Решение по дело №533/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 31
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Дупница , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200533 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0348-000788 от 29.12.2020 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ – Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. 178е и чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП, на Е.. Т. К., с адрес: *******,
с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1
/един/ месец, за нарушение на чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач с подробни доводи относно неговата
незаконосъобразност и неправилност. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован
не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител- адв. С.,
който поддържа жалбата. Последният пледира за отмяна на НП като акцентира на
допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването му свързани с описанието
на нарушението дадено в АУАН и НП.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 21.08.2020 г., около 11:31 ч., в гр. Дупница, на ул. „Хан Крум„ срещу № 2
жалбоподателят за пореден път системно и демонстративно паркирал лек автомобил, марка
и модел „Нисан Х Трейл“, с рег. № КН 5005ВА изцяло върху тротоара извън разрешените за
това места определени от администрацията или от собственика на пътя. Това нарушение
било установено от пристигнал на място полицейски автопатрул съставен от полицейските
служители - свидетелите Ш. и М.. При пристигането им нямало никой около автомобила.
На жалбоподателя бил съставен фиш №GT363530/21.08.2020 г. в негово отсъствие.
Уведомление за съставения фиш било поставено върху предното стъкло на автомобила.
Същият бил обжалван от жалбоподателя в срок пред РС-Дупница и с определение на съда от
04.12.2020 г. жалбата била изпратена до АНО за процедиране по реда на чл. 186, ал.2 от
ЗДвП чрез съставяне на АУАН за нарушението.
С оглед на това бил съставен на 11.12.2020 г. в отсъствие на нарушителя от св. Ш. и в
присъствието на свидетеля М. приложения по делото АУАН №788/11.12.2020 г ., с който на
жалбоподателя било вменено нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
По-късно, на 19.12.2020 г. при опит да връчат така съставения АУАН на
жалбоподателя, същият отказал категорично пред свидетелите да представи КТ към
СУМПС. Това негово поведение било констатирано и отразено от св. Ш. като
административно нарушение по чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП и било дописано на място отдолу
в същия АУАН №788/11.12.2020 г., като актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-0348-000788 от
29.12.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ – Дупница, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 178е и чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП, на Е.. Т. К., с
адрес: *******, с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1
/един/ месец, за нарушение на чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Ш., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. В показанията
си свидетелят за пръв път достоверно и добросъвестно излага определени факти и
обстоятелства, които не са налични в описанието на нарушението дадено в АУАН и
възпроизведено идентично в обжалваното НП. Наред с това не са налице данни
предубеденост на свидетеля, който е изпълнявал служебните си задължения спрямо
2
жалбоподателя и няма данни за предходни конфликти между тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление, съдът намери, че същото, макар да е издадено в срок, от компетентен орган
и в предвидената от закона писмена форма не отговаря на изискванията на ЗАНН относно
минималното съдържание на АУАН, респ. на НП, тъй като описанието на нарушението е
неясно и води до двусмислие, вариантност и различни възможни интерпретации, което
сериозно ограничава правото на защита на жалбоподателя и затруднява съда в преценката
му относно установяване на съставомерните обстоятелства.
По нарушението на чл. 94, ал.3 от ЗДвП:
В обстоятелствената част на АУАН – актосъставителят, а по късно и в издаденото във
връзка с него НП – административнонаказващият орган е записал, че жалбоподателят като
водач на МПС „паркира неправилно лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. №
КН5005ВА, върху тротоар извън разрешените за това места определени от
администрацията или от собственика на пътя“.
Съгласно текста на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП : „За престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Според съдебния състав реквизитите по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
съдържанието на АУАН и НП са задължителни за спазване от актосъставителя и АНО и в
случая описанието на деянието като административно нарушение е неясно, непълно и
противоречиво спрямо отнесената към него като нарушена правна норма. Не е посочено кой
от изброените в текста на нормата субекти - собствениците на пътя или
администрацията /общинска, държавна и т.н./ е определил или не места за паркиране на
посочената по-горе улица, за да е паркирал жалбоподателят извън тях. Наред с това изобщо
не е описано разположението на лекия автомобил спрямо оста на пътя, разстоянието му до
сградите и неговите характеристики, т.е. дали същият е с допустима максимална маса до
3
2,5 тона. Налице е и противоречие в качеството на санкционирания субект, който според
съставения първоначално фиш е посочен като водач на лекия автомобил, но фишът е
издаден в негово отсъствие, а според събраните свидетелски показания се твърди, че не е
установен на място и е санкциониран в качеството му на собственик на автомобила без
каквито и да е данни, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата и час или
дали изобщо автомобила е бил управляван от някого в този ден, тъй като е и абсолютно
възможно да е бил паркиран там с дни или дори седмици.
По нарушението на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Второто посочено в АУАН и санкционирано с НП нарушение по чл. 175, ал.1, т. 3 от
ЗДвП е дописано недопустимо по-късно в съставения вече АУАН, в който като дата на
нарушението се сочи датата и часа само на първото нарушение - по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, а
именно 21.08.2020 г., около 11:31 часа. Наред с това в АУАН са вписани на два пъти дати на
подписване и връчване на АУАН на нарушителя, съответно на 19.12.2020 г. Обективно
невъзможно е същият след като не е бил на място при издаване на фиша лично и
присъствено да е отказал да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто
и да е начин да е осуетил извършването на проверка от органите за контрол на 21.08.2020 г.
и да му се състави АУАН за такова нарушение повече от 3 месеца по-късно на 11.12.2020 г.,
а още повече да му се предяви и връчи акта на 19.12.2020 г. На въпросната дата 21.08.2020
г., около 11:31 часа, в негово отсъствие му е бил съставен единствено фиш
№GT363530/21.08.2020 г. и му е било поставено уведомление върху автомобила. Въобще
нарушения извършени на различни дати вкл. след съставяне на АУАН няма как да бъдат
добавяни/дописвани в съдържанието на същия към датата на нарушението посочена в него.
Това е съществено процесуално нарушение тъй като не е налице идентитет между датата на
установяване на всяко от нарушенията, каквато е посочена в процесния АУАН единствено
за първото такова, респ. немогат да се преценят обективно давностните срокове за второто
нарушение, за което не е посочена коректна дата на извършването му.
Непълното обвинение и противоречието му с част от информацията съдържаща се в
свидетелските показания води до неясно такова. Нарушението на процедурата по съставяне
на АУАН и издаване на НП е съществено, тъй като нарушава правото на защита на
жалбоподателя да разбере обвинението и да се защити конкретно и адекватно срещу него.
Порокът във формата на обвинението не подлежи на саниране. Правилото на чл.53,
ал.2 от ЗАНН е неприложимо, тъй като неясното обвинение не води до безспорна
установеност на нарушението. Изцяло в тази насока е и практиката на касационната съдебна
инстанция отразена по сходен казус в Решение № 309 от 05.12.2016 г. по н. д. № 282 / 2016
г. на Административен съд – Кюстендил.
Изводът на настоящата съдебна инстанция по същество е, че описанието на всяко от
нарушенията не кореспондира с наличните по делото доказателства, най-вече с гласните
такива. Авторството на нарушението с оглед посоченото качество на водач на
4
жалбоподателя е абсолютно недоказано от събраните доказателства. Напротив св. Ш.
изрично сочи, че при установяване на неправилното паркиране в автомобила не е имало
водач и фишът за това нарушение е бил съставен от него на жалбоподателя като собственик
на МПС, в негово отсъствие, като уведомлението е било поставено на чистачките на лекия
автомобил. От тук следва и обстоятелството, че не е налице от обективна страна и второто
нарушение на чл. 175, ал1, т. 3 от ЗДвП, тъй като на датата на връчване на съставения по-
късно АУАН не е била изобщо извършвана проверка по ЗДвП от контролен орган, при която
жалбоподателят, който изобщо не е установено да е имал качеството на водач на МПС на
21.08.2020 г., да е длъжен да представя на органите за контрол съответните документи.
Такова задължение лицето има само когато като водач на пътя му бъде извършена проверка.
Може да се разсъждава в такава хипотеза, дали неизпълнението му не е и нарушение по чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП, но и тази хипотеза е приложима само за установения като водач на
МПС, какъвто няма данни да е бил жалбоподателят.
Ето защо, съдът намира, че цялото административно наказателно производство страда
от множество пороци. Стартирало е с акт съдържащ напълно погрешно, неясно и
несъответно описание на нарушението в АУАН, което след това се е мултиплицирало и в
съдържанието на съставеното по-късно и във връзка с него НП. Извършено е недопустимо
дописване на второ нарушение без посочена дата на извършването му. Наред с това на база
събраните най-вече гласни доказателства е налице недоказаност и несъставомерност от
обективна страна на всяко едно от нарушенията с оглед качеството на субекта и неговите
действия. Всичко това влече като задължителна закономерна последица отмяна в цялост на
атакуваното постановление на посочените няколко основания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000788 от 29.12.2020 г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ – Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по реда на чл. 178е и чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП, на Е.. Т. К., с адрес: *******, с ЕГН
********** са наложени административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1
/един/ месец, за нарушение на чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6