РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Добрич, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20223230102143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД от
Община Добрич срещу ЕТ ЛИК –Л.К. за установяване на вземания – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №1321/2022г. по описа на РС Добрич за следните суми:1 877,29 лв.
- част от концесионно плащане по Договор №..../26.05.2003г. /за 17-та година/; - 40,54 лв. -
законна лихва за забава за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г. ; - 10 239,58 лв. - неустойка за
забава.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.
1/Обстоятелства по иска, на които се основават претенциите и възраженията: Между
страните е сключен концесионен договор № .../26.05.2003г. по отношение на обект в гр.Д.,
****, по който се претендират непогасени вземания по дължимо годишно концесионно
плащане за 17-та година.
Ответникът оспорва задълженията за плащане на спорните суми поради
форсмажор- епидемия Ковид. Заради противоепидемични мерки заведението било
затворено и не реализирало приходи. Неизпълнението се дължи на непреодолима сила и на
основание чл.306,ал.1 ТЗ плащане не се дължи.
Между страните не се спори наличие на концесионен договор. Не се спори, че
ответникът има незаплатени задължения по договора
Спори се има ли непреодолима сила и дължи ли плащане ответника.
В тежест на ищеца е да докаже валиден концесионен договор. Ответникът доказва
непреодолима сила по смисъла на ТЗ.
По делото са събрани писмени доказателства; прието е като неоспорено е заключение
на вещо лице по съдебно – икономическа експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
1
Фактите: Между страните е сключен Договор за концесия №.../26.05.2003г. по
отношение на недвижим имот в град Д., публична общинска собственост-„....“ в .... „.....“ ,
включен в парцел ...., ЦГЧ със застроена площ 175,50 кв.м и изби – 62,90 кв.м.Концесията
обхваща разрешение за извършване на търговска дейност със срок 20 г. Уговорено
концесионно възнаграждение в размер на 3960 лв. , платими на две вноски , едната в размер
на 30% от сумата в срок до 30 дни от датата на сключване на договора, а останалата – до 10
дни до края на всяка година от договора. Договорът е в сила от датата на сключване -
26.05.2003г.Уговорено е също задължения за концесионера:заплащане на ремонтни
дейности: през първата година - не по – малко от 7500 лв.; през втората-не по-малко от 18
800 лв. ; до края на третата година - не по –малко от 22 300 лв. и до края на концесията за
текущ ремонт-4000 лв.Отговорностите за неизпълнение са уговорени в раздел IX:-по
чл.14,ал.1- законна лихва за забава , която се дължи от неизправната страна при забавено
плащане в срок до 30 дни;по чл.14.ал.2 – неустойка в размер на 0.5% на ден ,при
неизпълнение или забавено плащане,за всеки ден над тридесетия върху стойността на
неплатената част от паричното задължение за съответния период.
С двустранно споразумение от 10.08.2021г. договорът за концесия е
прекратен.Съдебно-графологична експертиза дава заключение , че Л.К. е положила подпис в
двустранното споразумение. Производството по чл.193 ГПК не е проведено успешно от
ответника. Споразумението представлява годно писмено доказателство.
Заключение на вещото лице:дължимата част от концесионното възнаграждение за
седемнадесета година по договора , за периода 26.05.2019г. – 26.05.2020г. е в размер на
1877,29 лв. с ДДС; съответно дължимата законна лихва е 40,56 лв. върху главница 1877,29
лв. за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г.; дължимата неустойка, изчислена в договорения
размер на 0,5 % за периода 16.06.2020г. – 10.08.2021г. е в размер на 10 239,58 лв.
Правни изводи:
Между страните не се спори наличие на валидно облигационно правоотношение по
договор за концесия от 26.05.2003г.
Спорни са въпросите: налице ли е непреодолима сила/форсмажор ,довела до
преустановяване на търговската дейност от ответника в обекта – предмет на договора за
концесия; дължи ли плащане ответникът при тази хипотеза на уговореното по
договора;противоречили ли уговорената неустойка на добрите нрави.
На основание чл.306 ТЗ длъжникът по търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, причинено на непреодолима сила. За да може да се позове на непреодолима
сила длъжникът не трябва да е в забава преди появата на форсмажорното събитие.
По чл.2 от процесния договор предмет на концесията е описания недвижим имот-....в
.... „....“ в гр.Д. за извършване на търговска дейност. Следователно по обективен критерий
сделката е търговска и са приложими нормите на Търговския закон./ТЗ/
По данни от експертизата за 17-та година от концесионния договор ответникът
дължи концесионна вноска в размер на 8338,98 лв. с ДДС/индексирано с индекса по
инфлация по НСИ/, платимо за периода 26.05.2019г. – 26.05.2020г. на две вноски: първа-
дължима до 26.06.2019г. в размер на 30% или 2501,70 лв. с ДДС и втора- до 16.05.2020г. в
размер на 70% от годишното концесионно възнаграждение или 5837,29 лв. От тях 3960 лв.
се погасяват от внесената гаранция и остават дължими 1877,29 лв. главница.
На 13.03.2020г. със Заповед № РД-01-124 на Министъра на здравеопазването са
въведени противоепидемични мерки на територията на Р България във връзка с
усложняваща се епидемична обстановка с разпространение на COVID-19.Сред тези мерки е
и забрана за посещения в заведения за закрито, вкл. барове, ресторанти, заведения за бързо
обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници. С последователни заповеди срокът на
предприетите мерки се удължава до 13.05.2020г., а след това продължават като временни
противоепидемични мерки отново със забрана за посещения на заведения на закрито до
15.07.2020г., като срокът последователно е удължаван до 30.04.2021г.
Описаните доказателства обосновават извод за наличие на непреодолима сила-
световна пандемия COVID-19, която засегна и стопанския живот в страната предвид
наложените ограничения за търговска дейност на закрито, респ. ресторанти и заведения за
2
хранене за времето на извънредното положение - 13.03.2020г. – 13.05.2020г. и след това до
пролетта на 2021г. Пандемията е с внезапен, мащабен и непредвидим характер към момента
на сключване на процесния договор. В резултат ответникът е бил в обективно невъзможност
да упражнява търговската си дейност - предмет на договора. Към 13.03.2020г. е заплатил
първата дължима вноска по договора за годишното концесионно възнаграждение; не е
настъпил падежа на втората вноска. Следователно, ответникът не е в забава преди обявяване
на извънредното положение COVID-19 и може да се позове на непреодолима сила,
настъпила със световната пандемия COVID-19, считано за България от 13.03.2020г.
В съответствие с чл.306, ал.3 ТЗ ответникът е уведомил Община Добрич с документ,
заведен под № .../12.01.2021г., че поради пандемия COVID-19 обекта по договора за
концесия е затворен от март 2020г.; не са реализирани доходи почти цяла година, а
финансовите средства за поддържането и за концесионната вноска са значителни. С това
уведомление концесионерът е поискал прекратяване на договора за концесия и той е
прекратен с двустранното споразумение от 10.08.2021г. Уведомяването е своевременно
предвид продължаващите и към датата на заявлението – 21.01.2021г. временни
противоепидемични мерки със забрана за посещения за заведения за хранене на закрито.
Възражението е основателно и доказано. На основание чл.306 ТЗ ответникът не
отговаря за неизпълнението по договора по отношение главницата от 1877,29 лв. , лихва за
забава от 40,54 лв.
По отношение на неустойката: Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции – Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС. По
своята правна същност неустойката представлява предварителна оценка на вреди при
неизпълнение на поетите по сделка задължения, неточно изпълнение или неспазване на
определен срок.
В разглеждания случай неустойката по процесния договор е уговорена като
мораторна и се дължи при забава в плащането над 30 дни , по 0,5% за всеки ден след
тридесетия. При забава в плащането на втората вноска от 4864,41 лв. без ДДС неустойката
се изчислява от вещото лице в размер на 10 239,58 лв. за времето на забавата 16.06.2020г. -
/падеж на задължението/- 10.08.2021г./ дата на прекратяване на концесионния договор/.
Обстоятелството, че неустойката надхвърля като размер неизпълненото задължение
не означава, че тя противоречи на добрите нрави. Неустойката изпълнява обезпечителна, но
и обезщетителна функция. В конкретния случай е нараснала не заради формулирането й в
процесния договор в разрез с добрите нрави, а поради продължително неизпълнение от
страна на длъжника. Следователно уговорената неустойка не е нищожна на соченото от
ответника основание.
Не е нищожна клаузата за неустойка в търговски договори, уговорена без краен
предел или фиксиран срок - Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС. И това възражение
на ответника не е основателно.
Ответникът въвежда с отговора възражение за прекомерност на неустойката и иска
нейното намаляване. По заключение на вещото лице за една календарна година неустойката
възлиза на 8879,80 лв. /365 дни по 24,32лв. – 0,5% на ден / спрямо задължение от 4864,41
лв., а за 421 дни забава -10239,58 лв. спрямо задължение от 4864,41 лв.
Към датата на прекратяване на договора от дължимата сума – втора вноска за 1-та
година на договора в размер на 5837,29 лв. с ДДС/4864,41 лв. + 972,88 лв. с ДДС/. Погасена
е сума от 3960 лв. внесена от ответника гаранция.
Очевидно така уговорения размер от 10 239,58 лв. е прекомерен спрямо дължимия
остатък от 1877,29 лв./ към датата на прекратяване на договора – 10.08.2021г./ и забавеното
плащане на сумата от 4864,41 лв. за 421 дни /16.06.2020г. – 10.08.2021г./ и следва да се
намали до размер на 2/3 или 6826,38 лв., който размер кореспондира с обезщетителния
характер на уговорената неустойка.
Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
съдът присъжда разноски в размер на 163,69 лв. държавна такса от общо платената 291,52
лв., 112 лв. – депозит за вещо лице от общо платени 200 лв. и 252,68 лв. – юрисконсултско
3
възнаграждение. Присъдените разноски в заповедното производство 136,53 лв. - държавна
такса от платена 243,15 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът не присъжда в полза на ответника разноски в размер на 200 лева –депозит за
вещо лице по съдебно – графологичната експертиза предвид неуспешно проведената защита
в производството по чл.193 ГПК. Сторените от ответника разноски по експертизата остават
за негова мсетка.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „ЛИК – Л.К.“ ЕИК *********,
представляван от Л.И. С. гр.Д., че ДЪЛЖИ на Община Добрич ЕИК *********,
представлявана от Й.Й. - ....гр.Д. следните суми – предмет на Заповед за изпълнение № 620
от 09.05.2022г. , издадена по ч.гр.дело № 1321 по описа на РС Добрич: - 6826,38 лв. /шест
хиляди осемстотин двадесет и шест лева 38 ст./ - неустойка за забава за периода
16.06.2020г. -10.08.2021г. по Договор №.../26.05.2003г. за недвижим имот в град Д.,
публична общинска собственост-„....“ в .... „....“ , включен в парцел ...., ЦГЧ със застроена
площ 175,50 кв.м и изби – 62,90 кв.м, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата над
6826,38 лв. до 10 239,58 лв., както и иска за сумата от 1877,29 лв. – част от годишно
концесионно плащане за седемнадесета година по договора за концесия и 40,54 лв.
/четиридесет лева 54 ст./ - законна лихва за забава за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г.
ОСЪЖДА ЕТ „ЛИК – Л.К.“ ЕИК *********, представляван от Л.И.С. гр.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Община Добрич ЕИК *********, представлявана от Й.Й. - ..... гр.Д. сторени
разноски по гр.дело № 2142/2022г. по описа на РС Добрич в размер на 163,69 лв./ сто
шестдесет и три лева 69 ст./ - държавна такса от общо платената 291,52 лв. , 112 лв./сто и
дванадесет лева/ – депозит за вещо лице от общо платени 200 лв. и 252,68 лв./двеста
петдесет и два лева 68 ст./ – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ „ЛИК – Л.К.“ ЕИК *********, представляван от Л.И. С. гр.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Община Добрич ЕИК ********* , представлявана от Й.Й. - ... гр.Д. сторени
разноски по ч.гр.дело № 1321/2022г. по описа на РС Добрич в размер на 136,53 лв. /сто
тридесет и шест лева 53 ст.- държавна такса от платена 243,15 лв. и 50 лв./петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4