№ 28
гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от К. К. Н., с ЕГН
**********, с адрес в с.Тополница, общ.Дупница, чрез пълномощика адв.В.З.
от АК-Кюстендил, срещу решение с №260059 от 05.02.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на този съд.
С обжалваното решение, поправено с определение с №260540 от
16.06.2021г., К. К. Н. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Христофор Колумб“ №43,
сумата от 8 067.11 лева по щета №05-706062, ведно със законната лихва от
17.05.2018г. и 474.00 лева деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е нищожно,
недопустимо, а евентуално – необосновано и неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Поддържаната нищожност се обосновава с разбирането,м
че съображенията на съда са неразбираеми, неустановими, нелогични и
неясни, като волята на съда е неразбираема и не може да бъде изведена дори
по пътя на тълкуването. Оплакването за необоснованост се аргументира с
твърдение за неразбираемост, неяснота, противоречивост и декларативност на
мотивите, като се прави оплакване за неизпълнение на задължението на съда
1
да обсъди доказателствата по делото, да установи релевантните факти и да ги
подведе под приложимата правна норма. Изтъква се липсата на фактическа
обстановка и на обсъждане и анализ на твърденията, доводите и
оспорванията, направени от страните. Правните изводи се твърди да са без
връзка с доказателствата по делото и с правилата на формалната и правна
логика. При така изтъкнатите пороци се сочи, че изводът за основателност на
иска е необоснован, без посочване на възприет механизъм на ПТП, вина на
водача на стадото крави и причинна връзка със щетите по застрахования
автомобил. По същество се сочи липсата на доказателства по делото К.Н. да е
бил натоварен със задачата да осъществява надзор върху крава, като
същевременно е било установено, че същият не е бил собственик на
животното, участвало при ПТП. Твърди се, че представените схема на ПТП и
декларация от водача на МПС изключвали възможността щетите по
автомобила да са настъпили в резултат на удар на МПС с крава. Възразява се
и да е доказана стойността на щетите, респ. на извършения ремонт. В
обобщение се възразява, че претенцията не е доказана и е следвало да бъде
отхвърлена. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а евентуално – отмяна
на решението и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– ЗД „Евроинс“ АД, подаден чрез пълномощника ю.к.Я.Н.. В отговора се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
решението на ДнРС е правилно и е съобразено с доказателствата по делото,
установяващи наличие на ПТП, механизма на същото, както и вината на
ответника по иска, установена и със съставения на мястото на инцидента
АУАН от дошлия на място служител. Моли се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалване,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че
въззивната жалба е основателна, а решението на ДнРС следва да бъде
отменено, а исковата претенция, насочена срещу К.Н. – отхвърлена изцяло.
Съображенията за това са следните:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Дупница е валидно и допустимо. Липсата на мотиви – фактически и правни
2
изводи, както и необсъждането на всички доводи и възражения на страните,
не съставлява порок, налагащ обезсилване на съдебния акт, в какъвто смисъл
са наведени доводи във въззивната жалба.
Преценено по същество, решението е неправилно, доколкото
постановеният от районния съд краен резултат не кореспондира на събраните
по делото доказателства.
Съдът е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.213 ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с чл.50 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждане на К. К. Н. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД,
сумата от 8 067.11 лева, представляваща изплатеното от дружеството
застрахователно обезщетение по щета №05007-06062/31.03.2014г. за пълната
стойност на причинените вреди по товарен автомобил марка “Фиат”, модел
“Добло” с ДК №***, настъпили при ПТП на 28.03.2014г., в резултат на
внезапно изскочило на пътното платно животно–крава, оставено без надзор от
Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на иска до
окончателното изплащане.
Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба е изразил
становище за неоснователност на иска, оспорвайки да е имал качеството на
собственик на кравата или на лице, под чиито надзор същата да се е намирала.
Оспорил е щетите по автомобила да са били причинени в резултат на удара с
животното, както и е оспорил стойността на щетите да съответства на
исковата сума.
Установени са били по делото следните релевантни за спора
обстоятелства:
На 28.03.2014г. около 19.30 часа по ПП-1 Е79 в посока от гр.Дупница
към гр.София се е движел товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с
ДК №***, управляван от водач Лъчезар Б.. От дясно спрямо посоката на
движение на автомобила на пътното платно при км 321+800 навлязла крава с
ушна марка №BG30701792, при което настъпил удар между автомобила и
животното. В резултат на сблъсъка, кравата починала на място, а на
автомобила били причинени имуществени щети в предната и предна-дясна
част.
На мястото на инцидента пристигнали служители на ГПП при ОД на
МВР-Кюстендил и в 19.50 часа бил съставен протокол за ПТП с бл.
№1098531/18.03.2014г., в който е вписано, че домашното животно, с което е
настъпил удара - крава с ушна марка №BG30701792, се е намирало под
надзора на К. К. Н., с ЕГН **********, а като причина за ПТП е отбелязано,
че Н., като водач на стадо животни (крави) не е упражнявал необходимия
надзор, като е допуснал една от кравите да изскочи на пътя и да се блъсне в
товарния автомобил, управляван от Б.. Протоколът е бил подписан от Н. без
възражения.
На същата дата е бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение с №661 против К. К. Н. за извършено нарушение
3
на чл.106 от ЗДвП за това, че на 28.03.2014г. около 19.30 часа на ПП-1 Е79,
при км 321+800, като водач на стадо крави не е упражнил необходимия
надзор и е допуснал една крава от стадото да излезе на пътя и да се блъсне в
товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №***. Актът е връчен
на Н. веднага след съставянето му, без същият да е вписал някакви
възражения.
На 04.04.2014г. е било издадено и наказателно постановление с №14-
0348-000661, с което на Н. е било наложено административно наказание
„глоба“ за нарушението на по.106 от ЗДвП, влязло в сила на 10.12.2014г.
Не е било спорно по делото, че към датата на ПТП за товарен автомобил
марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №*** е имало сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ при ЗД „Евроинс“ АД.
Пред застрахователя е била предявена претенция за изплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахованото имущество.
Образувана е била преписка по щета №05007-06062/31.03.2014г.
От приетото от РС-Дупница заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза с вх.№260022/04.01.2021г. е установено, че за
извършения ремонт на МПС по така образуваната щета, застрахователното
дружество е заплатило по банков път на дружеството, извършило ремонта–
„Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, сумата от 8 067.11 лева, което е сторено на
14.11.2014г.
От постъпило и прието по делото писмо от БАБХ е установено, че към
28.03.2014г. собственик на кравата с ушна марка №BG30701792 е бил ЕТ
„И.П.-Д-“, с ЕИК ***.
С цел установяване механизма на ПТП, настъпилите щети по
автомобила в следствие на удара и тяхната действителна стойност, ищецът
своевременно, още с исковата молба е поискал назначаване на съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза.
С определение от съдебно заседание, проведено на 24.11.2020г. ДнРС
допуснал назначаване на поисканата експертиза, а в следващото съдебно
заседание на 12.01.2021г. „заличил“ определението за назначаване на
автотехническа експертиза поради „липсата на експерт“.
В обжалваното решение съдът приел, че всички кумулативни
предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице и с пестеливи
откъм фактическа и правна страна доводи уважил изцяло предявения иск,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на исковата молба,
като присъдил и разноските по делото.
Въззивният съд, в кръга на своите правомощия и съобразявайки
оплакванията в жалбата, намира, че изводът на районния съд за доказаност на
исковата претенция е необоснован.
За да бъде уважен искът по чл.213 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.50 от
ЗЗД следва да бъде установено кумулативното наличие на няколко
4
предпоставки: 1) причинена вреда от животно; 2) противоправно поведение
на причинителя на вредата, който да има качеството на собственик на
животно или на лице, под чиито надзор се намира то; 3) причинно–следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат; 4) увреденото лице да има
сключен договор за имуществена застраховка, покриваща риск, който
включва и причинената вреда; 5) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение.
По делото няма спор, а и е доказано наличието на някои от
горепосочените предпоставки, но въззивният съд намира, че естеството и
обема на причинените на застрахованото имущество вреди не са доказани, за
което ответникът още в отговора на исковата молба е заявил своето
възражение и го навежда във въззивната жалба, както и не е доказана
действителната стойност на щетите.
Съобразно общият принцип на чл.154 ал.1 от ГПК, още повече при
заявеното от ответника своевременно оспорване, че вредите по товарния
автомобил не са настъпили в резултат на ПТП от удара с крава и, че
заплатената от застрахователя стойност на ремонта не съответства на
действителната стойност на щетите, ищецът носи тежестта чрез всички
допустими доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, и
вещи лица, да проведе нужното пълно и главно доказване на тези правно
значими факти, което предполага да създаде абсолютна увереност, сигурно
убеждение у съда във верността на тези си твърдения, което в случая
дружеството-ищец не е сторило.
Съвсем уместно и в съгласие с така посоченото ищецът е поискал
назначаване на експертиза за всички тези спорни обстоятелства, тежестта за
установяване на които му е била възложена по силата на закона и
разпределена с доклада по делото. Последвало е действие на съда по отмяна
на определението, с което доказателственото искане е било уважено. В
резултат на това процесуално действие на съда, по делото са останали
неустановени съществените въпроси относно механизма на ПТП, относно
обема и естеството на щетите по автомобила, настъпили в резултат на удара с
кравата, както и относно тяхната действителна стойност.
След като всички тези обстоятелства са останали недоказани исковата
претенция е подлежала на отхвърляне, а не на уважаване, както е сторил
районния съд.
За въззивната инстанция не е съществувало задължение по свой почин
да попълва делото с доказателствен материал, тъй като заинтересованата от
това страна – в случая въззиваемото дружество, при все, че от съдържанието
на въззивната жалба е бил ясен предмета на въззивната проверка, не е заявила
доказателствено искане за установяване на фактите, които са останали
неизяснени пред първоинстанционния съд, при очевидната хипотеза на чл.266
ал.3 от ГПК. Въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални
нарушения, нито в случая е налице някоя хипотеза, налагаща събиране на
5
доказателства по почин на съда. В конкретния случай се касае до прилагане
на правилата на доказателствената тежест и на последиците от неспазването
им, а именно – приемане, че твърдян от ищеца факт, който не е доказан, се
счита за неосъществен.
Поради посоченото, обжалваното решение се явява неправилно и
следва да се отмени изцяло, а предявеният иск – да се отхвърли.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски пред двете
инстанции, а именно – 700.00 лева за адвокатско възнаграждение и 161.34
лева – за държавна такса, или общо 861.34 лева.
На въззиваемия не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение с №260059 от 05.02.2021г. на Районен съд-
Дупница, поправено с определение с №260540 от 16.06.2021г.,постановено по
гр.д.№1588/2020г. по описа на този съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „Евроинс“ АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Христофор Колумб“
№43 против К. К. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Тополница, общ.Дупница
иск с правно основание чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във
вр. с чл.50 от ЗЗД за осъждане на К. К. Н. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД,
сумата от 8 067.11 лева, представляваща изплатеното от дружеството
застрахователно обезщетение по щета №05007-06062/31.03.2014г. за пълната
стойност на причинените вреди по товарен автомобил марка “Фиат”, модел
“Добло” с ДК №***, настъпили при ПТП на 28.03.2014г., в резултат на
внезапно изскочило на пътното платно животно–крава, оставено без надзор от
Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Христофор Колумб“ №43 да заплати на К. К. Н., с
ЕГН **********, с адрес в с.Тополница, общ.Дупница сумата от 861.34 лева
(осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба в
1-месечен срок от връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7