Решение по дело №811/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 820
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100900811
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 12.06.2020 г.

                                                            

   СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 811/2020  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „К.А.7.“ ЕООД срещу отказ № 20200429142618/30.04.2020 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановено по искане за вписване на преобразуване чрез вливане на „АДК П.Т.“ ЕООД в неговия едноличен собственик на капитала - „К.А.7.“ ЕООД. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото към заявлението са представени всички необходими документи, a изводът на длъжностното лице, че приложение намира нормата на чл.262к ал.1, е неправилен. Поддържа се, че се касае за преобразуване чрез вливане на ЕООД в неговия едноличен собственик на капитала, поради което приложение намира нормата на чл.263т ал.2 ТЗ, според която, когато всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз основа на решение на едноличния собственик на капитала. В случая един и същ е едноличният собственик на капитала на участващите в преобразуването дружества, поради което следва да се приложи облекчената процедура по чл.263т ал.2 ТЗ. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на длъжностното лице по регистрация и да се укаже да се извърши вписване по заявлението.

 

     Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

   Със заявление вх. N 20200429142618/30.04.2020 г. е поискано да се впише преобразуване чрез вливане на „АДК П.Т.“ ЕООД в „К.А.7.“ ЕООД.

    Представен е договор с нот.заверка на подписите от 29.04.2020 г., с който е постигнато съгласие между АДК П.Т.“ ЕООД и  „К.А.7.“ ЕООД да се извърши преобразуване, при което „АДК П.Т.“ ЕООД да се влее  в  „К.А.7.“ ЕООД.

    Представен е протокол от 29.04.2020 г. на ОС на „Е.И.“ ЕООД, с който в качеството на едноличен собственик на капитала на „Княз АДК 77“ ООД е прието решение за одобрение на договор за преобразуване между „К.А.7.“ ЕООД и „АДК П.Т.“ ЕООД и вливане на „АДК П.Т.“ ЕООД в „К. АДК 77“ ООД.

     Представен е протокол от 29.04.2020 г. на ОС на „К.А.7.“ ЕООД, с който в качеството на едноличен собственик на капитала на „АДК П.Т.“ ЕООД е прието решение за одобрение на договор за преобразуване между „К.А.7.“ ЕООД и „АДК П.Т.“ ЕООД и вливане на „АДК П.Т.“ ЕООД в „К.А.7.“ ЕООД.

     По процесното заявление е постановен обжалваният отказ N 20200429142618/30.04.2020 г. Прието е от длъжностното лице, че не е спазено изискванията на чл.262к ал.2 ТЗ, защото договорът за преобразуване не е обявен по партидите на преобразуващите се дружества.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на производството пред съда е отказ на длъжностното лице да впише преобразуване на търговски дружества чрез вливане.

 

      Според съда обжалваният отказ е законосъобразен, защото не са изпълнени императивните изисквания на закона относно обявяване в ТР на договора за преобразуване по партидите на участващите в преобразуването дружества.

     В случая с процесното заявление се иска да се впише преобразуване на търговски дружества чрез вливане на „АДК П.Т.“ ЕООД в „К.А.7.“ ЕООД, което е едноличен собственик на капитала на вливащото се дружество. Това означава, че случаят попада в хипотезата на чл.263т ал.3, изр.2-то ТЗ, според която членове 261б, 262и, 262л и 262м не се прилагат.

    След като в нормата на чл.263т ал.3, изр.2-то ТЗ изрично е изключено приложението единствено на членове 261б, 262и, 262л и 262м, следва да се приеме, че приложението на чл.262к ал.1 и ал.2 ТЗ не е изключено. Следователно изискванията на чл.262к ал.1 и ал.2 ТЗ следва да намерят приложение.  Доколкото е изключено приложението на чл.262и - за изготвяне доклад за преобразуване, съдът приема, че изискването на чл.262к ал.1 ТЗ се отнася само за обявяване в ТР на договора за преобразуване.

    В случая изискването на чл.262к ал.1 ТЗ не е спазено, защото договорът за преобразуване от 29.04.2020 г. не е обявен по партидата на двете дружества в посочения в нормата на чл.262к ал.2 ТЗ срок - 30 дни преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване.

 

     Основният довод на жалбоподателя, който развива в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на обжалваният отказ, е за приложението на чл.263т ал.2 ТЗ. Нормата на чл. 263т ал.2 ТЗ предвижда, че „когато всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз основа на решение на едноличния собственик, а за решението не се прилагат чл. 262з - 262р и чл. 263о - 263с. Според съда случаят не попада в хипотезата на чл.263т ал.2 ТЗ, защото макар преобразуващите се дружества да са еднолични, едноличният собственик на капитала на дружествата не е едно и също лице. След извършена проверка в ТР се установи, че „Е.И.“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на приемащото дружество „К.А.7.“ ЕООД, а едноличен собственик на капитала на вливащото се дружество „АДК П.Т.“ ЕООД е „К.А.7.“ ЕООД.

    Тезата на жалбоподателя можеше да бъде споделена, ако „Е.И.“ ЕООД бе едноличен собственик на капитала и на вливащото се дружество, но случаят не е такъв. Обстоятелството, че „Е.И.“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „К.А.7.“ ЕООД, а „К.А.7.“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „АДК П.Т.“ ЕООД, означава, че „Е.И.“ ЕООД пряко контролира „К.А.7.“ ЕООД и индиректно контролира „АДК П.Т.“ ЕООД, но не и че тези дружества имат е един и същ собственик на капитала. В случая различни субекти са собственици на участващите в преобразуването дружества.

 

     Като краен извод - едноличният собственик на капитала на участващите в преобразуването еднолични дружества не е едно и също лице, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.263т ал.2 ТЗ. Едноличният собственик на приемащото дружество е различен от едноличния собственик на вливащото се дружество, поради което случаят попада в хипотезата на чл.263т ал.3, изр.2-то ТЗ. В тази хипотеза не е изключено приложението на чл.262к ТЗ, поради което предпоставка за вписване на преобразуването е в ТР по партидата и на двете дружества да е бил обявен договорът за преобразуване, и то 30 дни преди компетентните дружествени органи да са приели  решенията за преобразуване. Тъй като това изискване не изпълнено, защото договорът за преобразуване не е обявен по партидата на дружествата, отказът е законосъобразен.

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.А.7.“ ЕООД срещу отказ № 20200429142618/30.04.2020 г. на Агенция по Вписванията.

 

    Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: