№ 62
гр. Стара Загора , 17.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело №
20205530103548 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:54 часа се явиха:
ИЩЕЦ К. Г. Ч.: редовно призован, лично се явява и с адв. С., редовно
преупълномощена от 08.03.2021 г.
ОТВЕТНИЦИ:
Н. М. Д.: редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
М.А. Д.: редовно призована, не се явява. За нея се явява мл. адв. Р., редовно
преупълномощена от 17.03.2021 г.
Е. А. В.: редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
ВЕЩО ЛИЦЕ А.И. П.-П.: редовно призовано, лично се явява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
МЛ. АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното
съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неявяването на
ответниците Н. М. Д. и Е. А. В., и неизпращането на представител от същите, не е пречка за
разглеждането на делото, тъй като и съдът пристъпи към разглеждането му в 09.54 часа, на
второ четене.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 ГПК съдът пристъпи към изясняване фактическата страна
на спора.
АДВ. С.: Поддържаме исковата молба. Няма да правя допълнения и уточнения към
нея.
МЛ. АДВ. Р.: Поддържам отговора на моята доверителка. Няма да правя допълнения
и уточнения към него. Оспорвам исковата молба.
СЪДЪТ отново прикани страните към постигане на спогодба, като им разясни
преимуществата й.
АДВ. С.: Не сме постигнали спогодба.
МЛ. АДВ. Р.: Не сме постигнали спогодба.
Тъй като страните не са постигнали спогодба, съдът намери, че следва да направи
доклад на делото, който да отрази в протокола, поради което и на основание чл. 145, ал. 3 и
чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА, като доклад по делото, проекта за доклад на същото, направен с
определението от 20.01.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено на страните с призовките за
днешното съдебно заседание, както следва: обстоятелствата, от които произтича
претендираното от ищеца право, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в
това, че бил собственик на УПИ ** от кв. 13 по плана на с. **, Община и Област Стара
Загора, с площ по документ за собственост от 920 кв.м, а по скица - от 902 кв.м, при
граници: от изток УПИ ХІХ-126 и **, от югоизток и от юг - улица, от юг и от югозапад -
УПИ **, от запад и северозапад - УПИ **, и от север - улица, УПИ ** и УПИ **.
Ответниците били съсобственици на УПИ **, който бил съседен на неговия имот от северна
(северозападна) страна. В имота им, в южната-югоизточна част, били посадени пет дървета,
които се намирали в близост до северната (северозападната) граница на имота му. Те били
посадени на разстояние по-малко от нормативно установените изисквания в чл. 52 ЗС, а
именно: 1). една слива, която била висока 6 метра, била посадена на разстояние 0,70 метра
от границата на имота му; 2). една слива, която била висока 5,30 метра, била посадена на
разстояние 1,60 метра от границата с имота му; 3). една круша, която била висока 5,40
метра, била посадена на разстояние 1,80 метра от границата с имота му; 4). една ябълка,
която била висока 6 метра, била посадена на разстояние 1,90 метра от границата с имота му;
и 5). една череша, която била висока 5 метра, била посадена на разстояние 1,20 метра от
границата с имота му. Съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр.
2
3/13.01.2004 г.), всички тези дървета били високи (с височина над 5 метра) и трябвало да
отстоят на 3 метра от границата с неговия имот, който се явявал съседен на този на
ответниците. Това не били дървета, попадащи под специалния режим на особена закрила по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Поради това, когато нормативно установеното отстояние не
било спазено, собственикът на съседния имот разполагал с иска по чл. 109, във вр. с чл. 52
ЗС, за да постигне премахване на създаденото противоправно състояние, без да било
необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета му пречели на
спокойното упражняване на правото му на собственост (чл. 50 ЗС). Многократно се опитвал
да се разберат с ответниците с добро и премахнат описаните дървета, но не получавал
разбиране от тях. Ето защо за него бил налице правен интерес от предявения иск за
премахване на посочените дървета, посадени при несъобразяване с предвидените в чл. 52 ЗС
отстояния.
Искането е да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху гореописания УПИ
**, като премахнат намиращите се в южната (югоизточната) част на съсобствения им
гореописан УПИ ** - две сливови дървета, една круша, една ябълка и една череша, които
били посадени при несъобразяване с предвидените в чл. 52 ЗС отстояния до границата с
имота му, който се явявал съседен на техния, както и разноските по делото.
Правна квалификация на предявения от ищеца в субективно съединение негаторен
иск е нормата на чл. 109, във вр. с чл. 52 ЗС.
С подадения в срок отговор ответницата М.А. Д. заема становище, че искът бил
допустим, но неоснователен. Същата, в качеството си на наследник на покойния си баща
А.Г.Д., което било видно от удостоверение за наследници № 11/16.01.1998 г. на Община
Стара Загора, придобила собствеността върху УПИ XXII – 127 в кв. 13 по плана на с. ***.
Според нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ акт № 102, том II, дело
№ 820 от 14.04.1982 г. по описа на нотариус Ф. Б., А.Г.Д. и Н. М. Д. станали собственици на
½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ XII - 227 в кв. 14 по плана на с. **,
Старозагорски окръг, находящо се в с. **, Старозагорски окръг, цялото от 472 кв.м, при
граници на цялото дворно място: от двете страни улица и парцел Х-89. Съгласно скица №
2220/10.09.2012 г. на Община Стара Загора, имотът представлявал УПИ XXII - 127 в кв. 13, с
площ 330 кв.м. В скицата било записано, че собственици на имота били Н.М. Д. и А.Г.Д.,
съгласно н.а. № 102/1982 г. Праводателите на А.Г.Д. и Н. М. Д. били собственици на
описаната ½ ид.ч. от дворното място, по силата на н.а. за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и давност № 65, том III, дело № 1051 от 10.07.1981 г. по описа на
нотариус Ф. Б.. Никъде в обстоятелствената част на иска ищецът не бил посочил дали
посадените пет броя дървета му пречели да упражнява в пълен обем правото на собственост
върху дворното си място. Съгласно чл. 109 ЗС, собственикът можел да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск
бил средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
3
създадено състояние, което му пречело да упражнява своето право според предназначението
на имота или в съответствие с обема на правото на собственост. В този смисъл и
основанието за защита чрез този иск се пораждало само при състояния, от които възниквали
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от
упражняване на правомощия, които субективно пречели и/или ограничавали тези на
потърсилият правната защита. В случая с иска изобщо не били наведени аргументи в
смисъл, че дърветата навлизали в имота на ищеца или по някакъв начин му пречели да
упражнява в пълен обем правото си на собственост. Според ищеца, петте дървета били
посадени „в близост“ до неговата ограда, като единственият му аргумент бил нормата на чл.
52 ЗС. Само по себе си твърдението, че дърветата били разположени на разстояние по-малко
от нормативно установеното в чл. 52 ЗС, не било достатъчен аргумент, за да обосновял иска
по чл. 109 ЗС. В исковата молба било цитирано определение № 249-2018-II г.о., според
което, когато отстоянието не било спазено, собственикът разполагал с правно признатата
възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигнел премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да било необходимо да доказва, дали и с какво посадените в
съседния имот дървета му пречели на спокойното упражняване на правата му. Според
същия акт обаче, при предявен иск по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС, преценката на съда
дали било налице непозволено препятстване за упражняване собственическите правомощия,
била конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятствало
упражняване на правото на собственост. Тълкувайки този цитат се установявало, че във
всеки конкретен случай следвало да се установи, какви били действията и как препятствали
упражняването на правото. Това било така защото, искът, който бил основан на чл. 52 ЗС, се
реализирал чрез негаторен иск. Ето защо не било достатъчно простото твърдение, че
процесните дървета не били на отстояние по-малко от 3 м от оградата му, а и че това
състояние възпрепятствало спокойното упражняване на правото му на собственост. Това
произтичало от характера на негаторния иск. Предявеният иск обуславял разпределението
на доказателствената тежест, като в условията на пълно и главно доказване ищецът
следвало да докаже кумулативното наличието на две предпоставки - на първо място, че бил
собственик на имота, и на второ, че ответниците извършвали неоснователни действия, които
му пречели да осъществява в пълен обем правото си на собственост и произтичащите от
него права - да владеел имота, да се ползвал от него и да се разпореждал с него. Според т. 3
на ТР № 4-2017-ОСГК, за уважаване на иска по чл. 109 ЗС било необходимо ищецът да
докажел, че неоснователното действие на ответника му пречело да упражнява своето право.
В мотивите към решението било посочено, че за уважаването на този иск, във всички случаи
било необходимо ищецът да докажел не само, че бил собственик на имота и върху него
ответникът бил осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че
това действие или бездействие създавало за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия били по-
големи от обикновените и поради това били недопустими, била конкретна по всяко дело.
Основание за защита чрез иска се пораждало само при състояния, от които възниквали
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от
4
упражняване на правомощия, които субективно пречели и/или ограничавали тези на
потърсилият правна защита. Функцията на иска била да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. От исковата
молба не ставало ясно какви негативни влияния търпял ищецът от обстоятелството, че петте
дървета били засадени в близост до имотната му граница. Поради това оплакването му било
неоснователно, а искът недоказан. В действителност процесните пет дървета не
възпрепятствали по никакъв начин упражняването на правото му на собственост върху
неговия имот. В това щял да се убеди съдът, след като бъдело изготвено заключението на
съдебно-агрономическата експертиза. Дърветата били стари и през всичките тези години не
бил повдиган изобщо въпросът за местоположението им. Предявеният иск представлявал
откровено заяждане с ответницата М.А. Д. и останалите двама съсобственици на имота, като
мотивът бил междусъседски конфликт. Всички дървета били с подрязани клони и с малки и
рехави корони, като нямало нито един клон, който да навлизал в имота на ищеца. Дори
нямало как и листа да паднели от тях в имота му. Що се отнасяло до черешата, на първо
място, тя била много по-ниска от 5 м, а на второ, била отрязана отдавна и от нея останало
само стеблото, с диаметър по-малко от 15 см, като по ствола нямало абсолютно никакви
клони. Значение в случая имал отговора на въпроса, коя била релевантната височина на
дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа -
установената при разглеждане на делото или тази, до която достигал съответния дървесен
вид. Тук съдебната практика била единодушна - релевантна била височината, до която
достигал съответния дървесен вид. В този смисъл било решение 60-2014-II г.о. И петте
дървета били стари и достигнали максималния си размер. Въпреки това не възпрепятствали
по никакъв начин ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Не
отговаряло на истината и оспорвала размерите, посочени като височина на дърветата, в
исковата му молба. Те били по-ниски от посоченото, а както отбелязала по-горе, едното от
тях отдавна било отрязано. Предвид изложеното предявеният иск бил неоснователен. В него
не се съдържали данни, по какъв начин дърветата възпрепятствали ищеца да упражнява
правото си на собственост. Само на това основание искът му следвало да се отхвърли, тъй
като това бил един от кумулативно изискуемите елементи на същия иск, а именно да била
налице действителна пречка за упражняване правото на собственост. С оглед на всичко
изложено моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 50 ЗС
против ответниците, като неоснователен и недоказан, и й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, останалите две ответници Н. М. Д. и Е. А. В. не са
подали писмен отговор, не са взели становище по предявения иск, не са претендирали
самостоятелни права и възражения, не са посочили и представили доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявения иск, а ответницата М.А. Д. носи тежестта да докаже по делото всички
5
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като на тях е е основала
възраженията си срещу основателността на този иск.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдяното в исковата
му молба и подлежащо на доказване от него обстоятелство, че бил собственик на посочения
в същата имот на посоченото в нея основание, не сочи годни доказателства, тъй като
представените в тази насока с исковата му молба копия на н.а. и скица, са незаверени, а в
този им вид, не представляват годни писмени доказателства по делото за същото
обстоятелство.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, съдът предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада на делото и дадените с него указания, както и
да предприемат съответни процесуални действия.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада на съда и дадените с него указания. Имаме
указания да представим заверени преписи на нотариалния акт и скицата, като представям
същите в днешното съдебно заседание в заверен препис и моля да бъдат приети като
доказателства по делото. Не възразявам да бъде изслушано вещото лице и евентуално, с
оглед изслушването му, ще имаме искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел, който водим в днешното съдебно заседание. След изслушването на
вещото лице ще заявим дали имаме искания. Нямам други искания.
МЛ. АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада на съда и дадените с него указания. Да
се приемат днес представените писмени доказателства, представени от пълномощника на
ищеца. Да се изслуша заключението на вещото лице. Нямам други искания.
СЪДЪТ намери, че за изясняване на делото от фактическа страна, следва да приеме
като относими, допустими и необходими писмени доказателства днес представените
писмени документи от пълномощника на ищеца, след което да изслуша заключението на
назначената по делото съдебно-агротехническа експертиза, тъй като е постъпило по делото
в законния срок по чл. 199 ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 157 и чл. 200 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представените от
пълномощника на ищеца заверени преписи от: нотариален акт № 133/2016 г. и скица №
1365/03.07.2017 г.
ПРИСТЪПИ към изслушване заключението на съдебно-агротехническата експертиза.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.И. П.-П. - 56 години, българка,
с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с висше агрономическо образование, без
6
дела, родство и особени отношения със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде добросъвестно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение в законния срок, което
поддържам. На стр. 4 съм отбелязала, че черешата е отрязана преди две години, което
заключение съм дала, тъй като по време на огледа прецених според самото гниене на самия
дънер, затова по моя преценка е около две години отрязването на тази череша. Единствено,
ако има преовлажняване на даден терен или мястото, може би има по-бързо изгниване на
сърцевината на дънера. На стр. 2, в т. ІІІ, втори абзац, думите: „По границата на двата има
има…“, съм написала два пъти „има има“, като първото „има“ да се чете „имота“. Видяла
съм скицата, приложена към отговора на исковата молба. Аз съм написала разстоянията на
дърветата от тази ограда, като не знам дали самата ограда попада и точно на коя граница.
Както е оградата, навътре към процесния имот, съм отбелязала разстоянието на всяко
процесно дърво, като на място съм замерила тези разстояния от оградата до ствола на
дървото. Мерила съм от вътрешната страна на оградата. Не мога да отговоря дали оградата
попада от двете страни на границата на имота или дали е построена в някой от имотите.
Нямала съм такава задача и затова съм мерила от вътрешната страна на оградата. На първата
снимка на стр. 2 е сливата, която съм описала, и съм описала, че е на 70 см от оградата на
дворното място. На стр. 3, първата снимка отгоре е на процесната круша, която също е зад
оградата, а на стр. 3, втората снимка долу е на процесната ябълка, която е също зад оградата,
и останалите две дървета се вижда, че са зад къщата на долния имот – на **. Описала съм в
заключението на каква възраст са дърветата, като мисля, че съм отговорила в заключението
на тези въпроси, дали дърветата могат да станат по-високи, като могат да бъдат и изрязани,
зависи как ще се отглеждат от собствениците.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
МЛ. АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намери, че следва да приеме като доказателство по делото заключението на
съдебно-агротехническата експертиза, тъй като отговаря на поставените въпроси, поради
което и на основание чл. 195 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на съдебно-агротехническата
експертиза, изпълнено от вещото лице А.И. П.-П., на което определя възнаграждение за
изготвянето му в размер на 146 лева, платимо, както следва: 100 лева от внесения от ищеца
и ответницата М.А. Д. депозит, като задължава същите в едноседмичен срок от днес да
довнесат поравно по сметка на Старозагорския районен съд и представят в същия срок по
делото документи за разликата от 46 лева до пълния размер на определеното съда
7
възнаграждение за вещото лице, от която разлика ищецът да довнесе 23 лева, а ответницата
М.А. Д. – 23 лева, в противен случай за същата разлика ще следва да се издаде изпълнителен
лист, като за възнаграждението на вещото лице се издаде РКО.
АДВ. С.: С оглед на обясненията, които даде вещото лице в днешното съдебно
заседание, и с оглед на възраженията на ответниците, че черешата отдавна е била отрязана,
като всички процесни дървета са с подрязани клони, моля да се допусне събирането на
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х.Т. Х., който водим в днешното съдебно
заседание, който живее в с. ** и е съсед на двете страни по делото, за установяване на
обстоятелствата кога е била отрязана процесната череша и кога са били отрязани клоните на
дърветата.
МЛ. АДВ. Р.: Не възразявам срещу искането. Да бъде разпитан свидетелят.
СЪДЪТ намери, че следва да допусне до разпит водения от ищеца свидетел за
посочените от пълномощника му обстоятелства, които са относими към предмета на делото,
необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с тези доказателства,
съгласно чл. 164 ГПК, на което основание
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Х.Т. Х..
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ Х.Т. Х. – на 69 години, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Само г-н Ч. познавам, тъй като работих в музикалното училище,
трябваха ми няколко години за пенсия и там се запознахме. След това даже после му
помогнах да намери къщата, защото и аз имам къща в същото село, което е село **. Не са
съседни къщите ни, а му помогнах да си намери къща, защото аз бях там от 15 години и
живея там, а той искаше да си купи вила в същото село. Купи си вила в селото, но не мога
да си спомня кога стана това. За мястото, където е тази вила в с. **, се отнасят показанията
ми. Н.Д., М.Д. и Е.В., не ги познавам. В началото на октомври 2020 г. бях в с. ** в неговия
двор да видя как се е устроил. Направи ми впечатление, че в съседния двор съществуваха
пет дървета в опасна близост до неговата къща, „опасна близост“ значи около метър и
половина до два метра, като имаше и под метър за едното дърво, засадени големи дървета,
като трите дървета са в зоната на неговата къща, буквално едното дърво е на под метър
разстояние от неговата къща. Неговата къща е стара къща, построена точно на границата
8
между двата парцела, и дървета, корените им, са в основата на къщата, а клоните при буря
чупят керемидите на чисто новия му покрив, за който той извика майстори да си направи
като си купи къщата, а пък корените на тези същите дървета са в основите на същата му
къща. А разбрах това, защото няма начин едно дърво, което е над керемидите, а неговата
къща е пет метра, двуетажна, а то е над покрива, няма начин коренната му система да не
влиза в неговия каменен зид, т.е. предполагам, че влиза. И виждам, че в приземния му етаж
има вода, не само влага, а вода. И му казах, че трябва да вземе мерки да оправи
положението, да направи дренаж, защото къщата му ще падне. Дърветата, не съм ги мерил
колко са високи, но трите дървета са в зоната на къщата, а двете със сливи са в зоната на
зида, който е пред къщата, и всичките бяха високи над 3-4 метра. Короните на тези дървета
– двете сливи, са надвесени над неговия двор, т.е. са надвесени дългите им клони в двора
му, а пък останалите три дървета, които са ябълка, круша и не знам какво беше третото, а
пък и октомври месец листата са опадали, клоните им бяха до керемидите, в опасна близост,
и при най-малкия вятър се удрят в керемидите. Следващото ми ходене беше в края на
ноември и ми направи впечатление, че почти всички клони, значи има един – два, които са
още в зоните на зида, а другите бяха отрязани и боядисани със синя боя. Явно са взели
мерки за керемидите на покрива му, но не и в кореновата система, и водата съществуваше
пак, като и в момента съществува. Има денивелация между двете места, но съседната къща,
където са дърветата, е натрупала насипна пръст - на стената на къщата на г-н Ч. е натрупана
насипна пръст, с цел уравняване на парцела, и са засадени дърветата, за които говорим. При
най-малкия дъжд насипната пръст между дърветата и неговата стена влиза в основите, и
минава в неговия приземен етаж, в стаите му. Има непрекъснато вода. Тази пръст,
насипаната, между дърветата и стената, създава голямата денивелация, а иначе наклонът си
е естествен, и в неговия двор си продължава естественият наклон, но е нормален, а не е
отсечен. Сега, поради Ковид-а, малко разредих ходенията, но иначе може би веднъж в
месеца си пием кафето с г-н Ч. – някой път у нас, някой път у тях, различно. През годините
не съм виждал тези дървета да бъдат подрязвани до края на ноември, когато посочих, че са
рязани, като са рязани между двете ми ходения – в началото на октомври и края на ноември
миналата година. Черешата в момента съществува, но е отрязана, но не знам на колко метра
- отрязана е частта към неговото място, т.е. клоните й към неговото място, т.е. за покрива
вече е безопасно, но за кореновата система за неговата къща заплахата стои. Края на
ноември установих, че е отрязана черешата. Виждал съм, когато съм ходил при г-н Ч.,
маркуч, който е там, и през който върви вода в зоната на дърветата, като имаше насадени и
малини там. Всъщност жената си полива малините на един метър от неговия зид и водата
влиза вътре в стаите. И през този маркуч, и при всеки дъжд, влиза водата, защото теренът е
такъв. Къщата на г-н Ч. е двуетажна, като долният етаж е над 2 метра, а горният е нормален,
около 2,5 метра, като е висока около 4,5 метра, и оттам й почва покривът, като покривът е не
по-малко в билото си висок от около 2 метра. Покривът му е на пирамида и в билото си е
около 2 метра високо, защото съм влизал в тавана му, а по краищата е около 50 см. Не съм
виждал лично, че при буря клоните чупят керемидите, но няма начин да не е така, т.е.
предполагам. Водата е непрекъснато там и сега е там, и съм я виждал.
9
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
МЛ. АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямаме други искания за събиране на доказателства. Представям списък на
разноските.
СЪДЪТ предостави възможност на пълномощника на ответницата М.А. Д. да се
запознае с представения от пълномощника на ищеца списък с разноските.
МЛ. АДВ. Р.: Нямаме възражения. Също представяме списък на разноските. Нямам
други искания за събиране на доказателства.
СЪДЪТ предостави възможност на пълномощника на ищеца да се запознае с
представения от пълномощника на ответницата М.А. Д. списък с разноските.
АДВ. С.: Запознах се. Нямам възражения.
Тъй като страните нямат искания за събиране на други доказателства, съдът намери
делото за напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149, ал. 1
ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявения иск да ми се
присъдят разноските. Моля да ми бъде дадена възможност да изложим съображенията си в
писмена защита в указан от Вас срок.
МЛ. АДВ. Р.: Моля да отхвърлите като неоснователен и недоказан предявения иск.
Ще представя писмена защита. Моля да присъдите сторените разноски от доверителката ми.
СЪДЪТ намери делото за напълно изяснено от правна страна, поради което и на
основание чл. 149, ал. 2 и 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и посочи, че ще обяви решението си по
делото на 19.04.2021 г., като дава на всяка от страните едноседмичен срок от днес, да
представи, с копие за другата страна, посочените от пълномощниците им писмени защити.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.43 часа.
10
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
11