МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 101/04.12.2018г. по
н.о.х.д. № 370/2017
г. по описа на РС – гр. Дупница
Дупнишката районна
прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия
И.С.Р., роден на ***г***, българин, гражданин на Р България, женен, с висше
образование, Управител на „Прима” ЕООД гр. Благоевград, неосъждан, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 172б, ал. 1,
пр. I от НК.
Районна прокуратура поддържа обвинението,
като счита че същото е безспорно доказано, като от обективна, така и от
субективна страна, който извод се извежда от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, предлага да бъде отложено
за срок от три години. По отношение на веществените доказателства
представителят на държавното обвинение предлага същите да бъдат отнети в полза
на държавата и съдът да се произнесе да бъдат унищожени по съответния ред.
Счита, че разноските по делто следва да бъдат
възложени на подсъдимия.
Подсъдимият е дал подробно обяснение по
случая. Счита, че не е извършил престъпление и в последна дума моли да бъде
оправдан.
Адв. С.- защитник на подсъдимия, счита че деянието, в
което е обвинен нейния подзащитен е несъставомерно, тъй като по смисъла на ТР № 1 от 31.05.2013
г. на ВКС, тъй като Р. не е реализирал
икономически ползи от дейността си. Сочи практика на СЕО, който се е произнасял
по подобни казуси по приложението на Директива 2008/95/ЕО от 22.10.2008 г.
Освен това сочи, че липсва субективен елемент на извършване на деянието, като
анализира фактическата обстановка установена по делото, видно от която Р. не е
бил уведомен относно прекратените търговски отношения между „Пума“ Германия и
„Пума“ Гърция и същият е държал на правно основание иззетите като веществени
доказателства дрехи, съгласно сключения между фирма „Палмтес“
и „Прима ФР“ договор. Счита, че показанията на св. К., П. и К. не следва да
бъдат ценени в пълна степен, доколкото същите нямат правна култура и не правят
разлика между договори и пълномощни.
Както и не следва да бъдат взети под внимание показанията на св. Г. и св. К.,
които не с експерти, но дават показания относно обстоятелството дали иззетите
дрехи са оригинални. Моли да бъдат
изключени от доказателствения материал показанията на
св. Г., тъй като същия е участвал като специалист по време на извършване на
претърсването и изземването и се е допитвал до св. Нарриман.
Адв. Д.-защитник на подсъдимия пледира да бъде
постановена оправдателна присъда по отношение на подзащитния
му, като счита че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,
нито от обективна, нито от субективна страна. Анализира установената по делото
фактическа обстановка и интерпретира договорните отношения между „Пума“
Германия, която през 2000 г. разширява дейността си чрез създаване на смесено
дружество с „Пума“ Гърция, която от своя страна е възложила част от дейността
на гръцката фирма „Палмтекс“, а те от своя страна
възлагали чрез сключени договори за ушиване на ишлеме на българската фирма
„Прима ФР“. Счита, че отношенията между фирмите са от гражданскоправно
общество и следва да бъде взето под внимание кога е началото и кога е края на
търговските взаимоотношения между фирмите. Сочи още, че след 2007 г., когато РБългария е приета като членка на Европейския съюз е
отпаднало изискването некачествените стоки да се връщат през митническите власти и ето защо от 2007
г. насетне са се натрупали в склада на
фирма „Прима ФР“ много дефектно ушит или неушити стоки. В тази връзка
счита, че неправилно е възприето от държавното обвинение, че към датата на инкриминираното
деяние не е имало производство, а окомплектоване на минали производства, като и
че в шивашкия цех не са се извършвали
продажби. Счита, че държането на вещи в залог не е престъпление, касаещо дрехите с
марка „Ливайс“. Не на последно място сочи, че следва
да бъде обърнато внимание на субекта на престъпление, доколкото договорите са
сключени от юридическо лице.
Съдът, като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.С.Р. е роден на *** ***,
живее на семейни начала, с висше образование, Управител на „Прима” ЕООД гр.
Благоевград, не осъждан. И.Р. е собственик на капитала и управител на дружество
„Прима ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Тодор
Александров” № 48. Дружеството има за основен предмет на дейност - производство
на готова конфекция и други текстилни изделия. Производствените помещения на
дружеството се намират в гр. Благоевград, в двора на бившия „ЗМК”, ул.”Свобода”№1.
В началото на месец октомври на 2011 г.
в Сектор „БОП“ към ОД на МВР гр.
Благоевград в службата постъпил сигнал за това, че фирма „Прима ФР“ гр.
Благоевград, с управител И.Р. –подсъдим по делото, се произвеждат –шият и
продават в шивашки цех готови облекла с марки „Пума“ и „Ливайс“
без подсъдимия да има правомощия за това от посочените две фирми. Свидетелят
Стойчо К., на длйжност началник група в сектор „БОП“ гр. Благоевград
към момента, направил проверка преди това, на която било установено, че преди постъпването на сигнала фирма „Прима ФР“ ЕООД
е имала търговски взаимоотношения с гръцката фирма „Палмтекс“,
които имали право да право да произвеждат и разпространяват облекла с лого „Пума“,
но до 5-6 години назад във времето, преди постъпването на сигнала. След това
тези права дадени на гръцката фирма отпаднали. Така във връзка с постъпИ.сигнал и след направена проверка и организация на
10.10.2011 г. служители на Сектор „БОП“ към ОД на МВР гр.
Благоевград извършили проверка в производствено помещение на „Прима ФР” ЕООД
шивашки цех, находящ се в гр. Благоевград в двора на
бившия „ЗМК”, ул.“Свобода“ №1. Шивашкия цех се намирал в помещение наподобяващо
таванско помещение, на втори етаж, в който открили че има както готови облекла,
така и заготовки –ръкави, предни части, разкроени, които са били подготвени да
бъдат ушити, както и етикети „Пума“. С надписи „Ливайс“
облеклата били само готови. В това помещение имало маси за кроене, а на масите
имало разкроени и разхвърляни заготовки на дрехи. До кроячните
масите имало поставени кашони, в които също имало дрехи и заготовки с надпис „Пума“. Към цеха,
на втория етаж, в близост до кроячните маси имало и обособено
помещение, наподобяващо магазин, в който на стелажи, подредени на рафтове имало
опаковани, всеки артикул в отделни найлонови
торбички, облекла с поставени цени и надпис „Пума“ и „Ливайс“.
Заедно със служителите на сектор „БОП”, а именно св. К., св. П. и св. К., в
проверката участвал и св. Г. - упълномощен да представлява фирма „Турку енд
Турку” ООД юридически представител за България и Румъния на „ПУМА AГ“ “PUMA AG Rudolf Dassler
Sport” Германия, притежател на
изключителното право върху търговската марка Пума /PUMA/ и LEVI STRAUSS& CO САЩ, притежател на изключителното право върху търговската марка Ливайс (LEVIS). Било
установено, от свидетелите, че облеклата
са неистински. Това личало от това, че
моделите били стари от преди 20 години, материята също била 100 % памук, докато
по-новите модели били вече изработвани
от изкуствена материя, имало само един етикет, не е имало етикет за
сигурност „секюрити лейбъл“,
а на част от облеклата отред имало лого „Пума“, а на етикета писало „Произведено от Прима ФР“. Нямало издържан
договор, с посочени клаузи, с посочени артикули и бройки, от който да е видно,
че „Пума“ е предоставила права на фирма „Прима ФР“ или че гръцката фирма, на
която „Пума“ е предоставила правата, е предоставила материали за
изработка, респ. че е сключила с „Прима
ФР“ договор на ишлеме за изработка на облекла с лого „Пума“.
Досежно облеклата с търговската
марка „Levi
Strauss“ („Леви щраус“) подсъдимия Р. е
дал обяснение, че гръцки гражданин,
управител на фирма „Неокнит“ му дължал пари затова му
да л в залог тези стоки. Това е било видно от производствения код на вътрешния
етикет – 016, като на етикета било отбелязано, че тениските са изработени във
фабрика „Неокнит“. Фирмата „Неокнит
давала част от довършителните работи на други фирми, свързани с производството,
като фирма „Прима ФР“ извършвала операциите опаковка и гладене. Именно през
2010-2011 г. поради неуредени финансови отношения между двете фирми, фирма
„Прима“ задържала дадените стоки за гладене с марка „Ливайс“.
Фирма „Неокнит“ не е предоставяла други права на
други фирми, тъй като правилата били много строги в сключените договори с
фирмата маркопритежател, ето защо за извършване на
довършителните работи, извършвани от други фирми, се съставяли приемо-предавателни протоколи, в които се описвали бройките
и се фактурира това, което е дадено. За това (за същите облекла с надпис „Ливайс“, намерени в цеха
на подсъдимия Р.) е образувано досъдебно производство, което с
Определение № 4984/18.06.2018 г. по ЧНД № 877/12 г. по описа на Благоевградски районен
съд прекратеното ДП е отменено. С определение № 661 от 17.07.2012 г.
постановено по ВЧНД № 320/2012 г. влязло в законна сила на 17.07.2012 г.
Благоевградски окръжен съд е отменил постановеното Определение №
4984/18.06.2018 г. по ЧНД № 877/12 г. по описа на Благоевградски районен, като
вместо него е постановил, че оставя без разглеждане депозираната жалба против
постановлението на РП гр. Благоевград за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 36/2011 г. по описа на сектор „БОП“ при ОД на МВР, като
процесуално недопустима.
Стоките били огледани от служителите на БОП
гр. Благоевград, както и от св. Г., който установил, че нито един от артикулите
не съдържа стикери за сигурност, каквито стикери съдържали стоките,
произвеждани с марка „Пума АГ’. Освен това на св. Г. направило и впечатление, че
дрехите са с лошо качество на изработка, нехарактерно за оригиналните стоки.
След направена справка от страна на Г. по електронната поща било установено, че
„Прима” ЕООД, никога не е била в договорни отношения с „Пума” АГ и „Леви Щраус
енд Ко”, притежатели на изключителните права върху Марките „Пума” и „Ливайс”, чийто юридически представител за България е фирма
„Туку енд Турку” ООД и същите никога не са давали
съгласие на нейния управител, а именно подсъдимия Р. да ползва в търговската си
дейност за производство и съхранение, с цел продажба на дрехи (спортни стоки) с
марки „Пума АГ“ и „Ливайс“.
С оглед тези обстоятелства от цеха били
иззети 35 бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 35 бр. долнища на анцуг, с
надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта
на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
- разноцветни; 35 бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 35 бр. горнища на анцуг, с
надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта
на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
- разноцветни; 35 бр. горнища на анцуг,
с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта
на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
- разноцветни; 80 бр. тениски, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) с къс и дълъг ръкав
- разноцветни; 80 бр. тениски, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) с къс и дълъг ръкав
- разноцветни; 28 бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 225
бр. детайли от блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 50 бр. блузи, с надписи върху
тях PUMA
(„Пума”) -идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 50 бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”)-идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) -разноцветни; 70 бр.
блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -разноцветни; 90 бр. блузи, с надписи върху
тях PUMA
(„Пума”) -идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 30 бр. блузи с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 30
бр. блузи с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 15 бр. дълги долнища + 37 бр.
къси долнища, с надписи върху тях PUMA („Пума”)
-идентични с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 130 детайли от блузи, с
надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта
на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
- разноцветни; 160 бр. детайли от блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 164
бр. детайли от блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 60
бр. тениски, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) с къс и дълъг ръкав разноцветни; 50 бр.
блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -разноцветни; 35 бр. блузи, с надписи върху
тях PUMA
(„Пума”) -идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 30 бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 50
бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -разноцветни; 50 бр. блузи, с надписи върху
тях PUMA
(„Пума”) - идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни;
60 бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”)
- идентични с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -разноцветни; 40 бр. блузи, с надписи върху
тях PUMA
(„Пума”) идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 30 бр. блузи, с надписи върху тях („Пума”) идентични с обекта на регистрираната търговска
марка PUMA
(„Пума”)-разноцветни; 30 бр. долнища на
анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 30 бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 30
бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) - разноцветни; 30 бр. долнища на анцуг, с
надписи върху тях PUMA („Пума”) идентични с обекта
на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
- разноцветни; 30 бр. долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”) - идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA („Пума”) разноцветни; 30 бр.
долнища на анцуг, с надписи върху тях PUMA („Пума”)
идентични с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”) -
разноцветни; 50 бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични с обекта на регистрираната
търговска марка PUMA / („Пума”) - разноцветни; 13
бр. дълги долнища + 15 бр. къси долнища, носещи лого „Пума” - разноцветни; 57
бр. блузи, с надписи върху тях PUMA („Пума”) -идентични
с обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”),както и 60 бр. тениски, с надписи върху тях LEVIS („ЛИВАЙС”) идентични с обекта на регистрираната
търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”) - разноцветни; 60
бр. тениски, с надписи върху тях LEVIS („ЛИВАЙС”)
идентични с обекта на регистрираната търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”) - разноцветни; 80 бр. тениски, с надписи
върху тях LEVIS / „ЛИВАЙС”/ -идентични с
обекта на регистрираната търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”) - разноцветни; 60 бр. тениски, с надписи
върху тях LEVIS („ЛИВАЙС”) -идентични с
обекта на регистрираната търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”) разноцветни; 70 бр. тениски, с надписи
върху тях LEVIS („ЛИВАЙС”) -идентични с обекта
на регистрираната търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”)
- разноцветни; 180 бр. тениски, с надписи върху тях LEVIS („ЛИВАЙС”) идентични с обекта на регистрираната
търговска марка LEVIS („ЛИВАЙС”).
Според свидетелите намерените артикули
били около 1800 на брой, които били иззети с протокол за претърсване и
изземване от 10.10.2011 г., ведно с изготвен фото
албум одобрен от съдия, като са спазени формалните изисквания на закона и
същият е приобщен към доказателствената съвкупност по
делото.
При проведения разговор между св. Г. и подсъдимия
последният твърдял, че работи на ишлеме за гръцка фирма, която произвежда стоки
за „Пума АГ”, а именно ,“Палм-текстилс”. На въпрос на
св. Г. към подсъдимия дали има представа, че оригиналните стоки с търговски
марки „Пума” притежават стикери за сигурност, подсъдимия отговорил, че е наясно
и знае какво представляват тези стикери, като обяснил, че преди известно време
фирмата „Палм текстилс” е
представила такива, но към настоящия момент стоките в търговското помещение
нямали такива стикери. При извършената справка било установено, че договорните
отношения между „Пума” АГ и „Палм текстилс”
били преустановени още през 2005 год.
Освен това подсъдимия Р. е дал обяснение,
че след като шивашкия цех бил одобрен през 2003 г. от „Пума“ Германия започнал
да шие изцяло на 100% ишлеме доставяно от фирма „Палмтекс“
до 2010 г. като всичко му било доставяно под бройка. Твърди, че намерените и иззети облекла
представляват събирани във времето бройки, които са били бракувани и от икономична
гледна точка не били върнати веднага на фирма „Палмтекс“,
а били събирани в продължение на 3 години, тъй като след присъединяване на РБългария в Европейския съюз не стояло изискването
всяка партида да се връща на момента. Подсъдимият
твърди, че не е бил уведомен нито писмено, нито устно, че договорът между
„Пума“ Германия и „Палмтекс“ е бил прекратен, поради
което работил с ясното съзнание, че не извършва нарушение. В тази връзка беше
разпитан св. Йоргу Куцалис,
който е технолог и проверява качеството на ушитите дрехи. Същият твърди, че се
запознал с подсъдимия през 2001-2002 г., както и че е запознат с договорите.
Твърди, че „Палмтекс“ е възлагала на фирмата на
подсъдимия да шие на ишлеме, като последната проверка извършил през лятото на
2010г. Обяснавя, че винаги има кашони пълни с
бракувани дрехи. Това обяснение на подсъдимия Р. се опровергава от показанията на св. Х.Г. и Н.
Нарриман, които са категорични, че след изработване
на стоката изпълнителя я предава на поръчителя, (на притежателя на търговската
марка), на който връща всичко – изработеното облекло, включително и брак, както
и всички останали етикети дадени от маркопритежателя,
които е дал под брой и приема под брой. Към заявката за ушиване на облекло фирмата
възложител, притежател на търговската марка дава моделите, които трябва да
бъдат изработени, колко броя и за всяка една бройка се дава етикет за сигурност, който трябва да
бъде пришит към дрехата. Фирмата- изпълнител не може да произвежда без знанието
и съгласието на маркопритежателя, в случая „Пума“,
или без да е дадена заявка.
Св. Нарриман,
който е изключителен представител на „Пума“ и дал информацията, че „Пума“
Германия няма сключен договор с фирма „Прима ФР“, като и че договорните
отношения с гръцката фирма „Палмтекс“ са били
прекратени през 2007 г., като до 2010 г. са продължили единствено да уреждат
финансови взаимоотношения, но не и даване на нови поръчки. Свидетелят твърди, че е видял стоките, като част от тях
били оригинални, но от стара колекция (производството на които било около 2002
-2004 г.), а друга част са били абсолютно фалшиви (защото на някои стоки с
надпис „Пума“ нямало поставени етикети за безопасност („секюрити
лейбъл“), на друга част е бил поставен етикет
„Прима“, който представителят на „Пума“ никога не бил виждал, а на друга част
на облеклото имало правописна грешка, което е невъзможно да бъде допуснато при
изработка на оригинални облекла с марка „Пума“. Относно процеса на приемане на
готовата продукция твърди, че „Пума“ приема първо качество, а в някои случаи
може да приеме и второ качество. Ако „Пума не приеме второ качество, както и
трето качество, което във всеки един случай не бива прието от „Пума“ стоките незабавно трябва да бъдат унищожение
от производителя, за което се издава сертификат, че съответното количество
бракувана стока е унищожено на съответната дата. Единствено етикетът за
сигурност прави стоката оригинална. След изпълнението на поръчката, ако не
бъдат подновени договорите, т.е. централата на „Пума“ не даде етикети за
сигурност за ушиване на определено облекло на вече одобрена фирма от „Пума“,
които предварително отиват на оглед, за да проверят условията на труд и
помещението, то ако производителя
продължава да ушива облекло, се счита че същия няма дадени правомощия, поради
изтекъл договор и произведеното не е оригинал. Какъвто е случая с фирма „Прима
ФР“, които през 2000 г. били одобрени от „Пума“ да извършва ушиване на облекло,
но това не ѝ дава автоматично право да произвежда стоки с марка „Пума“
след изтичане на договора. Ето защо св. Нарриман е
категоричен, че гръцката фирма „Палмтекс“, която е
шиела за нуждите на гръцкия пазар е получила поръчката от „Пума Гърция“, която
имала преки договорни отношения с „Пума“ Германия и поради прекратени договорни отношения през
2007 г. между „Пума“ Гърция, фирма „Палмтекс“ не е
имала обективното право да възлага на друга фирма да изготвя облекло с марка
„Пума“, поради простата причина, че етикети за сигурност с марка „Пума“ на
фирма „Палмтекс“ след 2007 г. не са предоставяни.
Такива не са предоставяни от „Пума“ Германия и на фирма „Прима ФР“. Св. Нарриман заявява, че евентуално, ако има забава на
поръчката тя ще бъде в рамките на седмици, най-много месец, но в никакъв случай
забавата няма да трае години, доколкото договорните отношения между „Пума“
Германия и „Пума Гърция“ (която фирма е джойнт венчър участие 50/50% от двете страни), респ. „Палмтекс“ са прекратени още през 2007 г., когато „Пума“
Гърция е ликвидирана, същата не функционира. В този смисъл св. Нарриман заяви, че не му е известно за плащане през м.
декември 2010 г. от фирма „Пума“ Гърция на фирма „Палмтекс,
тъй като не отговаря за счетоводството във фирмата, но доколкото не е попълнено
основанието за плащане, счита, че се касае за закъсняло плащане.
С оглед на така установеното съдът не
кредитира показанията на св. Кацулас, тъй като същите
се опровергават не само от показанията на св. Нарриман,
К., П., К., Г., П. от една страна, а от друга страна видно от приложения на ДП
договор, сключен на 17.04.2008 г. между „Палмтекс“ и „Прима ФР“ „Палмтекс“
е предоставило на фирма „Прима ФР“ да
шие за „Пума“ Германия, но не е приложен анекс, приложение или други книжа, от
които да е видно, какви артикули са предоставени да бъдат ушити, техния брой,
размер, за какъв срок. Договорът е общ и в никой случай не би могъл да се
приеме, че фирма „Палмтекс“ предоставя съответния
брой „секюрити лейбъл“
етикети на фирма „Пума“ Германия. Иначе безспорен факт е, че приложения по
делото документ от 06.10.2003 г., в който е посочено, че фирма „Палмтекс“ е
ексклузивен производител на марка „Пума“ и дава право на шиене на всички модели
„Пума“ на фирма „Прима“ ООД е бил актуален за посочено време, което е видно и
от показанията на св. М., св. Б., св. Нарриман,
св. Куцалис, а
така също и от обясненията на подсъдимия, но това е било до 2007 г.,
когато вече форма „Палмтекс“
няма подновен договор с посочени артикули, брой, вид, няма, издадени етикети „секюрити лейбъл“ от „Пума“
Германия.
Същото се касае и по отношение на
приложения договор между „Палм-Текстилес“ и „Прима
ФР“ сключен на 01.01.2010 г. за ушиване на ишлеме,
тъй като в т. е предвидено, че всеки продукт от договора и всяка отделна
опаковка трябва да е кодифицирана съгласно правилника за кодифициране на „Палм- Текстилес“. Договорът е
общ, не са приложени други писмени доказателства, от които да е видно, че „Палм –Текстилес“ изпълнява
поръчка за ушиване на дрехи на „Пума Германия“. Още повече от т. 1 и т. 9 на
договора е видно, че са посочени други стоки освен спортни стоки, а именно и
ежедневни такива, доколкото „Пума“ произвежда само спортни стоки.
В този смисъл съдът поставя под
съмнение показанията на св. К.М. –сестра на подсъдимия, която като негова
близка роднина, а и поради обстоятелството, че е ръководела процеса в шивашкия
цех, е пряко заинтересована от изхода на делото. Показанията ѝ са същите
като на обясненията на подсъдимия, които обаче имат двояка функция- като доказателствено средство и като защитна теза. Именно чрез
показанията си св. М. подчертава незнанието на нейния брат досежно
обстоятелството, че фирма „Палмтекс“ е имала вече
прекратени договорни отношения с „Пума“ Германия, т.е. че липсва субективния
елемент на деянието. В тази част съдът не кредитира показанията на св. М..
Съдът прие, че обясненията на подсъдимия представляват защитна теза, тъй като
същият работи в бранша от дълги години и е наясно, за съдържанието на
договорите с всичките негови клаузи. Именно в показанията си св. М. твърди, че
след 2007 г. не са връщали на фирма „Палмтекс“
дефектната стока, поради която причина складът се задръстил. Преди това за
времето от 2003г.-2007 г. са връщали в срок и ушитите дрехи и останалите дефектирали
дрехи на фирма „Палмтекс“, защото именно те са
отговорни пред „Пума“ Германия, в случай, че не одобрят качеството, т.е. не
дадат първо качество производителя да унищожи стоката, представляваща второ и
трето качество, за което се съставя сертификат, който се предоставя на „Пума“
Германия. Що се касае до показанията на св. Р.Б. (К.) същата описва също, че
след 2007 г.имало договорка между съконтрахентите
(фирма „Прима ФР“ и фирма „Палмтекс“) как ще се
връщат и през какъв период от време неусвоените материали –некачествени, неокомплектовени, като
за целта се оформя проформа фактура и се
издават три документа- ен войс,
ЧМР и Петинг лист. Тези показания както и показанията
на св. М. и обясненията на подсъдимия водят не един и същ извод, че след 2007
г. е настъпила промяна досежно връщането на дефектните
стоки, тъй като фирма „Палмтекс“ вече не е имала
договорни отношения с „Пума“ Германия не е е имала
задължението след изпълнението на всеки договор да унищожи дефектната стока. Косвено показанията на тези свидетели и
обясненията на подсъдимия, без да са представени други доказателства оборващи
обвинителната теза, я потвърждават изцяло и категорично.
С оглед съмненията в оригиналния
характер на стоките е възложена и изготвена в хода на разследването съдебно-маркова-оценителна
експертиза, като вещото лице Ш. е прегледала мостри от иззетите веществени
доказателства с цел констатиране на нарушаваните марки, без да прави ревизия на
протокола от огледа. От изготвената експертиза е видно, че иззетите 1455 бр.
спортни артикула марка „Пума”, а именно 341 бр. анцуг - долнище са на стойност
37 510 лв.; 52 бр. къси долнища са на стойност 1 820 лв.; 70 бр. анцуг горнище
са на стойност 8 750 лв.; 772 бр. блузи са на стойност 75 900 лв.; 220 бр.
тениски са на стойност 14 300 лв. или обща стойност -120 280 лв. Заготовките
нямат пазарен аналог и не могат да бъдат изчислени. Вещото лице е дало
заключение, че притежателят на правата за всички марки е “PUMA AG Rudolf Dassler Sport” от Германия. Не се установи наличие на вписани
лицензионни договори, действащи към датата 10.10.2011
г. на задържане на веществените доказателства. Марките върху задържаните стоки са идентични на действащите в
България 4 марки: BG 11518; BG 11701; IR 582886 и IR 593987, тъй
като видът им не се отличава съществено от вида, в който са регистрирани.
Задържаните стоки са дрехи и следователно идентични
на стоките, за които са регистрирани марките. Потребителят може да бъде заблуден или да направи връзка.
Задържаните
510 бр. тениски с марка „Ливайс” са на
стойност 33 150 лв., като притежател на изключителното право върху търговската
марка е LEVI
STRAUSS& CO от САЩ. Не се установи наличие на вписани лицензионни
договори, действащи към датата 10.10.2011 г. на
задържане на веществените доказателства. Вещото лице намерило етикет с
отпечатан бар код 5414589859006, който е бар код на маркопритежателя.
Качеството на изработката на дрехите, както и щампата на изображенията на
марките е около и под средното. Не са показани
документи за сключен договор за изработване, следователно стоката може
да се приеме за имитация. Марките върху задържаните стоки са идентични на действащите в България 3 марки: BG 11444 до 11.01.2018 г.; BG 11439 до
11.01.2018 г. и BG 7166 до 16.10.2019 г., тъй като видът им не се отличава съществено от вида,
в който са регистрирани. Задържаните стоки са дрехи и следователно идентични на стоките, за които
са регистрирани марките. Потребителят
може да бъде заблуден или да направи връзка.
Горната фактическа обстановка се доказа
по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени като
поотделно, така и в тяхната съвкупност, ведно с приложения по делото протокол
за претърсване и изземване и фотоалбум към него, одобрен от съдия, съдебно- маркова
-оценителна експертиза, договори,
справки, писма, справка за съдимост. Като следва да бъде отбелязано, че
съдът изцяло кредитира показанията на св. Г., тъй като същият не е вписан в
протокола за претърсване и изземване и не попада в кръга лица очертани в
разпоредбата на чл. 118 от НПК.
С оглед изложеното, подсъдимия И.С.Р. е
осъществил престъпния състав на чл. 172б, ал. 1, пр. I от НК, както от
обективна така и от субективна страна.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Непосредствен обект за закрила на
престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи
условията за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху
регистрирана търговска марка. Свързано с основната функция на последната да
указва на произход, защитава и правото на потребителите, като краен ползвател да
идентифицират произхода на марковата стока и различават същата, без възможност
за объркване от стоките с друг произход, а като краен резултат осигуряването на
възможност за нормално развитие на гражданскоправните
отношения.
Правната норма на чл.172б от НК защитава обекти
на интелектуална собственост- марката, промишления дизайн, географското
означение или неговата имитация и др. обекти. Тя е бланкетна и препраща към
разпоредбите на ЗМГО, ЗПД и
др.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗМГО марката
е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица
и може да бъде представен графично.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.172б от НК се
състои в използването в търговската дейност на марка, обект на изключителното
право на марка, без съгласието на притежателя на това право и без правно основание,с което законодателят недвусмислено насочва към случаите на опериране с неоригинални, фалшифицирани стоки, какъвто е и настоящия случай.
Престъплението по чл. 172б от НК – „използване“ в
търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право
е продължено престъпление, осъществено с едно деяние, което продължава
трайно и непрекъснато в определено време и се явява довършено в момента на
преустановяване на неправомерната дейност на дееца, за разлика от
продължаваното престъпление, обхващащо не едно, а две или повече деяния,
отделени помежду си с непродължителни периоди от време, всяко от които
осъществява един или различни състави на едно и също престъпление, преди
започване на другото.
Престъпният състав на чл.
172б, ал. 1 от НК се характеризира с бланкетна
диспозиция, която няма как да бъде разчетена правилно ( с оглед пълното
разкриване или на признаците от обективна и субективна страна) без съпоставка
със Закона за марките и географските обозначения (ЗМГО) действащ към извършване
на инкриминираното деяние (свързано с конкретното обвинение по делото -ЗМГО
в редакцията му от ДВ бр. 96 от 28.11.2006 г. и в сила от 01.01.2007 г.).
Наказателният кодекс не пояснява
съдържанието на използваните в него определения, а именно: притежател на изключително право на регистрирана марка
(наричан по-надолу притежател); използване на търговска дейност. Съдържанието
на изключителното право на марка и режимът на упражняването му са установени в
ЗМГО.
Обективният признак на състава на чл.172б от НК "използване
в търговската дейност" е налице, ако стоките са предмет на търговски акт,
насочен към потребителите в Европейския съюз.
Използването на знаци,
идентични с чужди търговски марки, е съставомерен признак на престъплението по чл.172б от НК.
Престъпното деяние
по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява чрез използване
в търговската дейност на марка, без съгласието на носителя на това изключително
право. По силата на чл.9, ал.1
от ЗМГО марката е знак, способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, който може да
бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или
всякакви комбинации от такива знаци.
Легалното понятие на „използва” в текста на чл. 172б,
ал. 1 от НК се съдържа в нормата на чл. 13, ал. 2 от Закона за марките и
географските означения, чийто текст в четири точки посочва изрично изброени
хипотези на това действие -“Използването в търговската дейност по смисъла на
ал.1 е: предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на
пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или
предоставянето на услуги с този знак“. От своя страна
ал. 1 на чл. 13 от Закона за марките и географските означения предвижда: Правото върху марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който
е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за
които марката е регистрирана (т. 1); поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката (т. 2), а от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимия Р., на
10.10.2011 г., в качеството му на управител на фирма
„Прима” ЕООД - Благоевград в производствено помещение, находящо
се в Благоевград, ул. „Свобода” № 1, в двора на
бившия „ЗМК“ без съгласието на притежателите на изключителното право върху
търговските марки PUMA (ПУМА) с притежател „ПУМА APTPUMA AG Rudolf Dassler Sport” Германия
и LEVIS
(ЛИВАЙС) c притежател LEVI STRAUSS& CO САЩ, c юридически представител на територията на Република
България „Турку енд Турку” ООД София, обекти на това изключително право е
използвал в търговската си дейност, по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за
марките и географските означения като е произвеждал подробно описаните стоки и
ги е съхранявал с цел продажба (по отношение на стоките с марка „Ливайс“ подсъдимия само ги е съхранявал), без правно
основание.
На основание чл.304 от НПК
съдът опрадва подсъдимия за разликата до 30 бр.
долнища на анцуг, описани като обект № 34, в протокол за претърсване и
изземване от 10.10.2011г., с надписи върху тях
PUMA („Пума”) идентични с
обекта на регистрираната търговска марка PUMA („Пума”)
– разноцветни, тъй като на подсъдимия е повдигнато обвинени за 30
бр. долнища на анцуг, описани като обект
№ 34, а всъщност са иззети са само 20 бр.
Във всички случаи престъплението по чл.172б от НК води
до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността
за упражняване на изключителното право върху марка. В правнозащитената сфера на притежателя на
марката настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение,
освен това се засягат постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя
на изключителното право, заблуждават се потребителите и се отклонява потока от
оригиналните стоки. Търговската марка е обещание за качество, полза и стойност.
Тя е могъщ визуален, емоционален, рационален и културен образ, който потребителите
свързват с компания или продукт. Марката е не просто име, тя е обещание
направено от дадена компания към потребителите.
От субективна страна подсъдимия е
извършил деянието умишлено, при форма на вината -пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и искал
настъпването им. В тази връзка са неоснователни
доводите на защитата за липса на субективна страна от състава на
престъплението, тъй като умисълът за престъплението се обективира
от действията на подсъдимия И.Р. чрез дейността му по занятие по смисъла на чл.
1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Търговския закон. Подсъдимият Р. е бил наясно с
установената търговска практика, че следва да бъдат върнати всички материали на
фирмата, която му е възложила да ушие дрехи независимо от тяхното качество. В
тази връзка съдът счита, че е неоснователен доводът, че след 2007 г., когато са били прекратени
търговските отношения между „Пума“ Германия и „Пума“ Гърция никой не го е
уведомил нито писмено, нито устно за това обстоятелство, тъй като както беше
описано по-горе в приложените по делото договори липсват клаузи, от които да е
видно броя, артикулите, срокът за изпълнение на дадената поръчка.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а така също съобрази
и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено
наказание до пет години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева.
Съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, личността
на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало; трудовата ангажираност; добри характеристични данни; оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, включително и дадени обяснения,
които макар и да са защитна теза на подсъдимия, се разкрива косвено деянието и се доказва по безспорен
начин обвинението.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – предмета на престъпление
е на сравнително голяма стойност и количество. Причини за извършване на престъплението – незачитане на
установения в страната правов ред, свързан с условията и реда за регистрацията
на марките и географските означения, произтичащите от това права и тяхната
защита и желанието му да се
облагодетелства по незаконен начин.
При преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, като се
отчита, че подсъдимия е лице с невисока степен на обществена опасност, но
престъплението против интелектуалната собственост не е с ниска степен на
обществена опасност, а конкретното престъпление е с висока степен на обществена
опасност, предвид създадената преди повече от година стройна организация за
производство и предвид количеството изделия, готови за реализация в търговската
мрежа като продукти, сходни/идентични с оригиналните на обща стойност от 120
280 лева на същото количество оригинални продукти на „Пума“ и на стойност 33 150 лв. на оригинални продукти
на „Ливайс”), съдът счете,
че е най-справедливо да бъде наложено
наказание малко над предвидения в закона минимум, а именно лишаване от свобода в размер
на шест месеца. След
като отчете горните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определи
размер на кумулативно наказание глоба,
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 1000.00 лева.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не е необходимо същия ефективно да търпи
наложеното му наказание. Неприлагането на чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай
ще бъде прекалено използване на наказателната репресия. В случая, съдът след
като съобрази обществената опасност на подсъдимия, която определя като към
ниска предвид чистото съдебно минало и тъй като към периода на извършване на престъплението подсъдимия не
е неосъждан настоящата
инстанция счете, че целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на изпитателен срок в размер на минималния законоустановен, като отложи
изтърпяването на наказанието за срок от три
години.
Тези наказания съответстват на обществената опасност на деянието и
на виновния, на семейното и на имотното му състояние в максимална степен ще
изпълни целите на наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, като по този начин ще бъде
постигната както специалната превенция и за в бъдеще подсъдимия няма да бъде
субект на престъпление, така и на генералната превенция, тъй като така
наложеното наказание ще въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.172б, ал.3 от НК съдът отне в полза на Държавата
предмета на престъплението описани
подробно в Протокол за претърсване и изземване от 10.10.2011г.,
приложен на л.7-8 от ДП, които се намират на съхранение в сектор „БОП“ при ОД
на МВР гр. Благоевград, като след влизане в сила на присъдата да се унищожат по
съответния ред от надлежния орган.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия се възложиха разноските. Съдът осъди
подсъдимия Илия С.Р., ЕГН **********, да
заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на 287.00лв.
(двеста осемдесет и седем лева) по сметка на ОД на МВР гр.Благоевград, както и
сума в размер на 621.95лв. (шестстотин двадесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки), представляващи сторени разноски в хода на съдебното производство, от
които 268.84лв. да бъдат заплатени по сметка на Районен съд – Дупница и
353.11лв. по сметка на Районен съд – Благоевград.
Така мотивиран съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: