Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17 октомври 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 08 октомври 2019 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 549…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 14 от Закон
за гражданската регистрация(ЗГР), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпила жалба от И.В.Т. срещу Заповед №РД-01-2165 от 22.07.2019г.,
издадена от кмета на община Русе. С административния акт е наредено заличаване
на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес-*** на малолетните деца И.
Т. и Л. Т., чиито родител се явява жалбоподателката.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Основания за оспорване, разписани в
чл.146, т.3 и 4 от АПК.
Иска се отмяна
на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованата
в съдебното производство страна-Д.Т., баща и законен представител на малолетните
деца в писмен отговор чрез адв. О., и в съдебно заседание подкрепя издаването
на оспорения административен акт, който считат за правилен и законосъобразен.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител в писмен
отговор и в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Моли съда да я отхвърли. Претендират се и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 21.06.2019г., майката на двете малолетни деца И.В.Т. *** бр. заявления(л.21-33
от адм. преписка) за постоянен адрес, касаещи заявяването от нея лично и от
името на нейните деца, за които действа като техен законен представител на
постоянен адрес, промяна на такъв, както и за промяна адреса на децата от
постоянен адрес ***, на такъв в ***Сред тези заявления са и две, с които е заявен
и настоящ адрес/адресна карта/ на малолетните деца-същият като постоянния.
На същата дата майката е заверила нотариално и декларация(л.34 от адм. преписка), с която заявява,
че ще уведоми бащата на децата за промяната на постоянен и настоящ адрес.
В административната преписка липсват доказателства за извършено такова
уведомяване, но в проведеното съдебно производство бе доказано, че такова
уведомление е изпратено чрез Еконт Експрес на 24.06.2019г.
На 11.07.2019г., в община Русе е входиран(л.12 от адм. преписка) сигнал за
извършено нарушение на чл.95, ал.3 и чл.96, ал.3 от ЗГР, изготвен от Д. Т.,
чрез адв. И. О.-САК. В сигнала се посочва, че бащата не е давал съгласие за промяна
на адресната регистрация на своите деца, която била извършена без негово съгласие
и без предоставено пълномощно. Поискано е
от кмета на общината да инициира проверка за сочените нарушения и да
издаде заповед за заличаване на адресните регистрации на малолетните деца, извършени
по този начин.
По повод на този сигнал, кметът на община Русе е издал Заповед
№РД-01-2098/15.07.2019г.(л.11 от адм. преписка), с която на основание чл.99б от
ЗГР е сформирал комисия с председател Началник „ГС“/Гражданско състояние/ в
община Русе, юрисконсулт на общината и представители на ТЗ „ГРАО“ Русе към
МРРБ, на Областна администрация и представител на ОД на МВР Русе.
След съответните справки и проверки, комисията изготвила Протокол от
19.07.2019г.(л.5-6 от адм. преписка), с който е приела, че при
извършената адресна регистрация на малолетните деца И. Т. и Л. Т., е допуснато
нарушение на чл.95, ал.3 от ЗГР и чл.96, ал.3 от ЗГР, вр. с чл.92 от същия
закон. Предлагат на кмета да издаде Заповед за заличаване на адресните регистрации
на двете деца по постоянен и настоящ адрес.
На 22.07.2019г., кметът на община Русе издава и оспорената в настоящото
производство Заповед №РД-01-2165 от 22.07.2019г. С нея е наредено заличаване на
адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес-*** на малолетните деца И. Т.
и Л. Т..
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав стигна до следните
правни изводи:
Заповед №РД-01-2165 от 22.07.2019г. на Кмета на Община Русе е издадена от
компетентен орган и при спазване на предвидената от закона форма, съгласно чл.99б,
ал.3 от Закон за гражданската регистрация.
Спазена е процедурата по издаване на административния акт, разписана в
чл.99б, ал.1 и ал.2 от ЗГР. Кметът е сезиран за допуснати нарушения, свързани с
адресна регистрация, което му дава компетентност да извърши проверката по
чл.99б, ал.1 и ал.2 от ЗГР. Това сочи на липса на нарушения на процесуалните
правила. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание
на акта. Заповедта е мотивирана с фактическо основание – цитиран е протокола на нарочната комисия и сигнала на Д. Т., дал началото
на процедурата.
Оспореният акт не е съобразен с материалния закон и целта на закона, което
води до незаконосъобразността му и е основание за неговата отмяна.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация „адресът е
еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 от закона всяко лице, подлежащо
на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя
постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал.
5.
Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо
положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или
непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно,
съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението,
който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.
Според нормата на чл. 95, ал. 1 ЗГР, постоянният адрес се заявява чрез
подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1. Идентично е
записано правилото за настоящ адрес в разпоредбата на чл.96, ал.1 от закона. Съгласно
ал. 3 и на двете разпоредби, „за малолетни и непълнолетни и на поставени под
запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители“.
В случая майката на децата, като техен законен представител и съобразно предвидената
в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт, е заявила пред компетентния
орган постоянен и настоящ адрес. След извършената проверка на обстоятелствата
по чл. 92 ЗГР, регистрацията е извършена.
Извършената промяна в адресната регистрация на малолетните деца не е в
нарушение на Семейния кодекс и на Закона за гражданската регистрация, противно
на твърдяното от заинтересованата страна-бащата на децата, действащ чрез адв. О..
Целта на административното производство по Закона за гражданската
регистрация, което се развива пред кмета на общината, е коренно различна и не
цели установяване на общо съгласие между законните представители на какъв адрес
да бъдат регистрирани малолетните и непълнолетните граждани.
Нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР задължава при промяна на адресната
регистрация да се уведоми местната администрация за промяната на адреса в срок
от 30 дни. Това е изпълнение на императивно задължение, каквото имат всички
граждани на територията на РБ, вкл. и законните представители на граждани с
ограничена дееспособност.
Адресната регистрация не се извършва произволно, а отразява действително
фактическо положение, реалното място, където гражданите живеят преимуществено.
Адресната регистрация на гражданите е с цел да се поддържа регистър на населението
за постоянния и настоящия им адрес в актуално състояние, съответстващо на
действителното фактическо положение. В преследване на тази цел Законът за
гражданската регистрация възлага на административния орган да извършва проверка
дали действително гражданите живеят на заявените от тях адреси, в нарочното производство
по чл. 99б, Глава ІV, Раздел озаглавено " Извършване на проверка".
Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон - ЗГР
задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на
родителя, уредени в Семейния кодекс (СК). Адресната регистрация не е
предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на
родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително място на
живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Вписването в
регистъра на населението е от значение за упражняване на права и изпълнение на
задължения, които са относими към адресата/ите на акта по регистрация, например
да ползват социалните и образователни услуги, осъществявани в населеното място,
където живеят.
Неоснователно Комисията е приела, че регистрацията е следвало да бъде
извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия
подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране
на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла,
посочен от бащата на децата и създадената нарочна Комисия, а именно, че
настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян, само
ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители,
удостоверяващи тяхното съгласие.
За административния орган е достатъчно единият от двамата законни
представители на недееспособните да извърши действия по представителството им,
което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите
може сам да представлява малолетното си дете. Още повече, че майката е
изпълнила и задължението си по чл.123, ал.1, изр. 2-ро от СК.
Да се приеме противното становище, означава в ситуации на фактическа
раздяла, ако родителите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето
на детето/децата, да е недопустимо да се извършва подобно промяна/по
административен ред/ досежно адреса на малолетни/непълнолетни деца, преди гражданският
съд да реши спора, по реда на чл.127, ал.2 от СК. Което пък би обезсмислило възможността
или по-скоро задължението за извършване на такава промяна от единия от
родителите, независимо, че децата към него момент живеят при съответния
родител. Последното пък ще наруши изискването на чл.99, ал.1 от ЗГР.
Както вече посочихме и по-горе, целта на предвиденото в чл. 99, ал. 1 от
ЗГР задължение на гражданите е поддържането на регистъра на населението в
актуално състояние, което е свързано и с осигуряване на възможност за
осъществяване и на държавната политика по закрила на децата, задължително
образование и т. н. Неизпълнението на това задължение е обвързано и с
административно наказание "глоба" по чл. 116, ал. 2 от ЗГР.
И за пълнота на изложението:
Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на
административното право. Тези отношения между родителите на двете малолетни
деца подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства, тези по чл. 123,
чл. 127 или в това за прекратяване на брака.
Неразбирателството между родителите следва да се реши по реда на Семейния
кодекс, т. е. съдът да определи кой от двамата родители ще упражнява постоянно
родителските права, което като последица определя и мястото на постоянно
живеене на детето. Тези спорове се разглеждат от гражданския съд. По реда на
чл. 323 от ГПК и на основание чл. 127, ал. 3 от СК може да се поиска от съда,
пред който е заведен спор за родителските права и местоживеенето на детето,
постановяването на привременни мерки по този въпрос до приключване на делото.
Така или иначе, изводът на настоящия съдебен състав е, че извършената
промяна в адресната регистрация на малолетните деца не е в нарушение на
Семейния кодекс и на Закона за гражданската регистрация, нито в нарушение на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012
г. Съответно, за кмета на община Русе е липсвала причина и основание да издаде Заповед №РД-01-2165 от 22.07.2019г., с която е
наредено заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес-***
на малолетните деца И. Т. и Л. Т..
С оглед гореизложеното, жалбата срещу тази заповед е основателна и следва
да бъде уважена. Последствие от това е отмяната на административния акт.
Предвид изхода
на спора и съобразно чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането за разноски,
направено от процесуалния представител жалбоподателя за основателно. Такива
следва да бъдат определени съобразно изявлението на адвоката на оспорващата страна за оказана безплатна
помощ, предвид разпоредбите на, чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от Закон за
адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-01-2165 от 22.07.2019г., издадена от кмета на община Русе, с
която е наредено заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ
адрес-*** на малолетните деца И. Т. и Л. Т..
ОСЪЖДА община Русе да заплати на И.К.П.,***, ЕГН ********** направените
адвокатско възнаграждение в размер на 500(Петстотин) лева, по реда на чл.38,
ал.2 от Закон за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.
Съдия: