каско +“
по щета № 44012131702187 за претърпените от него имуществени вреди в
резултат от осъщественото застрахователно събитие – увреждане от злоумишлени
действия на трети лица на застрахования автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № С********,
осъществено на 31.01.2017 г. в гр. София, заедно със законната лихва от датата
на настъпване на събитието до окончателното плащане.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Е.Д.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност
и необоснованост и постановяване в противоречие със закона и доказателствата по
делото. Сочи се, че неправилно СРС е приел исковата претенция за неоснователна,
тъй като е бил надвишен лимитът на отговорността на ответното дружество
съгласно уговореното в т. 16.1 от раздел II: Каско на ОУ. Излага се, че
застрахователят е признал и се е съгласил с нанесените щети по застрахованото
МПС, изготвил е опис на същия и той е бил оставен за ремонт в официален сервиз,
като след отстраняване на щетите и заплащането на стойността им от ищеца е
следвало „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да му заплати сумата, която е фактурирана
от сервиза, извършил ремонта, независимо от уговореното в т. 16.1 от раздел II: Каско на ОУ. По изложените
съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и
се отправя искане атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Намира се, че от доказателствата по делото не се
установява механизмът на процесното ПТП, вида, тежестта и размера на твърдените
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
вредите. Акцентира се върху посоченото т. 16.1 от раздел II: Каско на ОУ, а именно, че при невъзможност на застрахования да представи някои
от документите по т. 11.6 от Общите условия /при настъпване на
застрахователното събитие – злоумишлени действия на трети лица - да представи
служебна бележка от МВР, удостоверяваща събитието/, застрахователят може да
приеме доказването на застрахователното събитие на база писмена декларация по
образец на застрахователя за обстоятелствата, при които е настъпило, но в този
случай застрахованият има право да получи обезщетение само в размер до 10% от
застрахователната сума , като за срока на застраховката общият размер на
щетите, признати въз основа на декларация на застрахования, не може да
надхвърли 20% от застрахователната сума. Затова се счита, че по делото
безспорно е установено, че законосъобразно застрахователят е изплатил дължимото
от него застрахователно обезщетение в съответствие с договореното между
страните в полицата и в ОУ. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният съд,
съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:
Предявен
за разглеждане е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
За основателността на
иска с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, причинна връзка между това събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти, в тежест
на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане
факти.
В процесния случай не е спорно, а и от приетите по делото доказателства –
застрахователна полица №
440116213025256/08.03.2016г., се установява, че към датата на
процесното застрахователно събитие, между страните е съществувало
правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ за лек
автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № С********. Съгласно раздел II Каско, чл. 2.1.3.2 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“
на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, застрахователят покрива риска увреждане на
застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство. Налице е
плащане от ищеца на застрахователната
премия по застрахователната полица.
Страните не спорят и за това, че в срока на действие
на процесната полица при ответника са били образувани две застрахователни щети
с № 44012131620026 и с № 44012131620027, по които „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е заплатило застрахователни
обезщетения, съответно на 01.11.2016 г. в размер на сумата от 1 901,93 лева /по
щета № 44012131620026/, и сумата от 2 228,03 лева /по щета № 44012131620027/,
или общо сума в размер на 4 129,96 лева за двете щети. Не се спори и относно
липсата на представени от ищеца официални удостоверителни документи за
настъпването на застрахователните събития, въз основа на които са образувани тези
две щети, което обстоятелство се установява и от представените по делото
документи по посочените две застрахователни преписки, както и от констатациите
на вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната експертиза, допусната и
изслушана пред районната съдебна инстанция.
По делото е безспорно и образуването при ответното
дружество на процесната щета № 44012131702187, както и плащането от последното
на застрахователно обезщетение по нея в размер на сумата от 1 530 лева, въпреки
че ищецът е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 6 108 лева. Не се спори,
че ищецът не е представил официален удостоверителен документ /удостоверение от
полицейски органи/ за твърдяното от него застрахователно събитие по тази щета,
заведена на 31.01.2017 г. – увреждане на процесния автомобил от злоумишлени
действия на трети неизвестни лица в гр. София на ул. „****************, докато
е бил паркиран.
От представено по делото писмо с изх. № 92-1842/06.03.2017
г. се установява, че „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е уведомило ищеца относно причините за плащането
само на сумата от 1 530 лева по процесната щета, а именно тъй като това е
остатъкът от лимита на застраховката, посочен в т. 16.1 от ОУ, като се имат предвид и предходните две платени
обезщетения с общ размер на сумата от 4 129,96 лева.
Противно на поддържаното от въззиваемия, че от
доказателствата по делото не се установява механизма на процесното ПТП, вида,
тежестта и размера на твърдените вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, то в заключението на
вещото лице по изслушаната пред СРС САвТЕ, което
настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено, се посочва, че
всички увреждания по процесния лек автомобил могат да бъдат получени по
механизма, отразен в доказателствата по делото, а именно в паркирано състояние
и от въздействието от твърд предмет. Експертът е заявил, че стойността,
необходима за възстановяване на МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е в размер на сумата от 5 501,50 лева с включен ДДС, а
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици и доверени сервизи
– 4 279,82 лева с включен ДДС. Що се касае до наведеното в отговора на въззивната жалба
възражение, че щета „кора под двигател“ не е във връзка с процесното ПТП, то
следва да бъде посочено, че това обстоятелство е било отчетено и от вещото лице
по САвТЕ, поради което и в заключението по последната това увреждане не било
калкулирано.
Съответно, основният според
между страните въпрос по делото е свързан с това, налице ли е основание за
застрахователя да откаже изплащането на претендираното от застрахования
застрахователно обезщетение, респ. размерът на същото.
Съгласно
чл. 386, ал. 1 от КЗ /предишна чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм.// при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обещетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да
надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон.
Също така с оглед на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпанете вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. За да е основателен искът за присъждане на
застрахователно обещетение, застрахованият/трето ползващо се лице е длъжен да
докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на
застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 от КЗ, то
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на
застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното
събитие и стойността с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290
от ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни
цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и
вид. В случая с оглед на приетата и неоспорена САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите по описа на застрахователя по процесната щетата, е в
размер на сумата от 5 501,50 лева с включен ДДС. Това е
цената, необходима за възстановяване на МПС-то, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, като СГС
кредитира именно тази стойност, а не посочената от вещото лице сума от 4 279,82 лева, изчислена на база средни пазарни цени от
алтернативни доставчици и доверени сервизи, доколкото с възлагателно писмо с
изх. № 60078/08.02.2017 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е
възложило именно на автосервиз „Балкан Стар“ АД да извърши ремонта на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № С********, по щета
№ 44012131702187, на който сервиз ищецът е заплатил за ремонта на автомобила
сумата от 6 108 лева. Поради което, след като е
заплатена от застрахователя сумата от 1 530 лева, което не е оспорено, по
същата щета, основателен и доказан е предявеният иск за сумата от 3 971,50
лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 578 лева правилно исковата претенция е била
отхвърлена от районната съдебна инстанция.
Настоящият
съдебен състав не споделя както приетото от СРС в обжалваното решение, така и
поддържаното от ответника в хода на цялото съдебно производство възражение, че в
случая е приложима цитираната в ОУ към договора т. 16.1 от
раздел II: Каско
разпоредба, а именно, че при невъзможност
на застрахования да представи някои от документите по т. 11.6 от Общите условия
/при настъпване на застрахователното събитие – злоумишлени действия на трети
лица - да представи служебна бележка от МВР удостоверяваща събитието/,
застрахователят може да приеме доказването на застрахователното събитие на база
писмена декларация по образец на застрахователя за обстоятелствата, при които е
настъпило, но в този случай застрахованият има право да получи обезщетение само
в размер до 10% от застрахователната сума, като за срока на застраховката
общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования, не
може да надхвърли 20% от застрахователната сума. Така въведеното в ОУ ограничение не е съобразено с императивните
разпоредби на КЗ и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпенете
вреди към деня на настъпване на събитието и съответно не следва да се приложи.
В случая също така с оглед на чл. 6, т. 3 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и
гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР-Пътна полиция и не
се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние. Поради
което, няма пречки при твърдения за настъпило застрахователно събитие, за което
не е съставен протокол за ПТП, особено в случаите, в които не и предвидено
съставянето на такъв, застрахованият да доказва същото събитие по общия ред,
включително и със свидетели и каквото е предвидено и в ОУ на въззивника, а не
да се ограничава отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното,
поради частично несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, то обжалваното
решение следва да бъде отменено в една част.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и
с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
По
отношение на разноските:
С оглед частичната
отмяна на първоинстанционното решение, дължимите в исковото производство
разноски следва да бъдат преизчислени съразмерно с уважената част от иска.
Поради което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 792,15 лева – разноски в производството пред
СРС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следващите се на ответника разноски в
първоинстанционното производство са в размер на сумата от 111,36
лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД са присъдени разноски за разликата над 111,36
лева до присъдения от СРС размер от 840,55
лева.
Предвид изхода на спора
пред СГС и съобразявайки уважената част от въззивната жалба в полза на „Е.Д.“
ООД
следва да бъде присъдена сумата от 79,43
лева – разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса.
На въззиваемата страна също се следват разноски
за настоящата съдебна инстанция, съобразявайки отхвърлената
част на въззивната жалба. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е
претендирало пред СГС сумата от 721,12 лева с включен ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, като е
представило доказателства за извършването им. Предвид своевременно наведеното
от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност, съставът
на СГС намира, че същото се явява основателно, доколкото настоящото дело не се
отличава с фактическата и правна сложност, а извършените от процесуалния
представител на въззиваемия процесуални действия са се ограничили до подаване
на отговор на въззивна жалба и явяване в проведеното открито съдебно заседание.
Затова претендираното от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД адвокатско възнаграждение следва да се
намали до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/2004 г минимум, а именно до сумата от 550,46 лева без ДДС, или до сумата от
660,55 – с включен ДДС. Съответно, „Е.Д.“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД сумата
от 87,51 лева с включен ДДС – разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 289239 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 44199/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 68-ми състав, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от „Е.Д.“ ООД срещу
„ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 394, вр. чл. 405 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 971,50 лева, представляваща неплатената част от дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета № 44012131702187/31.01.2017
г. за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото
застрахователно събитие – увреждане от злоумишлени действия на трети лица на
застрахования автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № С********, осъществено в гр.
София, както и в частта,
в която
„Е.Д.“
ООД е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД сума над 111,36 лева до присъдения от
СРС размер от 840,55
лева – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Е.Д.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 394, вр. чл. 405 от КЗ сумата от 3 971,50
лева, представляваща
неплатената част от дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
+“ по щета № 44012131702187/31.01.2017 г. за претърпените имуществени вреди в
резултат от осъщественото застрахователно събитие – увреждане от злоумишлени
действия на трети лица на застрахования автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № С********,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 04.07.2017
г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 289239 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 44199/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 68-ми състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Е.Д.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 792,15 лева - разноски пред
СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата
от 79,43
лева -
съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „Е.Д.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 87,51 лева -
съдебни разноски пред СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.