№ 136
гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500284 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3584/24.04.2023 г. от Община Х., пл. „О.“ № 1,
БУЛСТАТ .... против решение № 90/07.04.2023г., постановено по г. д. № 518/2022 г. по
описа на ОС – Х., с което Община Х. е осъдена да заплати на М. К. Т. ЕГН ********** от
гр. Х., ул. „Т.“ № 35, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 15 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произходящи от ухапване от
безстопанствено куче на 24.04.2022 г. в град Х., ведно със законна лихва считано от
24.04.2022 г. до окончателно изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск или да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и претенция по чл.
86 от ЗЗД.
Предявен от М. К. Т. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Т.“ № 35 против Община Х.,
пл. „О.“ № 1, ЕИК.....
Ищецът моли съда да постанови решение, което да осъди ответника да заплати
сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
1
произходящи от ухапване от безстопанствено куче на 24.04.2022 г. в град Х., ведно със
законна лихва считано от 24.04.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
В исковата молба се твърди, че, на 24.04.2022 г., около 12.30 -13.00 часа, в гр. Х.,
в близост до сграда на бившия завод „Т.т.“, Т. е била нападната и нахапване от
безстопанствено куче, средно на ръст, с жълтеникава козина, заострена муцуна и с поставена
ушна марка на лявото ухо.
Това твърдение е основателно и се доказва от показанията на свидетел В.Я. (л.
119 от делото на ОС). Според неговите показания, като се прибирал от гробищния парк, Т.
вървяла горе долу 30 м. пред него и както вървяла едно жълто куче се спуснало и я захапало
за крака отзад. Жената се разпискала, клекнала на земята. Той веднага се втурнал и изгонил
кучето. Жената имала рана, която кървяла. Клекнала жената и в шок викала. Била в стрес и
му казала, че иска да се обади на сина си да дойде. Дошъл синът и, качили я в колата и те
тръгнали към болницата. Кучето било голямо горе-долу до коляното му, жълто, с леко
дигнати уши и с остра муцуна. На лявото ухо имало бледо червеникава марка. Породата не
може да определи. Жената вървяла сама. Кучето било едно и то я нападнало. До болницата я
закарал синът и. Когато прогонил кучето, то го лаело, спускало се. По принцип кучето
тръгнало без глас в атака, просто се спуснало към жената. Когато отишъл започнало да лае.
Като тръгнал по-сериозно към него, кучето се отдръпнало, но лаело.
Видно от Удостоверение от МЗХГ № 316/04.01.2019 г. за регистрация на
животновъден обект (л. 92 от делото на ОС), на Територията на община Х. има изграден
приют за отглеждане на кучета.
Според показанията на свидетел Я.Г., безстопанствените кучета на територията
на Община Х. са маркирани с маркери в розов цвят. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника.
При съпоставка на цвета, съобщен от свидетелят очевидец - бледо червеникава
марка и действителния цвят на марката (розов), използван от Община Х., се налага извод, че
се касае за еднозначно установяване, че кучето нападател е било с розова марка.
Следователно за него отговаря Община Х..
В исковата молба се твърди, че, в резултат от нападението и ухапването, Т. е
получила разкъсно-контузна рана на лява подбедрица с частично разкъсване на ахилесово
сухожилие.
Това твърдение е основателно. Видно от заключението на медицинската
експертиза (л. 83 – 85 от делото на ОС), Т. е получила увреждане, изразяващо се в разкъсно-
2
контузна рана на лява подбедрица с частично разкъсване на ахилесово сухожилие, като е
останал белег в размер 4/1 см, което е пряка причинна връзка с ухапването от куче на
24.04.2022 г.
Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице
хипотезата на чл. 49 от ЗДД: установен инцидент, вреди и причинна връзка. Ответникът
следва да репарира причинените неимуществени вреди, макар и без вина, тъй като носи
отговорност за безстопанствените кучето на негова територия, съобразно разпоредбите на
Закона за защита на животните.
В исковата молба се твърди, че в резултат от ухапването, на Т. са причинени
значителни болки и страдания.
Според заключението на медицинската експертиза (л. 83 – 85 от делото на ОС),
на Т. е причинена рана от ухапване на куче на лявата подбедрица, която е довела до
временно затруднение на движението на левия крак, без нужда от помощни средства.
Заздравяването е продължило около 3 месеца. Оздравителният период е напълно
приключил. Останал е белег, който (по нейни думи) не и създава естетическо неудобство. В
началото, след инцидента Т. е изпитвала силни до умерени болки и страдания, които вече са
затихнали. Сега изпитва леко изтръпване, без болка. Не са налице трайни последици за
здравето на Т. от процесния инцидент.
Според заключението на психологическата експертиза (л. 126 – 131 от делото на
ОС), инцидентът е довел до повишаване тревожността и несигурността на Т.. Изследването
на емоционалната компетентност показва липса на силни и неадекватни като сила и
интензитет емоции. Не е налице посттравматично стресово разстройство. Т. има социален
живот и интереси, които съответстват на възрастта. Социалното функциониране не е
ограничено от преживяното до степен, която да ограничава нейните действия и
взаимодействия. Не споделя за проблеми с дължината на дрехите и неизпитва срам от
белега. Имала такива притеснения, когато раната била прясна.
Видно от показанията на свидетел Х. (л. 118 от делото на ОС), тя е снаха на Т.. В
началото ищецът се притеснявала, че ще и режат крака. Спряла да се храни, да спи. Не
можела сама да се обслужва и това състояние продължило около 4 – 5 месеца – докато
заздравее раната. Все още куца. Получила паник атаки. Имала котка, но се наложило
животното да бъде изведено от дома и.
При тази фактическа обстановка (възраст на ищеца – 67 години, претърпените
медицински интервенции, времетраенето на оздравителните процеси, медицинската
прогноза относно възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания,
останалия белег, личните и семейни притеснения, затрудненото осъществяване на
ежедневни дейности, психичното състояние по време, в краткосрочен, в средносрочен и в
продължителен аспект - липса на психически изменения) и при приложението на чл. 162 от
ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 10 000.00 лева е най –
адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и тази сума следва да
3
бъде присъдена на ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че Т. е провокирала и предизвикала кучето при преминаването покрай
него, като е възможно самото преминаване покрай кучето да е станало причина за
ухапването.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да
е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия,
с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.
е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат.
Както вече беше посочено, от показанията на свидетел В.Я., който е очевидец на
инцидента, е видно, че кучето е тръгнало без глас в атака, просто се спуснало към жената.
Започнало да лае, когато свидетелят се приближил. Очевидно, нито жената е имала някакво
поведение, насочено към кучето, нито кучето е давало признаци за агресивни намерения.
Следователно не може да бъде направен извод за съпричиняване от страна на
пострадалото лице и възражението в тази насока е неоснователно.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 10 000.00
лева.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над 10 000.00 лева до размера от
15 000.00 лева и искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен, а в останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде:
осъдена Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ .... да заплати на М. К. Т. ЕГН
********** сумата от 707.69, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, съобразно уважената част от иска;
осъдена Община Х., БУЛСТАТ .... да заплати на адвокат К. К. Г., от АК – Х., с
личен № ......, гр. Х., бул. „Б.“ № 150, ет. 2 офис 217, в качеството на пълномощник на М. К.
Т. ЕГН **********, сумата от 500.00 лева с включен с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, определено по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения;
осъдена Община Х., БУЛСТАТ .... да заплати на адвокат К. К. Г., от АК – Х., с
4
личен № ......, гр. Х., бул. „Б.“ № 150, ет. 2 офис 217, в качеството на пълномощник на М. К.
Т. ЕГН **********, сумата от 500.00 лева с включен с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл е неоснователно възражението на Община Х.
за прекомерност;
осъдена М. К. Т. ЕГН ********** да заплати на Община Х. сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, съобразно уважената част от иска; сумата от 100.00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съобразно
уважената част от иска, както и сумата от 184.61 (сто осемдесети четири лева и 61
стотинки), представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство, съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 90/07.04.2023 г., постановено по г. д. № 518/2022 г. по
описа на ОС – Х., с което Община Х. е осъдена да заплати на М. К. Т. ЕГН ********** от
гр. Х., ул. „Т.“ № 35, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата над размера от 10 000.00
лева до размера от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произходящи от ухапване от безстопанствено куче на 24.04.2022 г. в град Х., ведно със
законна лихва считано от 24.04.2022 г. до окончателно изплащане, както и в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. Т. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Т.“ № 35, на
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ ....
да заплати на М. К. Т. ЕГН ********** сумата над размера от 10 000.00 лева до размера от
15 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произходящи от
ухапване от безстопанствено куче на 24.04.2022 г. в град Х., ведно със законна лихва
считано от 24.04.2022 г. до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/07.04.2023 г., постановено по г. д. № 518/2022 г.
по описа на ОС – Х. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ .... да заплати на М. К. Т. ЕГН
**********, от гр. Х., ул. „Т.“ № 35 сумата от 707.69 (седемстотин и седем лева и 69
стотинки), представляваща разноски за първоинстанционното производство, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ .... да заплати на адвокат К. К. Г.,
от АК – Х., с личен № ......, гр. Х., бул. „Б.“ № 150, ет. 2 офис 217, в качеството на
5
пълномощник на М. К. Т. ЕГН **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева с включен с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ .... да заплати на адвокат К. К. Г.,
от АК – Х., с личен № ......, гр. Х., бул. „Б.“ № 150, ет. 2 офис 217, в качеството на
пълномощник на М. К. Т. ЕГН **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева с включен с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. К. Т. ЕГН **********, от гр. Х., ул. „Т.“ № 35 да заплати на
Община Х., пл. „О.“ № 1, БУЛСТАТ .... сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, съобразно
уважената част от иска; сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 184.61 (сто осемдесети четири лева и 61 стотинки), представляваща заплатена
държавна такса за въззивното производство, съобразно уважената част от иска.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6