Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 4.05.2015 г.
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12 139 по описа за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226 КЗ.
Ищецът Р.А.М., поддържа, че на 20.10.2011 г.
около 17.30 – 18.00 ч. управлявал л.а. „Опел Астра”, рег. № ****** по пътя от
гр. П. за с. Б.Р.. Поддържа, че движещия се в насрещната
лента л.а. „Мерцедес С 220”, рег. № *******,
управляван от С.Б.С., навлязъл в платното на
движение на ищеца и предизвикал удар, в резултат на което
М. претърпял счупване на дясна лакътна кост и контузия на гърдите. Въпреки
поставения гипс на ръката тя не се възстановила и след около месец била
извършена операция за поставяне на метална остеосинтеза,
която била отстранена на 6.02.2012 г. Ищецът сочи, че трудно се обслужвал,
приемал редица медикаменти, все още изпитвал болки при физическо натоварване,
от операцията останал загрозяващ белег, станал неспокоен и нестабилен, изпитвал
страх при возене в автомобила. Претендира като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди ответника (при когото твърди, че е налице застраховка на
гражданската отговорност на виновния водач) да му заплати сумата от 60 000 лв.
Претендира законната лихва от датата на ПТП и разноски.
Ответникът З. „А.Б.” АД оспорва вината на
водача С., като твърди, че ПТП е причинено по вина на ищеца, респ. че последният е съпричинил
вредоносния резултат, тъй като именно той е навлязъл в лентата за насрещно
движение, както и че не е използвал предпазен колан. Сочи, че принос за
настъпване на ПТП има община П., тъй като пътното платно е било в лошо
състояние с дупки и това е предизвикало произшествието. Оспорва размер на иска
и претендира разноски.
Третото лице Община П. – помагач на
страната на ответника, оспорва иска по размер. Оспорва тезата за съпричиняване,
като сочи, че в участъка е било изпълнено мероприятие по изкърпване на дупки.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От разпита на св. А.В.А.
и св. Д.Х.Д. се установява, че през лятото на 2011 г.
отивайки на събор, на пътя (по който имало много дупки) между с. Д. и гр. П.,
настъпило ПТП. Св. А. пътувал на предна дясна седалка в автомобила „Мерцедес”,
а св. Д. – З. водача С.. Според показанията
автомобилът се движел с около 50-60 км/ч., когато приближаващия в
срещуположното платно автомобил „Опел Астра” навлезнал в тяхната лента, което накарало С. на свой ред да
премине в насрещната лента. Тогава л.а. „Опел” се върнал в своето платно и там
настъпил удара между колите. Св. Д. е посочил, че дупките по пътя били много и
големи, обширни и с дълбочина от 5-7 до 10 см. И двамата свидетели са посочили,
че понастоящем участъкът е ремонтиран и в сравнително добро състояние.
Приетата по делото САТЕ е дала
становище, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, при пътна
настилка с дупки и неравности. Л.а. Мерцедес, рег. № *******,
се е движел в посока към гр. П., а в насрещната лента е пътувал л.а.
Опел, рег. № ******. Ударът е настъпил в лентата за
движение на автомобил „Опел”, като превозните средства са се сблъскали с челен
ексцентричен удар с предните си леви части. Според изчисленията на експерта към момента на удара л.а.
Мерцедес се е движел с 56 км/ч, а л.а. Опел – 38
км/ч., съответно преди
удара – 70 км/ч и 67 км/ч. В момента на възприемане на опасността л.а. Мерцедес
е отстоял на 40 м. от мястото на сблъсъка и опасната му зона за спиране е била
54, 93 м., а л.а. Опел се е намирал на 36 м., като неговата опасна зона е бил 51, 44 м. При тези данни експертът е заключил, че ударът е
бил непредотвратим с аварийно спиране. Пояснено е, че водачът на л.а. Мерцедес
е изчаквал другият участник да се прибере в собствената си лента и се е движел
с първоначалната си скорост, като в по-късен момент
е предприел движение на ляво и аварийно спиране, установено по снимков материал
установяващ спирачна следа оставена от л.а. Мерцедес.
Вещото лице е изтъкнало, че при своевременна реакция на водача на л.а. Мерцедес и предприемане на аварийното спиране дори с
една секунда по-рано ударът между превозните средства е нямало да настъпи.
Отразено е също, че ако водачът на л.а. Мерцедес е намалил скоростта и е
останал в своята лента, сблъсъкът също е щял да бъде предотвратен чрез
разминаване на колите. Относно наличието на предпазни колани в л.а. Опел Астра е установено, че фабрично всички седалки са
оборудвани с такива. В о.з. е пояснено, че пътната обстановка е позволявала
водачите да се възприемат от голямо разстояние.
От приетата по делото СМЕ е видно,
че в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2011 г., ищецът Р.А.М.,
53 г., е получил закрито счупване на дясната лакътна кост в средната й част,
което затруднило движението на крайника за срок от около 3 месеца, в който
продължил целия лечебен и възстановителен период. Първоначално крайникът бил
гипсиран, но в последствие в друго болнично заведение е извършена операция за
наместване и поставяне на Киршнерова игла. Отново бил
поставен гипс (за срок от два месеца и половина), а вътрешната фиксация била отстранена оперативно на 6.02.2012 г. В
периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни през
първите 2 месеца, в които имал и затруднения при работа с крайника. Понастоящем
фрактурата е зараснала и движенията са възстановени в пълен обем и сила. Вещото
лице е посочило, че подобен вид счупване е обичайно за водачи на МПС при
произшествие, поради въздействие на волана в областта на ръката. Според
експерта са налице основания да се приеме, че ищецът е пътувал с предпазен
колан.
Св. Т.М.З. е посочил, че пострадалият е зидаро-мазач, имал строителна
бригада и инцидента се отразил на работата му. Ищецът разказвал на свидетеля,
че при смяна на сезоните и при натоварване на ръката изпитвал болки и пиел
обезболяващи, имал световъртежи и болки в главата, когато трябвало да се вози в
автомобил. Според свидетеля пострадалият се страхувал да пътува в кола и да
шофира, поради което отбягвал това, бил станал нервен и депресиран.
Образуваното по случая наказателно
производство е прекратено по искане на ищеца.
За безспорно е обявено, че по
отношение на водача С.С. е налична валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника.
Останалите приложени по делото
доказателства съдът не обсъжда като ги намира за ирелевантни.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства
установяват, че процесния инцидент е съпричинен от
поведението и на двамата водачи. Установява се, че пътният участък в който е
настъпил инцидента е бил с дупки и неравности. Именно
това обстоятелство е обусловило поведението на ищеца, който е напуснал лентата
си за движение с оглед заобикаляне на намиращо се там препятствие. При това си
поведение обаче, ищецът е имал З.ължението
да спази нормата на чл. 44, ал. 2 , според която когато разминаването на две насрещно движещите се
превозни средства не може да се извърши безопасно, поради наличието на
препятствие, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. На
свой ред водачът С.С. също е нарушил правилата за
движение – когато в лентата му за движение е навлезнал
насрещно движещия се автомобил, той е следвало да намали скоростта и в случай
на необходимост да спре, поради възникналата опасност за движението (както е
посочено в чл. 20, ал. 2, изр.
2 ЗДвП). Вещото лице е установило, че при предприето
своевременно аварийно спиране от страна на водача С. („дори и с една секунда
по-рано”) ударът е щял да бъде избегнат. Вместо това, водачът на л.а. Мерцедес е навлезнал в насрещното
платно, в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, според който текст на водача е забранено да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне – в случая не е била налице нито една от посочените маневри.
Предвид изложените по-горе
съображения настоящият състав приема, че и двамата водачи са обективирали
противоправно и виновно поведение (с оглед чл. 45, ал. 2 )
и със същото са причинили в съотношение 50:50 настъпването на инцидента, респ. вредните последици от същия. При този извод водачът С.
(съответно неговият застраховател) следва да понесе отговорността за
причинените на ищеца вреди, като репарира половината от конкретна определена за
обезщетяване на същите сума. За да определи този размер съдът съобрази посочените от вещото лице по СМЕ периоди на търпени
болки и страдания, интензитетът на последните, периода на възстановяване, дискомфорта при обслужване. Следва да бъдат отчетени и
гласните доказателства, според които спорадично ищецът все още изпитва болки и
е преживял негативни емоции. От друга страна съдът взе предвид данните, че
пострадалият се е възстановил напълно и обемът и силата на движенията на
засегнатия крайник са в норма, както и че не се установи от козметичния белег
ищецът да е търпял притеснения или неудобства. Предвид казаното, на основание
на принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната
практика и датата на настъпване на инцидента, конкретната сума, за обезщетяване
на търпените неимуществени вреди следва да се определи в размер на 25 000
лв. С оглед размера на съпричиняването на ищеца следва да се присъди сумата от
12 500 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
За пълнота следва да се посочи, че доказателствата по
делото не установиха ищецът да е нарушил правилата относно ползването на
обезопасителен колан, поради което възраженията на ответника в тази насока са
изцяло неоснователни.
Обстоятелството дали за процесния инцидент е
допринесло неизпълнение на З.ължения
от трето лице помагач Община П. (във връзка с данните, че участъка, където е
настъпило ПТП пътната настилка е била в лошо състояние, с неравности и дупки) е
ирелевантно за определяна на обезщетението в настоящия исков процес. Съгласно чл.
53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно, като съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнение на цялото З.ължение от когото и да е от
длъжниците. Дали, доколко и в каква част на общината следва да се възложи заплащане
на част от обезщетението не е предмет на обсъждане в настоящото производство.
Върху посочената по-горе като главница
сума от 12 500 лв. се дължи лихва от датата на
увреждането. Съгласно чл. 84, ал. 3 , при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищецът и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ще бъде от деня на ПТП при обезщетението за
неимуществени вреди.
Посочената по-горе сума следва да се
заплати от ответника, тъй като за безспорно е прието, че при същия е била
налице валидна застраховка на гражданска отговорност на водача С.. С оглед казаното и на основание чл. 223, ал. 1 вр. чл.
226 КЗ ищецът, в качеството му на увредено от ПТП лице, има право да претендира
обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника – застраховател, а
последният следва да заплати посочената по-горе сума.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 на ищецът се следват
разноски в размер на 83, 33 лв. за
експертизи и сумата от 905 лв. за адвокатска защита,
определена при условията на чл. 38 ЗА и Наредба № 1 от 2004 г. Съобразно с
обстоятелството, че по-голямата част от исковата претенция е отхвърлена,
на основание чл. 78, ал. 3 на ответникът се
следват разноски в размер на 1987, 08 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, да заплати на Р.А.М., ЕГН
**********, на основание чл. 226 КЗ сумата от 12 500 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2011 г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
размер на 988, 33 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание 226
КЗ, предявени от Р.А.М. срещу ЗАД „А.Б.” за сумата над 12 500 лв. до
пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.А.М. да заплати на ЗАД „А.Б.” сумата от 1987, 08
лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
ОСЪДЖА ЗАД „А.Б.” на основание чл. 78, ал. 6 да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
500 лв.
Решението е постановено при участие
в процеса на Община П. – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: