№ 45
гр. гр. Д., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд – Д. е
образувано по искова молба вх. рег. № 5426/14.10.2022 г., подадена от А. С.
Ж. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., ул. „***, с която срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД гр. С., ул. „Д.Б.***, ЕИК ********* е предявен иск за сумата
от 25 100.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 08.04.2022 г. от
водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № ***, застрахован
по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно с лихва за
забава, считано от 23.06.2022 г. – датата на уведомяването на застрахователя
датата на до окончателното изплащане на задължението, претендиран на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва иска по основание и размер,
като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице. Излага доводи за наличието на обстоятелства,
изключващи отговорността на застрахователя – наличие на случайно събитие
и непреодолима сила.
Третото лице-помагач на страната на ответника В. Г. Х. оспорва иска,
като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
1
страна на пострадалото лице. Оспорва наличието на виновно причинено по
негова вина ПТП. Поддържа становище за наличието на случайно събитие,
изключващо отговорността му. Оспорва изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съгласно доказателствата по делото - гласни доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите Й. А.П. ( без родство със страните по делото )
Б.Г.Б. ( без родство със страните по делото ), както и от заключението на
вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза и заключението на вещото лице инж. Й. М. по
повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
възприети от Съда като обективно и компетентно, на 08.04.2022 г., около
12.58 ч. в гр. Д., по ул. „А.П.“ се е движел лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“
модел С 500 с рег. № ***, управляван от В. Г. Х., който е пътувал сам в
автомобила си. Пътната настилка е асфалтова, запазена, хоризонтална, прав
участък от пътя в района на местопроизшествието. Произшествието е
настъпило през светлата част на денонощието при ясно време и добра
метеорологична видимост. В дясната част на платното за движение по ул.
„А.П.“ е имало паркирани леки автомобили и л. а. „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500
с рег. № *** се е движел на странична дистанция около 0.50 м. вляво от тях,
като се е движел със средна скорост 20 км/ч. – 30 км./ч. Когато лекият
автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № *** се намирал пред блок 42 (
намиращ се вдясно по посока на движението на МПС ), пешеходецът А. С. Ж.
предприел пресичане на платното за движение, като се е движел отдясно на
ляво спрямо посоката на движение на автомобила, при което е излязъл между
паркираните в дясната част на платното за движение автомобили и се е
отправил към левия тротоар. При така създалата се ситуация, в резултат на
навлизането на пешеходеца в коридора на движение на МП, е настъпил удар
между предната странична част на купето на автомобила в областта на
предния десен калник над предното дясно колело и лявата половина на таза на
пешеходеца с преминаване на предното дясно колело върху дясното ходило
на пешеходеца. Според вещото лице по допълнителната комплексна
експертиза инж. Й.ов ПТП е протекло по следния начин: ударът е настъпил
2
при застигане в гръб на пешеходеца, спрямо лявата му част, поради залитане
с оглед тежката степен на алкохолно опиянение, като след залитането вляво е
настъпило съприкоснование с преден десен калник на МПС.
Съприкосновението е продължило наклоняване на пешеходеца с горната част
на тялото към вътрешността на МПС – отдясно на ляво над предния капак.
Безспорен факт е съприкосновението на МПС и пешеходеца.
Водачът на МПС е напуснал местопроизшествието, но след половин час
доброволно се е явил пред органите на МВР.
На водача на МПС В. Г. Х. е съставен АУАН серия GA №
614153/08.04.2022 г., вследствие на който е издадено наказателно
постановление № 22-0851-000497/26.04.2022 г. за извършени нарушения на
чл. чл. 116 ЗДВП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, влязло в законна сила на
13.05.2022 г.
Съобразно заключенията на вещото лице д-р Д. Д. по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, и на вещото лице доц. Д-р
В. Д., д. м. по повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на
пътно-транспортното произшествие пострадалият е получил следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на втора
метатарзална ( ходилна ) част на дясното стъпало.
Безспорен факт е, че пешеходецът по време на произшествието е бил в
тежка степен на алкохолно опиване – 2.55 промила етилов алкохол в кръвта. –
концентрация на алкохол в кръвта,, водеща до нарушена координация на
движенията, залитане, силно забавени реакции, значителни дефицити в
мисловната дейност, съобразителността, вниманието и ориентировката.
Вещите лица са категорични в извода си за наличието на причинно-
следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и
получените от пострадалия травматични увреждания.
Непосредствено след инцидента пострадалият е транспортиран в
ЦСМП –Д., а впоследствие е приет за преглед и лечение в „МБАЛ-Д.“ АД –
Д. в Отделение по ортопедия и травматология и в Отделение по
неврохирургия.
Оздравителният период е продължил в рамките на два месеца.
3
По делото не се събраха доказателства относно претърпените от
пострадалия неимуществени вреди.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява по несъмнен и
безспорен начин, че към датата на пътно-транспортното произшествие –
08.04.2022 г., е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата
на което е застрахована отговорността на водачите на „МЕРЦЕДЕС“ модел С
500 с рег. № ***, по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“
АД, обективирано в полица № BG/.
Не е спорно, че на 23.06.2022 г. пострадалият е предявил
застрахователна претенция към застрахователя, по повод на която е
образувана щета № ***.
С писмо изх. № 5530/25.08.2022 г. застрахователят е уведомил
пострадалия, че няма основание да удовлетвори претенцията и следва да
представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача на МПС.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Д. като първа
инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Ищецът е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
4
ІІ. По основателността на иска:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
5
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт
включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на
застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо
застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетение.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 08.04.2022 г., за което
вината е на водача на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. № ***
В. Г. Х., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ
датата на пътно-транспортното произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
(чл. 116 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
А. С. Ж..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинените на пострадалата телесни увреждания.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на
основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които
6
са в пряка и непосредствена последица от него.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя.
Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-
транспортното произшествие.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
7
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
8
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
9
категория.
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на
преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая (
принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на
съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото (
принцип на обоснованост на преценката Съда ).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
10
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на телесни повреди при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между телесните повреди на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
В конкретния случай, по делото не се събраха доказателства
установяващи наличието на неимуществените вреди, свързани с
емоционалния живот на пострадалото лице - афективната част на моралния
патримониум на ищеца. Тежестта за главното и пълно доказване е вменена на
ищеца, но доказателства в тази насока не бяха представени.
Искът се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли.
С оглед недоказаността на исковата претенция, Съдът счита за
безпредметно обсъждането възраженията на ответника и на третото лице-
помагач на страната на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалото лице с оглед установената висока степен на алкохолно опиване,
обуславяща 90 % принос на пострадалия.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
500.00 лв. съдебно-деловодни разноски и 1 560.00 лв. адвокатско
11
възнаграждение.
Основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач на страната на
ответника не се присъждат разноски.
С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. Ж. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.
Д., ул. „*** срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. С., ул. „Д.Б.***, ЕИК ********* за
сумата от 25 100.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на
08.04.2022 г. от водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ модел С 500 с рег. №
***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ведно с лихва за забава, считано от 23.06.2022 г. – датата на уведомяването на
застрахователя датата на до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД, като недоказан.
ОСЪЖДА А. С. Ж. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., ул.
„*** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. С., ул. „Д.Б.***, ЕИК *********
сумите от 500.00 лв. съдебно-деловодни разноски и 1 560.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
12