РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, чл.22 и чл.23 от ЗПК.
Образувано е по подадени –
съответно въззивна жалба от „Уникредит Къноомър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адв.Х.К., против Решение №
260043/10.01.2022г., постановено от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по
гр.д.№ 7916/2020г., с което е осъдено дружеството да заплати на В. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес- ***, следните суми: 1 001,86 лв. - получена без
основание сума по договор за потребителски кредит № 3032185/29.12.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда -
08.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 430 лв. - разноски по
делото; както и е осъдено на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат *********, представлявано от
адвокат С. Г., сумата от общо 700 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. П. Д. в
настоящото производство.
Моли да бъде отменено решението и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция;
съответно частна жалба от „Уникредит Къноомър Файненсинг“
1
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.
„Гюешево“ № 14, чрез адв.Х.К., против Определение № 260171/18.02.2022г.
постановено от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по гр.д.№ 7916/2020г., с
което е оставена без уважение молбата от 11.02.2022 г. на дружеството за
изменение на Решението в частта за присъдените на пълномощника на ищеца
разноски за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Въззиваемата страна В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д.Б., депозира писмен отговори, затова, че въззивната и частната жалби
са изцяло неоснователни.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
I.По въззивната жалба.
Пред Районен съд – Пловдив от В. П. Д. против „Уникредит
Къноомър Файненсинг“ ЕАД е заведена искова молба, с която посочва, че
между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
3032185/29.12.2017 г., с предоставена сума от 15 000 лв. Бил недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал.
1,чл. 11, ал. 1,т.11 ЗПК. Поради недействителност на договора, получените
суми над главницата били без правно основание. Прави искане за присъждане
на 1001,86 лв. - недължимо платена по договора, ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
Ответникът „Уникредит Къноомър Файненсинг“ ЕАД в
законоустановeния срок по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че
изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК са спазени и договорът е валиден.
Шрифтът бил с размер 12, генериран от системата на дружеството.
В хода на производството са приети ССЕ, изготвена от в.л.В. Ш.,
Основна СТЕ, изготвена от в.л. инж.А. К. и Повторна СТЕ, изготвена от в.л.
инж. С. М..
Районният съд, за да уважи иска, излага основни съображения, че
съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на
договора/, на която се позовава ищецът, регламентира задължение за
изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по - малък от 12. И
от двете приети заключения на СТЕ се е установило, че това изискване не е
спазено. Според първоначалната СТЕ - погасителният план към договора
съдържа променящи се и непроменящи се полета, като последните са
отпечатани с шрифт от 9,8 до 11 пойнта, а променящите се от 9,8. Според
допълнителната и повторна СТЕ, изследвала всички документи, се
2
установява, че договорът и ОУ са написани с шрифт с големина 11 пункта, а
погасителният план - с големина от 8 до 10 пункта. Районният съд е
кредитирал второто заключение, като по - пълно, обосновано и пространно,
изследвало всички относими към кредита документи. Аргументира, че
изискването на закона, което е императивно, не е спазено, като само
изложеното е достатъчно, за да се застъпи извод, че договорът е
недействителен.
За пълнота е отбелязано, че е без значение в какъв шрифт е
запазена бланката/формуляр на договора в софтуерната система на кредитора.
Потребителят няма достъп до нея, нито до електронния му вариант. Именно
предоставеният хартиен носител /чл.5, ал. 4 от ЗПК/, трябва да отговаря на
изискванията на закона - всички елементи на договора да са с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по -малък от 12. Те не са изпълнени, което води
до недействителност на договора. Без значение е и дали потребителят го е
разбрал, изпълнявал ли е задълженията си или не - законът е нарушен, а
последиците от това за ясно. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23
ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Основните възражения на дружеството се отнасят до това, че
решението е недопустимо, необосновано и немотивирано. Поддържа, че са
допуснати процесуални нарушения и са налице противоречия с материалното
право. Районният съд неправилно е преценил и че не са спазени изискванията
към размера на шрифта.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в
чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
3
разходи. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК /действаща към момента на
сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата
част на съглашението с шрифт, не по – малък от 12. От заключението на
приетата СТЕ на в.л. инж. А. К. се установява, че полетата, които са
непроменящи се са отпечатани с шрифт от типа „Хебър“ и размер от 9,8 до
11 pt. Полетата, които са променящи се са отпечатани с шрифт от типа на
„Хебър“ и размер 9,8 pt. Според допълнителната СТЕ на в.л. инж. С. М.
обследвания Договор за потребителски кредит /в оригинал по делото/ и
Общите условия са написани с безсерифен шрифт „Хебър“ с големина 11
пункта. Погасителният план /в оригинал по делото/ е написан с безсерифен
шрифт „Хебър“ с големина от 8 до 10 пункта.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. На осн. чл.23 от ЗПК – когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи. Предявеният иск
на осн. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е на плоскостта на неоснователното обогатяване
и се явява основателен за сумата 1 001,86 лв. – платена по договор, за който е
установено, че е недействителен на осн. чл. 22 във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК.
Според заключението на приетата ССЕ, изготвена от в.л.Ш. по договора е
платена сумата от общо 16 001,86 лева. При дължима главница от 15 000 лв.
на връщане подлежи исковата сума от 1001,86 лв.
С въззивната жалба са направени и други възражения, но с оглед
констатираната недействителност на договора, е безпредметно да се обсъждат.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото дружеството ще бъде
осъдено да заплати сумата 360 лв. /с ДДС/ лично на адв. Д.Б. за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдвокатурата, определена по реда
на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
II.По частната жалба.
С обжалваното определение, Районният съд е аргументирал, че
ДПЗС съдържа волеизявления и на двете страни. Уговорката за безплатна
помощ не е поставена под условие, видно от чл.2, ал. 1, а чл. 3, ал. 1
4
единствено има за цел уреждане на последици от недобросъвестно поведение
на доверителя. Доказателства за материалната затрудненост на ищеца не
следва да се представят от него, а от ответника - Определение № 163/
13.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2266 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о.
Такива не са налице, като достатъчен за присъждане на възнаграждението е
представеният договор, в който е посочено, че същият не разполага с
достатъчно средства да плати хонорар на адвоката. Неоснователно е
възражението за неприложимост на чл. 7, ал. 9 НМРАВ – о.с.з. на 12.03.2021
г. не е проведено „формално“, а реално, същото е първо такова, в което се
извършва доклад на делото и настъпват процесуални преклузии. Факт е, че
пълномощникът на ищеца присъства в о.с.з., като проявява съответната
процесуална активност, при което и съобразно посоченото в НМРАВ се
дължи доп. възнаграждение, което е присъдено.
С частната жалба се възразява, че ДПЗС не е правилно оформен,
ако изобщо се приеме, че има такъв договор. Поддържа, че Районният съд
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че става дума за
предоставяне на безплатна правна помощ, а за правна помощ, чието
заплащане е под условие.
Настоящият съдебен състав намира, че са правилни изводите на
Районния съд, тъй като съдебната практика е приела, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. е достатъчно да се
приложи документ/договор/, в който е записано, че страната не разполага със
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Договорът е подписан и
от двете страни и от съдържанието му се извлича информация кой е
довереник и кой доверител.
Обжалваното определение е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260043/10.01.2022г., постановено от
Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по гр.д.№ 7916/2020г.
Потвърждава Определение № 260171/18.02.2022г. постановено
5
от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по гр.д.№ 7916/2020г.
Осъжда „Уникредит Къноомър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. „Гюешево“ №
14, да заплати лично на адв.Д.Б. сумата 360 лв. /с вкл.ДДС/ за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, по възз.гр.д.№ 1098/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6