Определение по дело №541/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 429/28.05.2009 г., постановена по НОХД № 114/2009 г., Хасковският районен съд е признал Д. Й. Х. от Г.Х., с ЕГН *, за виновна в това, че през периода от 15.04.2007г. до 05.08.2007г. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител /майка/ не изпълнила постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.07.2006 г. по Г.дело № 926/2006г . на Районен съд – Х. относно упражняването правото на лични контакти на Й. П. Ш. с ЕГН * от Г.Х. с детето му Б. Й. Ш. с ЕГН * – престъпление по чл.182, ал.2, пр.І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.182, ал.2, пр.І, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.47, ал.1 от НК, й е наложил наказание „глоба” в размер на 250 лв.; като по първоначално предявеното й обвинение за това, че през периода от 18.03.2007 г. до 07.10.2007 г. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител /майка/ не е изпълнила постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.07.2006 г. по Г.дело №926/2006 г. на Районен съд – Х. относно упражняването правото на лични контакти на Й. П. Ш. с ЕГН * от Г.Х. с детето му Б. Й. Ш. с ЕГН *, като деянието представлява особено тежък случай – престъпление по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК; я признал за невиновна и я оправдал.

С присъдата, съдът е отхвърлил изцяло предявения от Й. П. Ш. с ЕГН * от Г.Х., против Д. Й. Х. от Г.Х., с ЕГН *, иск за сумата от 1000 лева, представляваща нанесени му неимуществени вреди от Д. Й. Х. в резултат на нейното неизпълнение на съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.07.2006 г. по Г.дело № 926/2006 г. на Районен съд – Х. относно упражняването правото на лични контакти на Й. П. Ш. с детето му Б.Й. Ш., които вреди са му нанесени в периода 18.03.2007 г. – 07.10.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2008 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали подс.Д. Х. и Й. Ш., конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

В жалбата си подс.Х. твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Гражданският ищец и частен обвинител Й. Ш. също счита, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, както и че била необоснована и явно несправедлива и при допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът оставил без уважение предявения граждански иск като не бил обсъдил в цялост и задълбочено преживените емоционални рани и липсата на възможност за контакт с детето му. Моли да се отмени така издадената присъда и да се постанови друга, по-тежка такава, както и се уважи предявения граждански иск в пълен размер.

В съдебно заседание жалбодателката Х. не се явява, чрез защитника й А.М. поддържа въззивната си жалба, а по отношение на жалбата на Ш. не взема становище. В хода на въззивното производство, на 28.09.2010 г., подсъдимата е депозирала молба, с която заявява, че не желае производството по делото да продължи и моли същото да бъде прекратено на основание чл.24, ал.3 НПК, тъй като към настоящия момент и съгласно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК желае да се ползва от института на изтеклата абсолютна давност. Сочи, че въпреки последната редакция в НК в сила от 28.05.2010 г., то съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, за всяко престъпление се прилагал онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Моли за произнасяне в този смисъл.

Жалбодателят Й. Ш. в съдебно заседание заявява, че не поддържа жалбата си и я оттегля. Счита жалбата на Д. Х. за неоснователна, а присъдата на районния съд за правилна и моли да бъде потвърдена.

Прокурорът от О. П. – К. счита въззивните жалби за неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, подкрепена от всички доказателства, които са събрани в хода на съдебното следствие.

Окръжният съд, след извършената проверка намира, че в наказателно-осъдителната й част първоинстанционната присъда следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати, поради изтекла давност за наказателно преследване. Подсъдимата Д. Х. е призната за виновна и осъдена от РС-Х. за извършено престъпление по чл.182, ал.2, пр.І-во, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. За това престъпление се предвижда наказание „пробация” или глоба от сто до триста лева. Наказателното преследване за такова престъпление, предвиждащо цитираните наказания, се изключва по давност, ако са изтекли сроковете определени в нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказа‗елното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В настоящия случай, както бе посочено, с оглед наказуемостта на деянието, е приложим чл.80, ал.1, т.5 НК, който предвижда срок от три години. Или, в случая с изтичането на четири години и половина от извършване на престъплението се изключва възможността за наказателно преследване. Съдът съобрази, че разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е била изменена с ДВ, бр.26 от 2010 г., като допреди тази редакция срокът по този текст е бил две години, съответно абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК – три години. При тази промяна на закона, следва да се съобрази и приложи разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК, която регламентира, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, съгласно ал.2 на чл.2 от НК, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В процесния случай това е НК в редакцията му преди измененията с ДВ, бр.26 от 2010 г., предвиждащ три годишен давностен срок за наказателно преследване по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционната присъда в оправдателна й част, относно първоначално предявеното на подс.Х. обвинение за това, че през периода от 18.03.2007 г. до 07.10.2007 г., при условията на продължавано престъпление е осъществила състава по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като деянието представлява особено тежък случай, не е била протестирана, съответно частния обвинител е оттеглил жалбата си и производството по жалбата му е прекратено, поради което в тази си част присъдата е влязла в сила. Поради оттегляне на жалбата на Ш. и прекратяване на производството по същата, присъдата е влязла в сила и в гражданската й част.

Наказателното производство по делото е продължило да се движи единствено по жалбата на подс.Д. Х., която жалба касае наказателно-осъдителната част на първоинстанционната присъда. Последното деяние от продължаваното престъпление по чл.182, ал.2, пр.І-во, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е била призната за виновна и осъдена подс.Х. от РС-Х., е било извършено на 05.08.2007 г., т.е. от тази дата започва да тече тригодишния срок, с изтичането на който се изключва по давност наказателното преследване. Или, този давностен срок е изтекъл на 05.08.2010 г.

С оглед изложеното, обжалваната присъда следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати, поради изтекла давност за наказателно преследване.

Водим от горното и на основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Присъда № 429/28.05.2009 година по НОХД № 114/2009 година на Хасковския районен съд, в частта й, с която Д. Й. Х. от Г.Х., с ЕГН *, е призната за виновна в това, че през периода от 15.04.2007г. до 05.08.2007г. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител /майка/ не изпълнила постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.07.2006 г. по Г.дело № 926/2006г . на Районен съд – Х. относно упражняването правото на лични контакти на Й. П. Ш. с ЕГН * от Г.Х. с детето му Б.Й. Ш. с ЕГН * – престъпление по чл.182, ал.2, пр.І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.182, ал.2, пр.І, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.47, ал.1 от НК, й е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв., вместо което постановява:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство водено срещу Д. Й. Х. за извършено от нея в периода от 15.04.2007г. до 05.08.2007г. престъпление по чл.182, ал.2, пр.І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.