Определение по дело №790/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 564
Дата: 11 декември 2024 г.
Съдия: Евгени Божидаров Ангелов
Дело: 20241400200790
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
гр. Враца, 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200790 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Б. К. Л., понастоящем в Затвора-
Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му ефективно наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Служебният защитник-адв.К. Т. –С. поддържа молбата за УПО.Изтъква примерно
поведение на осъденото лице .
Лишеният от свобода се присъединява към заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" с протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от
свобода,признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
Б. К. Л. търпи в Затвора-Враца наказание "Лишаване от свобода" по НОХД №
2284/23 г. на РС-Варна в размер на 1 година и 1 месец при първоначален строг режим за
извършено престъпление при условия на опасен рецидив по чл.206 ал.3 НК.
Начало на наказанието е 11.04.2024 г.
Към момента на постановяване на процесното определение е изтърпял ефективно
осем месеца , предварителен арест от един месец и един ден и от работа 1 ден. , или общо
девет месеца и два дни .
Остатъка от изтърпяване е три месеца и двадесет и осем дни .
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от две трети от
наложеното наказание , така както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като
деянието е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установяват следните релевантни факти и
обстоятелства :
При първоначално изготвената оценка рискът от рецидив е среден - 75 точки.
Дефицитни стойности се очертават при разделите:
- криминално минало - осъждан многократно, с ранни криминални прояви и
криминални нагласи;
- отношение към правонарушението - слабокритичен към извършеното деяние и
не приема присъдата за справедлива;
- взаимоотношения - не осъзнава мотивите за криминалното си поведение, с
трайно формирани криминални нагласи;
- начин на живот и обкръжение - приобщен към среди с асоциален начин на
живот;
- умения за мислене - не разпознава проблемите си и без способности за
адекватното им разрешаване. Не предвижда последствията от собствените си действия.
Рискът от вреди в условията на контролирана среда е нисък за служителите. Не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите. Не проявява дискриминационни
нагласи към малцинствените групи в затвора.
Риска от вреди за останалите лишени от свобода е среден. При засягане на
интересите и провокация е възможна проява на агресия.
Рискът от самоувреждане и суицид е нисък. Няма данни и информация за суицидни
мисли или минали автоагресивни прояви.
2
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е със средни
стойности и се обуславя от характера на настоящото правонарушение и криминалното
минало на лишения от свобода. Осъждан за кражби, хулиганство, присвояване и шофиране
на МПС с подправен регистрационен номер.
Рискът от бягство е нисък, няма регистрирани бягства или опити за такива в
условията на контролирана среда.
В изготвения план на присъдата като цели са заложени: осъзнаване на причините
довели до извършване на правонарушението, поемане на отговорност от собственото си
поведение, пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, формиране на способност за
адекватно разрешаване на проблемите, смяна на режима.
В изготвения първоначален план на присъдата като задачи са заложени:
1. Съобразяване с режимните изисквания за промяна съзнанието и отношението
към обществото;
2. Повишаване мотивацията за участие в организираните културно - масови и
спортни мероприятия;
3. Контролиране на импулсивността при взимане на решения;
4. Включване в специализирана програма „Умения за мислене“;
5. Участие в мероприятия за осмисляне на свободното време.
Към дата 19.11.2024г. по повод подадена молба от 19.11.2024г. от л. св. Л. за УПО е
изготвена актуална оценка на риска от рецидив съгласно утвърдената методика, която се
запазва в средните стойности - 78 точки.
Дефицитни стойности се запазват в разделите:
- криминално минало - многократни осъждания, ранна криминализация;
- отношение към правонарушението - слабокритичен към извършеното деяние и
не приема присъдата за справедлива;
- управление на финансите и доходите - няма постоянни доходи, разчита на
епизодична работа извън МЛС;
- начин на живот и обкръжение - приобщен към среди с асоциален начин на
живот;
- умения за мислене - не разпознава проблемите си и без способности за
адекватното им разрешаване. Не предвижда последствията от собствените си действия.

Според доклада по чл.155 ЗИНЗС при изготвената последна оценка на риска от
рецидив се отчита завишение до актуалните 78 точки, като се запазва среден. Промяната е в
разделите „Управление на финансите и доходите“ и „Начин на живот и обкръжение“.
Липсата на финансова стабилност, ясни и реалистични цели за осъществяването и, както и
интеграцията в криминални среди е предпоставка за извършване на нови правонарушения в
условия на свобода.
Л. св. Л. към момента няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. Не е награждаван, поради липса на констатирана устойчива тенденцията на
цялостното позитивно поведение.
Има две регистрирани участия в провежданите спортни затворнически
мероприятия. За периода от 29.08.2024г. до 03.09.2024г. е участвал в турнир по волейбол и
от 25.09.2024г. до 27.09.2024г. в турнир по футбол.
За времето на престой в затвора се наблюдава цялостното поведение на лишения от
свобода Л., като се регистрират периоди на позитивни промени, свързани с недопускане на
дисциплинарни нарушения, но в същото време отношението на лишения от свобода Л. към
3
планирането на присъда е негативно. Същия не е изпълнил заложените задачи за участие в
корекционна програма, която е свързана със заложените цели и задачи в планирането на
присъдата му.
В подкрепа на това твърдение може да се отбележи и нежеланието му да участва в
корекционни програми, които са свързани със заложените цели и задачи в плана на
присъдата му, с които той добре е запознат, тъй като на същия се предоставя възможност да
участва в съставянето му, което се удостоверява с неговия подпис. На видно място на
информационните табла във всяка група е поставен, утвърден от началника на затвора,
график с № 341/09.01.2024 г., актуализиран с график № 6569/17.06.2024 г. за провеждане на
корекционни програми през 2024 г. с информация за реда за включване, а именно, чрез
подаване на молба до началника на затвора. В плана на присъдата изрично е посочено, че
лишеният от свобода трябва да проявява активност при изпълнение на заложените цели и
задачи.
Като допълнение лишеният от свобода Л. не е преминал през всички етапи на
прогресивната система - смяна на режим и прекатегоризация в ЗООТ.
Поведението на лишения от свобода Л. в настоящия период от изпълнение на
наказанието показва, че няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна. Склонен е да
омаловажава собствената отговорност и принос при решаване на проблемите си, търси
вината у другите. Не осъзнава напълно своите дефицити и не проявява траен стремеж за
положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот.
Неколкократните му осъждания не са успели да променят нагласите му и да имат
необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост
да спазва и да се съобразява със законите в страната, а също така да му въздейства
предупредително върху него и възможността да извърши нови правонарушения. Налице е
формиран модел на извършване на престъпления с последващи от това наказания лишаване
от свобода. Това е показателно за слабите възможности да ограничава собственото
поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Няма устойчив вътрешен
коректив, насочващ към спазване на законовите норми. Не осъзнава нуждата от промяна в
модела на поведение след освобождаване, склонен е към импулсивни постъпки и рисково
поведение.
Според затворническата администрация необходимо е осъзнаване на отрицателното
въздействие на близкото обкръжение като фактор предопределящ в голяма степен
вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването от затвора и
необходимостта от намиране на подходяща работа в условията на свобода, с цел финансова
независимост и покриване на нужди от първа необходимост, което би намалило риска от
реализиране на нови деструктивни прояви в бъдеще. 
В бъдеше ще се продължи да се оказва възпитателно въздействие спрямо лишения
от свобода Л., което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията
в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините довели до престъплението,
намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми и други определени
в чл. 36, ал.1 от НК.
Към настоящия етап от изтърпяване на наказанието си л. св. Б. К. Л. все още не е
дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот.

Съдът намира с оглед наличните доказателства, че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл. 36 от НК.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
4
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето . Установено е запазване на
дефицитни зони като "криминално минало" , "отношение към правонарушението ,
"управление на финанси и доходи" , начин на живот и обкръжение" , "умения за мислене" .
Не се установява намаляваща промяна и при риска от рецидив при актуални 78
точки спрямо 75 т. в началото на изтърпяване на наказанието, което също е доказателство ,
че процесът по поправяне на лишеният от свобода не е завършен . Лишеният от свобода
според становището на Началника на Затвора не изпълнява заложените задачи за участие в
корекционни програми , поради и което не се реализират заложените цели в планирането на
присъдата.В доклада по чл.155 ЗИНЗС и Затворническото досие не се установява участие в
корекционни програми , поради което и дефицитните зони отчетливо се запазват.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене", "криминално минало", "отношение към правонарушението" и "начин
на живот и обкръжение" , запазването на средни стойности на риска от рецидив и на риска
от сериозни вреди за обществото, показват, че при осъдения все още не е постигната трайна
и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на нагласи, мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
добро поведение , липса на агресия и други форми на неподчинение , участие в спортни
мероприятия , което е показателно за известна положителна тенденция в развитието му. Тези
позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от
които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето и криминално поведение водят до риск от завръщане
към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект . Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели
в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да
има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Доброто поведение в Затвора на осъденото лице и липсата на нарушения на реда
представляват негово основно задължение , а не императивно и единствено основание за
УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно осъзнато
поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е налице , а не да цели
привидно изпълнение на критериите за УПО.
Лишеният от свобода Л. не е преминал през всички етапи на прогресивната система
- смяна на режим и прекатегоризация в ЗООТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно включването му в програма
„Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. В бъдеще ще продължи да се
оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините,
довели до престъплението, нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини
за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36 ал.1 от НК.
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на лишеният от
свобода Б. Л. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
5
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект по
превъзпитанието , за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот. В този смисъл е и заключителната част на
приложения доклад по чл.155 ЗИНЗС и становището на Началника на Затвора-Враца по
чл.437 ал.2 изр. второ НПК.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло , като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес , а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител.В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му
наказание за престъпление извършено при условията на опасен рецидив . Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода все още не е дал
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил и , поради което все още не са
постигнати целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК свързани с поправяне и превъзпитание
на осъденият към спазване законите и добрите нрави . Изложеното е основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода Б.
К. Л. , ЕГН:********** , за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 2284/23 г. по описа на РС-Варна в
размер на 3 /три/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично в присъствие на всички страни и подлежи
на обжалване и протестиране от тях чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок,считано
от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора –Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6